№ 151
гр. София , 12.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в публично
заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Камен Иванов
Членове:Владимир Астарджиев
Виолета Магдалинчева
в присъствието на прокурора Апелативна прокуратура - София Стоил
Георгиев Тойчев (АП-София)
като разгледа докладваното от Камен Иванов Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20211000600178 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.327 вр.чл.318 и сл НПК,като е образувано по:
-въззивен протест изх.№2853-19/01.10.2020 година на прокурор от Софийска окръжна
прокуратура,вх.№260971/06.10.2020 година на АС гр.София,допълнен надлежно,
-въззивна жалба вх.№260955/30.09.2020 от адв.Я. Г. от САК,с посочен съдебен
адрес,защитник на подсъдимия С. Л. П. и
-въззивна жалба вх.№261197/07.10.2020 година,допълнена надлежно от адв.К. К. от
САК ,с посочен съдебен адрес в гр.София,защитник на подсъдимия М. Н. М.,против
присъда №28/23.09.2020 година на Окръжен съд гр.София,наказателно
отделение,постановена по нохд №139/2020 година по описа на съда.
С атакуваната присъда съдът е признал подсъдимия М. Н. М.,роден на ********
година в гр.***,български гражданин,живущ в с.***, *** област, община ***, ул.„***“ №
**,ученик в 9-ти клас на ТПГ „Стамен Панчев“, неженен, неосъждан,ЕГН ********** за
виновен в това,че на 28.09.2019 година около 17.00 часа в с.***, община ***,на ул.„***“
като непълнолетен/навършил шестнадесет годишна възраст/,като могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,в съучастие като
съизвършител със С. Л. П.,ЕГН ********** от с.***, община *** се е опитал да отвлече А.
1
Ц. Д. на 12 /дванадесет/ години,ЕГН ********** и деянието е извършено от две лица,и
отвлеченото лице не е навършило 18 години,поради което на основание чл.142 ал.2,т.2 и
т.3,пр.2 вр.ал.1,вр.чл.18 ал.1 вр.чл.63 ал.2,т.2 НК и чл.55 ал.1,т.1 НК му е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца.
На основание чл.66 ал.1 НК съдът е отложил изтърпяването на определеното наказание
за изпитателен срок от 4 години и 6 месеца,считано от влизане на присъдата в законна сила.
С присъдата съдът е признал подсъдимия С. Л. П.,роден на ******** година в
гр.***,български гражданин,живущ в с.***, община ***,ул.„***“ № ** /настоящ адрес
гр.***,обл.*** ,ул.„***“ № **/,с начално образование,безработен,неженен,осъждан,ЕГН
********** за виновен в това,че на 28.09.2019 година около 17.00 часа в с.***, община
***,на ул.„***“,в съучастие като съизвършител с непълнолетния М. Н. М. от село ***,ЕГН
**********, навършил шестнадесет годишна възраст,могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си,опитал да отвлече А. Ц. Д. на 12
/дванадесет/ години , ЕГН **********,като деянието е извършено от две лица и отвлеченото
лице не е навършило 18 години,поради което на основание чл.142 ал.2, т.2 и т.3,пр.2 вр.ал.1
вр.чл.18 ал.1 НК и чл.55 ал.1,т.1 от НК му е наложил наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 6 години.
На основание чл.57 ал.1,т.2,б.„а“ и б.„в“ ЗИНЗС е определен първоначален „строг“
режим на изтърпяване на наложеното наказание.
На основание чл.68 ал.1 НК съдът е привел за изтърпяване наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 4 месеца на подсъдимия М. Н. М.,определено по нохд № 642/2018
година на PC гр.***,като е определил наказанието да се изтърпи при първоначален „строг“
режим,на основание чл.57 ал.1,т.2,б.„в“ ЗИНЗС.
С присъдата си съдът се е произнесъл за веществените доказателства и сторените по
делото разноски.
Във въззивния протест представителя на държавното обвинение атакува постановената
присъда в частта,в която съдът е определил наложеното наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 1 година и 6 месеца на подс.М.М. да се отложи за изпълнение за срок от 4 години и 6
месеца по реда на чл.66 НК.Посочено е,че така съдът е нарушил закона,доколкото спрямо
непълнолетния /16-годишен/ към датата на деянието М. следва да се приложи нормата на
чл.69 НК,а не нормата на чл.66 НК.Претендира на основание чл.337 ал.1,т.1 НПК изменяне
на съдебния акт,като се определи 3-годишен срок по реда на чл.69 НК за наказанието
„лишаване от свобода“,наложено на подс.М. М..
Във въззивната жалба,допълнена надлежно от защитата на подсъдимия М.М.,е сторено
оплакване за неправилност и незаконосъобразност на постановената присъда,като се
твърди,че е постановена при съществени нарушения на процесуалните правила и в
2
нарушение на материалния закон,а наложеното наказание е явно несправедливо.Защитата
намира,че съдебния акт е постановен при непълнота на доказателствата,а обвинителната
теза и авторството на деянието не е доказано по несъмнен и категоричен начин.Твърди,че по
отношение на подзащитния му не са проведени задълбочени експертни изследвания
,касателно личността на М.,не са изследвани конкретните условия на формиране на
личността и ценностната му система.
Намира,че безкритично съда е оценил на заявеното от св.А. Д.,без задълбочено да
анализира тези гласни доказателствени средства.Оспорва се доказателствената обусловеност
на показанията на св.Сл.С. и на заявеното от св.Д.Д.,като едновременно с това сочи
допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила при разпита на Д..
Обобщително се оплаква,че първият съд не е обсъдил поотделно и съвкупно
доказателствените източници по делото и така е допуснал съществено по своя характер
процесуално нарушение.
На основа сторените оплаквания се претендира отмяна на атакувания съдебен акт,като
се иска подсъдимият да бъде признат за невинен по повдигнатото му обвинение.
Защитата на подс.С.П. атакува съдебния акт с оплаквания за незаконосъобразност ,
неправилност и необоснованост,като твърди,че е постановена при допуснати съществени
процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон.
Пред въззивния съд представителят на държавното обвинение поддържа подадения
въззивен протест,като намира,че първият съд неправилно е приложил Закона,определяйки
наложеното наказание на подсъдимия М.М. да се отложи по реда на чл.66 ал.1 НК за срок от
4 години и 6 месеца,вместо да се приложи нормата на чл.69 ал.1 НК.Намира,че подадените
въззивни жалби против атакувания съдебен акт са необосновани и
неоснователни.Приема,че въз основа на точно установена и подробно изложена фактическа
обстановка по делото първият съд е приложил материалния закон правилно.Намира,че при
оценка на гласните доказателствени средства по делото,включително показанията на
пострадалата А. Д. и баща и Цв.Д.,и св.Сл.С. нарушения не са допуснати,а съобщените от
тях факти са подкрепени от показанията на свидетелите Д., Д.а.Сочи,че на деянието на всеки
от подсъдимите е дадена точна правна оценка,авторството е безспорно установено,а
наложените им наказания са съответни на престъпната им деятелност.
Пред въззивният съд от защитникът на подсъдимия М.,адв.К. намира за обоснован и
основателен подадения въззивен протест.От друга страна поддържа доводите,изложени във
въззивната жалба и стореното към нея допълнение,като намира съдебния акт за неправилен
,незаконосъобразен,постановен при допуснати от съда съществени нарушения на
процесуалните правила,накърнили правото на защита на подзащитния му.Касателно това
свое възражение акцентира на подробното си изложение в молба от 07.08.2020
година.Поддържа,че атакувания съдебен акт е постановен в нарушение и на материалния
3
закон,като наложеното наказание е явно несправедливо.
