Определение по дело №2163/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 172, ал. 5 и ал. 6 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на С. И. И., чрез пълномощник адвокат А. А., против заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 24-0769-001032 от 01.11.2024 г., издадена от полицейски инспектор към Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) Бургас, С. П. полиция Бургас, с която на основание чл. 171, т. 1, б. “б“ ЗДвП временно е отнето свидетелството му за управление на моторно превозно средство (СУМПС) до решаване въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца и са отнети документи - СУМПС [номер].

Освен доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед, с жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта до решаването на въпроса за отговорността. Същото е основано на направен кръвен тест в специализирана лаборатория. Посочва се, че предварителното изпълнение нарушава правата и законните интереси на жалбоподателя. Счита се, че никъде в ЗДвП и процесната заповед не е посочено, че същата подлежи на принудително изпълнение, поради което предварителното й изпълнение е незаконосъобразно.

Съдът след като се запозна с доказателствата по административната преписка, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 172, ал. 5 ЗДвП обжалването на заповедите по ал. 1 се извършва по реда на АПК, а съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП подадената жалба не спира изпълнението на приложената ПАМ. Налице е допуснато по силата на отделен закон предварително изпълнение. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК въвежда отрицателна предпоставка, която обуславя допустимостта на настоящото искане за спиране на предварителното изпълнение - да не се предвижда забрана за съдебен контрол. Такава забрана в ЗДвП не се съдържа. Условие за допустимост на искането е и наличие на оспорване срещу законосъобразността на административния акт, по отношение на който специален закон допуска предварително изпълнение. Това условие също е налице, доколкото с жалбата срещу заповед № 24-0769-001032 от 01.11.2024 г., е направено процесното искането.

С оглед на горното искането за спиране на предварителното изпълнение е допустимо за разглеждане.

Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

Съгласно чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 - при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на текста на изречение първо от нормата на чл. 166, ал. 2 АПК предпоставя обоснования извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда. От друга страна е налице и следващо изискване в изр. 2-ро на разпоредбата, което допуска да се спре изпълнението, ако са налице нови обстоятелства, които обаче следва да докажат причинена на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

В настоящия случай със жалбата, нито са направени твърдения, нито са представени доказателства за евентуалните вреди, които жалбоподателят би претърпял от временното отнемане на СУМПС, с оглед извършване от съда на преценка на тяхната значителност и/или непоправимост.

Невъзможността за управление на автомобил в релевантния период не може да обоснове настъпване на значителни и/или труднопоправими вреди. Не са налице и обстоятелства, които да сочат наличие например на влошено здравословно състояние и риск за живота на жалбоподателя или членове на неговото семейство, изискващо задължително управление на МПС.

На следващо място, искането е за спиране на акт, по отношение на допуснато за него предварително изпълнение, по силата на закон - ЗДвП. За разлика от предварителното изпълнение, допуснато с разпореждане по чл. 60, ал. 1 от АПК, тук самият законодател въвежда презумпция, че общественият и държавният интерес надделяват над личния. Преценката не е на органа, а на законодателя. Очевидно вредите които ще търпи жалбоподателя са преценени като такива, които не могат да се противопоставят на обществения интерес, който подлежи на защита. Съобразно константната съдебна практика, засягането на лични интереси, не са от категорията на тези, които могат да бъдат противопоставени на значимите обществените и индивидуални интереси, предвидени в чл. 60, ал. 1 АПК. Отделно от това жалбоподателят не сочи нови обстоятелства, които да обосноват спирането на предварителното изпълнение на заповедта.

Друг аргумент за неоснователност на така мотивираното искане е и фактът, че хипотетичните бъдещи вреди, ако атакуваната заповед бъде отменена - било то имуществени или неимуществени такива, подлежат на репарация по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, поради това не могат да бъдат третирани като основание за спиране предварителното изпълнение на оспорвания административен акт.

При съобразяване на горните факти и обстоятелства се налага извода за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта.

Предвид изложеното и на основание чл. 166, ал. 3 АПК, Административен съд Бургас в настоящия си състав

О П Р Е Д. Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ искането на С. И. И. за спиране на предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-0769-001032 от 01.11.2024 г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР Бургас, С. П. полиция Бургас.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на жалбоподателя.