Решение по адм. дело №1264/2025 на Административен съд - Хасково

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба от К. В. К. от [населено място], [област], [улица][адрес], подадена чрез пълномощник – адв. Е. Т., с посочен съдебен адрес: [населено място] 1618, [жк], [улица], бл. **, ап. **, против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции, включени в стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027г., за кампания 2023, с изх. № 02-260-6500/2182 от 11.04.2025г., издадено от Изпълнителния Директор на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място].

В жалбата се навеждат доводи, че оспореният акт е неправилен и незаконосъобразен, издаден при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, както и че е немотивиран. Сочи се, че се касаело за заявено финансово подпомагане по интервенция „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“, включена в СПРЗСР 2023-2027г., като жалбоподателката заявила за подпомагане сумата в размер на 44 791.79 лв. за 141 бр. животни (едър рогат добитък/ЕРД) или 136.2 животински единици (ЖЕ). Твърди се, че административният орган установил заявените 141 бр. животни и преценил, че не е налице наддекларирана площ, както и че няма неспазване на базови задължения. В оспореното писмо обаче било описано намаление за наддеклариране и намаление за неспазени изисквания за управление, като не било ясно как били формирани тези изводи. Навеждат се доводи, че при осъществяването на сезонната паша били спазени всички изисквания на приложимата нормативна уредба, в т. ч. изискването за натоварване на пасищните системи, като сезонната паша била извършена със заявените от жалбоподателката животни, съответно не било налице основание за налагане на процесната санкция. Твърди се също, че оспореният акт не отговарял на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Липсвали конкретни фактически и правни основания за издаването на процесното уведомително писмо, не били посочени конкретните проверки, които били извършени от ДФЗ. Това се явявало съществено процесуално нарушение и с оглед факта, че практически лишавало жалбоподателката от възможността не само да се запознае подробно с изводите и констатациите на административния орган, но и да ангажира/организира защитата си срещу обективирания в процесното уведомително писмо отказ да се изплати заявената субсидия. Сочи се също, че в конкретния случай административният орган допуснал процесуално нарушение, като не изпълнил и задълженията си по чл. 26, чл. 28, чл. 34, чл. 35, чл. 36 АПК и не осигурил възможност на жалбоподателката да обезпечи защитата си. Нещо повече – процесният акт бил издаден, без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая. Счита се, че при издаването на процесното уведомително писмо административният орган нарушил основните принципи на административния процес, регламентирани в чл. 12 и чл. 13 АПК – за достъпност, публичност и прозрачност, последователност и предвидимост, което представлявало самостоятелно отменително основание.

По подробно изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на оспорения акт. Претендират се разноски.

Ответникът - Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие”, чрез процесуален представител в подадена писмена молба изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждането на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В случай, че се приеме жалбата за основателна и се претендира адвокатско възнаграждение, се прави възражение за прекомерност на същото.

Административен съд – Хасково [област], като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

На 26.05.2023г. от К. В. К. е подадено общо заявление за подпомагане с вх. № 20015473/26.05.2023г., УИН 26/310723/42472, с УРН 627808 (л. 40), съответно на 21.07.2023г. и заявление за подпомагане 2023, форма за физически лица, за подпомагане за кампания 2023г. (л.67 и сл.) по различни интервенции за подпомагане, сред които и Основно подпомагане на доходите за устойчивост (ОПДУ), Допълнително преразпределително подпомагане на доходите за устойчивост (ДП-ОПДУ), Обвързано с производството подпомагане за месодайни крави (МеК), Обвързано с производството подпомагане на доходите за протеинови култури (ИПК), Еко схема за биологично земеделие (селскостопански животни) – (Еко-БЖ), Еко схема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (Еко-БРЕИ), Преходна национална помощ за говеда, необвързана с производството (ПНДЖ 1), Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) – (Паша), като в табличен вид са посочени парцелите, които са били използвани през 2022г. и ще се използват през 2023г., в землищата на З., Р. и [община], със съответните земеделски култури на тях (по кодове), както и отглежданите животни (говеда) през 2022г. и през 2023г. в животновъден обект №: ********** (6486-0038). Попълнено е и Приложение за кандидати по агроекологичните интервенции 2023 – Заявление за подпомагане и заявление за плащане, за направление Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм) (тригодишен ангажимент).

