Номер 378517.11.2020 г.Град Варна
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 17.11.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела С. Христова
Светлана К. Цанкова
като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно частно
гражданско дело № 20203100503270 по описа за 2020 година
Производството е образувано по частна въззивна жалба входящ
номер 23794/09.11.2020 , депозирана от „СК корект инвест" ООД, гр.Варна, с ЕИК-
*********, представлявано от управител Николай Димитров Николов срещу
определение № 262395/22.10.2020 год. постановено по гр.д. №11695 по описа за 2020г на
ВРС, с което се ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за обезпечаване на заявените в
настоящото производство искове от „СК корект инвест" ООД, с ЕИК-*********,
представлявано от управителя Николай Димитров Николов, с ЕГН-**********, срещу В.
А. К. с ЕГН********** и Ц. Д. С. с ЕГН **********, за осъждане на всеки един от
двамата ответника да му заплати, сумата от по 1800 лева, на основание чл.45 от ЗЗД,
ведно със законната лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане, както и сторените разноски в банка ДСК, по сметка
с IBAN BG43STSA93001515034944, с титуляр адв. Венцислав Антонов Савов, чрез
налагане на възбрана върху недвижим имот, собственост на ответниците, а именно
:Поземлен имот, ОВОЩНА ГРАДИНА ОТ 1387 КВ.М., м-ст ДРАГНЕВОТО/ДЯДОВО
СЪ, представляващ ИМОТ №026064, в ГР.АПРИЛЦИ, KB.ОСТРЕЦ, община Троян,
съгласно данните на СВ-Троян на НА с № от вх. per. №14150 от 23.06.2006 год., № от
дв.вх.рег. 1840, акт том 7, акт №41, на основание чл.389, във вр. чл.397, ал.1, т.1 от ГПК .
Твърди се, че обжалваното определение, с което не се уважава молбата за
обезпечаване на висящ иск е неправилно и необосновано, поради което претендират
неговата отмяна и постановяване на друго, с което се уважи искането за обезпечаване.
Твърдят, че ответниците са извършили противоправно поведение.Твърдят , че
Общото събрание на етажната собственост на сградата, в която се намират обектите на
ищцовото дружество и на ответниците въз основа на чл. 17, ал. 2 т. 6 от ЗУЕС, взема
решение за извършване на необходимите действия по окончателното присъединяване
към електропреносната мрежа / т. 3 от Протокол №11/20.09.2018г./. ,поради което и
ищецът е предположил, че това ще се случи скоро, поради и което купува имота си в
същата сграда.Твърди се, че изискването на ЕРП-СЕВЕР е подписване на договор за
1
присъединяване от всеки един собственик на самостоятелен обект в сградата, за която е
подадено искане за присъединяване (каквото, в изпълнение на горепосоченото решение
на Общото събрание, е подадено). Бездействието на собствениците на апартамент №23,
находящ се в град Варна, ул. „Бачо Киро" №1, жилищна част - ответниците по
настоящото производство - В. А. К. и Ц. Д. С. , изразяващо се в неподписване на
индивидуален договор за присъединяване, считат, че е противоправно поведение.
Противоправно е, защото императивните правни норми са създадени именно в
обществен интерес (Решение по гр. д. № 1047/10 г. на ВКС, I ГО,) и неспазването на
императивната правна норма, вменяваща в задължение на собствениците да изпълняват
волята на управителните органи на общото събрание носи след себе си несъмнена вреда
на всички останали собственици, желаещи да имат постоянно напрежение в
електропреносната мрежа, както и индивидуален електромер, Собственикът на
недвижим имот не може да извършва такива действия в своя имот, с които се създават
пречки за използуването на съседния имот, по-големи от обикновените,като преценката
за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
конкретна по всяко дело В този смисъл, възможна правна квалификация на иска е
претендирано обезщетение за вреди (чл. 45 ЗЗД) поради извършването на бездействия
(неизпълняване решение на Общо събрание (Чл. 6 от ЗУЕС, ал. 1, т. 8 от ЗУЕС),
създаващи пречки за използването на съседен имот, по-големи от обикновените (чл. 50
ЗС).Излагат се подрони доводи в частната жалба
Настоящият въззивен състав приема,че депозираната жалба е допустима,а
разгледана по същество установява следното :
Производството по делото е по реда на чл. 389 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод предявени искове от „СК корект инвест"ООД, с ЕИК-
*********,представлявано от управителя Николай Димитров Николов, с ЕГН-
**********, срешу В. А. К. с ЕГН********** и Ц. Д. С. с ЕГН **********,.
Ищецът претендира от съда да постанови решение, с което да осъди всеки един
от двамата ответника да му заплати, сумата от по 1800/хиляда и осемстотин/ лева, на
основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и сторените разноски в банка
ДСК, по сметка с IB AN BG43STSA93001515034944, с титуляр адв. Венцислав
Антонов.Савов.
Твърди ,че е собственик на жилище в гр. Варна, ул. „Бачо Киро" №1, жилищна
част, етаж 3, ап.1. Ответниците са собственици в същата сграда на жилище - ап.23, на
етаж 8. Ищцовото дружество е придобило имота след като е получило информация от
собственици в сградата, че всеки момент се очаква да се получат индивидуални партиди
за електричество.
Поради обстоятелството, че ответниците проявяват виновно бездействие /
ответниците отказват да подпишат договор с Електроразпределение север, за което са
задължени с решение на Общо събрание на етажната собственост/ , са причинили вреди
2
на ищеца, поради което и се претендира исковата сума.
С исковата молба са посочени доказателства в подкрепа на твърденията.
В исковата молба е направено искане за обезпечаване на предявения иск.
Обезпечението в исковия процес има за цел да защити и съхрани застрашеното
материално гражданско право, което е предмет на делото, чрез налагане на
обезпечителни мерки, и по този начин да гарантира изпълнението на решението по
съществото на спора. Обезпечителният процес има охранителна функция. Неговата цел
е да осигури по време на висящността на спора сигурността за това, че отричаното
материално право от страна на ответника ще бъде осъществено, чрез създаване на пречка
то да се реализира неправомерно преди постановяване на окончателното решение.
Обезпечителната нужда се свърза с осъществяване правата по решението, а не с
доказването на иска./ Определение № 443 от 04.12.2008 г. по ч. гр. д. № 1987 / 2008 г., II
г. о. на ВКС/
Обезпечаването на иска не е част от исковия процес, а самостоятелно уредено в
процесуалния закон производство, което осигурява реализирането на правните
последици от решението.
За да се допусне обезпечението молителят трябва да удостовери вероятната
основателност на своя иск.
Обезпечението се допуска по допустими и вероятно основателни искови
претенции , без значение дали е предявен осъдителен, конститутивен или установителен
иск. Освен това обезпечителната мярка следва да бъде адекватна, т.е. същата да е
допустима от гледна точка на възможността за принудително изпълнение. Затова те са
само примерно посочени в закона и могат да бъдат най-различни в съответствие с вида
на иска и търсената защита. Определение № 107 от 04.03.2013 г. по ч. пр. д. № 1094 /
2013 г. на Върховен касационен съд
Съгласно разпоредбите на чл. 389 и 391 ГПК, обезпечаване на иск
се допуска при кумулативната даденост на следните условия: наличие на писмени
доказателства, установяващи вероятната основателност на иска, наличие на интерес от
обезпечаването, съответствие на посочената обезпечителна мярка с обезпечителната
нужда.
Настоящият въззивен състав приема,че в настоящия случай е налице интерес
от обезпечаване на исковете предвид размера им и съществуващата възможност
ответниците да се разпоредят с притежаваните от тях имущества, което би затруднило
ищеца да реализира правата си в случай на уважаване на иска. А и при липса на данни,
които да опровергават обезпечителната нужда, тя трябва да се предполага и не е
необходимо доказването й от ищеца.
Както бе казано , съгласно чл. 391 от ГПК, обезпечение се допуска, когато без
него за ищецът ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по
решението, и то:
3
а) ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства или
б) ако бъде представена гаранция в определения от съда размер, съгласно чл.
180 и 181 ЗЗД.
Преди да се прецени налице ли са предпоставките, визирани от закона за
допускане на обезпечение, съдът следва да извърши проверка относно допустимостта на
предявения иск.
На второ място, се дължи преценка за вероятната основателност на исковата
претенция. Тя се извършва на база изложените обстоятелства в исковата молба и
доказателствата представени към нея.
На трето място, при формиране на извод за допустимост и вероятна
основателност, следва да се даде отговор на въпроса за наличието на обезпечителна
нужда. Тя с оглед съдържанието на чл. 391, ал.1 от ГПК, се преценява от два аспекта.
Единият е свързан с това дали ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата по решението без исканото обезпечение.
Вторият е свързан с извършване на преценка дали исканата мярка е адекватна,
т.е. дали с налагане на същата се гарантира бъдещото осъществяване на правата по
решението.
На последно място, следва да се даде отговор и на въпроса е или не е налице
нуждата от гаранция. Такава не следва да се определя в случаите, когато представените
писмени доказателства са ДОСТАТЪЧНО УБЕДИТЕЛНИ. В хода на тази логика следва
заключение, че съдът е задължен да определи гаранция при вероятна основателност на
исковата претенция на база изложените обстоятелства за предявяване на същата и при
липса на убедителни доказателства към исковата молба.
По конкретния казус от съдържанието на исковата молба изводът за
допустимост на предявените претенции е несъмнен, поради което няма пречка да се
разгледа искане за допускане на обезпечение по чл. 389 от ГПК.
На този етап от производството обаче може да се направи извод, че е
налице вероятна основателност на предявените претенции.
Ищецът претенедира вреди в размер на виновно бездействие от страна на
ответника, като искът намира правната си квалификация в чл.45 от ЗЗД. Спорът дали е
налице противоправно поведение от страна на ответника по делото и в какво се изразява
виновното бездействие на ответника е правен въпрос и настоящата инстанция на този
етап не би могла да навлезе по съществото му.
В случая исканата обезпечителна нужда е налице, като с оглед представяне на
доказателства за вероятната основателност на иска ,представяне на гаранция не е
необходима.
Водим от горното, съдът приема,че молбата за допускане на обезпечение е
основателна, като поради несъвпадащите изводи на настоящия съд тези на
ВРС,определението на ВРС следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с
4
което да се допусне исканото обезпечение.
Водим от горното,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 262395/22.10.2020 год. постановено по
гр.д. №11695 по описа за 2020г на ВРС
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
ДОПУСКА обезпечаване на предявените по гр.д. №11695 по описа за 2020г
на ВРС искове от „СК корект инвест" ООД, гр.Варна, ул. „Български орел" №15, ет.4,
ап.П, с ЕИК-*********, представлявано от управителя Николай Димитров Николов, с
ЕГН-**********, срещу В. А. К. с ЕГН********** и Ц. Д. С. с ЕГН **********, двамата
с постоянен адрес в гр. Варна, ул. „Генерал Скобелев" №44а, за осъждане на всеки един
от двамата ответника да му заплати, сумата от по 1800/хиляда и осемстотин/ лева, на
основание чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и
сторените разноски в банка ДСК, по сметка с IB AN BG43STSA93001515034944, с
титуляр адв. Венцислав Антонов Савов, чрез налагане на възбрана върху недвижим
имот, собственост на ответниците, а именно :Поземлен имот, ОВОЩНА ГРАДИНА ОТ
1387 КВ.М., м-ст ДРАГНЕВОТО/ДЯДОВО СЪ, представляващ ИМОТ №026064, в
ГР.АПРИЛЦИ, KB.ОСТРЕЦ, община Троян, съгласно данните на СВ-Троян на НА с №
от вх. per. №14150 от 23.06.2006 год., № от дв.вх.рег. 1840, акт том 7, акт №41, на
основание чл.389, във вр. чл.397, ал.1, т.1 от ГПК
Да се издаде обзпечителна заповед в полза на молителя „СК корект инвест"
ООД, гр.Варна, ул. „Български орел" №15, ет.4, ап.П, с ЕИК-*********, представлявано
от управителя Николай Димитров Николов, с ЕГН-**********.
Определението подлежи на касационно обжалване при наличие
предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК пред Върховния касационен съд, в
едноседмичен срок, който за въззивника тече от връчване на настоящото определение, а
5
за ответника – от връчване на съобщението за наложената обезпечителна мярка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6