Решение по дело №393/2023 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 364
Дата: 1 ноември 2023 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20237240700393
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 юни 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

   Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№364                                             01.11.2023 год.                       град Стара Загора

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

        Старозагорският административен съд, VІ състав, в публично съдебно заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                                           

                  СЪДИЯ: МИХАИЛ РУСЕВ

       

при секретар Зорница Делчева като разгледа докладваното от съдия М. Русев  административно дело №393 по описа за 2023 год., за да се произнесе съобрази следното:                                                       

 

Производството е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба от Л.С.М. - Б. *** против Заповед №10-00-216/31.01.2023 год. на Кмета на Община Стара Загора, с която заповед е наредено изработването на проект на ПУП – ПЗ, одобрен с Решение №283/28.06.2012 год. на Общински съвет Стара Загора, като ПУП-План за регулация и план за застрояване, в посочения в заповедта обхват, при съобразяване с устройствените характеристика на същата територия по действащия общ устройствен план приет с Решение №1115 от 28 септември 2017 год. на Общински съвет Стара Загора. Жалбата е допустима за засегнатите имоти, които са собственост на жалбоподателката, а именно: имот с идентификатор 68850.513.6833 по КККР, представляващ УПИ ХI-6168 в кв. 809; имот с идентификатор 68850.513.6834 по КККР, представляващ УПИ ХII-6168 в кв. 809; имот с идентификатор 68850.513.6937 по КККР, представляващ УПИ ХVI-6715 в кв. 804 и имот с идентификатор 68850.513.6917 по КККР, представляващ УПИ VIII-6169 в кв. 816. В жалбата са изложени съображения за нищожността на заповедта, като издадена в противоречие с постановеното съдебно решение. Твърди, че с решение №343/27.08.2020 год., постановено по адм. дело №488/2019 год. по описа на Административен съд Стара Загора  е отменено като незаконосъобразно Решение №2349 по протокол №45 от 27.06.2019 год. на Общински съвет Стара Загора „за озеленяване“ в частта на собствените й имоти, поради което и същите можело да бъдат застроявани. Това е и целта на чл.16  от ЗУТ. Твърди, че не само Кмета, но който и да е било друг държавен орган не може да преразглежда отново промяната на действащия за кв. Бедечка ПУП-ПРЗ/2012, тъй като е вече решено с влязъл в сила съдебен акт, който е задължителен за изпълнение. Оспорената заповед е издадена не шест месеца от изменението на ОУП/2017 год., както изисква чл.103а, ал.3 от ЗУТ, а цели шест години след решение №1115 от 2017 год.

Изложени са доводи и за незаконосъобразността на заповедта, тъй като същата е следвало да се обяви не с разни табелки във входа на Общината, а срещу подпис. Нито един от собствениците на засегнатите имоти не е бил уведомяван за стартиралата процедура. Твърди, че тя не е подавала искане за изменение по чл.135, ал.1 от ЗУТ, а това е направено от главния архитект, който обаче не е собственик. Обжалваната заповед е издадена, без да е установено нито едно от основанията на чл.134, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗУТ. В разпоредбата на чл.134, ал.2 от ЗУТ, са налице няколко хипотези, но нито една от тях не е посочена, което създава неяснота и вода до нарушение на формата на акта, което е самостоятелно основание за отмяната на заповедта. Направено е искане за прогласяване на нищожността, алтернативно отмяната на Заповед №10-00-216/31.01.2023 год. на Кмета на община Стара Загора, в частта, засягаща собствените й четири имота като незаконосъобразна и за присъждане на направените разноски.

Ответникът – Кмет на Община Стара Загора чрез процесуалния си представител ст. юрисконсулт М.К. оспорва жалбата като  неоснователна. По съображения за законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли жалбата да бъде отхвърлена.

            Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

            На 26.01.2023 год. до Главния архитект на Община Стара Загора е депозирано заявление от Община Стара Загора с вх.№10-33-7 /лист 31–38 от делото/ за разрешаване на изработването на ПЗ за кв. Бедечка. Към заявлението са приложени техническо задание и скица предложение. Въз основа на това е изготвено и становище на главния архитект /лист 29 от делото/, че са налице законовите предпоставки за изменение на планът от 2012 год., тъй като е констатирано несъответствие между предвижданията на ОУП и предназначението на имотите по плана от 2012 год.

            Въз основа на това заявление и становище на главния архитект, Кметът на Община Стара Загора е издал и оспорената в настоящето производство Заповед №10-00-216/31.01.2023 год., с която е наредено изработването на проект на ПУП – ПЗ, одобрен с Решение №283/28.06.2012 год. на Общински съвет Стара Загора, като ПУП-План за регулация и план за застрояване, в посочения в заповедта обхват, при съобразяване с устройствените характеристика на същата територия по действащия общ устройствен план приет с Решение №1115 от 28 септември 2017 год. на Общински съвет Стара Загора.

По делото са приети като доказателства документите по административната преписка по издаване на оспорения акт и представените от жалбоподателката документи. 

            Съдът като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, прави следните правни изводи.

Актовете по чл.135, ал.3 и ал.5 от ЗУТ, с които се разрешава респ. разпорежда изработването на проекти за изменение на влезли в сила ПУП, са индивидуални административни актове по смисъла на чл.214, т.1 от ЗУТ, подлежащи на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност по реда на АПК съгласно чл.215, ал.1 във вр. с чл.219 от ЗУТ. Сред правните последици на заповедите по чл.135, ал.3 и ал.5 от ЗУТ са и такива, свързани със спиране прилагането на действащите устройствени планове в частите, за които се отнасят заповедите, съгласно чл.135, ал.6 от ЗУТ. А с това непосредствено се засягат правата и законните интереси на собствениците и на носителите на ограничени вещни права в имотите, включени в предметния обхват на процедираното изменение на ПУП. Ето защо актовете по чл.135, ал.3 и ал.5 от ЗУТ, макар да представлява част от производството по изменение на влязъл в сила ПУП, са административни актове със самостоятелно значение и правни последици, подлежащи на съдебно обжалване по реда на АПК.    

Процесуално легитимирани да обжалват заповеди по чл.135, ал.3 и ал.5 от ЗУТ, с които се разрешава респ. разпорежда изработването на проекти за изменение на влезли в сила ПУП, са собствениците и носителите на ограничени вещни права в имотите, включени в предметния обхват на процедираното изменение на ПУП, в качеството на заинтересованите лица по смисъла на чл.131, ал.1 във вр. с ал.2, т.1 от ЗУТ. От доказателствата по делото се установява, че жалбоподателката Л.М. – Б., е собственик на имоти, които са включен в териториалния обхват на разпореденото на основание чл.135, ал.5 от ЗУТ във вр. с чл.134, ал.1, т.1 във вр. с ал.2 от ЗУТ с оспорената заповед служебно изработване на проект за Подробен устройствен план – План за застрояване в обхват територията на квартал/ парк „Бедечка“. Следователно Л.М. – Б. е процесуално легитимирана по смисъла на чл.131, ал.1 във вр. с ал.2, т.1 от ЗУТ да обжалва Заповед №10-00-216/31.01.2023 год. на Кмета на Община Стара Загора, но правният й интерес съотв. правото й на жалба са ограничени до частта, с която тази заповед засяга собствените й имоти. В останалата част оспорването е недопустимо, поради липса на правен интерес за жалбоподателката и следва да бъде оставено без разглеждане. До приключването на съдебните прения, по делото не са представени доказателства, че ПУП е приет и одобрен, като нито една от страните не твърди, че образуваното административно производство по приемането на ПУП е приключило. Следователно оспорването на заповедта е допустимо до приемането на плана, като след приемането на обжалване подлежи крайния акт.