На 11.04.2025г. от Изпълнителен Директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издадено оспореното в настоящото производство Уведомително писмо (УП) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции, включени в стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027г., за кампания 2023, с изх. № 02-260-6500/2182. В УП е посочено, че общата оторизирана сума за получаване е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), след извършването на задължителни административни и/или проверки на място (съгласно чл. 70 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП)) на данните в подаденото заявление, сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 ЗПЗП, както и когато е приложимо с предоставените данни от регистъра по чл. 16а, ал. 1, т. 1 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз. Описано е, че плащанията се предоставят в съответствие с чл. 67 ЗПЗП, като годишният размер по различните интервенции/операции е подробно описан в чл. 49 от Наредба №9 от 2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите „Биологично растениевъдство“ и „Биологично пчеларство“, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027г. (Наредба №9 от 2023г.) и в чл. 32 от Наредба №10 от 2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027г. (Наредба №10 от 2023г.).

В табличен вид (в Таблица – оторизирани плащания (в лева)) е посочено относно интервенция/операция „Паша“, дейност АЕИ 7.1, година от ангажимента - първа, че исканата сума е 44791.79, а оторизираната сума е 0. В следваща таблица – извършени плащания (в лева) е отбелязано относно интервенция/операция „паша“, че е оторизирана сума 0, прихваната сума – 0 и съответно изплатена сума – 0. В поясненията към втората таблица е отбелязано, че колона „прихваната сума“ отразява приспаднатите суми от оторизираното финансово подпомагане, в резултат на наложени административни санкции за бъдещ период, или недължимо оторизирани суми, за които има издаден акт за установяване на публично държавно вземане или акт за недължимо платената финансова помощ по чл. 73, ал. 1 ЗПЗП, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми и мерки, администрирани от ДФЗ и/или „Удържан данък общ доход“ – отразява сумата на данъка, който на основание чл. 65, ал. 14 във връзка с чл. 38, ал. 15 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) се удържа и внася от ДФ „Земеделие“, в качеството му на администратор на съответната помощ в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода. Съгласно чл. 38, ал. 15 от ЗДДФЛ, с окончателен данък се облага брутната сума на придобитите от физически лица, нерегистрирани като земеделски стопани, облагаеми доходи, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, от Европейския фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет. Отбелязано е също, че неразделна част от уведомителното писмо е Таблица №3 – изчисление на финансовото подпомагане по интервенция „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“.

От приложената Таблица 3 е видно, че исканата сума е 44791.79 лв. (ред 7), изчислената сума след налагане на санкция за наддеклариране е 43213.22 лв. (ред 17), сумата на намаление за неспазени изисквания за управление е 43213.22 лв. (ред 21), съответно оторизираната сума е 0 лв. В поясненията към таблицата, относно ред 21 е отбелязано единствено „Изчислено намаление за неспазени изисквания по управление“. Посочено е също, че в таблица №3.4 – неспазени изисквания по управление, са описаните неспазените изисквания по управление съгласно Приложение №12 към чл. 95, ал. 2 от Наредба №10 от 2023г.

В таблица №3.4 – неспазени изисквания по управление, в табличен вид са посочени изискванията по управление – общо пет броя, както и съответната санкция в % относно всяко изискване, в случай, че не бъде спазено. Относно следното изискване по управление: „Спазват изискванията, режимите и нормите на натоварване на пасищата, определени в плановете за управление и одобрени от компетентните органи“ на ред „спазено изискване“ е отбелязано „не“, а относно предвидената санкция е посочено „100 %“, като за останалите четири изисквания по управление на ред „спазено изискване“ е отбелязано „да“.

Под таблицата е пояснено следното: Установените неспазени изисквания по управление са в резултат от извършените проверки от националните паркове и/или ПнМ съгласно чл. 97 от Наредба №10 от 2023г.; Неспазени изисквания по управление съгласно Приложение №12 към чл. 95, ал. 2 от Наредба №10 от 2023г.; Данните за констатираните нарушения на изискванията по управление са предоставени съгласно чл. 64 от Наредба №10 от 2023г.

Жалбата е подадена на 12.06.2025г. директно пред Административен съд – [област].

По делото е представено Разрешително за паша /Разрешително за сено/ №005311 от 13.06.2023г. за парков участък „Б.“, местност „И. – Ч.с.“, землище [населено място], [община], с площ 2076 дка, за срок от 15.06.2023г. до 31.10.2023г., с което, на основание чл. 50, т. 5 от ЗЗТ се разрешава на К. В. К. да пуска на паша едър рогат добитък 173 броя, при условия, описани в разрешителното и при спазване задълженията, посочени на гърба на разрешителното.

