№ 4178
гр. Варна, 24.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502680 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба, депозирана от Г. АС. П., ЕГН: **********, чрез адв.
К.К. срещу протоколно определение от 14.09.2021 г., постановено по гр. д. № 2645/2021 г.
по описа на Районен съд -Варна, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя
за конституирането му като страна в производството по реда на чл. 225 ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение.
Жалбоподателят счита, че ищците не са собственици на процесните имоти, доколкото
праводателите им са придобили собствеността въз основа на незаконосъобразно проведена
публична продан по изпълнително дело № 130/2008 г. по описа на ЧСИ Станимира Данова.
В допълнение се сочат и аргументи за несеквестируемостта на имотите, както и за
постановяването на решение по в. гр. д. № 3064/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с
което праводателите на ищците – И. и Т. Т.и са осъдени да предадат владението върху ½ ид.
ч. от имотите, на основание чл. 75 ЗС. Излага доводи, че е предявил искове спрямо страните
в производството за установяване, че той и съпругата му – Емилия П.а са собственици в
режим на СИО на процесните имоти, от където извежда твърдения за отхвърляне на иска за
делба. Моли за отмяна на определението и за уважаване на молбата му за главно встъпване в
производството.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на Д.И. Т.а-
Камбурова, чрез адв. Д.И.. В същия се излагат доводи за правилност на определението.
Сочи, че Г.П. не е необходим другар в производството, доколкото не притежава собственост
върху процесните ½ ид. ч. Излага доводи, че съпругата му не оспорва правата му, поради
1
което нямал интерес да предявява установителен иск спрямо нея. Позовавайки се на
влязлото в сила постановление за възлагане на 23.03.2010 г., както и на разпоредбата на чл.
496, ал. 3 ГПК, счита, че Г.П. не се легитимира като собственик на процесните идеални
части, предмет на проведената публична продан. Твърди, че решението по в. гр. д. №
3064/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна не формира сила на пресъдено нещо по
отношение на ищците в настоящото производство, както и че същото касае единствено
искане за предаване на владение по чл. 75 ЗС и не разрешава спор за право на собственост.
Моли за потвърждаване на определението и за присъждане на разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на К. ИВ. Т., чрез
адв. П.С.. В същия се излагат аналогични доводи за правилността на обжалвания съдебен акт
като в отговора, депозиран от страна на Д.И. Т.а- Камбурова. Моли за потвърждаване на
определението, както и за присъждането на съдебно-деловодни разноски.
Частната жалба е депозирана в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на образуваното гр. д. № 2645/2021 г. по описа на Районен съд – Варна е
предявен от К.Т. и Десислава Т.а-Камбурова срещу Емилия П.а за допускане на съдебна
делба върху дворно място, находящо се в землището на с. Осеново, община Аксаково,
област Варна, представляващо парцел IV-50, кв. 57 по плана на селото, впоследствие
разделен на:
УПИ VI- 191, с площ от 1120 кв. м., в кв. 10 по плана на с. Осеново с идентификатор
№ 54145.502.118 по КККР на с. Осеново, община Аксаково, одобрени със Заповед №
РД-18-96 от 28.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници: №№
54145.502.117, 54145.502.524, 54145.502.538 и 54145.502.535,
УПИ V-191, с площ от 1400 кв. м., в кв. 10 по плана на с. Осеново с идентификатор №
54145.502.117 по КККР на с. Осеново, община Аксаково, одобрени със Заповед № РД-
18-96 от 28.12.2015 г. на Изпълнителния директор на АГКК, при граници: №№
54145.502.119, 54145.502.538, 54145.502.118, 54145.502.116 и 54145.502.535, както и
на изградените в същия жилищна сграда на два етажа с РЗП от 239 кв. м., с
идентификатор № 54145.502.117.1 по КККР на с. Осеново, община Аксаково,
одобрени със Заповед № РД-18-96 от 28.12.2015 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, складова част от 55 кв. м., тераси с обща площ от 19 кв. м., гараж в западната
част, както и складови помещения в източната част на имота с обща площ от 90,30 кв.
м., ведно с всички подобрения в имота /малък басейн, тенис корт, оранжерия и
производствен комплекс – гъбарник/, при следните квоти:
К. ИВ. Т. – ¼ ид. ч.,
Д.И. Т.а-Камбурова – ¼ ид. ч.;
Е.Б. П.а – ½ ид. ч.
