№ 5466
гр. София, 03.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело №
20221110161078 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 140 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по предявен от В. Н. П. ЕГН **********, адрес: гр. София, ул.
„...........“ № 14, със съдебен адрес: гр. София, бул. ".................." № ....., ......., чрез адв. Д.
Т., против СТОЛИЧНА ОБЩИНА, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Московска № 33, иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в размер на 4 000 лв., останалата част от пълния размер на иска от
5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди,
в резултат на настъпил на 18.12.2017 г. инцидент – ухапване от куче, ведно със
законната лихва, считано от 18.12.2017 г. до окончателното плащане.
Доказателствени искания, заявени в исковата молба, са да бъдат приети като
доказателства по делото приложените към исковата молба писмени доказателства, да
бъдат допуснати двама свидетели при режим на довеждане на страната на ищеца,
както и да се изиска в цялост гр.д. № 22974/2018 г. на СРС, 142 с-в.
С Разпореждане от № 42017/01.04.2023 г. съдията докладчик, след като е
извършил проверка за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на
предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от
ГПК е постановил препис от исковата молба да се изпрати на ответника с указание, че
в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.
131, ал. 2 от ГПК.
Изпратеното съобщение до ответната страна е връчено на 28.04.2023 г. на
ответника.
Видно от материалите по делото, в указания едномесечен срок е депозиран
писмен отговор по подадената искова молба.
Ответникът прави искане да бъдат приети като доказателства по делото
1
приложените към отговора писмени документи.
По допустимостта:
Съдът намира, че предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани. При проверка на исковата молба съдът констатира, че при наличието, както
на процесуални предпоставки, така и на материалните условия, надлежно е упражнено
правото на иск, поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито
съдебно заседание с призоваване на страните, като им бъде съобщен проект на доклад
по делото.
По доказателствата:
Писмените доказателства, представени с исковата молба и отговора на исковата
молба са допустими, относими към фактите от значение за предмета на доказване по
делото и са необходими за установяването им, поради което съдът счита, че следва да
бъдат приети и приложени по делото.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателствени средства чрез
допускане на двама свидетели при режим на довеждане е основателно.
Следва да бъде изискано за послужване гр.д. № 22974/2018 г. на СРС, 142 с-в.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК страните следва да бъдат напътени към
медиация и постигане на спогодба за решаване на делото.
Водим от горното и на основание чл. 140, ал. 1-3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 15.02.2024г.,
за която дата и час да се призоват страните.
На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК, във връзка с чл. 146 от ГПК, съдът
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ проект на ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
- обстоятелства, от които произтичат претендираните права от ищеца:
Ищецът твърди, че на 18.12.2017 г., около 18:30 ч. – 19:00 ч., в с. Панчарево, при
слизане от колата и вървейки към контейнерите за битови отпадъци, бил нападнат от
няколко безстопанствени кучета, като едното от тях - най-едрото, го е съборило на
земята и е захапало ръката, с която ищецът се е опитвал да се предпази. Приятелят на
ищеца му е помогнал и е прогонил кучетата, след което го е завел при лекар, който да
му окаже първа помощ. Излага, че на 19.12.1917 г. му бил извършен преглед от съдебен
2
лекар, като от издаденото съдебно медицинско удостоверение № 359.12/2017 г. се
установявали характерът на получените при ухапването травматични увреждания -
множество линейни разкъсно-контузни наранявания по лявата предмишница и лявата
длан с обширен оток на околните меки тъкани. Твърди, че в резултат на ухапването,
ищецът получил следните травматични увреждания: наранявания по ръката и оток,
съпътствани със силни физически болки и страдания и ограничаване на движението на
ръката, продължили повече от месец. Претърпял и следните неимуществени вреди:
силен стрес при нападението, физическите болки и страдания, емоционални
притеснения за това, че като практикуващ автомонтьор нямал да успее да изпълни
поети задължения към клиенти. Принуден бил да се моли на приятели да управляват
колата му, тъй като в резултат на уврежданията не е могъл да шофира. Твърди, че в
резултат на стреса при нападението у него се породил страх към кучета и това
наложило той да се раздели с кучето, което имал. Сочи, че отговорност за причинените
му неимуществени вреди носил ответника, доколкото същият имал нормативно
предвиденото в чл. 40, чл. 41, чл. 49 и чл. 50, т. 2 ЗЗЖ задължение за овладяване
популацията на безстопанствени кучета и предотвратяването на агресивно им
поведение към хора или животни. Излага, че за така посочените неимуществени вреди
е бил заведен частичен иск от пълния размер на иска от 5000 лв. и с влязло в сила
решение по гр. д. № 22974 по описа за 2018 г. по описа на Софийски районен съд, 142-
ри състав, било присъдено обезщетение за причинените му неимуществени вреди в
пълен размер по предявения частичен иск - 1000 лв. Ето защо предявява настоящия иск
за останалата част в размер на 4000 лв., като претендира и разноски по производството.
ВЪЗРАЖЕНИЯ на ОТВЕТНИКА:
В законоустановеният срок, ответникът е депозирал писмен отговор, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Сочи, че решение по гр. д. № 22974 по
описа за 2018 г. било ирелевантно за настоящия спор, доколкото същото се отнасяло за
инцидент, станал на друга дата. По същество оспорва да е налице фактическия състав
на деликта, като твърди, че не е налице противоправно поведение от страна на
ответника, доколкото същият е изпълнил всички вменени му със закон задължения.
Оспорва кучето да е безстопанствено, механизма на увреждането, причинно-
следствената връзка между поведението на кучетата и настъпилите за ищеца вреди,
като твърди, че същите са в резултат на падане от страна на ищеца. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо моли за отхвърляне на
предявения иск, като претендира и разноски по производството.
- правна квалификация - предявеният иск е с правно основание чл. 49 вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД. 4. В тежест на ищцата е да установи следните обстоятелства: виновно
противоправно поведение, изразяващи се в бездействие, при или по повод
3
изпълнението на работата на лице, на което ответникът е възложил работата по
овладяване на популацията на бездомните кучета; вид и размер на претърпените вреди;
наличието на причинна връзка между поведението на ответника и вредоносния
резултат. 5. В тежест на ответника е установяването на следните обстоятелства: че е
осъществил така вмененото му задължение с дължимата грижа, т. е. упражнявайки
законовите си правомощия, е направил необходимото според възможностите си за
изпълнението им, по отношение на овладяването на популацията на кучетата.;
- права и обстоятелства, които се признават – няма такива.
- обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива;
- разпределение на доказателствената тежест – В тежест на ищцата е да установи
следните обстоятелства: виновно противоправно поведение, изразяващи се в
бездействие, при или по повод изпълнението на работата на лице, на което ответникът
е възложил работата по овладяване на популацията на бездомните кучета; вид и размер
на претърпените вреди; наличието на причинна връзка между поведението на
ответника и вредоносния резултат.
В тежест на ответника е установяването на следните обстоятелства: че е
осъществил така вмененото му задължение с дължимата грижа, т. е. упражнявайки
законовите си правомощия, е направил необходимото според възможностите си за
изпълнението им, по отношение на овладяването на популацията на кучетата.
- факти, за които страните не сочат доказателства – няма такива;
На основание чл. 146, ал. 4 вр. С чл.148 от ГПК съдът:
ПРИЕМА като писмени доказателства приложените към исковата молба и
отговора на исковата молба документи.
ДОПУСКА на ищеца двама свидетели при режим на довеждане за установяване
на посочените в исковата молба обстоятелства.
ДА СЕ ИЗИСКА за послужване гр. д. № 22974 по описа за 2018 г. по описа на
Софийски районен съд, 142-ри състав.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК, СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ
ПОСТИГАНЕТО НА СПОГОДБА и към МЕДИАЦИЯ.
УКАЗВА на страните, че медиацията е извънсъдебна процедура за разрешаване
на съдебни спорове с участието на страните по делата, техните адвокати и специално
обучени за това медиатори. Тази процедура е доброволна за страните и те сами
решават как да се разреши спорът им при взаимно приемливи за тях условия, което
води до бързо, окончателно, безпристрастно, ефективно и икономично приключване на
спора. Отказът на страните да участват в процедура по медиация или непостигането на
медиационно споразумение за разрешаване на спора след такова участие, не влияе
върху изхода на спора и неговото решаване от съда.
4
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, която същите могат да представят в
съдебно заседание в писмен вид и която следва да съдържа обективираното им
съгласие по спорните въпроси, да не противоречи на закона и морала, за да бъде
одобрена от съда. При постигането на спогодба, одобрена от съда, производството по
делото ще бъде прекратено, като страните ще заплатят в половин размер дължимите се
разноски по воденето на настоящото производство – държавна такса, евентуално
разноски за вещи лица и др. под., както и ще спестят време и отсъствия от работното си
място по повод на явяванията си в съдебни заседания.
Страните могат да постигнат и извънсъдебна спогодба, като в този случай ще
следва да депозират молба за оттегляне на иска и прекратяване на настоящото
производство.
Указва на страните следното:
В случай, че страната, която живее или замине за чужбина за повече от един
месец, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото.Същото задължение
имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато
посочените лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени /чл. 40 ГПК/.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Същото задължение имат законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени /чл. 41 от ГПК/.
Препис от настоящото определение да се връчи и на двете страни, на ищеца
– и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложените към него
доказателства.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5