РЕШЕНИЕ
№ 2853
гр. Пловдив, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Анна Д. Дъбова
при участието на секретаря Петя Г. Карабиберова
като разгледа докладваното от Анна Д. Дъбова Гражданско дело №
20215330110977 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявени от Т. З. Т. против „Кредит
Тайм“ ЕООД иск за приемане за установено в отношенията между страните
на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че клаузата, установяваща задължение за
заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на
паричен заем в размер на 213, 66 лв. от Договор за кредит № *****. и
клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение в размер на 213, 66 лв. от Договор за
кредит № *****., са нищожни като противоречащи на добрите нрави, поради
установяването им при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК и в нарушение на чл.
11, т. 9 и т. 10 ЗПК, както и поради тяхната неравноправност по чл. 146, ал. 2
ЗЗП и чл. 143, т. 19 ЗЗП.
Ищецът твърди, че между страните е сключен Договор за кредит №
*****., по силата на който в полза на ищеца – кредитополучател, била
предоставена сумата в размер от 500 лв. при годишен процент на разходите
от 10, 65 %. Твърди, че е установен срок за погасяване на задължението от 6
месеца на вноски – всяка в размер от 157 лв. Сочи, че в договора е установено
задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка за
одобрение на паричен заем в размер на 213, 66 лв. и на такса за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение в размер на 213, 66 лв. Твърди, че така
установените такси очевидно заобикалят закона, като е налице
1
нееквивалентност на престациите, доколкото двете такси са във фиксиран
размер и надхвърлят размера на заемната сума. Счита, че така установените
клаузи са неравноправни на основание чл. 143, т. 9 ЗПК, доколкото
потребителят не е имал възможност да влияе по отношение на тяхното
съдържание, като с тях се цели неоснователно обогатяване на кредитора за
сметка на длъжника. Сочи, че процесните клаузи са изготвени предварително
от страна на кредитора, при което потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП. Твърди, че
така установените такси представляват скрит разход по кредита, който
привидно е установен като такси, с цел заобикаляне на правилото, установено
в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Сочи, чрез предвиждане на задължение за
заплащане на такси за кредитора се осигурява допълнителна печалба, като
реалния лихвен процент не отговаря на калкулирания. Твърди, че е допуснато
нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ГПК, тъй като таксите представляват
скрито възнаграждение и водят до оскъпяване на кредита, а потребителят не е
бил запознат с действителния размер на годишния процент на разходите по
кредита. Поддържа, че поради невключване на таксите в действителния
размер на годишния процент на разходите, последният не съответства на
действително приложения, тъй като лихвения процент не отговаря на
реализирания, увеличен със скрития добавък – уговорените такси. Твърди, че
не е изпълнено и изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК в договора да бъде
посочен лихвения процент по кредита, тъй като потребителят е бил заблуден
относно действителния му размер в разрез с нормите на добросъвестността.
Доколкото установените в договора допълнителни разходи за такси
представляват скрито възнаграждение в полза на кредитора, счита, че са
нарушени разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, поради което
приложение следва да намери приложение разпоредбата на чл. 22 ЗПК, като
на основание чл. 23 ЗПК в тази хипотеза подлежи на връщане единствено
чистата стойност на кредита. Моли за уважаване на предявения искове.
Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни
разноски.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК “Кредит Тайм”
ЕООД е депозирал отговор на исковата молба, в който излага съображения за
нейната неоснователност. Счита исковата молба за нередовна, доколкото не е
посочена каква сума е заплатена без наличие на основание за това по
2
посочените клаузи, установяващи задължения за заплащане на такси.
Релевира възражение за местна подсъдност. Сочи, че между страните е
сключен договор за паричен заем, по силата на който в полза на ищеца е
предоставена сумата от 500 лв. Твърди, че условията на договора се уговорят
индивидуално в преговори между страните, като кредитополучателя може да
влияе на тези условия, като последните са посочени в стандартния
европейски формуляр. Счита, че не са налице специалните основания за
недействителност на договора за кредит по чл. 22 ЗПК. Твърди, че кредиторът
има право да начислява и получава такси, като последните не влияят на
установения в договора годишен процент на разходите, не го увеличават и не
представляват действия по усвояването и управлението на кредита. Твърди,
че тези такси предхождат сключването на договора, които такси са
финансирани от страна на кредитора и са платими от длъжника, ведно с
погасителните вноски. По така изложените съображения се моли за
отхвърляне на предявените искове. Твърди, че не са налице предпоставките
по чл. 38 ЗАдв. за оказване на безплатна адвокатска защита, тъй като ищецът
не е материалнозатруднено лице.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с установителен иск за установяване
недействителността на клаузата за неустойка, поради противоречието й с
добрите нрави, поради установяването й при заобикаляне на чл. 19, ал. 4 ЗПК
и в нарушение на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК.
По предявените установителни искове съдът дължи произнасяне по
релевираните от ищеца в исковата молба основания за недействителност на
посочената клауза на основанията, изложени в исковата молба – по реда,
установен в петитума на исковата молба, с което е отправено искане до съда
за установяване недействителността на клаузата за неустойка на няколко
самостоятелни основания.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца Т.
З. Т. и „Кредит Тайм“ ЕООД е сключен договор за паричен заем № 82937 от
10.05.2021 г., по силата на който ответникът е поел задължение да предостави
на ищеца сумата от 500 лв., срещу насрещното задължение на ищеца –
кредитополучател, да върне предоставения му за възмездно ползване
финансов ресурс, ведно с начислена възнаградителна лихва, изготвяне на
индивидуално кредитно предложение и еднократна такса за експресно
3
разглеждане на заявката или сумата от 942 лв. на 6 месечни погасителни
вноски, всяка в размер от 157 лв. Установено е, че размерът на погасителните
вноски е от 143 лв., ако длъжникът заплаща задълженията си преди или на
датата на падеж на погасителната вноска, при което получава отстъпка от 14
лв. и общият размер на задължението е 858 лв. С договора е установена
еднократна такса за експресно разглеждане на заявката за одобрение на
паричен заем от 213, 66 лв. и за изготвяне на индивидуално кредитно
предложение от 213, 66 лв.
