№ 7779
гр. С., 27.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110138513 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, депозирана от „Б. III” ООД срещу „Т..
Съдът констатира, че предявеният иск е допустим, поради което делото следва да
бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на страните.
На основание чл. 140, ал. 1 ГПК съставя следния проект за доклад по делото:
„Б. III” ООД е предявило против „Т. иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
137, ал. 2 ЗЕ за сумата 1250 лв. като частичен от 15000 лева, представляваща обезщетение за
ползване на съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа /присъединителен
тръбопровод и абонатна станция/ на жилищна сграда – етажна собственост, находяща се в
гр. С., УПИ XXII- 1417, кв. 2, м. НПЯ Ч., за периода от 24.06.2020г. до 24.06.2022г., с която
сума ответникът „Т. неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца „Б. III” ООД, ведно със
законната лихва, считано от 18.07.2022г. до окончателното изплащане на главницата.
Ищецът излага, че на 08.10.2007г. подписал с „Т. предварителен договор за
присъединяване на потребители за битови нужди № 610. Съгласно договора ищцовото
дружество се съгласило да изгради за своя сметка съоръжения за присъединяване,
включващи присъединителен топлопровод с диаметър 2Ду 100 мм, 2 Ду 65 мм., съответна
дължина по трасето 17,5м. и 21,7м. и абонатна станция с мощност 300 kW за О и В и 250 kW
за БГВ. Посочва, че целта на това съоръжение била да бъде захранена с топлинна енергия за
отопление и БГВ жилищна сграда-етажна собственост, находяща се в гр. С., УПИ XXII-
1417, кв. 2, м. НПЯ Ч.. С договора било уговорено, че собственик на съоръжението до
подписване на окончателен договор оставал ищeцът, като ответникът поел задължение да
изкупи процесното съоръжение при условията на чл. 137, ал.2 и 3 ЗЕ, т.е. в срок до 3 години.
До изкупуването ответникът дължал на ищеца цена за ползване на процесните съоръжения.
Съоръжението било изградено след предварително проучване от страна на ответника, като
ЕС на посочения по-горе адрес била присъединена към съоръжението. Ответникът реално
ползвал съоръжението, като за периода от 15.02.2012г. до 23.06.2020г. имало влезли в сила
съдебни решения, по силата на които било установено между страните, че ответникът дължи
на ищеца цена за ползване на изграденото съоръжение.
Въпреки отправените покани от ищеца до ответника, последният нито изкупил
съоръжението, нито сключил договор за заплащане на цена за ползването му. Поради това
ищецът претендира посочената по-горе сума от 1250 лева, частично от 15000 лева,
представляваща обезщетение за ползване на съоръжения за присъединяване към
топлопреносната мрежа за периода от 24.06.2020г. до 24.06.2022г., с която сума ответникът
1
„Т. неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца „Б. III” ООД, ведно със законната лихва,
считано от 18.07.2022г. до окончателното изплащане на задължението. Претендира
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска като неоснователен и недоказан. Твърди, че случай, че заплати исканата сума
по чл. 137, ал. 2 ЗЕ, ищецът би се обогатил неоснователно за сметка на ответника. В случая
било налице неправомерно поведение на ищеца, изразяващо се в непредоставяне на
необходимите документи и неподаване на необходимото заявление, за да може да бъде
изкупено съоръжението от ответното дружество. По този начин ищцовото дружество само
било причинило имущественото си обедняване или поне било допринесло за него. Счита за
недоказано твърдението на ищеца да е собственик на процесното съоръжение, нито да е
изградило същото. Посочва, че съгласно § 4, ал. 4 от ПЗР на ЗЕ в случай, че сделката на
изкупуване не е осъществена или няма обоснован отказ, енергийното предприятие в срок от
три месеца след поканата от страна на собствениците по ал. 1 било длъжно да плаща наем
по методика, определена от КЕВР. Навежда, че доколкото по делото не е представено такова
искане, нито е представен необоснован отказ на ответното дружество, за ответника не
възниква и задължение за заплащане на цена за ползване. Посочва, че нормата на §4, ал.4 е в
сила, считано от 08.05.2018г. и следва да се прилага за в бъдеще и към заварени
правоотношения, каквото било процесното между ищеца и ответника.
Претендират присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът в изпълнение на задължението си по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на
ищеца във връзка с иска чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ, че носи тежестта да
докаже следните релеватни факти: че е собственик на съоръженията за присъединяване, за
които се претендира заплащането на обезщетение за ползването; обедняването си – размер
на претендираното обезщетение за ползване; обогатяването на ответника – че съоръженията
фактически са се ползвали от ответника през исковия период, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че ответникът е ползвал процесните съоръжения при
липса на валидно основание за това имуществено разместване в отношенията между двата
субекта.
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си да плаща цена за
ползването на изградените съоръжения.
Съдът приема, че ангажираните от ищеца с искова молба документи, както и
приложените към отговора на ИМ такива, се явяват относими към установяване на
обстоятелства, включени в предмета на доказване, поради което следва да бъде допуснато
събирането им.
С оглед предмета на делото и необходимостта от специални знания в областта на
енергетиката, съдът счита, че следва да бъде допусната исканата от ищеца СТЕ, която да
отговори на поставените в ИМ въпроси.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и
към отговора на ИМ документи.
ДОПУСКА изслушване на СТЕ със задачи, формулирани в исковата молба.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 лева, вносими от ищеца по сметка на СРС в
едноседмичен срок от получаване на съобщението, като в същия срок бъдат представени
2
доказателства за това по делото.
НАЗНАЧАВА за вещо лице В., телефон 0., която да бъде уведомена за поставената
задача.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.04.2023г. от
16.00ч., за която дата и час: да се призова страните и вещо лице Т..
Препис от отговора на ИМ да се изпрати на ищеца за становище.
Препис от определението да се изпрати на страните.
СЪДЪТ приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или
извънсъдебно доброволно уреждане на спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3