Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260 080

 

                                             гр. Сливен, 22.02. 2021 г.

 

                                       В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОДНЕН СЪД, наказателно отделение, ІІІ-ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми януари през  2021 г., в състав

 

        

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ДИМОВА

 

при секретаря Виктория Мустакова, като разгледа докладваното от председателя АНД № 1618 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е по повод жалба на С.С.С. с ЕГН ********** , против НП на Началник на група към сектор „ПП“   към ОД-МВР Сливен, в частта с която на   жалбоподателя е наложено наказание за нарушение по  чл.103 от ЗДП., затова ,че  не спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган  

          Жалбоподателя, редовно призован  се явява. Представлява се от  процесуален представител, който моли за отмяна на НП в частта относно наложено наказание за нарушение по чл. 103 от ЗДП.Претендира разноски.

          В съдебното заседание органа издал обжалваното наказателно постановление не изпраща свой представител, който да вземе становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно, като непротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

   На 17.09.2020 г. в 14:35 часа в община Сливен на  общински път № SLV1083  жалбоподателят управлявал  лек автомобил  марка „Мерцедес Ц 320 ЦДИ“ с per № СН****АТ. Същият се движел в посока гр. Сливен в участък от пътя обозначен с пътна маркировка М1.Когато МПС приближило разклона за с.Сотиря жалбоподателят предприел изпреварване на движещия се пред него полицейски автомобил , който бил управляван от св.С.. В него на предната дясна седалка бил и св. Н.- Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР Сливен.  Водачът приближил служебния автомобил и въпреки наличието на маркировка М1 предприел изпреварване , с което е създал опасност от възникване на ПТП с насрещно движещите се МПС. На лицето е подаден ясен светлинен и звуков сигнал  от служебния автомобил,въпреки което  същия не спрял движението си,   а продължил в същата посока. Това наложило полицейските служители да предприемат догонването му, а водачът от своя страна продължил да управлява МПС,като предприел маневра изпреварване на движещите се в същата посока МПС.

   Преследването на нарушителя продължило до района на бензиностанция „Рамануша“ където водачът спрял в дясно, в намираща се преди бензиностанцията пресечка. Там бил настигнат от полицейския автомобил и контролните органи предприели извършване на проверка на документите на водача. По време на проверката лицето се е държало арогантно, посочило като причина за поведението си ,че бърза за среща .Заявил е ,че стажа му като водач на МПС е по – голям от този на св. Н.,за когото знаел, че изпълнява длъжността Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР- Сливен.

За извършване на проверката на местонарушението е пристигнал автосъставителя Б., който е изпробвал водача   за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр.номер № ARNA-0175, като уреда отчита 0 промила алкохол.

       Въз основа на горното на жалбоподателя е бил съставен АУАН и издадено НП , с което му е наложено наказание затова,че не  съобразява поведението си с пътните знаци и маркировка и създава непосредствена опасност за движението, с което виновно е нарушил чл.6 т.1 от ЗДвП, както и затова ,че не  спира плавно на посоченото място, или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган, с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДвП. За нарушението на чл. 6 т. 1 от ЗДвП на водача е било наложено наказание на основание  чл.183 ал.З т..5 пр.2 от ЗДВП , а именно наказание „Глоба“ в размер на 30лв. и на основание чл.175 ал.1 Т.4 от ЗДВП му е наложено наказание „Глоба „в размер на 100лв. и наказание“Лишаване от право да управлява МПС „за 2 месеца.

         Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно, като непротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните фактически и правни изводи:

          Жалбата е подадена против НП,като в съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя заявява,че я поддържа като уточнява,че със същата се обжалва НП,  в частта му с която  е наложено наказание за нарушение на чл. 103 от ЗДП               Жалбата  е процесуално допустима – подадена е в законоустановения преклузивен срок, от лице имащо правен интерес от обжалването, а разгледана по същество е   неоснователна.

            АУАН  и НП  са издадени от надлежен орган и в  установените законови срокове,  съдържат изискуемите от закона реквизити и при издаването им не са допуснати  съществени процесуални правила, поради което съдът счита, че атакуваното НП е законосъобразно.

         Съдът кредитира дадените в хода на съдебното следствие  гласни доказателства, а именно свидетелските  показания на св. С. и Н.,двамата служители на ОД на МВР-Сливен и преки очевидци на извършеното нарушение. Кредитира и показанията на посочените и разпитани по искане на жалбоподателя свидетели У.и И.,тъй като същите са напълно идентични  и в съответствие помежду си. Въз основа на показанията на тези свидетели, съдът приема за безспорно установено ,че на посочената в АУАН и НП дата, жалбоподателят е извършил поцесното нарушение. Доказа се безспорно, че при управлението на МПС,същият е предприел няколкократни маневри с цел да изпревари движещите се пред него МПС. Това той е сторил  на участък от пътя, който е бил обозначен с непрекъсната линия представляваща маркировка М1.Установено е и обстоятелството, че на водача е бил подаден звуков и светлинен сигнал, въпреки което той не е спрял за проверка, а е продължил движението си, което е наложило да бъде последван от полицейския автомобил  . Съдът дава вяра и на писмените доказателства приобщени по съответния процесуален ред и в частност на Справка за нарушител, от която е видно,че жалбоподателят системно нарушава императивните норми на ЗДП, за което е санкциониран с повече   от 25 /двадесет и пет /влезли в сила НП.

  Съгласно чл. 103   ЗДвП, при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. Видовете сигнали за спиране са детайлизирани в чл. 170 ЗДвП и в чл. 207 ППЗДвП, а именно: стоп-палка по образец, а през нощта и описваща полукръг червена светлина. Изрично е посочено, че униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис. От разпита на всички свидетели се установи безспорно,че такъв сигнал е подаден ,въпреки което водачът не само ,че не е спрял плавно в дясно по посоката на движението си, а е продължил движението си като е предприел и последваща маневра „изпреварване“. Установено по делото е и  обстоятелството, че на водача е бил подаден ясен  светлинен и звуков сигнал, съобразно посочените по- горе способи, както и, че същият е бил  своевременно възприет от него.В подкрепа на този извод е и установеното от свидетелските показания на полицейските служители  обстоятелство,че след спирането му, водачът е изтъкнал като причина за поведението си необходимостта да стигне бързо до гр. Сливен.Това безспорно налага извода, че той е възприел дадения му от полицейските служители знак,н съзнава, че по време на движението си  нарушава  разпоредбите забраняващи изпреварване в район обозначен с пътна маркировка М1, въпреки което не е спрял плавно, а е продължил движението си.

Предвид горното ,съдът счита ,че процесното нарушение е безспорно доказано и АНО напълно правилно и законосъобразно е ангажирал административната му отговорност по чл.103 ЗДвП.  

Съдът не споделя изразеното становище за наличие на основания за прилагане на чл. 104 от ЗДП, доколкото същият урежда  хипотезите на   приближаване на моторно превозно средство със специален режим на движение,при които  водачите на останалите пътни превозни средства са длъжни да освободят достатъчно място на пътното платно, а при необходимост и да спрат, за да осигурят безпрепятствено преминаване както на сигнализиращото, така и на съпровожданите от него превозни средства.Този текст от закона е напълно неприложим в настоящия казус, тъй като  приетата за установена фактическа обстановка не указва наличие на такава хипотеза.

          АНО правилно  е определил   и санкционната норма, въз основа на която е наложил административното наказание на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл.175,ал.1 т. 4 от ЗДвП“Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението“. АНО е определил наказанието в размер над минималния, а именно наказание глоба в размер на 100лв. и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от два месеца, като съдът счита,че в този му размер същото се явява съответно на характера на извършеното нарушение и на личността на жалбоподателя. В подкрепа на извода за необходимост от налагане на наказание над минималния размер, освен наличните данни за арогантност проявена от водача по време на проверката  е и наличната справка за допуснати нарушения по ЗДвП,от която е видно,че  се касае за системен нарушител на  ЗДвП. Жалбоподателят С. е санкциониран многократно, въпреки което поведението му сочи на липса на критичност към извършеното и системност при нарушаването на   императивните норми на ЗДП.

              По делото се доказа и обстоятелството, че това нарушение  е предхождано от друго, изразяващо се в  забранено пресичане на пътна маркировка  М1 и  забранено изпреварване. Съдът не може да приеме за достоверно и житейски обосновано и твърдението ,че жалбоподателят е искал да изпълни даденото му нареждане, но не е могъл защото е търсил подходящо място за спиране. Закона не дата такава възможност , а напротив задължава при подаден светлинен и звуков сигнал, водачът да спре плавно в дясно на движението си.  По тази причина, не може да се приеме оневиняващо твърдението, че пътното платно не е позволявало спиране, още повече,че вместо да забави движението си водачът е продължил да управлява като е предприел и ново изпреварване на движещите се пред него МПС-ва. 

          С оглед изхода на спора, съдът счита направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените от страна на жалбоподателя разноски по договор за правна защита и съдействие / л. 15 от делото /за неоснователно,поради което същото следва да бъде оставено без уважение.

          Предвид гореизложеното, съдът счита, че следва да потвърди НП като законосъобразно и правилно,поради което

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-0804-003127/2020 г. на Началник група към Сектор“ПП“ към ОД на МВР-Сливен, в частта с която   на    С.С.С. ЕГН ********** с адрес ***  на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП,  за нарушение на чл. 103 от ЗДвП е наложено наказание „ ГЛОБА“ в размер на 100лв. и наказание  „Лишаване от право да управлява МПС“ за 2/два / МЕСЕЦА като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ направеното искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя .

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Сливен в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: