О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 09.07.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-ви
въззивен брачен състав в закрито заседание на девети юли две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Хасъмска гр. дело № 5047 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-чл.438 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№ 1250/08.02.2019 г.
на Н.П.З.и ,,Г.Б.”
ЕООД
срещу действия на ЧСИ М.М.по насочване на
изпълнението върху недвижим имот, обективирани в
протокол за въвод във владение от 30.01.2019 г. по
изпълнително дело № 20167860400299. Жалбоподателите твърдят, че с изпълнителния
лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело, ,,Б.Д.П.М.” ООД
е осъдено да предаде на ,,Б.”
ООД
/в несъстоятелност/ недвижими имоти, който дружеството
длъжник никога не е владяло. Поддържат, че недвижимите имоти са тяхна
собственост и се владеят от тях. Твърдят, че имотите, срещу които е насочено
изпълнението, са били обособена част от имуществото на ДФ ,,Дружба-Авто”, състояща се от дворно място,
представляващо Поземлен имот с пл. № 495, с обща площ от 12 100 кв.м., от
квартал 1, по плана на гр.София, местност ,,НПЗ-Искър – север ІІ”, в който попадат УПИ V и УПИ XІІІ, заедно с производствено-административна
сграда, с площ от 4400 кв.м. Собствеността върху мястото и сградата били
придобити от работнически колектив, по силата на договор от 03.12.1993 г.,
сключен с Министъра на търговията, за продажба чрез конкурс на Автосервиз ,,Дружба”, обособена част от имуществото на ДФ
,,Дружба-Авто” –
гр. София. Владението на имота било предадено от Министъра на търговията, за
което били издадени заповед № РД-21-102/06.04.1994 г. и
Протокол за приемане на изпълнението на договорните задължения от 28.11.1998 г.
Твърдят, че на 16.06.2003 г., съгласно нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 78, том І, рег.№ 2276, дело № 71/2003 г.
на нотариус Т.В., рег.№ 033 на Нотариалната камара, Н.П.З.и С.М.М., са придобили от част от работниците, при съотношение
75-25%: 2833.56/4630 идеални
части от общо 4630/12100 идеални
части от поземления имот, и 1615.08/2691.80 идеални части от общо 2691.80 идеални части
от сградата. От този момент жалбоподателите владеели имота, заедно с останалите
съсобственици. Следвали още редица прехвърлителни сделки, оформени с нотариални
актове, като с нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 75, том І,
рег.№ 6629, дело № 62/12.05.2011
г.
на нотариус Т.В., Н.П.З.и ,,Н.П.”ООД
били признати за собственици при равни квоти на 2833.56/4630 идеални части от 4630/12100 идеални части от Поземлен
имот с пл.№ 495, с обща площ от 12100 кв.м., и 1615.08/2691.80 идеални части от 2691.80/4400 идеални части от Административно-производствената
сграда с площ от 4400 кв.м. Поддържат, че на 03.09.2014 г. ,,Н.П.” ООД апортирало собствените си идеални части от недвижимите
имоти в ,,Г.Б.”ЕООД,
като сделката била вписана в Търговския регистър на 04.11.2014 г. Поддържат, че
владението върху недвижимите имоти се е упражнявало последователно през
годините от Н.П.З.и останалите съсобственици, като същото е установено преди
завеждане на делото, по което е издаден изпълнителния лист и продължава до
момента. Твърдят, че на 04.06.2014 г. между Н.П.З.и ,,Н.П.” ООД
е сключен договор за наем с ,,Автосервиз Д.****” ООД,
който е в сила и към настоящия момент. Твърдят, че на 04.06.2014 г. дружеството
наемател ,,Автосервиз Д.****”
ООД
е сключило два договора за преотдаване под наем на
недвижимия имот с ,,Б.Д.Р.Е.”
EООД, като последното
дружество два месеца по-късно било заместено като страна по договорите от
,,Искър Кар Сервиз”
ЕООД,
за което на 01.08.2014 г. са подписани съответните анекси. При така изложените
твърдения и доводи и на основание чл.435, ал.4 ГПК молят съда да отмени
обжалваните действия на съдебния изпълнител.
Насрещната страна по жалбата - ,,Б.” ООД /в несъстоятелност/, е депозирала писмени възражения в
срока по чл.436, ал.3 ГПК, в които излага становище за недопустимост на
жалбата, и евентуално за нейната неоснователност.
