Мотиви:
ЯРП
е предявила обвинение срещу подсъдимия Н.Н.С. *** за
престъпление по чл. 196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1
т.3,4 е 5 вр. чл. 194 ал.1 вр.
чл. 29 ал.1 б.“б“ НК и срещу подсъдимия В.Б.Б. *** за престъпление по чл. 195 ал.1 т.3, т.4 и т.5 вр. чл. 194 ал.1 НК.
По
делото е предявен и приет за разглеждане граждански иск от Кооперация
„Единство“ с Б. солидарно срещу двамата подсъдими С. и Б. за сумата от 13800лв.
– за причинени имуществени вреди от престъплението ведно със законната лихва от
датата на вреждането до окончателното изплащане на сумата.
Участващият
по делото прокурор поддържа обвинението срещу двамата подсъдими за кражба на
парична сума до размера на 3615.51лв до
който размер счита обвинението за безспорно доказано въз основа на събраните по
делото доказателства. За извършеното престъпление пледира на подсъд. С. да се определи наказание от две години лишаване
от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим, а по отношение на
подсъд. Б. – съответно наказание от една година и два
месеца лишаване от свобода, при първоначален общ режим на изтърпяване.
Гражданският иск се преценя като основателен и доказан до размера на 3615.51лв.
до който размер се пледира за уважаването му, ведно с произтичащите от това
законни последици.
Гражданският
ищец „Кооперация Единство с. Т. участва с съдебно заседание чрез законния си
представител и упълномощен повереник адвокат. Чрез повереника си поддържа иска
така както е предявен. Счита същият за основателен и доказан и моли за
уважаването му в пълен размер от страна на съда, ведно с произтичащите законни
последици.
Подсъд.
С. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник-адвокат.
Не се признава за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения във
връзка с него. Чрез защитата си счита обвинението за недоказано и моли за
постановяване на оправдателна присъда.
Подсъд.
Б. участва лично в съдебно заседание и с редовно упълномощен защитник-адвокат.
Не се признава за виновен по предявеното му обвинение като дава обяснения във
връзка с него. Чрез защитника си изразява становище за недоказаност на
обвинението като моли за постановяване на оправдателна присъда и отхвърляне на
гражданския иск за обезвреда. Алтернативно при уважаване на гражданския иск се
моли съда за уважаването му до размера на 3615.51лв.
Съдът,
след като обсъди по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода
на съдебното следствие доказателства по делото, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимите
С. и Б. се познавали и поддържали приятелски взаимоотношения. Известен период
от време С. разполагал с ключ от квартирата на Б., находяща
се в гр. ***“.
В
неустановен точен час в периода от 18.20ч на 6.04.2016г до 6.20ч. на
7.04.2016г подсъд.
С. *** придвижил се до ул. *** , където се намирала сграда, ползвана за офис на
Кооперация „Единство“ с.Б.. Покатерил се върху козирката над входа на сградата като
по този начин си осигурил достъп до един от прозорците на касовото помещение на
кооперацията, намиращо се на втория етаж на сградата, над входа на същата. Чрез
натиск и повдигане на прозореца от касата на дограмата с помощта на
неустановено по делото техническо средство успял да взломи
заключващия механизъм на прозореца и да го отвори. През прозореца проникнал в
касовото помещение. Облепил с хартиено тиксо инфрачервения датчик на
монтираната в стаята сигнално охранителна система „СОТ“, като по този начин
възпрепятствал последващото задействане на алармата. След това с помощта на бормашина пробил отвор
около 10мм. в секретната брава на металната каса, намираща се в помещението,
като по този начин преодолял заключващия механизъм на касата и я отворил. От
касата на кооперацията подсъд. С. взел със себе си
сумата от 3615.51лв., след което по обратния път напуснал сградата.
На
7.04.2016г в 6.20ч. св. Р.Г. *** в Кооперация „Единство“ с. Т. при отключване
на касовото помещение установила извършването на кражбата и сигнализирала св. Т.В.-
гл. счетоводител на кооперацията , след което били уведомени председателя на
кооперацията и разследващите органи.
В
касовото помещение на кооперацията бил извършен оглед по време на който били
иззети веществени доказателства – следи от подметки, власинки, метални стружки,
лепенките от ПВЦ тиксо , с които бил облепен обемния датчик на СОТ и др.
На
7.04.2016г комисия в състав св. М., св. В. и св.К. съставили два констативни
протокола. В първия от тях било посочено, че комисията е констатирала, че на 6.04.16г от
касата на кооперацията е извършена кражба на сумата от 10148лв. за което е уведомена
полицията и се води разследване, а във втория протокол било отразено, че
комисията е установила , че на 6.04.16г от касата на кооперацията е извършена
кражба на сумата от 3615.51лв. за което е уведомена полицията и се води
разследване.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно счетоводна експертиза се
установява, че в касата на кооперацията са се съхранявали парични средства,
които са обект на счетоводно отчитане и
такива, които са се отчитали извънсчетоводно.
Наличните парични средства в касата на кооперацията след приключване на
работния ден на 6.04.2016г, отчитани счетоводно са били в размер на 3615.51лв. Извънсчетоводните парични средства към същия момент са били
в размер на 10148лв. Отчетността за тях се е водила в тетрадка, но информацията
в нея е била непълна и не е давала възможност за проследяване на произхода на
цялата сума.
От
изслушаните по делото ДНК експертизи се установява., че по изследвания обект
тиксо , иззето по време на огледа на местопроизшествието е установено наличието
на клетъчен материал на лице от мъжки пол и същият съвпада напълно с ДНК профилът на Н.С. . ДНК профилът на В.Б. е
различен от ДНК профила на клетъчен материал
по бяло ПВЦ тиксо.
От
приложената по делото справка за съдимост се установява, че С. е осъждан
многократно за престъпления от общ характер, като по отношение на него има
постановени и влезли в сила четири присъди. С Определение от 6.10.2011г по НОХД № *** на РС-Севлиево е одобрено споразумение за
решаване на делото, по силата на което С. се признава за виновен в извършване
на престъпление по чл. 195 ал.1 НК и му е наложено наказание от 9 мес. Лишаване от свобода, отложено за изтърпяване за
изпитателен срок от три години.Наказанието е приведено в изпълнение на осн. Чл. 68 ал.1 НК и е изтърпяно в периода
29.03.12-29.01.13. С Определение № *** по НОХД *** на РС Пловдив е одобрено
споразумение за решаване на делото, по
силата на което С. се признава за виновен в извършване на престъпление по чл.
195 ал.1 НК и му е наложено наказание от 10 мес
лишаване от свобода при първоначален строг режим, което наказание е изтърпял на
4.10.2013.
Спрямо
подсъд. Б. има постановени две влезли ви сила
присъди. С Определение от 5.07.2002г по
НОХД *** на РС Стара Загора е одобрено Споразумение за решаване на делото по силата на което е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 195 ал.1 НК и му е наложено
наказание от 6 мес. Лишаване от свобода отложено за
изпитателен срок от три години. С Определение
№*** по НОХД *** на ОС Стара Загора е одобрено Споразумение за решаване
на делото по силата на което е признат
за виновен в извършването на престъпление по чл. 199 ал.2 НК и му е наложено
наказание от 3 години. Лишаване от свобода отложено за изпитателен срок от пет
години.
На
13.04.2016г по ДП *** на РУ-Ямбол било извършено претърсване и изземване в обитавания от подсъд. Б. апартамент, находящ се в гр. ***“. По време на
това процесуално следствено действие били намерени и иззети 1 бр. прозрачна полиетиленова торбичка, съдържаща монети с номинал 2лв., 1
бр. прозрачна полиетиленова торбичка , съдържаща
монети с номинал 1 лв.
Подсъд.
Б. бил собственик и управител на „Феймъс моделс“ ЕООД Пловдив. Търговското дружество притежавало в
гр. ***“ стационарен преместваем обект предназначен
за продажба на „бърза закуска“
Горната
фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа на отчасти
обясненията на подсъдимите С. и Б., показанията на свидетелите М., Г., К., В., И.,
Ф., писменото заключение на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза,
3 ДНК -експертизи , съдебно-счетоводна експертиза и разпита в
съдебно заседание на вещите лица К. (ключар), М. ( специалист в областта на ДНК
профилиране) , К. ( специалист в областта на ДНК профилиране), К. (икономист) а
така също въз основа на приложените
писмени доказателства : протокол за оглед на местопроизшествие и изготвения към
него фотоалбум, удостоверение от агенцията по вписвания, писмо изх. № ***, копие от тетрадка, копие от
касова книга, РКО- 4бр, протокол за доброволно предаване, извлечение от търговския регистър – 2бр,писмо
изх. № *** , експертна справка № *** протокол за вземане на образци за
сравнително изследване – 2бр, приемо-предавателен
протокол и изготвения към него фотоалбум, Разрешение за поставяне № ***, Разрешение ***,
постановление за възлагане на движима вещ № *** констативен протокол от
7.04.2016г – 2бр, протокол за претърсване и изземване, справка за съдимост –
2бр.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подсъдимият С. с деянието си е осъществил
както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл.
196 ал.1 т.2 вр. чл. 195 ал.1 т.3,т.4 вр. чл. 194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1
б.“б“ НК, тъй като за времето от 18.20ч.
на 6.04.2016г до 6.20ч. 7.04.2016г в с. Б. обл. ***,
чрез разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот- взломяване на секретна брава на метална каса и прозорец на
косово помещение и чрез използване на техническо средство – бормашина е отнел
чужда движими вещи – сумата от 3615.51лв от владението на собственика им –
кооперация „Единство“ с.Т. с представител Й.М. от с. Т., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията
на опасен рецидив.
Налице
е извършено съставомерно деяние по посочените текстова не наказателния закон.
Авторството на деянието се установява по
несъмнен начин от заключенията на изслушаните по делото ДНК-експертизи.
Съгласно последните установеният ДНК-профил по вътрешната страна на бяло ПВЦ
тиксо , с което е бил облепен обемния датчик на охранителната система съвпада
напълно с ДНК профила на подсъд. С.. В тази насока
съдът отказа да даде вяра на обясненията на подсъдимия С. в частта им, в която
се твърди, че никога не е ходил в касовото помещение на Кооперация Единство с. Б.
и не е извършил инкриминираното деяние. Обясненията в тази им част съдът счита,
като защитна реакция и опит за избягване на наказателната отговорност за
извършеното. Обясненията на подсъдимия освен доказателствено средство са и
средство за защита. Подсъдимият сам решава дали да дава обяснения, в кой етап
от съдопроизводството да стори това и в какъв обем. Ако С. не е бил съпричастен
към извършеното престъпление, така както се твърди пред районния съд същият би
дал обясненията си още пред разследващите полицаи, в момент в който алибито ми
би могло да се провери, чрез изискване на записи от видеокамери в обектите или
посредством гласни доказателства. Депозирайки обясненията си пред съда една
година след деянието и десет месеца след привличането му като обвиняем с
твърдение , че през инкриминирания период от време е бил в София и е посещавал
търговски обекти и казина прави същите непроверими.
Тъй като последните не се подкрепят от събраните по делото доказателства и
са в пълно противоречие със заключенията
на ДНК експертизите съдът отказа да им даде вяра. Предмет на престъплението са
чужди парично средства, собственост на кооперация Единство“ с.Т.. Съдът прие,
че са налице безспорни доказателства за кражба единствено на паричните
средства, които е имало счетоводен запис в касовите книги на кооперацията. В
тази насока съдът даде вяра на заключението на изслушаната съдебно счетеводна експертиза като компетентно и обективно
изготвено и неоспорено от страните по делото. Съгласно последното в края на
работния ден в касата на кооперацията е имало 3615.51лв. описани в счетоводните
книги. За останалите средства , за които св. М., св. К. и св. В. твърдят, че са
се намирали в касата, а именно сумата от 10148лв.
липсват безспорни и категорични доказателства. Съгласно заключението на
съдебно-счетоводната експертиза отчетността за тях се е водила в тетрадка, но
информацията в нея е непълна и не дава
възможност за проследяване на произхода на цялата сума. Макар по делото да има
копие от порцесната терадка
, в която са се записвали извънсчетоводните суми не е ядно в кой момент е направен записът в
тетрадката и не е документално обоснован. С оглед на това съдът призна подсъд. С. за виновен в извършването на кражба на сумата от
3615.51лв., а за останалата сума над 3615.51лв до размера на 13800лв го
оправда. Фактическата власт върху сумата от 3615.51лв се е упражнявала от
кооперация „Единство“ с. Б.. С извършване на инкриминираното деяние С. е
прекъснал упражняваната от собственика фактическа власт и е установил своя
такава. Липсвало е съгласие от страна на законния представител на кооперацията
за извършването на това своене.
Тъй
като по делото не се установи съпричастност на подсъд.
Б. в извършването на кражбата, съдът оправда подсъд. С.
по обвинението му по чл. 195 ал.1 т.5 НК, а именно да е извършил горното деяние
в съучастие след предварителен сговор.
От
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установява, че С. е
проникнал в касовото помещение взломявайки
заключващия механизъм на прозорец на същото, а в последствие си е осигурил
достъп до паричните средства разбивайки заключващия механизъм на металната
каса, където последните са се намирали.
Заключващите механизми на прозореца и на металната каса несъмнено
представляват прегради, здраво направени за защита на имот и тяхното взломяване води до квалифициране на деянието по по-тежко
наказуемия състав на чл. 195 ал.1 т.3 НК.
От
материалите по делото се установява, че преодоляването на заключващия механизъм
на металната каса е извършено чрез разпровинате на
същия с помощта на дрелка. Използването на техническо
средство за извършване на деянието води до квалифицирането му по чл. 195 ал.1
т.4 НК.
Подсъд. С. е
действал в условията на опасен рецидив, по смисъла на чл. 29 ал.1 б.“б“ НК, тъй
като е извършил деянието по настоящата присъда след като е бил осъждан два или
повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер като по НОХД *** на РС Пловдив е постановено
ефективно изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода и не е
изтекъл преклузивният срок по чл. 30 НК.
От
субективна страна С. е действал с пряк умисъл. Същият е съзнавал , че лишава от
фактическа власт досегашния собственик на вещите. Предвиждал е преминаването им
в негова фактическа власт и пряко е целял установяването й.
При
определяне вида и размера на наложеното на С. наказание съдът взе предвид
следното: От една страна съобрази високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната. Високата стойност на отнетото имущество. Наличието на два
квалифициращи признака, високата лична обществена опасност на подсъдимия, който
е многократно осъждан. Счекчаващи отговорността
обстоятелства не се установяват. С оглед на всичко това съдът наложи на подсъд. С. наказание лишаване от свобода за срок от три
години , което да изтърпи при първоначален строг режим.
На
осн. Чл. 59 ал.1 НК съдът зачете времето през което С.
е бил задържан с мярка за неотклонение „задържане под стража“, считано от
15.07.16 до влизане на присъдата в сила.
От
събраните по делото доказателства не се установи по безспорен и категоричен
начин участието на подсъд. Б. в извършването на кражбата. В дадените пред
съда обяснения последният категорично отрича съпричастността си към деянието.
По време на извършения оглед в касовото помещение не са намерени следи, в това
число и биологични такива, които да са
оставени от Б.. Заключението на ДНК-експертизите е, че ДНК профилът на Б. не
съвпада с намерения на местопроизшествието ДНК профил. Иззетите по делото оптечатъци от обувки не е установено от кого са оставени и
дали са на едно и също лице. Единственото косвено доказателство което
свидетелства за евентуална съпричастност на Б. към инкриминираното престъпление
са намерените по време на извършеното
претърсване и изземване в дома му две полиетиленови
торбички с монети от по 1 лв и по 2лв. Последните обаче, макар и пакетирани по начина
по който свидетелства св. К., а именно със цветни ластици не води до несъмнен
извод, че те са именно от касата на кооперацията в с. Б.. На първо място се
касае за кражба на пори в обръщение, което не позволява идентифицирането им по
някакви особени белези, на второ място същите са били пакетирани по обичаен за
страната начин, а именно в полиетиленови торбички по
100бр. монети, овързани с цветни ластици. Този начин на съхранение на монетите
е обичаен както за банковия сектор, така и за множество юридически лица. И не
на последно място видно от представените по делото доказателства Б. е бил
собственик на юридическо лице , което е притежавала павилион за продажба на
закуски. Естеството на продаваните стоки
е предполагало разплащането им с монети , а от там и наличието на такива у
подсъдимия, в каквато насока са дадените от Б. обяснения. Съгласно
процесуалните норми е допустимо осъдителна присъда да почива изцяло на косвени
доказателства, но анализът на последните следва да води, до единствения и
несъмнен извод за авторството на деянието. В конкретния случай е налице едно
единствено косвено доказателство в тази насока, което само по себе си не води
до единствения възможен извод, че Б. е извършител на деянието. Тъй като
присъдата не може да почива на предположения, съдът на осн.
Чл. 304 НПК оправда подсъд. Б. по предявеното му
обвинение по чл. 195 ал.1 т3 и т.4 и т. 5
вр. чл. 194 ал.1
При
този изход на делото съдът счете предявения граждански иск от Кооперация
Единство с. Б. за основателен и доказан единствено спрямо подсъд.
С. до размера на сумата от 3615.51лв, до който размер уважи същия. От събраните
по делото доказателства по безспорен начин се установява, е с извършване на
деянието подсъд. С. е причинил имуществени вреди на
кооперацията равняващи се на размера на отнетите парични средства, поради което
съдът уважи искът за обезвреда в посочения размер. За разликата над уважения
размер от 3615.51лв. до предявения размер от 13800лв. и по отношение на подсъд. Б. съдът счете искът за неоснователен и го
отхвърли. Тъй като се касае за вземане на деликтно
основание неговата изискуемост, респективно лихностност
възниква с възникване на увреждащото събитие. Ето защо съдът присъди законна
лихва върху уважената част от иска считано от 6.04.2016г до окончателното
изплащане на сумата.
Тъй
като подсъд. С. беше признат за виновен по
предявеното му обвинение съдът го осъди да заплати част от направените по
делото разноски, а именно в размер на 187.72лв., вносими
в полза на републиканския бюджет по сметката на ОД МВР Ямбол, 200лв., вносими в полза на НБПП, сумата от 158.59лв, вносими в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС и
50лв. ДТ върху уважения размер на гражданския иск.
По
изложените съображения съдът постанови съдебния си акт.
Районен съдия: