Р Е Ш Е Н И Е
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
№………….гр. София, 15.07.2020г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV”в” състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети
юли, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Мл.съдия Светлана Петкова
като разгледа докладваното от съдия Зл. Чолева гр.дело
№ 6161 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.247 от ГПК.
Съдът е сезиран с молба от 21.03.2019г.,
подадена от В.В.Т. , с която е заявено искане за допълване на постановеното по
делото въззивно решение от 23.08.2018г., с произнасяне по заявеното от нея
искане за присъждане на законна лихва върху главницата от датата на предявяване
на исковата молба 17.09.2014г./ - до окончателното изплащане.
Насрещната страна по молбата, ЗК. за
з. на л. д., на която е връчен редовно препис от молбата на 05.04.2019г. от
първоинстанционния съд- не заявява становище.
Софийски градски съд, като взе
предвид доводите, изложени в молбата и
прецени доказателствата по делото, приема следното:
С предявената от ищцата искова молба
и молбата-уточнение към нея от 10.06.2015г. , изрично е заявена и
претенция за присъждане на законната
лихва върху претендираната главница като обезщетение по чл.125, вр. с
чл.106,ал.3 от Закона за държавния служител от 3 624,00лв.,
считано от датата на предявяване на исковата молба /17.09.2014г./ - до
окончателното изплащане. Отделно от законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба- до окончателното заплащане, от ищцата е заявена и претенция за
присъждане на обезщетение за забавата за плащане на главницата за периода
01.01.2012г. до 17.00.2014г. /последната дата е на предявяване на исковата
молба/.
С постановеното по делото
окончателно въззивно решение от 23.08.2018г. обжалваното първоинстанционно
решение е отменено в частта, с която
искът по чл.125, вр. с чл.106,ал.3 от Закона за държавния служител е
отхвърлен за сумата от 3 624,00лв. и вместо него е постановено друго, с
което искът за главницата е уважен в пълния му предявен размер. С мотивите на въззивното решение съдът изрично е формирал воля, че ответникът
дължи лихва за забавеното плащане на главницата от датата 25.04.2012г. , когато
ответникът е изпаднал в забава, като е присъдил обезщетението по чл.86,ал.1 от ЗЗД от тази дата– до датата на предявяване на исковата молба в размер на
887,26лв. с диспозитива на решението. В противоречие с формираната от съда воля
в мотивите на решението, с които е прието, че ответникът дължи лихва за забава
върху главницата от по – ранната датата 25.04.2012г., с диспозитива на
решението съдът е пропуснал с диспозитива на въззивното решение да присъди тази
лихва , дължима като законна последица от уважения иск за главницата от датата
на предявяване на исковата молба - до окончателното заплащане. Това противоречие между формираната от съда
воля в мотивите на решението и липсата на отразяването й в диспозитива на
съдебния акт по своята правна същност представлява очевидна фактическа грешка,
която следва да бъде изправена по реда на чл.247 от ГПК, като в абзац втори в
осъдителната част на диспозитива на въззивното решение в 1/ след израза „поради
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“, следва да бъде
добавена запетая и израза: „ведно със законната лихва от датата на предявяване
на исковата молба /17.09.2014г./ - до окончателното изплащане. Следва да се
посочи, че съдът не е обвързан от правната квалификация , посочена от страната
- по чл.250 от ГПК, на пропуска на съда
за произнасяне по дължимата от ответника законна лихва върху главницата от
датата на предявяване на исковата молба- до окончателното заплащане. Правната
квалификация се дава от съда, а с оглед установеното по-горе разминаване между
формираната от съда воля в мотивите на въззивното решение и отразяването й в
диспозитива, съдът приема, че се касае за хипотезата на чл.247 от ГПК, а не
сочената от ищцата хипотеза по чл.250 от ГПК.
Воден от горните мотиви, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ДОПУСКА, на основание чл.247 от ГПК, поправка на очевидна фактическа грешка в абзац втори на осъдителния
диспозитив на съдебното решение от 23.08.2018г. по гр.дело № 6161/2017г., в 1/
като след израза „поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст“, ДОБАВЯ запетая и израза: „ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба /17.09.2014г./ - до окончателното изплащане.
Решението е окончателно и не подлежи
на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.