По делото са депозирани мотиви от ЧСИ М.М.с рег.№ 786 на КЧСИ по повод подадената жалба.
Съдът, след като обсъди
доводите на жалбоподателя, взе предвид мотивите на ЧСИ и представените по делото доказателства, приема за установено
следното:
Изпълнително дело № 20167860400299 по описа
на ЧСИ М.М.е образувано по молба от 17.03.2016г. на
,,Б.”ООД/в несъстоятелност/ срещу ,,Б.Д.П.М.” ООД
въз основа на изпълнителен лист от 28.01.2016 г., издаден от Софийски градски
съд, Търговско отделение, VІ-10
състав по т.д.№ 6620/2014
г.
С този изпълнителен лист ,,Б.Д.П.М.” ООД е осъдено да предаде на
,,Б.”
ООД /в несъстоятелност/ следните недвижими имоти: 1. Сграда с идентификатор 68134.1501.16.1 на един етаж със застроена
площ от 1 864 кв.м. с функционално предназначение-сграда за търговия, при
съседни самостоятелни обекти: сграда с идентификатор 68134.1501.16.2; 2. Сграда
с идентификатор 68134.1501.16.2 на два
етажа със застроена площ 885 кв.м. и разгърната застроена площ 1 770
кв.м., с функционално предназначение - сграда за търговия, при съседни самостоятелни
обекти - сграда с идентификатор
68134.1501.16.3 и сграда с идентификатор
68134.1501.16.1; 3. Сграда с
идентификатор 68134.1501.16.3 със
застроена площ 228кв.м. с функционално предназначение-административна делова сграда, при съседни самостоятелни
обекти - сграда с идентификатор
68134.1501.16.2 и 4. Сграда с идентификатор 68134.1501.16.4 на един етаж със застроена
площ от 306 кв.м., с функционално предназначение-складова база, всички находящи
се в поземлен имот с идентификатор
68134.1501.16, находящ се в гр. София, община
Столична, район Искър по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със заповед РД-18-27/03.04.2012г. на изпълнителния директор на АГКК с площ
11 997 кв.м., както и прилежащата територия, върху която са изградени сградите,
представляваща поземлен имот с идентификатор 68134.1501.16., находящ се в гр.София, община Столична, район „Искър” по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед
РД-18-27/03.04.2012 г. на изпълнителния директор на АГКК.
С молба вх.№ 17268/10.12.2018 г.
трето за изпълнителното производство лице – Н.П.З.е поискал от съдебния
изпълнител на основание чл.523, ал.1 от ГПК да не извършва насрочения за
11.12.2018 г. въвод във владение в административна сграда със застроена площ от
228 кв.м., находяща се в гр. София, ул. Искърско шосе № 12-13, поради факта, че
владее имота от 2008 г. въз основа на
приватизационен договор. Поискал е от съдебния изпълнител на основание чл.523,
ал.2 ГПК да не извършва въвода, тъй като е собственик
на процесния имот съгласно нотариален акт № 75, том
1, дело № 62/2011
г.
Към молбата са приложени писмени доказателства.
С разпореждане от 10.12.2018 г. ПЧСИ П.Г.при
ЧСИ М.М.е отложила въвода
във владение за 30.01.2019 г., като е дала на взискателя едномесечен срок за
становище по молбата и приложените документи. Взискателят
,,Б.”
ООД
/в несъстоятелност/ e депозирал становище на 10.01.2019 г., с
което е поискал от съдебния изпълнител да остави без уважение възраженията на
третото лице и да извърши въвод във владение на недвижимия имот на определената
за това дата. Оспорил е като неоснователни твърденията на третото лице, както
относно осъществяваното от последното владение, така и относно обстоятелството,
че това трето лице е носител на права, изключващи правата на взискателя. Поддържал
е ,че за да се ползва от защитата по чл.523, ал.1 ГПК третото лице следва да
установи, че упражнява владение върху имота от дата, която предхожда датата на
предявяването на исковата молба по чл.233 ЗЗД – 08.10.2014 г. Посочил е, че с
искова молба от 24.11.2011 г., т.е подадена преди завеждане на делото, по което
е издадено изпълняваното решение, третото лице Н.З., ,,Н.П.” ООД
и ,,Д.А.**”ООД
са предявили иск срещу ,,Б.”
ООД/в несъстоятелност/ за установяване на правото им на
собственост върху недвижими имоти, сред които е и процесният,
и за предаване владението върху същите.
С
молба от 30.01.2019 г. третото лице Н.П.З.е
изложил твърдения, че владението върху процесния имот е установено от него и
останалите съсобственици, считано от 2003 г., т.е преди завеждане на делото, по
което е издадено изпълняваното решение, и е поискал от съдебния изпълнител да преустанови
всякакви принудителни действия по изпълнителното дело, насочени към въвод във
владение на взискателя по отношение на процесния имот. Към молбата са приложени
писмени доказателства.
Видно
от протокол за въвод във владение от 30.01.2019 г., ПЧСИ П.Г.е отложила въвода във владение и е дала на третите лица тридневен срок
да поискат от районен съд спиране на изпълнението.
С молба вх.№ 1024 от 04.02.2019 г. до ЧСИ М.М.,
третите лица Н.П.З.и ,,Г.Б.”
ЕООД
са представили входирана в Софийски районен съд молба
за спиране на изпълнението по изпълнителното дело по чл.524 ГПК.
При така установеното от фактическа страна
съдът приема от правна страна следното:
Съгласно чл. 435, ал. 4 и ал. 5 от ГПК
третите лица могат да обжалват действия на съдебния изпълнител, насочени върху
вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за
движими вещи, се намират във владение на третото лице, както и да обжалват
действията по извършване на въвод във владение на недвижим имот, ако са били
във владение на имота, преди предявяване на иска, решението по който се
изпълнява. Видно от изложеното, предметният обхват на обжалваемите от трети
лица действия на съдебния изпълнител, насочени спрямо недвижим имот, се свежда
само до две хипотези – налагане на възбрана върху недвижим имот, в който
третото лице се намира във владение към деня на налагане на посочената
обезпечителна мярка, и извършване на въвод във владение в имот, върху който
третото лице упражнява владение от преди предявяване на иска, решението по
който се изпълнява.
В настоящия случай липсва налагане на
възбрана или извършване на въвод във владение на ответника по жалбата,
взискател в изпълнителното производство, в посочените от жалбоподателите
недвижими имоти, като такива твърдения не са и изложени в жалбата. Ето защо не
е налице действие на съдебния изпълнител, което е годен обект на обжалване от
страна на жалбоподателите, имащи качеството на трети лица в изпълнителното
производство. Касае до изпълнително производство, образувано въз основа
на изпълнителен лист за предаване на недвижими имот, поради което е приложима
нормата на чл.
435, ал. 5 ГПК. Същата предвижда, че третото лице може да обжалва въвода
във владение, ако е било във владение на имота преди предявяване на иска,
решението по който се изпълнява. Срещу трето лице, което владее имота преди
завеждането на делото, решението по което се изпълнява, съдебният изпълнител
няма право да извърши въвод във владение /чл. 523 ГПК/. Само ако той стори това, третото лице може да се брани с жалба.
Самият въвод във владение като изпълнително действие е регламентиран в
разпоредбата на чл.
522 ГПК и той представлява фактическото въвеждане на взискателя в имота и
отстраняването на длъжника от него. С оглед на горното следва да се приеме, че
третото лице може да обжалва въвода във владение при наличието на условията по чл.
435, ал. 5 ГПК и при нарушение на чл.
523, ал. 1 ГПК. Съгласно чл.
435, ал. 5 ГПК правото на обжалване на действията на съдебен изпълнител от
трети лице при принудително предаване на недвижим имот се поражда при
осъществен въвод във владение.В настоящия случай въвод във владение не е
извършен, тъй като изпълнението е отложено по реда на чл.523, ал.2 ГПК.
Разпоредбата на чл.435, ал.4 ГПК, на която се позовават третите лица, е
приложима при изпълнение на парично притезание чрез осребряване на вещ, какъвто
не е настоящия случай.
При така изложените съображения частната
жалба се явява процесуално недопустима и като такава следва да бъде оставена
без разглеждане.
Така мотивиран, Софийски
градски съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх.№ 1250/08.02.2019 г.
на третите за изпълнителното производство лица- Н.П.З.и ,,Г.Б.” ЕООД
срещу действия на ЧСИ М.М.по изпълнително дело №
20167860400299, като процесуално недопустима.
Определението подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването му на жалбоподателите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.