Р Е Ш
Е Н И Е
№2301
гр. Пловдив, 16.12.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАНАЙОТ ВЕЛЧЕВ
при участието на секретаря Даниела Дойчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 7137/2019 г. по описа на ПРС, XXVI нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №19-1030-006964/06.08.2019 г., издадено от Началник
група към ОДМВР Пловдив с-р Пътна полиция Пловдив с което на П.С.Б. с ЕГН: **********
са били наложени административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от
200 лева за извършено от нея нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в
размер от 100 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 1 месец
за извършено от нея нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, буква ,,В‘‘ ЗДвП.
Жалбоподателката
Б., чрез процесуалния представител адв. Л. обжалва процесното наказателно
постановление. Излага съображения, че същото е неправилно и незаконосъобразно,
поради което иска неговата отмяна. Твърди, че не е изпълнила вменените й
нарушения, доколкото не е имало щети по управлявания от нея лек автомобил,
както и по процесния стълб, както и че в хода на административно-наказателното
производство имало допуснати множество нарушения на процесуалните правила,
които ограничавали правото й на защита.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена за насроченото съдебно заседание, не изпрати
представил и не взе становище по съществото на делото.
Пловдивският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и наведените от жалбоподателя доводи и съображения, намери за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от легитимирана страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата
е неоснователна. За да достигне до този извод, настоящият съдебен състав
съобрази следното:
В конкретния случай жалбоподателката е била санкционирана за това, че на
27.06.2019 г. около 11:00 часа в гр. Пловдив на ул. ,,Съборна‘‘ – срещу № 49
/до кръстовище с ул. ,,Княз Церетелев/ като водач на лек автомобил ,,Тойота
Корола‘‘ с рег. № ***управлява този лек автомобил, чужда собственост, като не
съобразява скоростта си на движение с пътните условия, губи контрол над МПС и
блъска железен стълб, намиращ се в дясната част на пътното платно, като допуска
ПТП с материални щети и като участник в ПТП в което няма съгласие относно
обстоятелствата, напуска местопроизшествието.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят К.П., който се
сети за случая, като потвърди отразеното от него в АУАН.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитания свидетел, доколкото същите
са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства, доколкото същите
са били приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да се отбележи, че в
нито един етап от производството не са били оспорени от страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са издадени
от компетентни органи.
От представения Протокол за ПТП се установява, че процесният лек автомобил
е бил върнат от наелите го чужденци със спукана предна дясна гума, като следва
да се отбележи, че от останалите събрани по делото писмени доказателства, се
установя, че това е било преди настъпването на процесното ПТП.
От представените копия от обяснения от жалбоподателката П.Б. от 28.06.2019
г. се установява, че в тях тя посочва, че при маневра напред е изгубила
управление на автомобила и е блъснала стълб с предната част на същия при което
е настъпило ПТП с материални щети по предната дясна част на автомобила, но
поради липсата на мобилен телефон не е уведомила съответните органи.
Същите обяснения тя дава и на 08.07.2019 г., като добавя единствено, че
ПТП-то е настъпило, поради наличието на оса в краката си.
От представената справка за нарушител/водач се установява, че
жалбоподателката е правоспособен водач, като до преди процесния случай е била
наказвана веднъж за извършено от нея нарушение по чл. 25, ал. 1 ЗДвП.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства се установи, че
жалбоподателката е извършила вменените й нарушения.
Същата на процесния ден, както е написала в обясненията си, е загубила
контрол върху управляваното от нея МПС, като е ударила стълб за осветление
собственост на Община Пловдив, като вследствие от ПТП-то има настъпили щети по
управлявания от нея лек автомобил, като от административно-наказателната
преписка се установява, че е било паднало и осветлението на процесния стълб.
Неоснователно се явява наведеното от страна на жалбоподателката възражение,
че липсвали щети, доколкото от протокола за ПТП, а и от нейните обяснения се
установява, че е имало нанесени такива върху предна дясна част на лекия
автомобил, като е била паднала и частта от уличния стълб, която осветява.