Установен е годишен лихвен процент от 10 % и годишен процент на
разходите от 10, 65 %, като в договора е посочено, че при така определения
годишен процент на разходите, са взети предвид допусканията, че договорът
ще е валиден в посочения в него срок, заемателят е избрал падежната дата и
че всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно
няма да бъдат начислявани разходи за събиране, лихви за забава и неустойки
за неизпълнение.
С оглед така установените обстоятелства от приложените по делото
писмени доказателствени средства, съдът намира, че между страните са
постигнали съгласие относно гореизложените клаузи на договора за кредит.
В договора за кредит са установени задължения за заплащане на такса
за експресно разглеждане на заявката за одобрение на паричен заем от 213, 66
лв. и такса за изготвяне на индивидуално кредитно досие от 213, 66 лв.
Така установените клаузи са нищожни, поради противоречието им с
добрите нрави, тъй като по този начин се увеличава размера на кредита без
яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. На
следващо място, тези такси противоречат и на императивната разпоредба
на чл. 19, ал. 4 ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Последицата от това
противоречие е предвидено изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. Таванът на
годишния процент на разходите, който е предвиден с императивна разпоредба
на закона, би бил превишен, ако в договора има уговорена възнаградителна
лихва и други такси. В случая при установен размер на отпусната главница от
500 лв. и възнаградителна лихва, представляваща явно установеното
възнаграждение на кредитора, е предвидена още задължение за заплащане на
такси за допълнителни услуги. По този начин са установени допълнителни
разходи по кредита в размер, надвишаващ размера на уговорената
4
възнаградителна лихва. Нещо повече сборът на задълженията за заплащане на
такси е в размер – близък до размера на предоставения за временно възмездно
ползване финансов ресурс. Съдът намира, че по този начин, в разрез с
нормите на добросъвестността, е установено допълнително възнаграждение
в полза на заемодателя. С Решение № 165/02.12.2016 г. на ВКС по т. д. №
1777/2015 г., I т. о., ТК е разяснено, че добросъвестността, по принцип се
свързва с общоприетите правила за нравственост на поведението при
осъществяване на търговските практики, произтичащи от законите,
обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото
общество, което е формирало конкретните етични норми при изпълнение на
задълженията и упражняване на правата на членовете на общност.
Постигнато е съгласие, че посочените разходи подлежат на разсрочено
плащане, ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по
този начин е установено скрито – допълнително възнаграждение на
кредитодателя, което не е посочено при определяне на годишния процент на
разходите.
По така изложените съображения клаузите, установяващи задължение
за заплащане на такси за експресно разглеждане и за изготвяне на
индивидуално кредитно досие, с които задължения разходите по кредита се
увеличават, чрез добавяне на допълнително възнаграждение за кредитора, са
нищожна, поради установяването им в противоречие с добрите нрави.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявените искове за
установяване недействителността на клаузата, установяваща задължение за
заплащане на такса за експресно разглеждане на заявка за одобрение на
паричен заем в размер на 213, 66 лв. от Договор за кредит № *****. и
клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса за изготвяне на
индивидуално кредитно предложение в размер на 213, 66 лв. от Договор за
кредит № *****., са нищожни, поради установяването им в противоречие с
добрите нрави са основателни, поради което не следва да се пристъпва към
разглеждане на останалите посочени от ищеца основания за
недействителност на тази клауза.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че сочените от ищеца
основания по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК са такива, водещи до
недействителност на договора за кредит по смисъла на чл. 22 ЗПК и не
представляват самостоятелно основание за недействителност на конкретни
клаузи от договора.
В производството по делото ищецът е защитаван на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 ЗАдв. В производството по делото се установи обстоятелството, че
ищецът има качеството на материално затруднено лице, в който смисъл съдът
не възприема възраженията на ответника, релевирани в отговора на исковата
5
молба. Съдът определи адвокатското възнаграждение в размер на сумата от
600 лв. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
редакцията й действаща към момента на определяне на възнаграждението от
съда, тъй като при сключване на договора последното не е определено с оглед
приложение на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Предвид изхода на правния спор и доколкото ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски в производството по делото на основание чл.
83, ал. 1, т. 1 ГПК, следва ответникът да бъде осъден на основание чл. 78, ал.
6 ГПК да заплати в полза на бюджета на съда сумата от 100 лв. – държавна
такса за разглеждане на предявените искове.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Кредит Тайм“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост
1А, ул. „Анна Ахматова“ № 19, по предявените от Т. З. Т., ЕГН **********, с
адрес с. М., ул. ***** искове с правно основание чл. 124 ГПК, че клаузата,
установяваща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на
заявка за одобрение на паричен заем в размер на 213, 66 лв. от Договор за
кредит № *****. и клаузата, установяваща задължение за заплащане на такса
за изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 213, 66 лв.
от Договор за кредит № *****. са нищожни, поради установяването им в
противоречие с добрите нрави.
ОСЪЖДА „Кредит Тайм“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
адв. С.К. Н., АК – Пловдив, с адрес гр. П., ул. *****, сумата от 600 лв. –
адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство по
гр.д. № 10977/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК Георги „Кредит Тайм“
ЕООД, ЕИК *********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на Районен съд - Пловдив сумата от 100 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 15910/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX
граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Пловдив, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.
6
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____/п/__________________
7