Определение по дело №328/2020 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 349
Дата: 17 юли 2020 г. (в сила от 17 юли 2020 г.)
Съдия: Йоланда Мильова Цекова
Дело: 20201500600328
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 9 юли 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

                                          Гр. Кюстендил 17.07.2020 г.

 

                                          В   и м е т о   н а   н а р о д а

 

    Кюстендилският окръжен съд в закрито заседание на седемнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ЙОЛАНДА ЦЕКОВА

                                               ЧЛЕНОВЕ:              НАДЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                                  КАЛИН ВАСИЛЕВ - мл.с.

 

като разгледа докладваното от съдия Цекова ЧНД № 328/2020 г. по описа на Кюстендилския окръжен съд и, за да се произнесе, взе предвид:

 

   Производството  по делото е реда на чл.345 във вр. с чл.72 и 73 а НПК. Образувано е по ПРОТЕСТ на КнРП срещу отхвърлително Определение № 556/25.06.2020 г. на КнРС, постановено по ЧНД № 789/2020 г. по описа на съда. Релевирани са мотивирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на протестираното определение, изразяващи се в необоснованост на изводите на съда за липса на доказателства, сочещи на затруднение при изпълнение на присъдата в разрез с постулатите на ТР № 2/11.10.2012 г., като е посочено, че С. И. е привлечен като обвиняем за три престъпления, по които съпътстващото наказание наред с наказанието  ЛС е „глоба” , което е в синхрон с т.3 от посоченото тълкувателно решение. Моли се за отмяна на определението на КнРС и постановяване на определение за обезпечаване на наказанието”глоба” с налагане на обезпечителна мярка”запор” върху собствения на обв.И. лек автомобил и спирането му  от движение, тъй като МПС е послужило за извършване на умишленото престъпление.

    Протестът е допустим като подаден в законовия срок и от надлежна страна и е основателен. Съображенията за това са следните:

    С Постановление на КнРП от 17.06.2020 г. лицето С. В. И., ЕГН **********, е привлечен като обвиняем  по бързо производство № 546/2020 г.по описа на РУ Кюстендил, преобразувано в ДП № 546/2020 г. по описа на РУ Кюстендил, за три престъпления:

     = за престъпление по чл.343 б ал.1 НК  - за това, че на 17.06.2020 г. в гр.Кюстендил, движейки се по ул.”Овощарска” в посока от ул.”Бузлуджа” към ул.”Цар Освободител”, е управлявал МПС лек автомобил марка”БМВ” с ДК № Т47 YAW, негова собственост, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а именно 1,70 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за реда за установяване употребата на алкохоли/или наркотични вещества или техни аналози – с техническо средство”Алкотест Дрегер 7510” с фабр.№ АRDM 0266;

    = за престъпление по чл.343 б ал.3 НК  - за това, че на 17.06.2020 г. в гр.Кюстендил, движейки се по ул.”Овощарска” в посока от ул.”Бузлуджа” към ул.”Цар Освободител”, е управлява МПС лек автомобил марка”БМВ” с ДК № Т47 YAW, негова собственост, след употреба на наркотични вещества – кокаин, установено по надлежния ред с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества и техни аналози”Дрегер Драг тест 5000” с фабр.номер ARLK-0004;

   = за престъпление по чл.354 а ал.3 пр.ІІ т.1 предл.І НКза това, че на 17.06.2020 г. в гр.Кюстендил, на ул.”Овощарска” без надлежно разрешително по ЗКНВП е държал високорискови наркотични вещества – кокаин с нето тегло 0,004 г.

    До момента по досъдебното производство са изготвени две експертизи: ФХЕ,установяващи вида и количеството на държаното наркотично вещество и Оценителна експертиза на посочения лек автомобил, оценен на 3 800 лв. Приложена и е Справка за нарушител по отношение на обв.И., както и разпечатка на резултатите от изследванията, разпитани са свидетели.

     Обвиняемият е осъждан неколкократно преди привличането му като обвиняем по процесното ДП и му е взета по процесното ДП МН”задържане под стража”.

       На 24.06.2020 г. КнРП е депозирала писмено искане до КнРС с посочено в него правно основание по чл.72 ал.1 и чл.73 а ал.1 НПК и чл.53 НК. В искането е посочено, че обвиняемият И.е неправоспособен водач и никога не е притежавал СУМПС и са посочени трите обвинения, за които И. е привлечен като обвиняем, както и законодателно предвидените за всяко от тях наказания. В искането е посочено още, че сторените до момента разноски по делото са в размер на 172,29 лв. за изготвените експертизи. Предвид така изложеното и за осигуряване на ефективното изпълнение на наказанието”глоба”, предвидено като съпътстващо наказание и за трите престъпления, за които И. е обвинен, за обезпечаване отнемането на МПС и  обезпечаване разноските по делото се иска налагане на обезпечителната мярка”запор” върху описаното МПС, както и спирането му от движение.

    В отговор на това искане е постановено протестираното определение, в чиито мотиви районният съд е обсъдил трите повдигнати обвинения на Илиев и предвиждащите се за тях наказания, с посочени размери на наказанието”глоба” за всяко от тях. По-нататък в определението съдът е приел, че глобата, конфискацията и отнемането на вещи по чл.72 НПК са разяснени в ТР № 2/11.10.2012 г. – т.4 от него. По-нататък съдът е обсъждал „допустимостта на искането за налагане на обезпечителни мерки за обезпечаване на вероятно бъдещо наказание конфискация”/цитат от определението/, като е разсъждавал относно авторството на деянията и е приел, че „в делото липсва представяне на доказателства, след преценката на които съдът може да установи съразмерността между размера на поисканите обезпечения и размера на предвидените в закона наказания”. Относно искането за спиране от движение на МПС съдът е приел, че това е ПАМ, която се налага по ЗДвП, но не и по НПК. По-нататък се е позовал на ТР № 1/2002 г. на ВКС. В заключение съдът е приел, че на този етап от ДП не са налице доказателства, обосноваващи извод, че при реализиране на наказателната отговорност на обвиняемия без налагане на исканите обезпечителни мерки, както и липса на доказателства за собствеността на автомобила и е приел искането за формално и необосновано.

   В диспозитива на съдебния си акт съдът е записал, че не уважава искането на Районна прокуратура – Кюстендил за вземане на мярка за обезпечаване на отнемане на МПС и за погасяване на разходи по воденото ДП.

     Предвид изложеното се налага правния извод за незаконосъобразност на протестираното определение поради противоречие между неговите мотиви и диспозитив. Както е видно, в мотивите е обсъждано обезпечаване на бъдещо наказание”конфискация”, каквото не е предвидено за нито едно от трите престъпления, за които И. е обвинен и то не е посочено изобщо в искането на прокурора. А в диспозитива на определението съдът се е произнесъл по искането за обезпечаване отнемането на МПС и на разноските по делото, като липсва произнасяне относно основното искане на прокурора – за обезпечаване на наказанието”глоба”, предвидена в различни размери и за трите престъпления, в чието извършване И.е обвинен.

    Определението на КнРС е незаконосъобразно, защото в него неоправдано се смесват „конфискацията” като вид наказание/ за което няма искане от прокурора/ и отнемането по чл.53 НК на предмета или средството на престъплението. Това са два различни института, които не са идентични и е недопустимо в мотивите да се разсъждава за конфискацията, а в диспозитива да се отказва обезпечаване на отнемането. Същевременно в диспозитива на определението липсва и произнасяне относно исканата втора обезпечителна мярка” спиране от движението на МПС”, за която междувпрочем съдът се е произнесъл в мотивите на определението си, че е ПАМ  и които съображения се споделят и от настоящата инстанция.

        При така установеното се налага правния извод за основателност на искането на прокурора по чл.72 НПК за обезпечаване на наказанието”глоба” и по чл.73 а НПК за обезпечаване разноските по делото.

            По тези съображения протестираното определение ще се отмени като незаконосъобразно и въззивният съд ще се произнесе по същество по искането, като ще уважи искането на прокурора по чл.72 НПК и чл.73 а НПК – за обезпечаване на наказанието”глоба” и на разноските по делото.

            И за трите престъпления, за които И. е обвинен, наред с наказанието”лишаване от свобода” е предвидено и съпътстващото наказание”глоба”, а именно:

        =  за престъпление по чл.343 б ал.1 НК  - в размер от 200 лв. до 1000 лв.

        =  за престъпление по чл.343 б ал.3 НК  - в размер от 500 лв. до 1500 лв.

        =  за престъпление по чл.354 а ал.3 НКв размер от 2000 лв. до 10 000 лв.

         Описаното МПС е посочено, че е собствено на обвиняемия И. и то е оценено на 3800 лв.

       В ТР № 2/2012 г., с оглед унифициране на съдебната практика по чл.72 НПК, е изрично посочено, че буквалното препращане от чл.72 НПК към разпоредбите на ГПК за допускане на обезпечение  -  в частност чл.391 ал.1 т.1 ГПК за представяне на убедителни доказателства като предпоставка за допустимост на искането,  е неприемливо. Искането за допускане на обезпечение се прави в подготвителния стадий на процеса, какъвто е досъдебното производство, когато още не са събрани всички необходими и възможни доказателства за изясняване на обстоятелствата по предмета на обвинението.В правомощията на прокурора е дали да направи искане пред съда за обезпечаване на глобата, конфискацията и отнемане на вещи, когато са предвидени в санкционната част на правната норма по повдигнатото обвинение.

    Задължение на съда пък е, се сочи в посоченото ТР, когато е сезиран с искане по чл.72 НПК, преди да допусне обезпечението, да се произнесе по допустимостта и основателността му след самостоятелна преценка на всички на всички изискуеми от закона предпоставки, в това число дали към момента са събрани доказателства, от които да се приеме, че обвинението е обосновано и е налице достатъчна степен на вероятност за реализиране на наказателната отговорност на обвиняемия, както и че без тях ще бъде невъзможно или затруднено изпълнението на присъдата.

