ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 5
гр. Монтана, 05.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на пети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Диана Кузманова
Членове:Олег Софрониев
Костадин Живков
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
в присъствието на прокурора Л. Ил. Й.
като разгледа докладваното от Диана Кузманова Въззивно частно
наказателно дело № 20231600600003 по описа за 2023 година
Производството е по чл.64, ал.6-8 НПК , образувано по жалба на
защитника на обвиняемия по досъдебно производство № 938/2022 година на
РУ Л. М. В. против определение на РС-Л. по частно наказателно дело №
584/2022 година, с която е взета мярка за неотклонение „з. под с.“.
В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемият
и защитникът му адв.В. поддържат жалбата, като излагат конкретни
съображения.
Представителят на Окръжна прокуратура-М. изразява становище за
неоснователност на жалбата.
Доказателствата са писмени.
Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по
досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт
във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните,
приема следното:
Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е
неоснователна.
Съображенията на Окръжен съд - М. са следните:
Видно е от материалите по досъдебно производство № 938/2022
1
година на РУ-Л. , че с постановление от 30.12.2022 година М. В. е привлечен
в качеството на обвиняем за това, че на 18.12.2022 година, в с.Д., област М., с
цел да набави за себе си имотна облага, възбудил у С. Г. заблуждение, че
оказва съдействие при провеждане на полицейска акция за залавяне на
измамници, с което причинил на последна имотна вреда в размер на сумата 8
550 лева – престъпление по чл.209, ал.1 НК.
Обжалваният в настоящото производство съдебен акт представлява
произнасяне по искане по чл.64, ал.1 НПК за вземане по отношение
обвиняемото лице на мярка за неотклонение „з. под с.“.
Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение от
съда, произтичащи от разпоредбите на НПК, налагат прецизна и обоснована
преценка за наличието или липсата на точно посочените в закона основания
за задържане на определено лице.
Първоинстанционният съд е извършил такава преценка и изложил
съображения, които въззивният съд споделя.
На първо място, налице е формалната предпоставка, предвидена в
разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК – обвинение за престъпление, което се
наказва с „лишаване от свобода“.
Установено е наличието и на второто условие, посочено в чл.63, ал.1
НПК, а именно:
Налице е обоснованост на предположението , че жалбоподателят в
настоящото производство е съпричастен към престъплението, в което е
обвинен. В такава насока са показанията на свидетелите С. Г., К. С.;
протоколи за разпозване на лице с фотоалбуми, както и обясненията на
обвиняемия, дадени в хода на досъдебното производство и отразени в
протокол за разпит.
Въззивният съд споделя и извода на първоинстанционния съд за
наличие и на третата предпоставка за вземане на най-тежката мярка за
неотклонение, а именно - за съществуваща опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши друго престъпление.
Данните по делото сочат на извод, че такава опасност е налице.
Обвиняемият е напускал многократно в кратък период от време пределите на
страната. Макар по делото да се налице данни, че същият не е осъждан и
2
срещу него няма образувани досъдебни производства, видно от приложените
в хода на досъдебното производство справка за съдимост и справка от
унифицираната информационна система на Прокуратура на РБ., то с оглед
характера и конкретиката на деянието, което е с висока степен на обществена
опасност и към което са налице данни за съпричастност на обвиняемия В.,
както и при съобразяване обстоятелството, че обвиняемият в обясненията си
е посочил такава съпричасност и към още пет такива деяния, въззивният съд
намира, че адекватната мярка за неотклонение към настоящия момент е „з.
под с.“ , в каквато насока е и решаващият извод на първостепенния съд, още
повече, че се касае до първоначално определяне на мярката за неотклонение.
Обстоятелствата, свързани семейното положение на обвиняемото
лице, не се отразяват на извода на двете съдебни инстанции за вземане по
отношение на М. В. на първоначална мярка във вида „з. под с.“ по досъдебно
производство № 938/2022 година на РУ Л..
С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното
определение, с което по отношение лицето М.В. е взета мярка за
неотклонение „з. под с.а“ , следва да бъде потвърдено.
Предвид изложените мотиви въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 329 на Районен съд-Л.,
постановено на 30.12.2022 година по частно наказателно дело № 584/2022
година по описа на Районен съд-Л., с което по отношение М. В., ЕГН
********** - обвиняем по досъдебно производство № 938/2022 година на
РУ-Л. е взета мярка за неотклонение „з. под с.“,
ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3