Р Е Ш Е Н И Е
№ 260367
гр.Пловдив, 12.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното
от съдия Василев в.ч.гр.д. № 2512/2020г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.
Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението Т.И.Д., чрез адв.А.К. против отказа на ЧСИ Константин Павлов
рег. № 824, район на действие ОС Пловдив, обективиран в постановление изх. №
58384/01.09.2020г. по изпълнително дело № 20118240400104, с което е оставено
без уважение искането на длъжника по изпълнението Т.И.Д. с ЕГН ********** за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
В жалбата се поддържа, че постановлението е
неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че е изтекъл двугодишния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК в периода на висящност на
изпълнителното дело, когато не са поискани от взискателя да се извършат никакви
изпълнителни действия, а исканията за справки за имущественото състояние и
насрочването на описи на движими вещи не са изпълнителни действия и не
прекъсват срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Въззиваемият взискател «Кредит Инкасо инвестмънтс
БГ» АД, гр.София не взема становище по жалбата.
Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по
обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но
неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и
извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо
действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е основателна.
Изпълнителното дело е образувано на 19.01.2011г.
под номер 20118240400104 по описа на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на
действие ОС Пловдив по молба на взискателя «БНП Париба Пърсънъл файненс» ЕАД,
гр.София по представен изпълнителен лист от 30.11.2010г., по ч.гр.д.№ 14818/2010г.
на Районен съд Пловдив, с което Т.Д. е осъден да плати на взискателя сумата от 107,69 лева по Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, ведно с лихвите и разноските по делото. На 13.08.2015г. за
взискател по делото е конституирано дружеството «Кредит Инкасо инвестмънтс БГ» АД, гр.София, като придобило вземането по договор за цесия.
На 25.10.2013г. е извършено изпълнителното
действие запор на МПС на длъжника с връчено му съобщение /л.42/. На
20.01.2014г. са извършени изпълнителни действия налагане на запори в търговски
банки ЦКБ АД и ДСК ЕАД /л.78 и л.79/. Следващото действие прекъсващо теченето
на давността е искането на новия взикател от 14.02.2017г. /л.125/ за насрочване
на опис на движими вещи на длъжника. В този над две годишен период от време 20.01.2014г.
- 14.02.2017г. нито има искания за извършване на изпълнителни действия, нито са
извършвани такива. Разпореждането на ЧСИ от 02.09.2015г. /л.93/ за насрочване
на опис на движими вещи, не се явява изпълнително действие прекъсващо теченето
на преклузивния срок по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Това е така защото т. 10 от ТР
№ 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС приема за
изпълнително действие извършването на опис на движими вещи, но не и
насрочването на такова действие, без реалното му извършване. Това е така и
защото в чл.465 от ГПК, това е първото действие от производството по изпълнение
върху движими вещи, като неговата подготовка, не съставлява отделно и
самостоятелно изпълнително действие. Ето защо при неизвършване на опис на
движими вещи, неговата подготовка е без правно значение, като някакво извършено
изпълнително действие.
Опитът да се правят аналогии, между исканията на
взискателите за извършване на изпълнителни действия /в това число и въпроса за
плащането на авансови такси или не за тези действия/ и насрочването на опис на
движими вещи от ЧСИ е незаконосъобразен. Това е така, защото взискателя по
изпълнителното дело има право само да иска извършване на изпълнителни действия,
но не може сам да ги осъществи, за разлика от съдебния изпълнител, който ако е
упълномощен има право да извърши определено изпълнително действие, а не само да
насрочва такива действия, но да не ги извършва на практика.
На последно място и за още по-голяма яснота следва
да се посочи, че ЧСИ
Константин Павлов, навсякъде в своето деловодно оформление на документите си
сочи, че работи по сертифицирана система за управление на качеството по ISO 9001:2015,
а насрочването на описа на движими вещи е осъществен с полагането на малко
печатче на съвсем несвързани с това действие документи, в случая входящо писмо
на ТД на НАП Пловдив /л.93/. И ако горния документ от ТД на НАП Пловдив е с
входящ номер, бар код и други атрибути на деловодната система, то този печат не
притежава никакъв входящ или изходящ номер или дата. Тоест това насрочване дори
няма посочена дата на което е извършено, а само сочи датата на насрочения опис.
Тоест не е ясно на коя дата е извършено това действие /насрочването/, за друго
действие /описа на движими вещи/, което пък безспорно никога не е извършвано.
Съгласно трайно установената съдебна практика, включително приетото по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълкувателно дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на бездействие от страна на взискателя през период от две години изпълнителното производство се прекратява по право към датата, последваща тази, на която е изтекъл посоченият двугодишен период. Предвид гореизложените съображения настоящият въззивен състав приема, че отказът на съдебния изпълнител да издаде надлежен акт, с който да констатира прекратяването на изпълнителното производство по процесното изпълнително дело, на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, се явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен, като делото следва да бъде върнато на съдебния изпълнител с указания за постановяване на надлежен акт /постановление/, с който да констатира прекратяването на изпълнителното производство по изпълнително дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК. Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ отказа на ЧСИ Константин Павлов
рег. № 824, район на действие ОС Пловдив, обективиран в постановление изх. №
58384/01.09.2020г. по изпълнително дело № 20118240400104, с което е оставено
без уважение искането на длъжника по изпълнението Т.И.Д. с ЕГН ********** за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
ВРЪЩА
делото
на ЧСИ Константин Павлов рег. № 824, район на действие
ОС Пловдив, за издаване на надлежен акт, с който да констатира
прекратяване на изпълнително производство по изпълнително дело № 20118240400104, на основание чл.
433 ал. 1 т. 8 от ГПК, поради неизвършване на изпълнителни действия в
продължение на две години.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.