2
В исковата молба се излагат доводи, че ищците са придобили процесните от по ¼ ид.
ч. от имотите по силата на договор за дарение, сключен с родителите им – И. и Т. Т.и,
обективиран в нотариален акт № 78, том IV, рег. № 9693, дело № 609 от 2011 г. на нотариус
Александър Ганчев, рег. № 194. Сочат, че праводателите им са придобили общо ½ ид. ч. от
имотите въз основа на проведена публична продан по изпълнително дело № 20087180400130
по описа на ЧСИ Станимира Данова, рег. № 718 и влязло в сила постановление за
възлагането им от 20.01.2009 г. Излагат доводи, че по силата на нотариален акт № 68, том I,
дело № 269 от 1980 г. на нотариус И. Кавърджиков, Г.П. е придобил по време на брака си с
Емилия П.а процесния недвижим имот, ведно с построената в същия жилищна сграда,
стопанска сграда и подобренията в него. Твърдят, че имотът е станал СИО, която е била
прекратена с провеждането на принудително изпълнение върху притежаваната ½ ид. ч. от
съпруга –длъжник – Г.П..
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на Е.Б. П.а, чрез адв.
К.К.. В същия се оспорва иска за делба, като се моли за отхвърлянето му. Сочи, че имотите
са СИО на нея и съпруга й – Г.П., доколкото са придобити през 1980 г. по силата на
сключен договор за покупко-продажба по време на брака им. Оспорва придобИ.ето на
собствеността върху ½ ид. ч. от имотите от страна на ищците. Сочи, че праводателите на
ищците не са станали собственици на процесните ½ ид. ч. от имотите поради
незаконосъобразност на изпълнителните действия по насочване и извършване на
публичната продан върху несеквестируемо имущество. Моли за отхвърляне на иска за
делба.
С молба от 9.09.2021 г. Г. АС. П., чрез адв. К.К. е отправил искане за главно
встъпване в производството по реда на чл. 225 ГПК. В същата е посочено, че праводателите
на ищците не са придобили собствеността върху ½ ид. ч. от процесните имоти поради
проведената незаконосъобразна публична продан. Посочва, че той и съпругата му са
собственици на недвижимите имоти. Моли с решението по допускането на делбата да се
приеме за установено спрямо страните, че Г.П. и съпругата му Емилия П.а са собственици на
имотите въз основа на възникналата СИО върху тях. В уточнение, сторено в о. с. з. от
14.09.2021 г. е посочил, че предявява положителен установителен иск, спрямо едната страна
спрямо Емилия П.а за установяване, че процесните имоти са СИО и спрямо другата страна –
К.Т. и Десислава Т.а-Камбурова, че е собственик на ½ ид. ч. от процесните имоти.
Настоящият съдебен състав, формира следните правни изводи по същество на спора:
Съгласно разпоредбата на чл. 225 ГПК, третото лице, което има самостоятелни права
върху предмета на спора, може да встъпи в делото, като предяви иск против двете страни до
приключване на съдебното дирене в първата инстанция.
Когато трето лице заявява самостоятелни права върху делбения имот, то може да
встъпи главно в делбения процес по реда на чл. 225, ал. 1 ГПК, за да се избегне последващ
спор между него и страните по делото за делба – т. 1 на ППВС № 4/1964 г. и т. 3 на ТР №
3/2013 г., ОСГК на ВКС.
3
За допустимостта на искането е от значение дали третото лице твърди, че е носител
на право, което изключва правата на страните по спора, т. е. то заявява самостоятелни права
върху предмета на спора. Интерес от главно встъпване е налице не само когато правото на
третото лице е тъждествено с предмета на спора, но и винаги, когато това право е
несъвместимо с правото, заявено с първоначалния иск, т. е. третото лице трябва да има
интерес да се отхвърли претенцията на ищеца, защото уважаването й изключва неговото
собствено право.
В случая третото лице не заявява самостоятелни права спрямо ответника – Емилия
П.а по повод на процесните имоти. Последната и не оспорва от своя страна твърденията на
съпруга си за притежаването на права в СИО относно процесните имоти. Ето защо, следва
да се приеме, че спрямо нея не е налице заявяване на самостоятелни права от страна на Г.П.,
поради което същият няма интерес от допускане на исканото главно встъпване в
производството.
В продължение на горното, заявеното искане, макар и уточнено в о. с. з. е останало
неизяснено по повод на иска, предявим от главно встъпващото лице спрямо съпругата му –
Емилия П.а. Формулираният петитум за приемане за установено спрямо страните в делбата,
че Георги и Емилия П.и са собственици в СИО на процесните имоти, касае недопустим иск,
който не следва да бъде разглеждан в производството по съдебна делба.
На следващо място, в молбата за допускането на главно встъпване макар и да са
заявени самостоятелни права на молителя спрямо ищците в производството, същите касаят
проведената публична продан на ½ ид. ч. от процесните имоти. Изложените фактически
твърдения са свързани с твърдяна незаконосъобразност на публичната продан поради
несеквестируемостта на имотите към момента на насочване на принудителното изпълнение
и извършване на публичната продан.
Изложеното основание за незаконосъобразност на публичната продан не е измежду
предвидените в разпоредбата на чл. 496, ал. 3 ГПК, според която ако възлагането не бъде
обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при
нарушаване на чл. 490 ГПК, във връзка с лицата, които имат право да наддават, както и при
невнасяне на цената. Подобни факти не се твърдят, респективно молителят не предявява
претенцията си на соченото основание.
В производството по съдебна делба, е допустимо съединяването с установителни
искове, насочени към установяване на собствеността върху делбените имоти. Ето защо, в
същото би могло да бъде разглеждан иск за оспорване на действителността на публичната
продажба по реда на чл. 496, ал. 3 ГПК. В настоящия случай, обаче в молбата за допускане
на главно встъпване макар и да се навеждат твърдения за самостоятелни права, не се
посочват доводи за никое от горните възможни нарушения, поради което следва да се
приеме, че липсва интерес от предявяването на сочения положителен установителен иск и
спрямо ищците – К. ИВ. Т. и Д.И. Т.а- Камбурова, доколкото единствената изрично
предвидена срещу публичната продан защита, е тази по чл. 496 ГПК.
4
Вън от горното, аналогични твърдения във връзка с незаконосъобразността на
принудителното изпълнение са релевирани и в отговора на исковата молба, депозиран от
страна на Емилия П.а, поради което същите биха могли да бъдат взети предвид при
произнасяне по същество на иска за допускане на съдебна делба.
За пълнота на изложението, следва да се посочи, че постановеното решение по в. гр.
д. № 3064/2015 г. по описа на Окръжен съд – Варна, с което е отменено
първоинстанционното решение и е уважен иска на Г.П. срещу И. и Т. Т.а, за предаване на
владението на ½ ид. ч. от процесния имот, на основание чл. 75 ЗС, не формира сила на
пресъдено нещо по повод на собствеността на имота. Същото касае произнасяне по иск за
предаване на владението като фактическа власт върху ½ ид. ч., при който съдът не изследва
правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на иска. Ето защо, доводите, че с
горепосоченото решение е установена незаконосъобразността на публичната продан поради
насочването на принудително изпълнение върху несеквестируемо имущество, не следва да
бъдат кредитирани.
С оглед на гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че не са налице
предпоставките за допускане на главното встъпване на Г. АС. П., по реда на чл. 225 ГПК.
По разноските:
С оглед изхода от спора разноски се дължат в полза на К. ИВ. Т. и Д.И. Т.а-
Камбурова. Всеки от тях претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски за
настоящото производство за адвокатско възнаграждение от по 300 лева, съобразно
представените два броя договори за правна защита и съдействие. С оглед на горното, в
полза на К. ИВ. Т. и Д.И. Т.а- Камбурова следва да се присъдят съдебно-деловодни разноски
от по 300 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 14.09.2021 г., постановено по гр. д. №
2645/2021 г. по описа на Районен съд-Варна.
ОСЪЖДА Г. АС. П., ЕГН: **********, с адрес: село Осеново, община Аксаково,
област Варна да заплати на К. ИВ. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр. Варна, *************
сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски за
адвокатско възнаграждение.
5
ОСЪЖДА Г. АС. П., ЕГН: **********, с адрес: село Осеново, община Аксаково,
област Варна да заплати на Д.И. Т.а- Камбурова, ЕГН: **********, с адрес: гр. София,
********** сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща сторени съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едноседмичен срок от съобщаването му по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6