Относно нарушението по чл. 20, ал. 2 ЗДвП:
Тази разпоредба е в насока, че водачите на пътни превозни средства са
длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.
В конкретния случай, както и жалбоподателката е посочила в първоначалните
си обяснения, тя е изгубила контрол върху управляваното от нея МПС след което е
ударила уличен стълб за осветление, вследствие от което са настъпили материални
щети.
Ето защо, в тази му част обжалваното наказателно постановление следва да се
потвърди, доколкото и размерът на наказанието е единствено в размер от 200 лева
и наказващият орган не би могъл да наложи различно по размер наказание.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3 буква ,,В‘‘ ЗДвП:
Според чл. 123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП, "когато при
произшествието са причинени само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те, без
да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за контрол на
Министерството на вътрешните работи на територията, на която е настъпило
произшествието, и изпълняват дадените им указания."
По смисъла на §6, т. 30 от ДР на ЗДвП "Пътнотранспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно
средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. Също според
§6, т. 25 от ДР на ЗДвП "Водач" е лице, което управлява пътно
превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара
впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Най-сетне,
съгласно §6, т. 27 от ДР на ЗДвП "Участник в пътнотранспортно
произшествие" е всеки, който е пострадал при произшествието или с
поведението си е допринесъл за настъпването му.
При тази фактическа и правна обстановка настоящият състав намира за
несъстоятелни възраженията на жалбоподателката в насока, че не е извършил ПТП,
респективно, че дори и такова да е налице, то в него няма втори участник,
поради което нормата на чл. 123, ал.1, т.3, б."в" от ЗДвП да е
неприложима. На първо място следва да се отбележи, че ПТП винаги ще е налице,
когато в процеса на движението на пътно превозно средство са възникнали
материални щети – какъвто несъмнено е настоящият случай. От друга страна
нарушителката не отрича, че при установяване на сблъсъка с уличния стълб е
напуснала мястото на ПТП без да осъществи контакт със собственика й. Дори и да
се приеме, че същата не е разполагала с мобилен телефон тя могла да поиска от
някой минувач да й услужи с такъв, или след осъществяване на достъп до мобилен
телефон да се обади на съответните органи, което обаче не е направила. При това
положение не може да се възприеме за основателна тезата относно
обстоятелствата, свързани с ПТП-то, доколкото към момента на настъпването му
такова съгласие нито е търсено, нито получено. В случая жалбоподателката е
напуснала на мястото на ПТП, след като го е причинила, без да уведоми
съответната служба за контрол на Министерството на вътрешните работи на
територията, на която е настъпило произшествието и да изчака, респ. да изпълни
техните указания.
Размерът на наложените санкции съответства на извършеното, като по делото
са налице и доказателства за извършено предходно нарушение по ЗДвП, поради
което и размерът на глобата не може да бъде в минимума предвиден в закона от 50
лева, и е бил правилно определен на 100 лева, като лишаването от право да
управлява МПС също е в минимален размер от 1 месец.
Съдът намира, че нарушенията са описани по ясен и недвусмислен начин, като
не е налице разминаването между словесното описание на същото и правната
квалификация.
Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението е
установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е дадена
възможност да направи възражение във връзка с констатираното нарушение съгласно
чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление
против жалбоподателя, което е изцяло съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1
от ЗАНН.
Предвид всичко гореизложеното, подадената жалба против Наказателното
постановление се явява неоснователна, а същото, като правилно и законосъобразно
следва да се потвърди изцяло.
Ето защо, обжалваното наказателно постановление, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Пловдивският районен съд, XXVI н. с.
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРДЖАВА Наказателно
постановление №19-1030-006964/06.08.2019 г., издадено от Началник група към
ОДМВР Пловдив с-р Пътна полиция Пловдив с което на П.С.Б. с ЕГН: ********** са
били наложени административни наказания, както следва: ,,глоба‘‘ в размер от
200 лева за извършено от нея нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в
размер от 100 лева и ,,лишаване от право да управлява МПС‘‘ за срок от 1 месец
за извършено от нея нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 3, буква ,,В‘‘ ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР: Д.Д.