Приложени са Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни издавано от информационната система №BG2023-033009 и Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни издавано от информационната система №BG2023-033008, издадени на 29.07.2023г. от ветеринарен лекар Г. А. Г., от които е видно, че от животновъден обект на К. В. К. в [населено място] поле, [община], [област], до пасище в парков участък VI, Р., [община], [област], се транспортират 81 броя говеда, съответно 92 броя говеда, с цел смяна на пасище.

Представена е Декларация за идентификация на животни от 08.08.2023г. от маркировач Г. А. Г., от която се установява, че в периода 03.08.2023г. – 05.08.2023г. са родени 16 бр. животни в обект за ЕПЖ №2043-020101, селище Р., [община], [област], с отговорно лице К. В. К..

От Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни издавано от информационната система №BG2023-046965 и Ветеринарномедицинско свидетелство за придвижване/транспортиране на животни издавано от информационната система №BG2023-046964, издадени на 29.10.2023г. от ветеринарен лекар Г. А. Г., е видно, че от пасище на К. В. К. в парков участък VI, Р., [община], [област], до животновъден обект в [населено място] поле, [община], [област], се транспортират 92 броя говеда, съответно 97 броя говеда, с цел смяна на пасище.

Съдът, като взе предвид съдържанието на акта, твърденията на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

Доколкото в представената от административния орган преписка липсват данни относно датата на съобщаване на оспореното уведомително писмо на жалбоподателката, както и липсват възражения от ответника за просрочие, съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу годен за оспорване индивидуален административен акт, който в обжалваната му част е неблагоприятен за оспорващото лице. Предвид това жалбата е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган. Това е така, защото по силата на чл.20а, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно §1, т.13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на Европейския съюз.

Оспореният акт е издаден в изискуемия писмен вид, съдържа разпоредителна част и подпис на издателя си. Следователно, налице е валидно волеизявление на административен орган.

Законосъобразността на един административен акт се проверява съобразно изложените в него фактически съображения, т. е. - наличието или липсата им е от значение за преценка законосъобразността на съответния административен акт. Разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК предвижда, че административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на Върховния съд, е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване.

Административният орган е задължен да изложи коректно фактите, въз основа на които е формирал и своите правни изводи, още при издаване на административния акт. Недопустимо е осъществилата се фактическа обстановка да се установява въз основа на твърдения досежно фактите и обстоятелствата от значение за случая, изложени от страните за първи път в хода на съдебното производство, в което съдът осъществява контрол за законосъобразност на оспорения акт и няма как да допълва/изменя волята на административния орган, тъй като по този начин се подменят съображенията, мотивирали преценката на органа. Не е допустимо преценяването на законосъобразността на акта на фактически и правни основания, извън тези, които е посочил издаващият го орган. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта при наличието на властническо волеизявление. Мотивите за издаването на акта не могат да бъдат допълвани след приключване на процедурата по издаване на административния акт и неговото съобщаване, не могат да бъдат посочени за първи път в писмени становища/молби, изготвени от ответника, доколкото по този начин страната ще бъде напълно лишена от възможността да разбере причините, довели до постановяване на конкретното решение (отказ за оторизиране и изплащане на финансова помощ) и съответно да организира адекватно защитата си, а съда - да извърши съдебен контрол за законосъобразност.

В разглеждания случай в уведомителното писмо не се съдържат конкретни фактически и правни съображения, от които да стане ясно как точно е извършено изчислението на финансовото подпомагане по интервенция „Традиционни практики за сезонна паша (пасторализъм)“ и по какви точно причини е прието, че следва да бъде оторизирана и съответно изплатена сума в размер на 0 лв. Няма никакви конкретни обстоятелства, освен принципни обяснения относно начина на оформяне и съдържанието на таблиците. Изрично трябва да бъде посочено, че проблемът не е в табличната форма на представяне на мотивите на административния акт, а в липсата на конкретност в зависимост от установените в административното производство факти и използваните доказателства. От описаното в таблица 3, неразделна част от оспореното уведомително писмо, може да се направи извод, че се касае за неспазени изисквания по управление съгласно Приложение №12 към чл. 95, ал. 2 от Наредба №10 от 2023г., съответно от таблица 3.4. се установява, че става въпрос за неспазване на изискванията, режимите и нормите на натоварване на пасищата, определени в плановете за управление и одобрени от компетентните органи.

Разпоредбата на чл. 95, ал. 2 от Наредба №10 от 27.06.2023г. за условията и реда за прилагане на интервенциите в областта на околната среда и климата и хуманно отношение към животните, включени в Стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027г. (Наредба №10 от 2023г.) гласи, че въз основа на резултатите от извършените проверки и оценката по чл. 85, ал. 1 ДФЗ може да предложи промени в процентите на намаления съгласно приложение № 12. Съгласно чл. 85, ал. 1 от същата наредба, Държавен фонд „Земеделие“ извършва ежегодна оценка на резултатите от административните проверки и проверките на място, за да се установи дали някои констатирани проблеми или несъответствия могат да породят риск за други подобни операции или интервенции, бенефициери или други органи или административни структури и контролни органи.

Видно е от поясненията и цитираните разпоредби в УП, че същите са твърде общи и не позволяват да бъде изяснена конкретната причина, довела до направените изводи от административния орган. Във връзка с направените пояснения след таблица №3.4, следва да се посочи, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява извършването на проверки от националните паркове и/или проверки на място, липсва контролен лист или друго уведомително писмо, в които да са конкретизирани изискванията по управление, които не са спазени от кандидата. Посочването, че данните за констатираните нарушения на изискванията по управление са предоставени съгласно чл. 64 от Наредба №10 от 2023г., не освобождава административния орган от задължението да изложи в оспорения акт ясно и конкретно фактите, въз основа на които е обективирал изводите си. След като това не е направено, за жалбоподателя, а и за съда, не става ясно на база на какво конкретно основание са наложени санкции и извършени намаления при изчисляване на финансовото подпомагане.

Действително, в чл. 58, ал. 3 от същата наредба е предвидено, че земеделските стопани спазват изискванията, режимите и нормите на натоварване на площите, определени в плановете за управление и одобрени от компетентните органи. В идентичен смисъл е и разпоредбата на чл. 61, ал. 1, т. 1, съгласно която земеделските стопани спазват следните изисквания по управление и задължения, които надхвърлят базовите задължения по чл. 34, ал. 1 и произтичат от поетия доброволен многогодишен ангажимент: спазват изискванията, режимите и нормите на натоварване на пасищните райони, определени в плановете за управление и одобрени от компетентните органи. След извършена от съда справка на официалния сайт на Национален парк „Рила“ се установява, че със Заповед №РД-61 от 02.05.2023г. се утвърждава Годишния план на Дирекция „Национален парк Рила“ за паша на домашни животни и ползване на сено на територията на Национален парк „Рила“ през 2023г. (План 2023). Същевременно с Решение №1006 от 02.04.2024г. на Административен съд Благоевград[област] по адм. д. №497/2023г. отделни разпоредби от този план са отменени, които обстоятелства създават допълнителна неяснота кои точно приложими разпоредби административният орган е приел, че не са спазени в случая.

Липсата на ясни и конкретни факти, въз основа на които всъщност е формирана волята на административния орган, ограничава правото на защита и правото на участие в административния процес на лицето-заявител, поради което се обуславя извод за отмяна на УП, като издадено немотивирано и при допуснати нарушения на производствените правила, от категорията на съществените. Липсата на мотиви препятства преценката издаден ли е актът в съответствие с материалния закон и неговата цел.

Ето защо жалбата се явява основателна, а писмото подлежи на отмяна като незаконосъобразно.

При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените по делото разноски в общ размер от 810.00 лева, от които 10.00 лева – платена държавна такса за образуване на съдебното производство и 800.00 лева за адвокатско възнаграждение. Следва да се посочи, че съгласно чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, адвокатското възнаграждение за този вид дела е определено в размер на 800.00 лева. В тази връзка от ответната страна е направено възражение за прекомерност, съдържащо се в молба – становище, като съдът намира същото за основателно, тъй като делото не се отличава със съществена фактическа и правна сложност.

 

Водим от което, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по агроекологичните и/или биологичните интервенции, включени в стратегическия план за развитието на земеделието и селските райони за периода 2023-2027г., за кампания 2023, с изх. № 02-260-6500/2182 от 11.04.2025г., издадено от Изпълнителния Директор на Държавен фонд „Земеделие“, [населено място].

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” да заплати на К. В. К. [ЕГН] от [населено място], [област], [улица][адрес], направените по делото разноски в размер на 810.00 (осемстотин и десет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.