По аргумент от разпоредбата на чл.215, ал.4 от ЗУТ, индивидуалните административни актове по ЗУТ могат да бъдат обжалвани пред съответния административен съд в 14-дневен срок от тяхното съобщаване. В случая съобщаването на оспорената заповед е извършено по реда на чл.124б, ал.2 от ЗУТ във вр. с чл.135, ал.7 и чл.136, ал.1 от ЗУТ - обявена е на заинтересованите лица чрез поставено съобщение на таблото за обявления на Община Стара Загора на 31.01.2023 год., с обявление, публикувано на интернет страницата на Община Стара Загора.  Именно от тази дата – 31.01.2023 год., на която е изпълнено и последното условие по чл.124б, ал.2 от ЗУТ /в приложимата редакция/ за надлежното съобщаване на акта на заинтересованите лица, започва да тече нормативно регламентирания в чл.215, ал.4 от ЗУТ 14-дневен срок за оспорване на Заповед №10-00-216/31.01.2023 год. на Кмета на Община Стара Загора по съдебен ред. Очевидно жалбата на Л.М. – Б. против заповедта  е подадена в Административен съд – Стара Загора много след изтичането на този срок /вх. № 3766/29.06.2023 год./. Следователно към датата на подаване на жалбата /29.06.2023 год./, правото на Л.М. – Б. да оспори по съдебен ред Заповед №10-00-216/31.01.2023 год. на Кмета на Община Стара Загора с искане за нейната отмяна, като незаконосъобразна, е било вече преклудирано и в този й част жалбата също следва да бъде оставена без разглеждане, като недопустима. 

По делото няма спор за фактите, че жалбоподателят Л.С.М. - Б. е адресат на оспорената Заповед №10-00-216/31.01.2023 год., доколкото е собственик на УПИ, засегнати от оспорената заповед и предвиденото с нея изменение на ПУП. В този смисъл правният интерес у М. - Б. е ограничено от правото й на собственост, поради което и заповедта е допустима да бъда обжалвана само в частта, засягаща собствените й имоти УПИ IХ-6158, Х-6158, ХI-6158,  ХII-6158, ХIII-6158 в кв. 817, УПИ I-6157, II-6157, III-6157 и X-6157 в кв. 820 и УПИ II-6157 в кв. 821, но не и по отношение на целия квартал. В жалбата е направено искане за обявяването на заповедта за нищожна, което искане не е ограничено във времето, поради което и съдът намира, че жалбата е подадена от заинтересовано лице, против административен акт подлежащ на съдебен контрол и като такава е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна:

На първо място, процесната заповед е съобщена по надлежния ред на заинтересованите страни, като е спазена процедурата предвидена в чл.124б, ал.2 от ЗУТ. Заповедта е обявена на таблото за обявление на Община Стара Загора на 31.01.2023 год., видно от констативните протоколи /лист 21-22/, обявена е на сайта на Община Стара Загора на същата дата /лист 20/. Законодателят не е предвидил срок за обявяването на заповедта, поради което съдът приема, че е налице съобщаването й по надлежен ред, като няма данни по преписката, а и такова нещо не се твърди от жалбоподателят, същата да е била оспорена по съдебен ред. Ето защо, в настоящето производство ще се обсъждат само пороците водещи до нищожност на заповедта, а тези водещи до нейната незаконосъобразност, не следва да бъдат обсъждани. В този смисъл са неоснователни оплакванията в жалбата за неправилно обявяване на заповедта.

Актовете по чл.135, ал.5 от ЗУТ, с които се допуска /разрешава/ изработването на проекти за изменение на влезли в сила ПУП, са индивидуални административни актове по смисъла на чл.214, т.1 от ЗУТ, подлежащи на съдебно оспорване и контрол за законосъобразност по реда на АПК, съгласно чл.215, ал.1 във вр. с чл.219 от ЗУТ.