На основата на изложеното се иска постановяване на съдебен акт,с който се отмени
атакувания съдебен акт и подсъдимия бъде оправдан по повдигнатото му обвинение или
делото се върне за ново разглеждане от друг състав на съда.
Подсъдимият М. поддържа заявеното от защитника си,включително по реда на чл.333
ал.2 НПК.
Пред въззивният съд от защитникът на подсъдимия С.П.,адв.Г.,е споделила
основателност на подадения въззивен протест.Поддържа доводите,изложени във въззивната
жалба ,като сочи,че атакувания съдебен акт е ,незаконосъобразен,доколкото е постановен
при допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила,накърнили
правото на защита на подзащитния и.Във връзка с това свое възражение акцентира на
поискан отвод на председателя на съдебния състав,поради предубеденост и допуснати
процесуални нарушения от категорията на съществените при водене на съдебното
следствие.Подробно анализира възраженията си,сторени в писмено изложение от 07.08.2020
година до съда и свързани с неточно отразяване на действия и факти от съдебното следствие
в съставения съдебен протокол.Едновременно с това поддържа нарушение на
процедурата,предвидена от процесуалния закон,касателно начина на разпит на свидетелите
и нарушената поредност на въпросите,относими към разпитвания свидетел.Сочи,че
свидетелите са били подвеждани чрез задаваните им подсказващи въпроси да дават
определени отговори.
Поддържа,че съдът не е сторил надлежен анализ на събраните доказателствени
източници,като не е изследвал в дълбочина констатираните в доказателствените източници
противоречия и не е посочил въз основа на кои доказателства и доказателствени средства е
възприел доказани факти по делото.Намира,че „…трябва да има малко по-подробно,относно
всеки свидетел какво е казал и въз основа на всяко свидетелско твърдение да се изнесат
фактите,които се считат за доказани в конкретния случай“.Поддържа искането да се
постанови съдебен акт,с който се отмени атакуваната присъда и подсъдимия П. бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият П. поддържа заявеното от защитника си,включително по реда на чл.333
ал.2 НПК.
Съдът,като взе предвид направените оплаквания във въззивния протест и становището
на представителя на САП,заявеното становище на защитата във въззвните жалби и пред
въззивния съд,заявеното от подсъдимите М. и П.,и като провери изцяло атакувания пред
него съдебен акт при условията на чл.313 НПК и чл.314 НПК,приема за установено
следното:
Окръжна прокуратура-София е внесла за разглеждане в Софийски окръжен съд
4
обвинителен акт против подсъдимите М. Н. М. и С. Л. П.,двамата с установена по делото
самоличност,с обвинение в извършено престъпление по:
-чл.142 ал.2 т.2 и т.3 пр.2 вр.ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК за подсъдимия П. и
-чл.142 ал.2 т.2 и т.3 пр.2 вр.ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК вр.чл.63 ал.2 т.2 НК за подсъдимия
М..
В хода на проведеното съдебно следствие от първоинстанционния съд фактическата
обстановка е изяснена в нейната пълнота.В изпълнение на задълженията си по чл.12 и чл.13
ал.1 НПК,съдът е осигурил възможност на страните да докажат твърденията си в
наказателния процес,като е изградил вътрешното си убеждение въз основа на надлежно
събрани и проверени доказателствени източници, при спазване изискванията на чл.14
НПК.Фактическата обстановка по делото е еднозначно изяснена и ясно изложена в мотивите
на първоинстанционния съд чрез събрани,надлежно проверени и вярно оценени в хода на
съдебното следствие факти.Първият съд е установил противоречия в доказателствения обем
и е преодолял тези противоречия по начина, разписан от Закона,приемайки за безспорно
доказани фактите и обстоятелствата,въз основа на които е изградил правните си изводи.
Решаващият съд е спазил предвидения от Закона процесуален ред за събиране,проверка и
оценка на доказателствата, гарантиращ процесуалната им годност и даващ възможността на
базата на тях да се изградят верни и фактологично обосновани изводи на съда за
релевантните по делото факти.
Въззивният съд не установява нови фактически положения.
Възприетите от първоинстанционния съд факти и изяснената,чрез оценката им в
съвкупност ,фактическа обстановка се споделя изцяло от настоящия съдебен състав.Не са
нарушени онези правила на Закона,регламентиращи дейността на съда по
събиране,проверка и оценка на доказателствата и макар да намира,че преповтаряне на
фактите,установени и приети от първия съд не се налага,доколкото тези установени факти
са поставени в основата на изведените решаващи правни изводи на І-инст.съд за
виновността на подсъдимите,правната квалификация на деянието им и наказателната
отговорност,те следва да се подчертаят отново.
Приетите от въззивния съд факти са следните:
Подсъдимият М. Н. М. е роден на ******** година в гр.***,български гражданин
е,живее в с.***,*** област,община ***, ул.„***“ № **, ученик в 9-ти клас на ТПГ „Стамен
Панчев“,не е женен,не е осъждан,ЕГН **********.
Подсъдимият С. Л. П. е роден на ******** година в гр.*** , български гражданин
е,живее в с.***, община ***,ул.„***“ № **,като е с известен настоящ адрес в гр.***,обл.***,
ул.„***“ №**,с начално образование ,безработен,не е женен,осъждан,ЕГН **********.
5
Пострадалата А. Ц. Д. е родена на ******** година в гр.***.Към 28.09.2019 година е
12-годишна и живеела с баща си Ц. Д. и баба си А. Д. в село ***,община Ботевград в
къща,намираща се на ул.„***“ № **.Установено е,че майката на св.А. Д. от дълги години
живее извън Република България и не поддържа никакви отношения с дъщеря си
А..Домакинството на А. Д. притежава къща с двор,намираща се на ул.„***“,която не
обитава,а използва двора и за отглеждане на домашните животни и за паша на отглеждано
магаре.Улиците „Кочо Честименски“ и „Иван Вазов“ се пресичат,като образуваното
кръстовище представлява уширение/полянка/.Подсъдимите С.П. и М.М. живеели в с.*** и
били в приятелски отношения,въпреки разликата в годините им.Движели се често заедно из
село *** /пеш или с каруца/.
Подсъдимият П. познавал визуално св.А. Д..
На 28.09.2019 година двамата подсъдими М. и П. били заедно,като около 17 часа се
намирали на улица „Иван Вазов“,до оградата на обитаваната от А. Д. и близките и къща на
ул.„Иван Вазов“№20.Подсъдимият М.М. свирнал с уста и извикал А. Д..Свидетелката А. Д.
се появила на двора и възприела момче,което не познавала,на години видимо по-голямо от
нея,което и съобщило,че оставеното на паша магаре е избягало от двора им на ул.“Кочо
Честименски“.Казал и да отиде да го прибере.А. Д. ,като знаела,че е оставила животното на
паша по-рано същия ден,се доверила на думите на подс. М. и побързала да провери къде се
намира оставеното в необитаемата им къща животно /магаре/.Насочила се към дворното
място.Подсъдимите,знаейки в каква посока ще поеме св.Ан. Д.а,успели да я
изпреварят,причаквайки я в близост до имота на ул.„***“. Пристигайки на място в имота,А.
Д. влязла в двора на необитаемата къща на ул. „***“,установила,че магарето е там,но
решила да го прибере в двора на обитаваната от нея ,баща и и баба и къща.Докато се
опитвала да заключи входната /пътната/ врата,двамата подсъдими П. и М. се приближили
към нея и без да кажат или да разменят дума с А. Д. я хванали за ръцете.Започнали да я
дърпат,опитвайки да я поведат в посока,обратна на къщата ,обитавана от А. Д.,намираща се
на ул. „***“.Дърпали Д.а ,държейки ръцете и в областта на китките.Уплашена от
поведението на двамата подсъдими,разбирайки,че със сила я повеждат в
противоположна,неизвестна посока спрямо къщата и,Д.а опитала да се освободи от захвата
на двамата подсъдими.Съпротивлявала се,опитвайки да се отскубне и избяга от
нападателите си,а като видяла,че това е трудно,завикала за помощ.
Дърпайки /теглейки/ Д.а по улицата,двамата подсъдими успели да изминат няколко
метра,като при влаченето на Д.а една от джапанките,с които девойката била обута,се скъсала
и се изхлузила от крака и.По-късно тази джапанка е установена и иззета като веществено
доказателство с протокол за оглед на местопроизшествие от 30.09.2019 година,а
изхвърлената впоследствие,в кофа за смет от Д.а друга джапанка,също била иззета като
веществино доказателство с протокол за оглед.
Мятайки се,в опит да се освободи и съпротивлявайки се активно,в един момент Д.а
6
успяла да се отскубне от хватката на двамата подсъдими,взела от земята камък и ударила с
него подсъдимия М.М..Уплашена от случилото се и разбирайки,че се е освободила от
хватката на двамата подсъдими,Д.а опитала да побегне и успяла да се отдалечи,макар
подсъдимият П. да бил непосредствено до нея и да се опитвал да я задържи,хващайки я за
косата.В този момент св.А. Д. забелязала идващия по улицата С. Й. С. ,когото
познавала.Възприемайки приближаването му /на отстояние около 50-60 метра от нея/ му
извикала „дедо С.,моля те,помогни ми“.
Свидетелят С. бързо се насочил към А. Д.,за да и окаже помощ,а възприемайки
приближаването му подсъдимите М. и С.П. бързо побягнали в опит да се скрият.С. С.
възприел,че А. Д. е уплашена и разстроена,като забелязал драскотини по краката и.Д.а
разказала на С. случилото се.Заявила,че е разпознала един от нападателите,като „внукът на
***“.По делото е установено категорично,че в село *** бабата на подсъдимия С. П. е
известна с името „***“.Свидетелят С. нямал добри впечатления от двамата
подсъдими,притеснявал се от последващо тяхно противозаконно поведение ,поради което
след разговора с А. Д. първоначално подминал местопроизшествието , като се престорил,че
си тръгва,а след това бързо се върнал обратно.Забелязал двамата подсъдими скрити в близки
храсти,намиращи се до пътечка,водеща към полето.Възприемайки отново св.С. ,двамата
подсъдими побягнали “…като катерици“.
Възползвайки се от присъствието на св.Сл.С.,А. Д. тръгнала към дома си, където се
прибрала боса и уплашена.Разказала за случилото се на баба си А. Д.,на св. Д. Д.,леля на
баща и,както и на Д. Д.а,братовчедка на баща и Ц. Д..
На следващия ден,29.09.2019 година,около 15.30 часа,А. Д. се връщала от пазар, когато
в близост до дома си била пресрещната от подсъдимите С.П. и М.М.. Двамата били в
каруца и виждайки пострадалата на улицата,се насочили към нея.Спрели каруцата ,слезли от
нея и заставайки всеки отстрани на Д.а,я хванали за ръцете.И двамата я предупредили да не
казва на никой за случилото се предния ден.Заплашили я,че каже ли някому,ще и
навредят,като заявили-„Ще те убием,ако кажеш на някой“.Уплашена от поведението на
двамата ,Д.а запищяла,като виковете и били чути от баща и Ц. Д..Последният се появил
пред дома си на улицата и възприел двамата подсъдими да държат от две страни дъщеря му
за ръцете.Виждайки го,подсъдимите пуснали А. Д.,качили се в каруцата и избягали.
Случилото се на 29.09.2019 година пред дома на А. Д. било възприето св. Д. Д.а.Тази
свидетелка възприела част от случилото се предния ден,била притеснена за здравето и
безопасността на 12-годишната А. Д. и съобщила на Ц. Д. за случилото се предния
ден.Посъветвала бащата на А. Д. да се обърне за помощ към Полиция,защото обсъждайки
случилото се с Цв.Д.,смятала,че двамата подсъдими могат да направят нов опит да отвлекат
малолетната А. Д..В разговор помежду си св. Д. Д.а и св.Цв.Д. решили,че мотив за такова
поведение от страна на М. и П. може да бъде единствено осъществяване на сексуално
посегателство върху детето.
7
На 30.09.2019 година,около 09 часа,свидетелят Цв.Д.,баща на А. Д. се явил в РУ-МВР
гр.***.Съобщил за случилото се на 28.09.2019 година в с.*** с малолетната му дъщеря,като
на основание чл.212 ал.3 НПК е образувано ДП №141/2019 година по описа на ОСлО-ОП
гр.София.
Изготвената по делото комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза
за малолетната А. Д.,л.79-л.86 от ДП,приета от първия съд по надлежен ред след лично
изслушване на експертите П.а и И. установява,че осв.А. Д. не страда от психическо
заболяване,а интелектът и е в границите на нормата,макар и в екстремно ниските му
варианти.Познанията на освидетелстваното лице за полов живот са съответни за възрастта
и,и етапите на психосексуалното и развитие,без личен опит.Експертите са категорични,че с
оглед физическото и интелектуалното си развитие,А. Д. е способна правилно да възприема
фактите,които имат значение за делото и да дава достоверни обяснения по тях.Сочат,че
преживяното от А. Д. е достъпно по смисъл и при желание може да бъде пресъздадено под
формата на свидетелски показания,т.е,Д.а е със запазена свидетелска годност.
Непълнолетният подсъдим М. Н. М. е изследван експертно,касателно наличие или не
на психично заболяване,психично състояние,интелектуално развитие и възможността му
правилно да възприема факти и обстоятелства от значение за делото,както и възможността
му да ги възпроизвежда в хронологичен ред.
По делото нито подсъдимия П.,нито подс.М. са се възползвали от правото си да дадат
обяснения по фактите и обстоятелствата,с оглед повдигнатото им обвинение.
Въз основа на проведеното експертно изследване за подс.М.М.-КСППЕ,л.88-л.95 от ДП
се установява,че при осв.М. е налице „лека умственост недостатъчност и разстройство на
поведението“,което не представлява психоза в тесния смисъл на това понятие и не може да
се приравни към категорията „разстройство на съзнанието“.Действията на М. в конкретната
ситуация експертите определят като познавателно-подражателски,с елемент на
идентифициране с възрасни лица и себеутвърждаване.Към момента на инкриминираното
деяние М. е „…със запазени психични-правни годности да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си“.Експертите са категорични,че поведението на
М. не може да се разположи на основата на проявено от него лекомислие или
увлечение,поради това,че той е запознат с елементарните правно-етични норми на
поведение и може да разграничава добро от лошо,като има изградена представа за
противоправния характер на поведението си.В заключението си,поддържано и пред
съда,експертите категорично сочат,че М. е в психично състояние и с ниво на интелектуално
развитие,които му позволяват правилно да възприема факти и при желание-да дава
достоверни обяснения по тях,както и да участва във всички етапи на наказателното
производство ,водено срещу него.Съществуващата лека умствена изостаналост
/олигофрения/ при осв.М., представлява психичен недостатък,който ограничава
възможността му самостоятелно да организира своята защита/препоръчва се прилагане
8
нормата на чл.94 ал.1 НПК/.
Първият съд е бил изключително подробен в анализа си,касателно психологичното и
психиатрично изследване на подс.М.М..Обосновано в мотивите си съда е подчертал с
акцент заявеното от експертите в хода на изслушването им пред съда“….. при леката
умствена недостатъчност има леко неразвитие в когнитивната сфера,най-вече се засяга
интелекта и то невербалния интелект,но това или е генетично обусловено,или придобито
след раждането, където социалния фактор е от голямо значение“.Съдът е подчертал
значимостта на социалният фактор за подс.М. при формиране личността и ценностната му
система и “….липсата на изисквания към него,било за добро изучаване на български
език,било за приобщаване към социалните норми на поведение,които са общоприети,било за
обучение или някакви други социално-значими дейности“ , които се формират не само в
семейната среда,но и от обществото.
Подсъдимият М. не е осъждан,л.103 ДП,със справка за криминална проява,л.104 ДП.
Подсъдимият С.П. е осъждан няколкократно,вж.справка за съдимост,л.96-л.100 ДП.
За подс.П. са събрани недобри характеристични данни,подсъдимият е без трудова
заетост , без доходи и без притежавано имущество
Горната фактическа обстановка въззивния съд,както това е сторил и първия съд,прие
на основата на приобщени по делото доказателствени източници-гласни доказателствени
средства,чрез показания на свидетелите А. Д.,Цв.Д.,Сл.С. Д.Д.,А. Д. и Д. Д.а,от писмените
доказателства по делото-справки за съдимост,декларации , справки за личността на
подсъдимите М. и П. и такива по НБД-население,от писмено доказателствено средство-
протокол за оглед на местопроизшествие,ведно с изготвен фотоалбум,л.9-л.20 ДП,от
веществените доказателства и изготвените експертни заключения по две КСППЕ.
Подсъдимите са се възползвали от правото си да не дават обяснения по повдигнатото
им обвинение,но е безспорно,че по този начин,при анализа на фактите и обстоятелствата по
делото,са отслабили поддържаната от защитниците им защитна теза,касателно авторството
на деянието.
За да изгради вътрешното си убеждение решаващия съд последователно е подложил на
анализ и оценка две групи гласни доказателствени средства-от една страна заявеното от
св.А. Д. и св.Сл.С.,а от друга-на свидетелите Цв.Д.,Д.Д.,А. Д. и Д.Д.а ,като ги е съпоставил с
останалите доказателствени източници по делото.
Настоящият съдебен състав се съгласява изцяло с направения анализ на
доказателствените източници по делото.При условията на чл.305 ал.3 НПК съдът е обсъдил
тези гласни доказателствени средства с останалия доказателствен обем-писмени
доказателства и доказателствени средства,а в процеса на анализ и оценка се е съобразил с
тяхната логична обусловеност и вътрешно съответствие с общия доказателствен
9
обем.Подробно в мотивите си първият съд е посочил установените от него противоречия в
доказателствения обем /касателно отделни гласни доказателствени средства/,но в процеса на
доказателствената им убедителност,по реда на чл.305 ал.3 изр.второ НПК,не се е задоволил
да констатира тяхната установена противоречивост,а надлежно и подробно е обсъдил
противоречията,преодолявайки ги по реда,установен в закона,за да обоснове крайния си
решаващ извод по фактите.Изчерпателността на стореното от първия съдебен състав като
анализ на тези групи доказателства не налага преповтарянето им и въззивния състав се
съгласява изцяло с обективираната оценка на фактите.Настоящият съд намира,че
решаващите изводи на първоинстанционния съд, досежно приетите за установени факти по
делото,са законосъобразни и обосновани,а обективираното в съдебния акт вътрешно
убеждение на съда е проследимо в процеса на формиране и е изградено въз основа на
обективно,всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото.В
изпълнението на задължението си по чл.305 ал.3 от НПК съдът е посочил кои факти приема
за доказани и въз основа на какви доказателства и доказателствени средства е изградил
вътрешното си убеждение.Установяването във възможен обем на тези релевантни факти и
обстоятелства е последвано от точен анализ за достоверност в съответствие с принципите на
формалната логика-принцип за тълкуване и оценка на релевантни факти и обстоятелства от
съществено значение за изясняване на обективната истина в процеса.
Настоящият съд намира,че преди всичко следва да даде отговор на сторените от
защитата възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Неоснователно е стореното оплакване,че по делото не са събрани и проверени всички
относими към т.н.“главен факт на доказване“доказателствени източници.Това оплакване е
лишено от основание и е голословно,като защитата не сочи кои са онези
възможни,несъбрани и непроверени от съда доказателствени източници.Видно е
обратното.В хода на съдебно следствие са събрани всички възможни и относими към
предмета на доказване доказателства и доказателствени средства.В подкрепа на този извод е
и заявеното от защитниците пред съда,преди приключване на съдебното следствие,че нямат
доказателствени искания.
При условията на чл.339 ал.2 НПК въззивния съд намира за неоснователно
обобщаващото оплакването на защитата и на двамата подсъдими,развито по-подробно от
адв.К.,защитник на подс.Ст.П.,че първият съд е постановил присъдата си при неизяснена
фактическа обстановка ,вследствие допуснати съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и в нарушение нормите на чл.13 НПК и чл.14
НПК,доколкото не е обсъдил в достатъчна степен и задълбочено установени противоречия в
гласните доказателствени средства/дадени на ДП показания на св.Цв. Д.,св.Д.Д. и св.Д.Д.а и
тези,дадени в хода на воденото съдебно следствие/,наред със съобщеното от св.А.
Д.,касателно т.н.“главен факт на доказване“.Именно на тази основа защитата и на двамата
подсъдими твърди,че фактическата обстановка по делото е останала неизяснена и редица
въпроси не са получили своя убедителен отговор вр.чл.301 ал.1,т.1 и т.2 НПК.
10
Това твърдение не се споделя от въззивния съд като основателно и сочи на некоректна
или неточна критика на мотивите на първия съд.
Въззивният съд констатира на първо място,че в хода на воденото съдебно следствие
решаващият съд сам,но и по искане на защитата,е установил известни противоречия в
дадените в хода на досъдебното производство показания от св.Цв.Д. и св.Д.Д. с тези,дадени
от посочените свидетели в хода на воденото съдебно следствие.Именно поради това е
приложил нормата на чл.281 ал.5 вр.ал.1,т.1 НПК по отношение показанията на св.Д.Д. от
л.61 на ДП, вж. л.70 от делото,като е приложил нормата на чл.281 ал.5 вр.ал.1,т.1 /неточно в
съдебния протокол е посочено като основание т.2/ НПК и по отношение показанията на
св.Цв.Д., вж.л.66 от делото вр. с дадени показания при разпит,приложен на л.65 от ДП.
И двамата свидетели са заявили,че поддържат показанията по фактите,депозирани от
тях в хода на досъдебното производство.
По отношение на свидетелите А. Д.,вж.л.65 от делото и св.Д.Д.а,вж.л.71 от
делото,съдът е приложил нормата на чл.281 ал.5 вр.ал.1,т.2 НПК,защото и двамата
свидетели са заявили липса на спомен,касателно релевантни за изясняване на наказателно-
правния спор факти и обстоятелства,с оглед отминал период от време или психическо
състояние при възприемането им.
Свидетелите са поддържали заявеното от тях в хода на досъдебното производство.
Показанията на св.А. Х. Д. са приобщени към доказателствения обем по реда на чл.281
ал.1 т.5 вр.т.3 НПК.
На второ място следва да се подчертае,че първият съд не само е констатирал
противоречия при гласните доказателствени средства,респ.хипотеза на чл.281 ал.5
вр.ал.1,т.2 НПК,но е преодолял тези противоречия по надлежен ред,като констатираните
противоречия са подробно обсъдени в мотивите от първия съд.
При анализа на т.н.първа група гласни доказателствени средства,решаващият съд ясно
е подчертал,че„Сред тях по безсъмнен начин,най-съществени са показанията на св.С.,пряк
очевидец на деянието,които трудно биха били упрекнати в липса на обективност,предвид
липсата на каквито и да е връзки и отношения на свидетеля,с която и да е от
страните.Същите се намират в пряка кореспонденция с показанията на пострадалата
свидетелка А. Д.,която видно от заключението на комплексната съдебно психиатрична и
психологическа експертиза,е в състояние правилно да възприема фактите от
действителността и да дава достоверни показания“.Правилно първият съд,без да се налага да
преразказва заявеното от тези двама свидетели,е подчертал явната добросъвестност в
показанията на св.С.,относно условията на време,място и обстановка,при които е възприел
малолетната Ан.Д.а и действията срещу нея,от страна на двамата подсъдими.От друга
страна показанията на този свидетел са съпоставени със заявеното от самата А. Д.,като се
11
изгражда ясна и взаимообвързана,откъм фактическа удостоверителност, обстановка.Следва
да се отбележи,че първият съд коректно,без да надценява заявеното от св.Ан. Д.а,е
дискредитирал показанията и в частта,в която пред съда е заявила да е заплашвана с нож от
подсъдимите на 28.09.2019 година.Посочи се и по-горе,че показанията на св.А. Д. от
ДП/л.47 ДП/,са приобщени по делото по реда на чл.281 ал.5 вр.ал.1,т.2 НПК,но в тази част е
бил налице и т.1 от цитирания текст на Закона.Първият съд е отчел това,като е посочил в
мотивите си “При констатираните непълноти и несъществени противоречия в съдебно
заседание /напр.по въпроса заплашвана ли е била с нож от някои от двамата подсъдими при
опита да бъде отвлечена/,показанията и бяха съпоставени с тези,дадени в хода на ДП на
л.47.Съдът намира, че като по-истинни и достоверни следва да бъдат ценени показанията на
свидетелката,дадени в хода на досъдебното производство,когато възприятията и спомените
и за случилото се са били съвсем пресни,а понастоящем-след изминала година след
инцидента, същата се затруднява да възпроизведе с точност детайлите и подробности,за
което съществуват и други причини-ниската възраст на детето и установеното от
заключението на КСППЕ,че интелектът на пострадалата,макар и в нормата се намира се
намира в ниската граница на същата“.По този начин съдът не само е констатирал,но и
надлежно е преодолял непълноти и разминавания в показанията на тази свидетелка,сочейки
защо е сторил това.Именно върху задълбочения анализ на заявеното от св.С. и св.А. Д.
/относно условията на време,място и обстановка на извършеното деяние,начина на
извършването му и участието на всеки от подсъдимите в изпълнителното деяние/,върху
изготвения по делото протокол за оглед на местопроизшествие,и установените по делото
веществени доказателства,първият съд,а и въззивната съдебна инстанция възприемат,в
основа,релевантните по делото факти и обстоятелства.
Поради изложеното по-горе,въззивният съд не намира за основателно оплакването на
защитата на подс.М.,че първият съд безкритично е ценил заявеното от св.А. Д.,без
задълбочено да съпостави тези гласни доказателствени средства със заявеното от св.Сл.С..
Голословно е оспорването на доказателствената пълнота и съдържателна обусловеност на
показанията на св.Сл.С..Конкретни оплаквания от страна на защитата,касателно
процесуалната годност и доказателствената пълнота на заявеното от този свидетел,не са
сторени,и въззивният съд не може да бъде по-конкретен в своя отговор.
На внимателен анализ и първият съд,и настоящата съдебна инстанция подлагат
заявеното по фактите от т.н.“втора“група гласни доказателствени средства-показания на
св.Цв.Д., А. Д.,Д.Д. и Д.Д.а.В мотивите си първият съд коректно е посочил „Съществени
противоречия се установиха в показанията на св.Ц. Д.,относно възприятията му от
инцидента на 29.09.2019 г., когато двамата подсъдими са причакали дъщеря му пред дома му
дали някой от тях е бил въоръжен с нож и дали е имало заплашване с нож,в каква позиция се
намирали подсъдимите спрямо пострадалата,което наложи проверка на същите,с тези,
дадени по досъдебното производство,л.65 ДП по реда на чл.281 НПК“.След това
внимателно и коректно са кредитирани показанията,дадени от този свидетел на досъдебното
производство,които самият той е поддържал пред съда.Касателно заявеното от останалите
12
трима свидетели,то правилно е оценено,че са относими за впечатления от състоянието на
пострадалата след деянието и разказаното им от А.Д.а,като не са кредитирани „…с доверие
единствено показанията на втората от тях ,св.Д.……,че пряко е възприела момента,в който
подсъдимите са се намирали на улицата и подс. М. е извикал пострадалата….“,доколкото
тези обстоятелства категорично „….отсъстват от показанията на свидетелката при разпита и
по ДП“.
Настоящият съд намира,при условията на чл.339 ал.2 НПК,за неоснователно
оплакването на защитата на подс.Ст.П.,адв.Г.,че съдът не е сторил надлежен анализ на
събраните доказателствени източници,не е изследвал в дълбочина констатирани
противоречия по фактите и не е посочил въз основа на кои доказателства и доказателствени
средства е възприел доказани факти по делото.Въззивният съд изложи доводите си в тази
насока по-горе.
Що се отнася до възражението,че „…трябва да има малко по-подробно,относно всеки
свидетел какво е казал и въз основа на всяко свидетелско твърдение да се изнесат
фактите,които се считат за доказани в конкретния случай“,то следва да се посочи,че първият
съд е бил подробен в изложението на установените по делото факти,анализирал ги е в
достатъчна степен поотделно и в съвкупността им ,посочил е категорично кои факти
кредитира и въз основа на какви доказателствени източници е сторил това,и кои
дискредитира,в съответствие с нормата на чл.305 ал.3 НПК.
С оглед изключителната лаконичност на подадената от адв.Г. въззивна жалба,
настоящият съд не може да даде по-конкретен отговор на поставения въпрос.В никакъв
случай закона не задължава съда да преразказва или прецитира заявеното от всеки от
свидетелите.
По повод сторено възражение за допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила при разпита на св.Д.,следва да се посочи,че при проверка на
съставения по делото протокол,твърдени процесуални нарушения не се констатират.
При условията на чл.339 ал.2 НПК настоящият съд намира за необосновани
твърденията на защитата на подс.С.П.,поддържани и от защитата на подс.М.М.,за допуснати
от съда съществени нарушения на процесуалните правила,накърнили правото на защита на
подсъдимите,поради неуважено искане за отвод на председателя на съдебния състав за
проявена предубеденост,липса на отговор на поставени въпроси,както и на
възражения,свързани с неточно отразяване на действия и факти от съдебното следствие в
съставения съдебен протокол,и допуснато нарушение на процесуалния закон,касателно
начина и нарушената поредност на задаване на въпроси към разпитван свидетел,доколкото
са подсказващи и насочващи към определени отговори.
С надлежно определение,л.л.74-75 от делото,първият съд не е приел за основателно
искането на защитата за отвод на председателя на състава,поради предубеденост,като е бил
13
аргументиран в изводите си.Въззивният съд не намира основателност в мотивите на
защитата,доколкото отразеното в съдебния протокол и оценката на начина,по който
председателя на съдебния състав е ръководил съдебното следствие,не предполага извод за
проявена предубеденост.Съдът е снел самоличност на свидетелите и последователно е
пристъпвал към разпита им,като е видно,че всеки от свидетелите,в рамките на своя спомен
за фактите,е излагал същите пред съда,след което се е пристъпвало към задаване на въпроси
към свидетелите.В тази насока възражението/по направения отвод/от страна на
представителя на държавното обвинение,касателно поредността на страните,които задават
въпроси към свидетелите,е обосновано.Не се констатира наличието на онези нарушения на
процесуалния ред при разпит на свидетелите,които са твърдени от защитата.
Въззивният съд не намира,че председателя на съдебния състав е позволил и
допуснал,при задаване на въпроси към свидетелите по делото,задаване на подсказващи или
подвеждащи въпроси ,както твърди защитата.Такива данни не са изводими от съставените
по делото протоколи за съдебното заседание /вж.чл.131 НПК/.
Проверката от страна на въззивния съд на начина,по който са разпитани свидетелите
по делото сочи липса на нарушение на реда,определен в чл.280 ал.2 вр.чл.277 ал.3 НПК.Този
ред е спазен при разпита на св.А. Д.,вж.л.64-65 от делото,при разпита на св.Цв.Д.,л.66 от
делото ,при разпита на св.С.,л.л.67-68 от делото.
Единствено при разпита на св.Д. съдът е задал 2 въпроса,без да спази реда на чл.277
ал.4 вр.чл.280 ал.2 НПК.Видно е,че представителят на държавното обвинение не е задавал
въпроси към тази свидетелка,но съдът,преди защитата да зададе своите въпроси,е запитал
св.Д. „каква е била целта,замисъла и намеренията на дърпането“,като е задал и уточняващ
въпрос.Получил е отговор на първия въпрос,съдържащ предположения от страна на
свидетелката,а защитата е възразила.Съдът безмотивно е приел възражението на защитата за
неоснователно,но е видно,че не се е позовавал в мотивите си към постановената присъда на
заявените предположения от св.Д.,като по този начин това допуснато,несъществено
нарушение на процесуалния ред и правила,е санирано.
При разпита на св.Д.Д.а,след краткото и изложение,прокурора е задал въпрос,на който
защитата е възразила,а съдът е уважил частично стореното възражение,като е бил
убедителен в мотивите си/вж.л.71 от делото,6-ти абзац/.Не се констатират нарушения на
процесуалните правила ,още по-малко такива,които да се квалифицират като съществени по
своя характер.
Възражението на защитата,че съдебните протоколи не отразяват вярно заявеното по
фактите от свидетелите и сторените от тях волеизявления пред съда,не може да се сподели
откъм обоснованост.
Видно е,че на 31.08.2019 година,л.87 от делото,адв.Г. е подала писмено искане по реда
на чл.312 НПК вр.чл.311 НПК /молба/ за допускане поправка на съдебен протокол от
14
с.з.,проведено на 07.08.2019 година.Такова искане,с идентични мотиви е подал и адв.К.,л.85
от делото,на 02.09.2019 година.Безспорно такова искане може да се стори в 3-дн.срок от
изготвянето на съдебния протокол.Данни за това,кога е изготвен съдебния протокол и
защитата е узнала за изготвянето му,по делото не са приложени,а запис от съдебно заседание
не е правен.Въпреки,че съществува основателна причина да се счете,че исканията на
защитата за поправка на съдебния протокол не са сторени в заК.о определения
срок,въззивният съд ще ги обсъди,касателно основателността им. Обобщаващият извод на
въззивния съд е,че процесуални нарушения,още повече такива,които са съществени по своя
характер,не са налице.Първият съд,отчитайки идентичността на сторените отделни
възражения на защитниците,се е поизнесъл по тях на 23.09.2019 година,като макар и
лаконично,е посочил,защо не ги намира за основателни.Отчел е,че по част от сторените
възражения на защитата се е произнесъл още в съдебно заседание и това е надлежно вписано
в съдебния протокол,а по твърденията за допуснати процесуални нарушения,компетентен да
се произнесе е въззивния съд.
Първият съд обосновано е приел,че действайки по описания по-горе начин
подсъдимите М. и П. са осъществили от обективна и субективна страна признаците на
престъпление, описани в:
-чл.142 ал.2 т.2 и т.3 пр.2 вр.ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК за подсъдимия П.,
-чл.142 ал.2 т.2 и т.3 пр.2 вр.ал.1 вр.чл.18 ал.1 НК вр.чл.63 ал.2 т.2 НК за подсъдимия
М..
С този обобщаващ правен извод настоящият съд се съгласява.
Първият съд изрично е анализирал отделните доказателствени източници,сочейки как
всеки от тези доказателствени източници изяснява релевантни за предмета на доказване
факти и обстоятелства на осъщественото от двамата подсъдими деяние по чл.142
НК.Настоящият въззивен съд подчерта по-горе в изложението си,че първият съд е бил
изчерпателен в анализа на доказателствата и доказателствените средства и в тази връзка
намира,че не следва отново изрично да преповтаря отразеното в мотивната част на съдебния
акт,относно заявеното от всеки от разпитаните по делото свидетели.Видно е,че от обективна
страна са осъществени признаците на престъпление „отвличане“,описани в чл.142,ал.2 т.2 и
т.3,пр.2 НК,останало във фазата на „опит“,като деянието е осъществено от две лица в
условията на съучастническа престъпна деятелност,а пострадалото лице не е навършило 18
години.В принципен план първият съд правилно е посочил,че „Отвличането е посегателство
против личността,изпълнителното деяние се изразява в преместване,придвижване в
пространството на дадено лице от мястото,на което се намира до място,според волята и
желанието и целите на дееца,което се осъществява от извършителя принудително и
противно на волята на жертвата,като в най-честите случаи се използва сила“.Правилно е
подчертано,че за съставомерност на деяние от този вид е без значение времевата
характеристика-продължителност на изпълнителното деяние или интензитета на прилагана
15
сила.Тези характеристики в количествен и качествен показател са относими към нормата на
чл.54 НК вр.чл.36 НК,при определяне отговорността на дееца. Обосновано и първият съд е
приел,че се касае за деяние във фаза на недовършения опит по см. на чл.18 НК-започнато
изпълнение на умишлено престъпление.Изпълнителното деяние е останало недовършено,на
основа на проявена упоритост и съпротива от страна на св.А. Д. и намесата на
св.С.,последната,според първия съд „….явяваща се внезапна и изненадваща за
подсъдимите“.В съвкупност тези обстоятелства са попречили двамата,“…..физически по-
силни и здрави мъже,в сравнение с пострадалата-малолетно дете на 12 г. възраст…..“,да я
отвлекат към желано от тях място.Анализ на доказателствените източници не води до извод
за доброволен отказ от страна на двамата подсъдими да довършат изпълнителното деяние,а
доводите на първия съд в тази насока се споделят от настоящия съдебен състав.
В мотивите си към постановената присъда решаващият съд е дал обоснован отговор на
сторено възражение от защитата на всеки от подсъдимите,в опит да се омаловажи
поведението на предадените на съд-„….не би могъл да сподели вижданията на защитата за
отпадане на престъпния характер на деянието,а също така за незначителна степен на
обществена опасност опита да бъде представено като „детска игра“ извършеното деяние в
населеното място,в светлата част на денонощието,в съучастие от две лица,едното от които
пълнолетно с регистрирани многобройни осъждания,по отношение на 12 годишно
момиче,което на практика все още е дете“.
Касателно изпълнителното деяние и начина му на реализиране,следва да се подчертае
заявеното от пострадалата Д.а пред първия съд-„….по-малкият от двамата дойде и започна
да ме дърпа за ръцете.После дойде и по-големия.Дърпаха му от двете страни….Аз също се
дърпах“. Последващите и действия /бягство от двамата и условията,при които се е случило
това/ са съобщени и от св.Сл.С..
Въззивният съд не споделя доводите на решаващият съд,касателно „….целта на
преследваният резултат-посегателство върху половата неприкосновеност…“.Двамата
подсъдими не са дали обяснения по повдигнатото им обвинение,не са изяснявали /вън от
дадени извън процесуални обяснения/ мотивите си на поведение и причините да искат да
отвлекат малолетната А. Д..Всякакви разсъждения в тази насока,мотивирани,иначе от
първия съд на основата на принципа на формалната логика,биха били основани на
предположения и по същество-спекулативни.
На основата на гореизложеното правилно първият съд е приел,че действайки по
описания начин подс.С.П. ,на 28.09.2019 година,около 17.00 часа в с.***,Софийска
област,на ул.„***“,в съучастие като съизвършител с М. Н. М.,ЕГН **********
/непълнолетен/ от с.*** се опитал да отвлече А. Ц. Д. на 12 /дванадесет/ години,ЕГН
**********,като деянието е извършено от две лица и отвлеченото лице не е навършило 18
години,престъпление по чл.142 ал.2,т.2 и т.3,пр.2 вр.ал.1 вр.чл.18 НК.
16
Обосновано е прието,че подсъдимия М. Н. М.,ЕГН **********,действайки по
описания п-горе начин на 28.09.2019 година,около 17.00 часа в с.***, община ***, на ул.
„***“,като непълнолетен,но като можел да разбира свойството и значението на деянието и
да ръководи постъпките си,в съучастие като съизвършител със С. Л. П.,ЕГН ********** от
с.*** се опитал да отвлече А. Ц. Д. на 12 години ,ЕГН **********, като деянието е
извършено от две лица и отвлеченото лице не е навършило 18 години,престъпление по
чл.142 ал.2,т.2 и т.3,пр.2 вр.ал.1 вр.чл.18 ал.1 вр.чл.63 ал.2, т.2 НК.
От субективна страна и двамата подсъдими са действали с пряк умисъл,като правилно
първият съд е подчертал,че този пряк умисъл в поведението им е обхващал„…..всички
обективни съставомерни признаци на основния състав….,че я отвличат от мястото,на което
се намира и я придвиждат в пространството към набелязана предварително
дестинация,противно на нейната воля, насилствено,така и съставомерните
признаци,квалифициращи деянието към по тежко-че двама души, обединили усилията
си,участват заедно за постигане на преследвания резултат“,а отвличаното лице не е
навършило 18 годишна възраст.Подсъдимите П. и М. са съзнавали обществено-опасния
характер на деянието си,предвиждали са настъпването на общественоопасните последици и
са искали настъпването им.Първият съд е бил обоснован в този си извод и правилно се е
обосновал с поведението на двамата подсъдими на следващия ден,29.09.2019 година,когато
са предупредили пострадалата А. Д. да замълчи за стореното от тях и са се заканили да
„….умре,ако на мълчи“.С оглед сторено възражение на защитата,а и за пълнота на
цялостното изложение,сторено на основата на установени действия от страна на
подсъдимите П. и М.,настоящия съд намира за необходимо да подчертае разбирането за
принудата така,както е посочил в някои свои решения ВКС на РБ-ТР№72/20.02.1974 година
по н.д.№65/74 година ОСНК,ТР№71/23.12.1974г. по н.д.№64/74 година ОСНК,където са
изложени мотиви за това,какво по своя характер представляват действията по принуда и как
с поведението си подсъдимо лице въздейства върху волята на пострадал от такова по вид
престъпление.
Причините за извършване на деянието се коренят в проявен от двамата подсъдими
нисък оценъчен критерии на поведение,незачитане на установения правов ред и личността
на малолетното дете,а М.-и стремеж за подражание и себеутвърждаване,разположени върху
основата на умствен дефицит.
Не може да има спор,че Законодателят е застанал на принципа за законоустановеност
на наказанието,като съгласно този принцип за всяко престъпление се налага наказанието по
вид и в рамките,които са предвидени в Особената част на НК за него.Преценявайки в тези
граници какво конкретно наказание да наложи на всеки подсъдим,съдът следва да се
съобрази с всички смекчаващи и отегчаващи вината и наказателната отговорност
обстоятелства,да прецени дали смекчаващите такива са многобройни в количествено
отношение и да посочи дали някое от тях е изключително по своя характер,както и дали и
най-ниското по размер наказание за конкретното деяние няма да се окаже прекалено тежко в
17
установените конкретни условия на определяне на наказателната репресия. Безспорно след
сторена оценка на доказателствата,обуславящи наказателната отговорност,съдът следва да
се съобрази с разпоредбата на чл.54 НК или да определи наказание по реда на чл.55 ал.1 НК
/Р №224 /07.12.98 година на ВКС по н.д. №197/98 година,V-чл.състав/.
За такова по вид престъпление Закона предвижда наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 7 години до 15 години,като за подс.М. са налице условията на чл.63 ал.2,т.2
НК-„лишаване от свобода от 2 години до 8 години“.
Правилно при отмерване на наказателната отговорност на подсъдимия С. П. първият
съд е съобразил лидерската роля на този подсъдим,наред с установените по делото лоши
характеристични данни за него и обремененото му съдебно минало,включително факта,че е
осъществил престъплението в изпитателен срок по друго осъждане,по нохд № 642/2018
година на PC гр.Ботевград.Ниската възраст на пострадалата А. Д.,от една страна е елемент
от фактическия състав на престъплението и следва да се отчита при условията на чл.56 НК,а
от друга-правилно първият съд е подчертал,че се касае за дете на 12 годишна възраст.
Смекчаващи вината и наказателната отговорност обстоятелства при подс.С.П. не са
отчетени от първия съд,а и въззивният съд не намира такива.
Подсъдимият М. не е осъждан,ученик е и единствената отрицателна характеристика за
него се открива в непотвърдени данни за едно престъпно посегателство срещу
собственост.И за този подсъдим следва да се посочи,че ниската възраст на пострадалата А.
Д. се явява от една страна елемент от фактическия състав на престъплението и следва да се
отчита при условията на чл.56 НК,но от друга страна следва да се отчете,че посегателството
е върху дете на 12 годишна възраст.При този подсъдим като смекчаващо обстоятелство
следва да се оцени психиатричното и психологическото му състояния,факта,че е със
забавено развитие в когнитивната сфера,засягаща интелекта му и с умствен
дефицит,доколкото състоянието му е улеснило престъпното му поведение.
Като допълнително отегчаващо обстоятелство и за двамата подсъдими въззивния съд
отчита отправените заплахи и заканите към А. Д.,за които обвинение не им е повдигано.
По същество първият съд се е съобразил с искането на представителя на държавното
обвинение на подсъдимите да бъде определено наказание по размер под минималния
такъв,предвиден от Закона ,като се приложи разпоредбата на чл.55,ал.1,т.1 НК,на основа
чл.58 б.“а“ НК,поради това,че деянието не е довършено и не са настъпили исканите от
подсъдимите общественоопасни последици.Безспорно е,че за нито един от двамата
подсъдими не са налице нито многобройни смекчаващи вината и наказателната отговорност
обстоятелства,нито някое от посочените такива,напр.за подс.М.,е изключително по своя
характер.От друга страна,макар да не се е позовал изрично,първият съд се е съобразил с
нормата на чл.58 б.“а НК,при които условия е допустимо прилагане разпоредбата на чл.55
НК.
18
При отмерване размера на наказание на подс.М. първият съд е бил убедителен,като е
съобразил личностните му характеристики,психическото му състояние,степента му на
участие в изпълнителното деяние и „подчинената“ роля,която е имал,наред с факта,че е
непълнолетен,а активното му участие в изпълнителното деяние е терминирано в голяма
степен от поведението на подс.С.П..Предвидено е наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 2 години до 8 години,като съдът е определил наказанието по размер от 1 година и 6
месеца-под предвидения минимален размер за такова по вид престъпление.Съобразил е
посочените по-горе обстоятелства и факта,че подсъдимият е непълнолетен,но навършил 16
годишна възраст,деянието е останало във фазата на недовършен опит,и са налице условията
на чл.58 б.“а“ НК,независимо,че е посочена единствено нормата на чл.55 ал.1 НК.Правилно
е намерил,че подс.М. не следва да изтърпява наказанието в пенитенциарно заведение,като
целите по чл.36 НК могат да се реализират чрез института на т.н.“условно осъждане“.
Подаденият въззивен протест е основателен.
В нарушение на закона съдът е определил изпитателен срок на изтърпяване на това
наказание по реда на чл.66 НК /макар,че в мотивите е посочил нормата на чл.69 НК/,като е
нарушил закона,определяйки срока му на 4 години и 6 месеца.Присъдата в тази част следва
да се измени,като наказанието се определи по реда на чл.58 б.“а“ НК ар.чл.55 НК,а
изпитателният срок при условията на чл.69 НК се определи на ТРИ години,считано от
влизане в сила на присъдата.
Касателно определеното наказание „лишаване от свобода“ на подс.С.П. за срок от
6/шест/ години,определено за изтърпяване при първоначален „строг“ режим,на осн.чл.57,
ал.1,т.2, б.“а“ ЗИНЗС е видно,че първият съд по същество е намерил наличие на основания
на чл.58 б.“а“ НК , съобразявайки характеристиките на самото деяние и факта,че е останало
във фазата на недовършен опит,макар да е посочил единствено нормата на чл.55 ал.1 т.1
НК.Настоящият съд намира,че следва да се намали наказанието на този подсъдим на ТРИ
години и ШЕСТ месеца,като съобрази степента на реализиране на опита за отвличане и
конкретните характеристики на деянието.С такова по вид и размер наказание ще се
въздейства в пълна степен поправително–възпитателно и предупредително-възпиращо
върху дееца и останалите членове на обществото,а с оглед личността на подс.П. и с оглед
останалите обстоятелства,целите на наказание по чл.36 НК могат да се постигнат в пълен
обем по този ред.Такова по размер наказание е съответно на конкретната тежест на
извършеното престъпление от този вид.При този подсъдим не са налице материално-и
процесуално правните предпоставки на чл.66 ал.1 НК и то следва да бъде търпяно
ефективно.
В тази насока съдебния акт ще се измени.
Неправилно първият съд е постановил по отношение на подс.М. Н. М.,на основание
чл.68 ал.1 НК,да бъде приведено за ефективно изтърпяване наказание „лишаване от свобода“
19
за срок от ЧЕТИРИ месеца,по нохд № 642/2018 година на PC гр.Ботевград,което да се
изтърпи при „строг“ режим,на основание чл.57,ал.1 т.2, б.“в“ ЗИНЗС.Такова наказание на М.
не е налагано,а е наложено на подсъдимия С.П.,видно от приложена по делото справка за
съдимост /неточно,в тази част на мотивите е посочен като П./.Видно е,че в диспозитива на
присъдата по реда на чл.68 ал.1 НК е приведено наказание на подс.М.,а в мотивите са
излагани съображения по чл.68 ал.1 НК за подс.С.П..Допуснато е нарушение на материалния
и на процесуалния закон,което е отстранимо от въззивния съд.В тази част съдебният акт ще
се отмени ,като в производство по реда на чл.306 НПК е допустимо произнасяне по
предходното осъждане на П..
Съдът законосъобразно се е произнесъл за разноските по делото и веществените
доказателства.
При извършената цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт извън
направените възражения, настоящия съд не намери други основания за изменяне или
отмяната му.
Въз основа на всичко изложено по-горе,на основание чл.334 т.3 и т.6 НПК вр.чл.337 и
чл.338 НПК,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна присъда №28/23.09.2020 година на Окръжен съд гр.
София, наказателно отделение,постановена по нохд №139/2020 година по описа на съда в
частта,в която на основание чл.68 ал.1 НК е постановено привеждане за изтърпяване
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца на подсъдимия М. Н. М. по нохд №
642/2018 година на PC гр.*** и е определен първоначален „строг“ режим на изтърпяване,на
основание чл.57 ал.1, т.2 ,б.„в“ ЗИНЗС.
ИЗМЕНЯ присъда №28/23.09.2020 година на Окръжен съд гр. София,постановена по
нохд №139/2020 година по описа на съда,като определя наказанието „лишаване от свобода“
за срок от 1 година и 6 месеца,наложено на подсъдимия М. Н. М.,на основание чл.69 ал.1
НК,да се отложи за изпълнение за изпитателен срок от ТРИ години.
ИЗМЕНЯ присъда №28/23.09.2020 година на Окръжен съд гр. София,наказателно
отделение ,постановена по нохд №139/2020 година по описа на съда в частта за
определеното наказание на подсъдимия С. Л. П.,като намалява размера на наказанието
„лишаване от свобода“ на ТРИ години и ШЕСТ месеца.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на РБ в 15 дн.срок
20
от съобщението,че е изготвено по реда и начина, указани в чл.350 ал.2 и сл.от НПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21