Р Е Ш Е Н И Е № 50/18.3.2022 г.
Гр. Ямбол, 18.03.2022 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, първи
състав, в публично заседание на двадесет и осми февруари две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА СТАМАТОВА
при секретаря Ст. Гюмлиева и с участието на прокурора М. Божидаров, разгледа докладваното от председателя адм. д. № 313 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на С.Г. *** против Държавен фонд „Земеделие“ -
София, с която се иска присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди в размер на 447.87 лева, представляващи пропуснати ползи - законна лихва
върху сумата от 10 335.38 лева за времето от 30.06.2019 г. до 03.12.2020
г., причинени от отменена като незаконосъобразна Заповед № ОЗ-РД/2382 от
05.08.2020 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. Горната сума се претендира ведно със
законната лихва, считано от влизане в сила на решението за отмяна на акта. Иска
се също и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ищецът
С., редовно призован, не се явява. Упълномощеният от него процесуален
представител поддържа исковата молба изцяло на основанията изложени в същата.
Ответната страна, чрез
процесуалния си представител оспорва изцяло предявеният иск. Счита, че исковата претенция е неоснователна, тъй като
от м. юни 2019 г. няма административен акт, който впоследствие да е отменен и
да послужи като основание за искова претенция по ЗОДОВ. Алтернативно се сочи,
че в случай, че съдът приеме, че искът е основателен, то обезщетението следва
да обхване периода от 05.08.2020 г. до датата на изплащането на финансовата
помощ – 03.12.2020 г. Иска се заплащане на юрисконсултско възнаграждение, като
се прави възражение относно размера на адвокатското такова, претендирано
от ищеца.
Участващия по делото
прокурор от Окръжна прокуратура – Ямбол изразява становище, че исковата молба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
След като извърши цялостна
преценка на всички събрани и приложени към делото доказателства, съдът приема
за установена следната фактическа обстановка:
Ищецът С., видно от
данните по делото, е регистриран като земеделски производител с УРН 260196. На
09.05.2019 г. същият подал Общо
заявление за подпомагане с УИН 28/230519/93393 за кампания 2019 г., с което
поискал финансиране по схема за единно плащане на площ (СЕПП), схема за плащане
за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда
– зелени директни плащания (ЗДП) и агроекология и
климат (Мярка 10).
С искане вх. №
02-281-2600/544 от 27.12.2019 г., отправено до ДФ „Земеделие“, ищецът С. е
поискал информация относно причините, поради което не е извършено плащане по
подаденото от него заявление. В отговор на това запитване, с писмо №
02-281-2600/544#5 от 02.07.2020 г., Изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие“ е уведомил С., че не са приключили всички проверки на условията
за допустимост по подаденото заявление,
както и че след приключването на всички административни проверки, ще бъде официално
информиран за тях.
Със Заповед № ОЗ-РД/2382
от 05.08.2020 г., на осн. чл. 20, ал. 2 и ал. 3, чл.
20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП, във връзка с чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК,
Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
е спрял административното производство по обработката на подаденото от
ищеца С. заявление за подпомагане за кампания 2019 г., като е изпратил сигнал
до ВКП с № 02-2600/2981 от 20.05.2020 г. за евентуални неправомерни действия
при подаване на заявления по схемите и мерките за директни плащания от С.. Тази заповед е отменена с Определение
№ 326/14.09.2020 г. по ч. адм. д. № 221/2020 г. по
описа на Административен съд – Ямбол, влязло в сила на 12.11.2020 г. В
определението си съдът е приел, че соченото основание за спиране не е налице и
е върнал преписката на административния орган за продължаване на
производството.
На 02.12.2020 г. ищецът С.
отправил искане до ДФ „Земеделие“ (вх. №
01-281-6500/387) за плащане по подаденото заявление за подпомагане за кампания
2019 г. и на 03.12.2020 г., с платежно нареждане му била преведена сумата от
10 335.38 лева.
В исковата молба се сочи,
че вредите представляват лихви за забава върху одобрената за заплащане сума по
подаденото от него заявление за подпомагане с УИН 28/230519/93393 от 09.05.2019
г. и са причинени от незаконосъобразен акт – Заповед № ОЗ-РД/2382 от 05.08.2020
г., издадена от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ и отменена с влязъл в
сила съдебен акт – Определение № 326/14.09.2020 г. по ч. адм.
д. № 221/2020 г. на Административен съд – Ямбол. С молба вх. № 2887/20.12.2021
г., съобразно дадените от ЯАС указания, ищецът е конкретизирал иска си, като е
посочил, че претенцията му за вреди е за периода от 30.06.2019 г., когато е
следвало да бъде извършено плащането, до 03.12.2020 г., когато същото е било
извършено.
Като доказателство по
делото е прието ч. адм. д. № 221/2020 г. на
Административен съд – Ямбол, заедно с всички съдържащи се в него писмени
доказателства.
При първоначалното
разглеждане на делото в Административен съд – Ямбол е назначена и изслушана и
съдебно-икономическа експертиза, от заключението по която се установява, че
законната лихва върху сумата от 10 335.38 лева е в размер на 447.87 лева
за периода от 01.07.2020 г. до 03.12.2020 г. и 63.16 лева за периода от
12.11.2020 г. до 03.12.2020 г.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Искът е допустим, но е НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 203 от АПК предвижда, че гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за
обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица.
За да възникне
предвидената в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ отговорност за дейност на администрацията,
следва да са налице трите елемента от правопораждащия я фактически състав, а именно: 1) незаконосъобразен
акт, действие или бездействие; 2) имуществени и/или неимуществени вреди и 3.) пряка
причинна връзка между тях. Липсата на който и да било от тези елементи е пречка
да се реализира отговорността на държавата или общините по предвидения
специален ред, като доказателствената тежест за
установяването им се носи от ищеца.
Отговорността, по аргумент
от чл. 4 от ЗОДОВ е безвиновна. Държавата и общините дължат обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
В конкретния случай се
претендират вреди от отменен като незаконосъобразен административен акт, като в
исковата молба изрично е посочено, че това е Заповед № ОЗ-РД/2382 от 05.08.2020
г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Както вече бе посочено по-горе,
същата действително е отменена от съда с влязлото в сила на 12.11.2020 г.
Определение № 326/14.09.2020 г. по ч. адм. д. №
221/2020 г. на Административен съд – Ямбол.
Видно от разпоредбата на
чл. 43 от ЗПЗП, административният орган се произнася по подадените заявления с
изрично уведомително писмо, каквото в случая не се твърди да е било издавано и
съответно да е било отменяно от съда. Сочената като основание за претенцията
Заповед № ОЗ-РД/2382 от 05.08.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ и отменена с влязло в сила на 12.11.2020 г. определение на съда, касае само и единствено спирането на
административното производство, но след отмяната й е останал открит въпроса за дължимостта на подпомагането. Или, казано с други думи
съдът се е занимал единствено и само с въпроса налице ли е основание за спиране
на административното производство по подаденото от ищеца заявление за подпомагане,
но не и с въпроса дали такова следва да бъде изплатено и в какъв размер. С
отмяната на заповедта за спиране на административното производство не може да
се направи извод за дължимостта на финансовото
подпомагане на ищеца. За ДФ „Земеделие“ не е съществувало задължение незабавно
след подаването на съответното заявление от правоимащия
да изплати сумите за подпомагане. Това плащане е отложено във времето и
съгласно чл. 20, § 3 от Регламент (ЕО) №
73/2009 на Съвета от 19.01.2009 г. за установяване на общи правила за схеми за
директно подпомагане в рамките на Общата селскостопанска политика и за
установяване на някои схеми за подпомагане на земеделски стопани, за изменение
на Регламенти (ЕО) № 1290, (ЕО) № 247/2006, (ЕО) № 378/2007 и за отмяна на Регламент
(ЕО) № 1782/2003, не се извършва преди да са приключили проверките на условията
за допустимост. Последното не ангажира Разплащателната агенция да изплаща
задължително сумите за подпомагане по всяко подадено заявление незабавно, което
води на извода, че ДФ „Земеделие“ не е изпаднал в забава. Правото на финансово
подпомагане възниква на основание индивидуален административен акт, от който
земеделският стопанин черпи права и само когато плащането е определено по
основание и размер, може да се претендира неговото получаване. Ищецът С. не е
представил каквито и да било доказателства, от които да се установява, че към
датата, от която се претендира изплащането на дължимата лихва, е възникнало
правото му да получи финансово подпомагане по някоя от схемите и мерките, по
които е кандидатствал за 2019 г. Предвид
на това и след като плащане е осъществено, а същото е било определено по
основание и размер едва след като
преписката е върната на административния орган за продължаване на
производството по подаденото заявление за подпомагане, претенцията за заплащане
на лихва е неоснователна. В този смисъл е Решение № 1523/30.01.2020 г. на ВАС
на РБ по адм. д. № 10477/2019 г.
С оглед всичко изложено
съдът намира, че предявеният от С.С. иск е неоснователен и недоказан, поради което същият
следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото и
с оглед своевременно направеното искане, на ответната страна следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, което съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК,
във вр. с чл. 144 от АПК и чл. 37 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ
следва да се определи в размер на общо 300 лева, от които 100 лева за първоначалното разглеждането на делото в
Административен съд – Ямбол, 100 лева – за касационната инстанция и 100 лева –
за повторното разглеждане на делото след връщането му от ВАС.
Водим от горното,
Ямболският административен съд, първи състав
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният
от С.Г.С. ***, със съдебен адрес:***,
офис № 403, чрез адв. С.Е. иск против ДЪРЖАВЕН
ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – гр. София за заплащане на обезщетение за причинени
имуществени вреди в размер на 447.87
лева, представляващи законната лихва върху сумата от 10 335.38 лева за
времето от 30.06.2019 г. до 03.12.2020 г., причинени от отменена като
незаконосъобразна Заповед № ОЗ-РД/2382 от 05.08.2020 г. на Изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА С.Г.С. да заплати на ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ - София разноски по делото в размер на 300 (триста) лева .
Решението ПОДЛЕЖИ
на касационно обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ:/п/ не се чете