Оспорената заповед №10-00-216/31.01.2023 год., е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - Кмета на Община Стара Загора, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл.135, ал.5 от ЗУТ, съобразно местонахождението на квартала в гр. Стара Загора.

За да издаде заповедта, Кметът на Община Стара Загора е бил сезиран със заявление за изработването на ПУП-ПЗ,  с приложено и техническо задание за проектиране /лист 31 и следващите/, както и скица предложение. И в двата документа, съпровождащи издадената заповед, се говори за изменение на ПУП. Съгласно тълкувателно решение №16 от 31.03.1975 год., ВС, ОСГК, мотивите към административният акт или към резолюцията за отказ за издаване на административният акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на по-горния административен орган. В конкретния случай е налице именно такава хипотеза – мотивите са изложени в техническото задание и скицата предложение.

С Решение №521 по Протокол №13 от проведено на 29.09.2016 год. /лист 41 от делото/ заседание на Общински съвет – Стара Загора, на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА във вр. с чл.125 и чл.134, ал.1, т.5 от ЗУТ и  чл.135, ал.5 от ЗУТ, е възложено на Кмета на Община Стара Загора да предприеме необходимите действия за изработване на проект за изменение на Общия устройствен план и последваща изработка на Подробен устройствен план в обхват кв./парк „Бедечка“ в граници, както са описани в т.2 на Решение №1069/2003 год. на ОбС - Стара Загора и съгласно техническо задание, неразделна част от решението. С Решение №1115 по Протокол №25 от проведено на 28.09.2017 год. /лист 39-40 от делото/ заседание на Общински съвет – Стара Загора, на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА във връзка с чл.127, ал.6 от ЗУТ, е одобрен проект за изменение на действащия Общ устройствен план /ОУП/ на гр. Стара Загора и прилежащите крайградски територии в частта му за квартал/парк „Бедечка“ при граници: юг - ул.„Христина Морфова“, север - алеята към предприятие „Труд“, запад - ул.„Иван Вазов“, изток - ул.„Хан Тервел“ по плана на гр. Стара Загора, както и че Решение №1115 от 28.09.2017 год. на Общински съвет – Стара Загора, е влязло в законна сила. С оспорената заповед се цели изменение на съществуващия ПУП в съответствие с предвижданията на новия устройствен план на гр. Стара Загора, в частта за кв.“Бедечка“.

Въз основа на гореизложеното съдът намира, че е налице компетентност на Кмета на Община Стара Загора да издаде оспорената заповед.

Посочената като основание разпоредба на чл.135, ал.5 във връзка с чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ, предвижда възможност компетентният орган да нареди служебно да бъде изработен проект за изменение на действащия устройствен план при настъпването. В тези случаи не е необходимо административният орган да е сезиран с искане от трето лице. Достатъчно да са налице съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът. Както бе изтъкнато и по-горе, налице е изменение на ОУП на Стара Загора, в частта му, засягащ кв. Бедечка. Новото предвиждане на плана е за преобладаващи зелени площи, т.е. на площи за озеленяване. Това е законовата предпоставка за изменението на ПУП, респективно за издаването на оспорената в настоящето производство заповед на Кмета на Община Стара Загора.

Оспореният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, като са изложени фактически и правни мотиви за издаването му.

Безспорно е, че административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни - невалидни актове. Основното разграничение на порочните  административни актове е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат акта. В административното право, за разлика от гражданското право липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Подходът при разграничаването им е конкретен при всеки отделен случай в зависимост от допуснатото нарушение при издаване на акта, което се отразява върху съдържанието му и засяга волеизявлението на административния орган до степен да се приравни на липса на волеизявление. Нищожният акт не поражда правни последици, той е засегнат от толкова съществен порок, че не е годен да породи правно действие и за това съдът следва да обяви неговата нищожност. Съгласно константната съдебна практика, която е непротиворечива, липсата на компетентност на органа при издаване акта и неспазване на предписаната от закона форма винаги сочат на нищожност на акта, докато нарушението на административно-производствените правила и материалния закон, както и неспазване на целта на закона следва да се преценяват във всеки конкретен случай по какъв начин се отразяват на волеизявлението на административния орган. Прието е становището, че нищожни са тези административни актове, които поради радикални, основни и тежки, непоправими недостатъци, се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове и се третират от правото като несъществуващи, поради което не пораждат правни последици. Съдът намира, че основания за прогласяване на нищожност на административен акт са нарушаване изискванията за компетентност, липса на форма, пълна липса на правно основание, невъзможен предмет, несъществуващ адресат и др. Другите основания за оспорване на актовете, които по принцип налагат отмяната на порочния акт като незаконосъобразен, могат да доведат също до нищожност, при особено съществена тежест на нарушението.

Нарушенията на административно - производствените правила, дори и да са от категорията на съществените такива, не могат да опорочат оспорения акт до степен на нищожност, поради което възраженията на жалбоподателката в тази им част с оглед предмета на делото, не следва да бъдат обсъждани в настоящото съдебно производство. А и при условие, че разпореденото изработване на проект за ПУП е в хипотезата на чл.135, ал.5 от ЗУТ – служебно, при наличие на някое от основанията по чл.134, ал.1 и ал.2 от ЗУТ, очевидно сочените като нарушени процесуални правила и изисквания за инициирането, образуването и провеждането на производството и участието на заинтересованите лица, са неприложими в случая. Преценката на решаващият административен орган че са настъпили съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен ПУП, като законово предвидено основание за изменение на влязъл в сила ПУП, е и основание за служебното /т.е. без сезиране от заинтересовано лице/ упражняване на правомощието по чл.135, ал.5 от ЗУТ.

Неоснователни са оплакванията, че обжалваната заповед противоречи на постановеното съдебно решение №343/27.08.2020 год., постановено по адм. дело №488/2019 год. по описа на Административен съд. С решението се отменя Решение №2349 по протокол №45 от проведеното на 27.06.2019 год. заседание на Общински съвет Стара Загора, с което е одобрена проект за ПУП – изменение на план за регулация и план за застрояване на територията на кв. Бедечка по плана на гр. Стара Загора, в частта за имотите, собственост на жалбоподателката. С това решение обаче не се постановява разрешаване за застрояване на тези имоти, а същите остават съгласно предназначението предвидено в плана от 2012 год. Доколкото обаче същите противоречат на приетия общ устройствен план за този квартал, приет през 2017 год., не съществува законова пречка за неговото изменение в условията на чл.135, ал.5 във връзка с чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ.

Неоснователно е и оплакването, че оповестяването на заповедта не е осъществено по предвидения в закона ред.

В конкретния случай съдът намира, че не са налице основания за прогласяването на нищожността на заповедта. Същата е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, с възможен предмет и определяеми адресати.

Водим от тези мотиви, на основание чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И     :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.С.М. - Б. *** с искане за прогласяване на нищожността на Заповед №10-00-216/31.01.2023 год. на Кмета на Община Стара Загора, в частта относно имот с идентификатор 68850.513.6833 по КККР, представляващ УПИ ХI-6168 в кв. 809; имот с идентификатор 68850.513.6834 по КККР, представляващ УПИ ХII-6168 в кв. 809; имот с идентификатор 68850.513.6937 по КККР, представляващ УПИ ХVI-6715 в кв. 804 и имот с идентификатор 68850.513.6917 по КККР, представляващ УПИ VIII-6169 в кв. 816, като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Л.С.М. - Б. *** против Заповед №10-00-216/31.01.2023 год. на Кмета на Община Стара Загора в останалата й част, като недопустима.

   Решението подлежи на касационно оспорване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд, а в частта му с характер на определение в 7-дневен срок от съобщаването му.

 

                                              

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: