№ 133
гр. П., 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20221720105709 по описа за 2022 година
Предявения иск е с правно основание чл.124 от ГПК .
По изложените в исковата молба обстоятелства, К. К. Б. с ЕГН: **********, с адрес:
гр. П., ул. Р.Д., ** ** ** моли да бъде постановено решение с което да бъде установено, че
не дължи на “Топлофикация - П.’ АД с ЕИК *********, с адрес на управление: гр. П., ТЕЦ
„Република“, сумата от общо 2953.68 лева, претендирани от ответника от които - 2432.59
лева главници за периода м. 01.05.2009г. - м. 30.04.2011г. за доставена топлоенергия по
партида на името на ищеца за недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. Р.Д. **** и 521.09
лева претендирани от ответника лихви върху главниците по-горе за периода м. 30.06.2009г. -
м. 18.09.****г. и съответните разноски подробно описани в изпълнителен лист от
09.08.2013г. издаден по гр.д. № ****/**** г. по описа на ПРС, вкл. и поради погасяване по
давност на правото на принудителното им събиране от взискателя, като ответното
дружество бъде осъдено да заплати направените съдебни и деловодни разноски.
Ответното дружество “Топлофикация – П.” ЕАД – гр. П., чрез депозирания отговор
на исковата молба, както и в съдебно заседание, оспорва така предявените искове, като моли
същите да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Районният съд, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на
чл. 235 от ГПК, приема за установено и доказано от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложеното копие от изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ С.Д. за
****г., с район на действие Пернишки съдебен район, се установява, че въз основа на молба
с вх. № **/28.01.****г. от ответното дружество е било образувано цитираното изп.дело №
***/**** г. по описа на ЧСИ С.Д. въз основа на изпълнителен лист от 09.08.2013 г. издаден
1
въз основа на съдебно решение № ***/25.04.2013 г. по гр.д. № ****/**** г. по описа на ПРС.
Било и изготвено писмо до НАП - П. с изх. № **/03.02.**** г. относно размера на
публичните задължения на длъжника и е разпоредено изготвянето на запорно съобщение за
налагане на запор на пенсията на 17.02.**** г. в което са посочени задължения, както
следва: 2432.59 главница, 894.54 лева лихва, 738.96 разноски по делото, както и таксата по т.
26 от ТТРЗЧСИ с ДДС в размер на 95.98 лева, както и други суми дължими до този момент
в общ размер на 100 лева или общото задължение към 01.07.**** г. възлизало общо на
4262.03 лева.
Съгласно постъпило съобщение от НОИ вх. № ****/24.02.**** г. е бил наложен
запор на пенсията на ищеца считано от 01.04.**** г.
Според отразеното в ПДИ към 01.04.**** г. общо начислената и претендирана сума е
4220.03 лева.
По време на висящото изп.производство, и в течение на предвидените в закона
давностни срокове са постъпвали редица уведомления от НОИ, с които е уведомяван ЧСИ за
размера на получавана пенсия от ищеца и съответния размер на запорираните суми,
съобразно размера на минималната работна заплата за страната и несеквестируемия размер.
Видно от представеното Удостоверение с изх. № ****/26.10.2022г., въз основа на наложения
запор на пенсията на ищеца, със запорно съобщение изх. № ****/17.02.****г., получено от
третото задължено лице РУ СО на 21.02.****г., по сметка на ЧСИ е постъпила сумата в общ
размер на 2***,85лв., в периода 26.03.****г. до 09.12.2016г., като след разпределение, на
взискателя са преведени общо 1250,57лв за погасяване на задължението към него; 2,50лв., са
използвани за банков превод по цитираното изп.дело № ***/**** г. по описа на ЧСИ С.Д..
От изпълнително дело не става ясно как е била разпределена сумата от 2343,85лв.,
но доколкото не са представени доказателства оборващи констатациите на ЧСИ, съдът
приема за доказано, че в полза на ответното дружество е преведена само сумата в размер на
1250,57лв., до който и размер са удовлетворени вземанията на същото.
В последствие с уведомително писмо изх.№****-****/09.01.2017г. НОИ уведомяват
ЧСИ, че считано от 01.01.2017г. удръжките от пенсията на ищеца ще бъдат преустановени,
тъй като пенсията му е в размер на минималния размер на работната заплата за страната.
Настоящия състав прима, че от получаване на цитираното уведомление 09.01.2017г., в
полза на ищеца е започнала да тече предвидената в закона погасителна давност, тъй като до
този момент е имало наложен запор по който периодично са постъпвали суми, които
плащания са прекъсвали течението на давностния срок.
С уведомление изх.№****/18.07.2022г. НОИ уведомяват ЧСИ, че пенсията на
длъжника е над минималната работна заплата и по изпратеното запроно съобщение започват
да превеждат сумата в размер на 13.39 лева.
Предвид така утановеното от фактическа страна съдът намира следното:
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми
поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за
2
изпълнение, а именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност и др.
неуточнени основания. Влязлата в сила заповед за изпълнение има преклудиращ ефект и
препятства оспорването на задълженията въз основа на обстоятелства или доказателства,
които са били известни на длъжника и с които е разполагал или е можел да се снабди, до
изтичането на срока за възражение.
По силата на чл. 116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от ТР №2/2013 от
26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСТК на ВКС задължително тълкуване, погасителната
давност не спира докато трае изпълнителният процес. При изпълнителния процес давността
се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица.
На следващо място съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая има издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, изм. ДВ, бр. 12
от 1993 г. постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години, като началната редакция на текста, обн. ДВ, бр. 275 от
1950 г. е предвиждала същото правило, изключвайки вземания срещу държавата и
държавните предприятия.
По изложените съображения настоящия съдебен състав намира, че погасителната
давност за вземането е общата 5-годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е
приложим и в настоящия случай.
По силата на т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015 г. на ВКС, следва да се приеме, че
новата давност е започнала да тече на 09.01.2017г., когато е извършено последното
релевантно изпълнително действие. Поради което правото за принудително събиране на
вземането за ответното дружество е било погасено, към датата на предявяване на настоящия
иск, поради изтекъл 5 годишен давностен срок, както и при изпълнение на наложения запор
и събираните суми след 09.01.2022г., са след като е изтекъл пет годишен давностен срок.
Съответно събраните суми от наложения запор преди 09.01.2022г., са
законосъобразно събрани и претендирани на ответното дружество за погасяване на дълга на
ищеца. При условията и в поредността по чл. 76, ал. 2 ЗЗД, от сбранат сума в размер на
1250,57лв. са погасени суми в следния ред: разноските, лихвите, главницата. Въз основа на
3
горното става ясно че по издадения изпълнителен лист от 09.08.2013 г. издаден въз основа
на съдебно решение № ***/25.04.2013 г. по гр.д. № ****/**** г. по описа на ПРС, със
събраните суми по принудителен ред от ЧСИ са били изплатени разноски в размер на 259.07
лева, лихва за забава в размер на 521.09 лева и главница в размер на 470.41 лева. Доколкото
посочените суми са събрани законосъобразно по принудителен ред в рамките на неизтекъл
давностен срок, то за тях предявените искове се явяват процесуално недопустими. За
предявяване на установителен иск, задължителна процесуална предпоставка е наличието на
правен интерес. В случая от една страна ищеца не се позовава по отношение на събраните
суми на новонастъпили факти, след издадената заповед за изпълнение, водещи до
недължимост на вземанията, като от друга страна сумите са събрани, като дължими по
принудителен ред са погасили задълженията на ищеца по издадената заповед за изпълнение
в полза на ответника и същите не се претендират повторно, като неплатени от
дружеството.
Остатъка от главница в размер на 1962.18 лева е останал дължим. С огледа
направеното възражение от ищеца и предвид последното изпълнително действие прекъснало
давността на 09.01.2017г., то остатъка от несъбраната главница към настоящия момент не
може да бъде събиран по принудителен ред поради изтекъл в полза на ищеца давностен
срок, поради и което иска в посочения размер се явява основателен.
Предвид изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на ищеца направените разноски в размер на 455.94 лева, изчислени съобразно прекратената
част на исковите претенции.
Съответно съдът присъжда юристконсултско възнаграждение в размер на 100.00
лева в полза на ответната страна, поради което ищеца следва да бъде осъден да заплати на
ответника 38.91 лева, съобразно прекратената част на исковите претенции.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в частта с която К. К. Б. с ЕГН: **********, с
адрес: гр. П., ул. Р.Д., ** ** ** моли да бъде постановено решение с което да бъде
установено, че не дължи на “Топлофикация - П.’ АД с ЕИК *********, с адрес на
управление: гр. П., ТЕЦ „Република“, сумата от 470.41 лева главници за периода м.
01.05.2009г. - м. 30.04.2011г. за доставена топлоенергия по партида на името на ищеца за
недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. Р.Д. ****, 521.09 лева претендирани от ответника
лихви върху главниците по-горе за периода м. 30.06.2009г. - м. 18.09.****г. и съответните
разноски в размер на 259.07 лева, по изпълнителен лист от 09.08.2013г. издаден по гр.д. №
****/**** г. по описа на ПРС, като процесуално недопустимо.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на "Топлофикация -П." АД с ЕИК-
*********, със седалище гр.П., кв.Мошино, ТЕЦ „Република”, че К. К. Б. с ЕГН:
**********, с адрес: гр. П., ул. Р.Д., ** ** ** не дължи на “Топлофикация - П.’ АД, сумата
4
от 1962.18 лева, представляваща главници за периода м. 01.05.2009г. - м. 30.04.2011г. за
доставена топлоенергия по партида на името на ищеца за недвижим имот, находящ се в гр.
П., ул. Р.Д. **** по изпълнителен лист от 09.08.2013г. издаден по гр.д. № ****/**** г. по
описа на ПРС, поради изтекъл давностен срок.
ОСЪЖДА "Топлофикация -П." АД с ЕИК-*********, със седалище гр.П.,
кв.Мошино, ТЕЦ „Република”, да заплати на К. К. Б. с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул.
Р.Д., ** ** ** направените разноски в настоящето производство в размер на 455.94 лева,
изчислени съобразно прекратената част на исковите претенции.
ОСЪЖДА К. К. Б. с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. Р.Д., ** ** ** да заплати
на "Топлофикация -П." АД с ЕИК-*********, със седалище гр.П., кв.Мошино, ТЕЦ
„Република”, направените разноски в настоящето производство в размер на 38.91 лева,
изчислени съобразно прекратената част на исковите претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5