№ 2977
гр. Благоевград , 01.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на шести октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:Надя Узунова
Членове:Румяна Бакалова
Габриела Тричкова
Секретар:Мирела Гълъбова
като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело №
20201200500871 по описа за 2020 година
Производството е образувано по предявен иск от особения
представител на Т. З. против решение № 5151/26.06.2020 г., постановено по
гр.д. № 1428 по описа за 2019 г. по описа на РС-Благоевград, в частта с която
предявените искове са уважени.
Жалбоподателят излага доводи, въз основа на които счита
решението на РС за незаконосъобразно, поради което моли изцяло да се
отмени.
Въззивиемата страна оспорва доводите в жалбата като неясни,
необосновани и несъстоятелни.
БлОС счита жалбата за допустима – предявена е от лице с
правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения от
закона срок.
За да се произнесе по доводите в жалбата въз основа на
събраните по делото доказателства и закона, БлОС намира за установено
1
следното от фактическа и правна страна:
Производството е образувано на 04.06.2019 г. при спазване на
едномесечния срок от получаване от ищеца, заявител в заповедното
производство на 09.05.2019 г. указанието на съда за предявяване на иск по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, предвид връчването на длъжника от ЧСИ на
заповедта за незабавно изпълнение при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Установява се от сключеното между страните по делото на 1.9.2017
г. Допълнително споразумение към Договор за кредитна карта по
разплащателна сметка 02/22748634 от 3.7.2015 г., поради неплащане на
дължими суми отнесена по сметка 13/24344156 на 10.4.2017 г., че
сключващите го Банка ДСК“, ЕАД в качеството на кредитор и Т. З. в
качеството на кредитополучател са се съгласили като са посочили че
остатъкът по дълга по договора за кредитна карта сключен между тях към
датата на сключване на настоящото допълнително споразумение възлиза на
10 193,92 евро, от които остатъкът по главницата в размер на 9 001,16 евро и
дължима редовна лихва в размер на 945,91 евро. Тъй като
кредитополучателят е внесъл сумата от 102.07 евро, по отношение на
остатъка от дълга в размер на 9 846 евро са сключили допълнителното
споразумение, с което изменят условията за погасяване на дълга.
В споразумението са уговорили кредитът да се погаси за срок
от 120 месеца; да се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 10,50%
годишно, формиран от стойността на 6 месечен EURIBOR 0,000 п.п. и
надбавка в размер на 10.500 п.п., лихвеният процент по кредита да не е по-
малък от фиксираната надбавка – 10,50%; падежната дата за издължаване на
месечните вноски да е 25-то число на месеца. Споразумението е придружено
от подписан от страните погасителен план.
Страните са съгласили в т. 12 от Допълнителното
споразумение /ДС/ Неразделна част от ДС да са Общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление.
Според р. VII, т. 18.2 от Общите условия при допусната забава
в плащанията на главница и/или на лихва над 90 дни целият непогасен
остатък от главницата става предсрочно изискуем и се олихвява с
2
договорения лихвен процент и с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта.
Назначеното и изслушано вещо лице е констатирало, че
длъжникът към датата на образуване на заповедното производство 12.10.2018
г., не е внесъл първите тринадесет вноски по погасителния план към
допълнителното споразумение, дължими за периода 25.09.2017 г.-20.9.2018 г.,
първата от която дължима на 25.9.2017 г., а всяка следваща на съответното
25 –число на следващия месец.
Ищецът сочи, че кредитът е станал предсрочно изискуем, с
връчване на покана-уведомление за това от ЧСИ, с рег. № 890 с район на
действие ОС-Благоевград, но никъде в хода на исковото производството не
посочва, което не е сторил и в подаденото заявление, по което е образувано
заповедното производство конкретната дата, от която счита, че кредитът е
предсрочно изискуем. Фактът е от съществено значение, както за
конкретизиране задачите към експерта, така и за произнасянето на съда по
съществото на претенциите за лихви и такси.
Освен това ищецът макар да се позовава на предсрочна
изискуемост на кредита въз основа на връчена от ЧСИ покана уведомление,
очевидно е, че не се е съобразил с конкретната дата на предсрочната
изискуемост от залепеното уведомление на 7.7.2018 г., предвид изложените
обстоятелства в подадената на 4.6.2019 г. искова молба, което не е сторил и
при конкретизиране на задачите към експерта, въпреки внесената яснота с т.
2 от издаденото на 27.3.2019 г. ТР 3/2017 г.на ВКС, ОСГТК по т.д. 3/2017 г.
за размера на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост на
кредита, в която се приема, че След настъпване на предсрочната изискуемост
на кредита договорните /възнаградителни или обезщетителни/ лихви не се
начисляват.
Възможността чрез ЧСИ да се връчва е съответно на закона,
поради което възраженията на пълномощника на ответника са несъстоятелни.
РС в атакувания си акт, не е отрекъл тази възможност, но не се произнесъл по
осъщественото връчване на поканата-уведомление от ЧСИ като е посочил, че
предсрочната изискуемост е настъпила с връчване на ИМ на особения
представител. Приемайки настъпването на предсрочната изискуемост на
3
кредита по този начин, което връчване на ИМ е извършено на 02.12.2019 г.,
РС при присъждане на законната лихва от 12.08.2018 г. върху размера на
главницата, включваща и размера на вноските за главница с ненастъпил
падеж /т.е. след 2.12.2019 г./, очевидно не е съобразил този факт, тъй като за
тях законната лихва логично е да се дължи от датата на предсрочната им
изискуемост, а не и за период преди това, през които не са се дължали/не са
били изискуеми.
Според БлОС връчването на поканата –уведомление на
длъжника чрез ЧСИ е нередовно, тъй като от съдържанието на разписката за
залепването не е ясно къде точно е залепено уведомлението – на входната
врата на входа към апартаментите или на входната врата на апартамента на
длъжника, предвид непосочването в разписката причини уведомлението да
се залепи на входната врата на входа към апартаментите, ако това се приеме
за място на залепването, предвид неотразяването в разписката за залепване на
ЧСИ етажа - ет. 4,който адрес на длъжника е посочен в допълнителното
споразумение с ищеца за адрес на кореспонденция. Липсата на тази неяснота
нарушава чл. 47, ал. 1 от ГПК, изискващ ясно и конкретно посочване на
мястото на залепването.
БлОС счита за законосъобразно приетата от РС възможност
предсрочната изискуемост на кредита да настъпи с връчване на исковата
молба на назначения особен представител, като споделя цитираната в
решението от първоинстанционния съд практика на ВКС.
От изложеното следва, че поради настъпване на
обстоятелствата, при които страните в р. VII, т. 18.2 от Общите условия са
договорили предсрочната изискуемост на кредита и при съобразяване
уведомяването на длъжника за това чрез връчване на исковата молба на
02.12.2019 г, съдържаща такова изявление на ищеца. следва че предсрочната
изискуемост на кредита е настъпила на 02.12.2019 г.
От заключението на изслушаната експертиза се установява, че
размера на дълга от 9 846 евро, за който е сключено допълнителното
споразумение е формиран от неиздължените по договора от 3.7.2015 г.,
главница в размер на 9002,60 евро, редовна лихва от 468,58 евро и неплатени
такси от 245,85 евро.
4
Възраженията на особения представител досежно липсата на
твърдения за основанието и размера на неплатените такси, включени като
част на главницита по допълнителното споразумение, според БлОС, правилно
не са съобразени от РС, но не по съображенията на РС, а защото от
съдържанието на допълнителното споразумение е видно, че страните са се
съгласили дълга да се формира от главница и редовна договорна лихва в
посочените размери, не и от такси.
При зачитане в съответствие с чл. 365, ал. 1 от ЗЗД ефекта на
спогодбата, сключена между страните - установителен към момента на
сключването по отношение на дължимите суми и основанието за това и
регулиращ за отношенията на страните занапред, при съобразяване, че със
спогодбата страните прекратяват съществуващ спор или избягват възможен
спор, като си правят взаимни отстъпки, следва, че в размера на главницата
страните не са се споразумели да включат и дължимите такси.
Въпреки констатациите на експерта то съгласието за размера
на дълга не подлежи на ревизия от съда, доколкото няма позоваване на
недействителни клаузи за начисляването им по предходния договор между
страните от 3.7.2015 г. и затова липсва основание за ревизиране правилността
на размера от съда в настоящото производство.
Ето защо според БлОС следва да се счете, че дълга от
допълнителното споразумение е формиран от главница и лихви по
предходния договор в размерите, за които страните в допълнителното
споразумение са се съгласили. В този контекст незаконосъобразно РС е
уважил исковете за лихви при съобразяване, че размера на главницата
върху който следва да се начислява договорни лихви, без да се стига до
анатоцизъм е 9 248,45 евро /главница по предходния договор и таксите/.
Становището не държи сметка за съдържанието и последиците на
споразумението.
Изложеното налага да се възприеме заключението на експерта,
базирано на изчисленията за лихви върху главница от 9 002,60 евро /17 607,56
лв./, при уговорени в ДС лихвен процент от 10,50%. Вещото лице е посочило,
че дължимата договорна лихва върху сумата от 9 002,60 евро, за периода
1.9.2017 г. до 11.10.2018 г. е 993.94 евро /1943.98 лв./, а обезщетението за
5
забава от 2.10.2017 г. до 11.10.2018 г. е 31,59 евро /61.78 лв./
При изчислявенeто на лихвите вещото лице се е съобразило с
клаузите от договора - с т. 6 от допълнителното споразумение за падежа на
вноските на всяко 25 число от месеца ; с т. 2 от допълнителното споразумение
кредитът да се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 10,50%
годишно, формиран от стойността на 6 месечен EURIBOR 0,000 п.п. и
надбавка в размер на 10.500 п.п., лихвеният процент по кредита да не е по-
малък от фиксираната надбавка – 10,50% и за обезщетението за забава с р.
VII, т.18.1 от Общите условия, където е уговорено при забава на плащането
на месечната вноска от деня, следващ падежната дата, определена в договора,
частта от вноската, представляваща главница да се олихвява с договорения
лихвен процент, увеличен с надбавката за забава в размер на 10 процентни
пункта.
По отношение на претенцията за такси от 60 евро, БлОС счита,
че от цитираните в исковата молба конкретни уговорки между страните не е
видно да е уговаряно дължимост на каквито и да било такси. Съдът
констатира, че в т. 11 от Допълнителното споразумение страните са
уговорили Кредитополучателят да заплаща такси, съгласно Тарифата за
лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по извършвани
услуги на клиента, която Тарифа е в сила към деня на съответното плащане.
Предвид съдържанието на приложените общи условия и допълнително
споразумение, в които най общо се сочат дължимост на такси срещу
извършени услуги на клиента, то БлОС счита, че претенцията на ищеца за
такси от 60 евро, следва да се отхвърли. Ищецът не доказва, конкретната
действаща към момента на начисляването им Тарифа, по която на
съответното посочено в нея основание и размер да се дължат, за да се
прецени законосъобразното им начисляване, предвид изричното им оспорване
от ответника. След като това ищецът не е сторил,то иска неправилно е уважен
от РС.
По изложените съображения БлОС счита, че решението следва да се отмени в
частта в която по отношение на присъданата главница е постановено законна
лихва да е от 12.10.2018 г., в частта с която иска за договорна лихва върху
главницата за перида 1.9.2017 г. – 11.10.2018 г. е уважен за размера над
6
сумата от 993 евро до 1 021,05 евро, съответно за лихва за забава за периода
2.10.2017 г. – 11.10.2018 г. за размера над сумата от 31,59 до уважения от
32,45 евро и се постанови ново, с което се присъди законна лихва върху
главницата от 02.12.2019 г. респ. се отхвърлят исковете за лихви за
посочените размери
По отношение на разноските:
Разноските за заповедното производство следва да останат в
размера присъден на ищеца от РС, тъй като няма възражения от Банка ДСК,
ЕАД , при съобразяване, че дължимата сума за разноски на ищеца, като
заявител в заповедното производство възлиза на 494,24 лв., който е по-голям
от присъдения размер от 449,36 лв.
По отношение на разноските за исковото производство пред
РС, БлОС определя възнаграждение за юрисконсулта на ищеца пред РС за
исковото производство в размер на 150 лв. При съобразяване размера за
юрисконсултското възнаграждение и размера само на сумите от списъка на
ищеца, представен пред РС, имащи отношение към исковото производството,
следва, че за претендираните от него разноски пред РС, съобразно уважения
размер на иска му се дължи сумата от 855,10 лв. Затова за уважения размер
разноски от РС над тази сума до размера от 2 064,85 лв. решението следва да
се отмени.
За настоящата инстанция БлОС определя възнаграждение за
юрисконсулта на Банка ДСК, ЕАД в размер на 100 лв. При съобразяване на
платеното възнаграждение за особения представител от 1 132, 56 лв., следва,
че на въззиваемата страна, съобразно неоснователния размер на жалбата се
дължат разноски в размер на 11 лв.
Жалбподателят Т.З. следва да се осъди да плати по сметка на
БлОС сумата от 480,18 лв., представляваща дължимия размер държавна такса
за образуваното въззивно производство, по подадена въззивна жалба от
назначения му особен представител.
Водим от изложеното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
БлОС
7
РЕШИ:
Отменя решение № 5151/26.06.2020 г., постановено по гр.д. № 1428 по описа
за 2019 г. по описа на РС-Благоевград, в частта с която върху главницата от 9
248,45 евро е присъдена законна лихва, считано от 12.10.2018 г.; в частта, с
която иска за договорна лихва върху главницата за периода 1.9.2017 г. –
11.10.2018 г. е уважен за размера над сумата от 993 евро до 1 021,05 евро;
иска за забава над сумата от 31,59 евро до уважения размер от 32,45 евро, в
частта с която е уважен иска за дължими такси от 60 евро, както и в частта за
разноските, дължими за исковото производство /гр.д.1428/2019 г. на РС-гр.
Благоевград/ над сумата от 855,10 лв. до присъдения размер от 2 064,85 лв. и
вместо това постановява:
Признава за установено в отношенията между ищеца „Банка
ДСК“, ЕАД и ответника Т. З. , с ЕГН **********, че законната лихва върху
присъдената от РС сума за главница от 9 248 евро се дължи считано от
02.12.2019 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля искането за
присъждането й от 12.08.2018 г. до 1.2.2019 г.
Отхвърля като неоснователни предявените от ищеца „Банка ДСК“,
ЕАД срещу ответника Т. З. , с ЕГН ********** искове за установяване, че
ответникът му дължи договорна лихва върху главницата за периода 1.9.2017
г. – 11.10.2018 г. за сумата над размера от 993 евро до уважения от РС от 1
021,05 евро; лихва за забава за сумата над размера от 31,59 евро до уважения
от РС размер от 32,45 евро, както и че му дължи сумата от 60 евро,
представляваща дължими такси.
Потвърждава решението в останалата му атакувана част.
Осъжда Т.З., с ЕГН ********** да плати на "Банка ДСК" ,ЕАД
разноски за въззивната инстанция в размер на 11 лв.
Осъжда Т.З.,с ЕГН ********** да плати по сметка на БлОС
сумата от 480,18 лв., представляваща държавна такса за образуваното
въззивно производство, по подадена въззивна жалба от назначения му особен
представител.
8
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен
срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9