    Тъй като обезпечението по чл.72 НПК е мярка за процесуална принуда предвид систематичното място на нормата в НПК, то тя може да се наложи само при повдигнато обвинение – е посочено в т.2 от ТР.

     За съда съществува и задължение да прецени съразмерността между поисканите обезпечителни мерки и размера на наказанията, които се обезпечават, като се ръководи от санкционната част на дадено наказание.

     Съобразявайки установеното от фактическа страна по процесното ДП със задължителните постулати на ТР № 2/2012 г. ОСНК настоящият състав от правна страна приема, че искането за обезпечаване на наказанието”глоба” по отношение на обв.И. е допустимо и основателно. Наказанието”глоба” е предвидено, както се посочи вече, и за трите престъпления, за които той е привлечен като обвиняем -  т.е предвидено е в санкционната част на нормите от НК и за трите престъпления. Налице е и повдигнато обвинение на Илиев за трите посочени престъпления. От наличните на този ранен етап от разследването доказателства – двете експертизи, извлечението от извършените изследвания, гласните доказателства – показанията на св. Г., св. И., св.Е., може да се направи извод, че обвинението е обосновано и е налице с достатъчна степен на вероятност за реализиране наказателната отговорност на обвиняемия, както и че без допускане обезпечение на наказанието”глоба” ще се затрудни изпълнението му при една евентуална осъдителна присъда. Налице е и съразмерност между поисканата обезпечителна мярка”запор” на МПС и размера на наказанията, които се обезпечават, предвид санкционната част на  правните норми от НК по всяко едно от трите повдигнати обвинения.

   По тези съображения следва да се допусне обезпечение на наказанието глоба, предвидено в санкционната част на нормите от НК, по които е повдигнато обвинение на И.. Сочената от прокурора обезпечителна мярка” запор” върху гореописания лек автомобил е подходящата обезпечителна мярка, която в най-пълна степен ще реализира целите на обезпечението по чл.72 НПК.

     Неоснователно е искането на прокурора за спиране от движение на лекия автомобил, по две съображения: Първо, това е ПАМ, налагана по чл.171 ал.1 т.2 ЗДвП, която се налага в изрично посочените в тази разпоредба случаи и съгласно ал.2 се осъществява от ръководителите на службите за контрол. Второ, след като е наложен запор върху МПС, се преустановява всякакво разпореждане с движимата вещ, вкл. и управлението й, което пък прави безпредметно изричното спиране от движение на МПС. По тези съображения искането за налагане на тази мярка ще се остави без уважение.

     Съдът намира за основателно и искането по чл.73 а НПК  за обезпечаване на разноските по делото, които до момента са в размер на 172,29 лв. по аналогични на изложените съображения за уважаване на искането по чл.72 НПК за обезпечаване на наказанието „глоба” – наличие на повдигнато обвинение, обоснованост на обвинението, наличие с достатъчна степен на вероятност за реализиране наказателната отговорност на обвиняемия и индиция, че че без допускане обезпечение на разноските ще се затрудни изпълнението при една евентуална осъдителна присъда.

     Въззивният съд намира за неоснователно искането в частта му за обезпечаване на отнемането по чл.53 НК, като изхожда от вида на повдигнатите обвинения и задължителните постулати на ТР І№ 2/2012 г.ОСНК – че в санкционната част и на трите обвинения не е предвидено отнемане. А чл.53 НК, на който се позовава прокурорът в искането си, предвижда отнемане на средството или предмета на престъплението в изброени изрично хипотези, но в нито една от тях не попадат процесните три обвинения. Затова искането за обезпечаване отнемането по чл.53 НК като неоснователно ще се остави без уважение.

     Водим от изложеното, Кюстендилският окръжен съд

 

                                          О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И:

 

      ОТМЕНЯ Определение № 556/25.06.2020 г. на КнРС, постановено по ЧНД № 789/2020 г. по описа на съда И вместо него ПОСТАНОВЯВА:

       ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на наказанията”глоба” по трите повдигнати обвинения за престъпления по чл.343 б ал.1 НК  , по чл.343 б ал.3 НК  и по чл.354 а ал.3 НК на С. В. И., ЕГН **********,  обвиняем по ДП № 546/2020 Г. по описа на РУ Кюстендил и на разноските по делото, като налага ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА „ЗАПОР” върху собственото му МПС - лек автомобил марка”БМВ” с ДК № Т47 YAW.

       ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокурора в частта му за допускане на обезпечение на отнемането на посоченото МПС марка”БМВ” с ДК № Т47 YAW по чл.53 НК.

     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на прокурора в частта му за спиране от движение на посоченото МПС марка”БМВ” с ДК № Т47 YAW.

     Определението е окончателно.

   

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: