№ 616
гр. Русе, 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20214520104475 по описа за 2021 година
Ищецът М. Б. К. твърди, че на 08.02.2021г. около 19.00 часа, в тъмната част на деня, в
гр.Русе, пред бл.”Рупел”, докато се придвижвал пеша, лявото му ходило хлътнало в дупка,
следствие на което си изкривил глезена и си ударил лявото коляно в земята. Изпитал много
силна болка, не можел да стане от земята и не можел да се движи. Започнал да вика за
помощ, като на това се отзовал намиращия се наблизо ПЛ. ЛЮБ. К.. Той помогнал на ищеца
да стане от земята и да се придвижи до неговия автомобил, с който го откарал в МБАЛ
„Канев” – гр.Русе. Там, при прегледа било установено, че е налице изкълчване на левия му
глезен и му били предписани обезболяващи лекарства и компреси, както и му било
предписано, след 7-10 дни да извърши контролен преглед при ортопед. На 10.02.2021г.
посетил отделението по съдебна медицина при МБАЛ – гр.Русе, където съдебният лекар
установил, че е налице оток на лявата му глезенна става. От съдебномедицинското
удостоверение е видно, че описаните увреждания могат да бъдат получени както се
съобщава в предварителните сведения. Заключава се още, че при тези данни следва да се
приеме, че на ищеца е причинено болка и страдание. Междувременно болката обаче не
отшумявала. Ищецът трудно се придвижвал без чужда помощ, тъй като при всяко стъпване
на левия си крак усещал силна пронизваща болка, а през останалото време болката била по-
слаба, но постоянна и му пречела дори да заспи спокойно. Обезболяващите средства също
не помагали за намаляването й. На 11.02.2021г. посетил лекар ортопед, който установил:
„Ограничени и болезнени активни движения в областта на лява глезенна става. Има изразен
болков синдром, оток и деформация в областта на лява глезенна става, походка накуцваща.”
Били му предписани нови медикаменти, но независимо от това болката не отшумявала. На
10.03.2021г. отново посетил лекар – ортопед, който установил, че в състоянието му няма
1
подобрение, както и че от ренгеновата графия е видно, че има резрехване на костната
структура на фибулрния малеол, което обяснява забавянето на оздравителния процес.
Препоръчано му било покой и ненатоварване още 20 дни. И след тях обаче състоянието му
не се подобрило особено, което е видно от проведените прегледи на 06.04.2021г. и
27.04.2021г., когато му било изписано поставяне на ортеза тип „Наглезенка”, както и тия
проведени на 12.05.2021г., 08.06.2021г. и 15.06.2021г. Бил изпратен и на рехабилитация за
периода 28.06.2021г. – 06.07.2021г. В обобщение, за един доста дълъг период от време –
повече от 5 месеца, ищецът търпял неблагоприятни последици от инцидента, който
претърпял на 08.02.2021г. През този период болката в крака му продължавала постоянно,
като изпитвал дискомфорт при движение и сън. Много трудно се придвижвал, тъй като
всяка една крачка била съпроводена със силна болка. Вследствие на инцидента станал
напрегнат и тревожен, не спял, притеснявал се за това дали кракът му ще се оправи въобще.
Наложило се да изтърпи и неприятни медицински манипулации. За този период бил лишен
от възможността да полага труд, съответно да изкарва средства за препитанието си. Освен
това полагал и грижи за болната си майка – Е. М. Ж., която е със 100% инвалидност за
процесния период това му било изключително трудно и съпроводено с физически болки и
страдания. Твърди, че е налице неизпълнение на вменените задължения на Община Русе да
поддържа пътната настилка и тротоарите на територията си в нормално за употреба
състояние. Налице и причинна връзка между неизпълнението на задълженията на ответника
и причинените му неимуществени вреди, респективно за това неизпълнение, общината като
юридическо лице носи отговорност. Отчитайки физическите болки и страдания, психически
стрес, техният интензитет и продължителност, затрудненията, до които са довели, счита, че
ответникът следва да го обезщети парично. Поради това моли съда да постанови решение, с
което да осъди Община Русе да му заплати сумата от 5 000.00 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и негативни
изживявания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на настъпване
на увреждането 08.02.2021г. до окончателното й изплащане. Претендира и направените по
делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявения иск по чл.49 от ЗЗД.
Ответникът Община – гр.Русе оспорва изцяло предявения иск. Твърди, че няма
доказателства, от които да се направи извод, че процесното увреждане е настъпило по
описания в исковата молба начин и не е ясно точното местоположение и вида на
неравността, за която се твърди, че е предизвикала падането, а от там да се изведе и вината и
компенсирането на неимуществените вреди от страна на Община Русе. Оспорва и иска по
размер, като твърди, че претенцията е прекомерна, предвид обстоятелството, че процесното
нараняване не е довело до живото застрашаващо състояние, допълнително влошаване на
състоянието на здравето, осакатяване или загрозяване, оперативно лечение и гипсова
имобилизация. Процеса на възстановяване на нараняването е протекъл в нормални граници
2
и без усложнения, като няма данни пострадалият крайник да е изгубил част от своята
функционалност.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
На 08.02.2021г. около 19.00 часа, в тъмната част на деня, в гр.Русе, пред бл.”Рупел”,
свидетелят П.К. чакал в автомобила си ищецът, с когото предварително имали уговорена
среща да се видят. Светлината била мижава и след като ищецът М.К. излязъл от входа и
тръгнал да се придвижва пеша, към автомобила на свидетеля К., лявото му ходило хлътнало
в дупка, следствие на което си изкривил глезена и си ударил лявото коляно в земята.
Дупката била с широчина от около 70 см. и дълбочина 10 см., като не е била сигнализирана
или обозначена с електриков спрей или боя или с друго означение и сигнализация, нито пък
осветена и нямало как да се види съществуването й за да бъде избегната. При падането си
ищецът изпитал много силна болка, не можел да стане от земята и не можел да се движи.
Започнал да вика за помощ, като на това се отзовал веднага чакащия го свидетел ПЛ. ЛЮБ.
К.. Той помогнал на ищеца да стане от земята и да се придвижи до неговия автомобил, с
който го откарал в МБАЛ „Канев” – гр.Русе. Там, при прегледа било установено, че е
налице изкълчване на левия му глезен и му били предписани обезболяващи лекарства и
компреси, както и му било предписано, след 7-10 дни да извърши контролен преглед при
ортопед. На 10.02.2021г. посетил отделението по съдебна медицина при МБАЛ – гр.Русе,
където съдебният лекар установил, че е налице оток на лявата му глезенна става. От
съдебномедицинското удостоверение е видно, че описаните увреждания могат да бъдат
получени както се съобщава в предварителните сведения. Заключава се още, че при тези
данни следва да се приеме, че на ищеца е причинено болка и страдание. Междувременно
болката обаче не отшумявала. Ищецът трудно се придвижвал без чужда помощ, тъй като
при всяко стъпване на левия си крак усещал силна пронизваща болка, а през останалото
време болката била по-слаба, но постоянна и му пречела дори да заспи спокойно.
Обезболяващите средства също не помагали за намаляването й. На 11.02.2021г. посетил
лекар ортопед, който установил: „Ограничени и болезнени активни движения в областта на
лява глезенна става. Има изразен болков синдром, оток и деформация в областта на лява
глезенна става, походка накуцваща.” Били му предписани нови медикаменти, но независимо
от това болката не отшумявала. На 10.03.2021г. отново посетил лекар – ортопед, който
установил, че в състоянието му няма подобрение, както и че от ренгеновата графия е видно,
че има резрехване на костната структура на фибулрния малеол, което обяснява забавянето
на оздравителния процес. Препоръчано му било покой и ненатоварване още 20 дни. И след
тях обаче състоянието му не се подобрило особено, което е видно от проведените прегледи
на 06.04.2021г. и 27.04.2021г., когато му било изписано поставяне на ортеза тип
„Наглезенка”, както и тия проведени на 12.05.2021г., 08.06.2021г. и 15.06.2021г. Бил
изпратен и на рехабилитация за периода 28.06.2021г. – 06.07.2021г. За един доста дълъг
период от време – повече от 5 месеца, ищецът търпял неблагоприятните последици от
инцидента, който претърпял на 08.02.2021г. През този период болката в крака му
3
продължавала постоянно, като изпитвал дискомфорт при движение и сън. Много трудно се
придвижвал, тъй като всяка една крачка била съпроводена със силна болка. Вследствие на
инцидента станал напрегнат и тревожен, не спял, притеснявал се за това дали кракът му ще
се оправи въобще. Наложило се да изтърпи и неприятни медицински манипулации. За този
период бил лишен от възможността да полага труд, съответно да изкарва средства за
препитанието си. Освен това полагал и грижи за болната си майка – Е. М. Ж., която е със
100% инвалидност за процесния период това му било изключително трудно и съпроводено с
физически болки и страдания. Когато свидетелят П.К. в началото на м.април 2022г. посетил
ищеца за да го види, дупката на паркинга, където К. паднал още съществувала, но с по-
големи вече размери.
От заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза се
установява, че в резултат на инцидента, случил се на 08.02.2021г., М.К. е получил следните
увреждания: Навяхване /дисторзио/ на лява глезенна става. Това увреждане се квалифицира
по медико-биологичния признак – разстройство на здравето, не опасно за живота, което не е
постоянно. Така установеното увреждане е резултат на увреждане на латералните ставни
връзки на лява глезенна става, при форсирана супинация на ходилото и може да е получено
при инцидент на 08.02.2021г., по начина описан в исковата молба, а именно при стъпване на
криво в неравност на терена. При този вид увреждания, възстановителния период зависи от
много фактори и е много индивидуален, като обичайно настъпва пълно възстановяване за
около 1-4 седмици, но е възможно да са налице болки за по-дълъг период от време, който е
индивидуален, обичайно в рамките на месеци. При такива увреждания, обикновено болките
са най-силни непосредствено след получаването им и са със значителен интензитет при
определени движения на глезенната става, като намаляват при покой. Обикновено
отшумяват в рамките на възстановителния период, но е възможно да се изпитват и за по-
дълъг период от време, който е индивидуален, обичайно в рамките на месеци. В конкретния
случай, от представената медицинска документация и извършения преглед е видно, че К.,
повече от година след инцидента, продължава да се оплаква от болки в лява глезенна става,
като се констатира дискретен оток на ставата. От представената медицинска документация е
видно, че не са извършвани диагностични изследвания, насочени към установяване на
увреждания на връзковия апарат на лява глезенна става. Възстановителния процес на
навяхването на лява глезенна става на К. е протекъл с хронифициране на болков синдром,
който се съобщава и към момента на експертизирания. Ако се приеме, че е налице
съобщения болков синдром в лява глезенна става при К., то следва да се приеме, че същият
води до известен функционален дефицит, особено при физически натоварвания. В
представената медицинска документация е видно, че във връзка с навяхване на лява
глезенна става К. е имал болки в същата, които са водили до известно затруднения в
походката за дълъг период от време. Същият е трябвало да избягва физически натоварвания
на лява глезенна става поне до м.06.2021г., като след това през м.12.2021г. също му е
предписан режим с отбременяване на крайника. В представените четири медицински
бележки по делото, в които е отразено да послужат пред социално подпомагане, се
установява, че за периода от 10.03.2021г. до 29.03.2021г. включително и от 06.04.2021г. до
4
04.06.2021г. включително, М.К. се е нуждаел от домашно лечение за общо 80 дни.
Допълнително К. е представил Протокол на медицинска комисия – трудоустрояване от
06.08.2021г., адресиран до Бюро по труда и социално подпомагане, в който е отразено, че за
период от 30 дни следва да се освободи от тежък физически труд. Представена е и
медицинска бележка, в която е отразено да послужи пред социално подпомагане и че за
периода от 20.12.2021г. до 29.12.2021г. включително, К. се е нуждаел от физиотерапевтични
процедури за 10 дни.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията на
свидетелите ПЛ. ЛЮБ. К., Л. Т. Г., Р. Т. П. и ЦВ. Д. Н., съдебно-медицинската експертиза, 9
броя амбулаторни листи; съдебномедицинско удостоверение; карта за проведено физикално
лечение; експертно решение на ТЕЛК и 4 броя медицински бележки. Съдът няма основание
да не цени показанията на свидетелите по делото, тъй като същите са взаимно свързани,
непротиворечиви, подкрепящи се от СМЕ и другите писмени доказателства, а и по делото не
са представени и събрани други доказателства, които да опровергават изложените в тях
факти.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно чл.49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. В случая на
ищеца са причинени вреди от лошото състояние, в което се е намирал паркинга пред
бл.”Рупел” в гр.Русе, където той живее, който по силата на законови разпоредби е възложен
да бъде поддържан и ремонтиран от ответника. Това е така, защото съгласно пар.7, т.4 от
ЗМСМА улиците в населените места, паркингите, тротоарите и др. изброени в нормата
обекти са общинска собственост, а чл.31 от ЗП и чл.11 от ЗОбС вменяват задължение на
общините за поддържането и ремонтирането им в интерес на населението и за опазване на
неговото здраве и живот. Налице е причинна връзка между неизпълнението на вмененото
законово задължение на ответника по посочените законови разпоредби и причинените на
ищеца неимуществени вреди, защото ако то беше изпълнено, то К. не би претърпял такива
от стъпването му на неравност на паркинга /дупка/, загубата на равновесието от това и
падането му на земята, което е довело до процесните увреждания на лява глезенна става. В
резултат на бездействието на Община – гр.Русе по поддържането на общинската
собственост, по описания по-горе начин са му причинени неимуществените вреди, които
могат да бъдат частично репарирани със заплащане на парично обезщетение. Предвид
изложеното, съдът намира, че предявения иск за претендираните неимуществени вреди е
доказан по своето правно основание. От показанията на разпитаните по делото свидетели
П.К. – очевидец на случилото се на 08.02.2021г., и Л. Т. Г., Р. Т. П. и ЦВ. Д. Н. – очевидци
на търпените неимуществени вреди непосредствено след инцидента, след това и
състоянието на ищеца и съдебномедицинската експертиза, се установява по несъмнен
начин, че М.К. на 08.02.2021г. около 19.00 часа, в тъмната част на деня, в гр.Русе, пред
бл.”Рупел”, докато се придвижвал пеша по паркинга пред блока, лявото му ходило хлътнало
5
в дупка, следствие на което си изкривил глезена и си ударил лявото коляно в земята, в
резултат на което е получил следните увреждания: Навяхване /дисторзио/ на лява глезенна
става. Това получено увреждане е довело до търпени от него болки, страдания, ограничено
движение на крайника и разстройство на здравето, не опасно за живота. От съдебно-
медицинската експертиза по делото е видно, че възстановителния процес на навяхването на
лява глезенна става на К. е протекъл с хронифициране на болков синдром, който се
съобщава и към момента на експертизирания. Болковият синдром в лява глезенна става при
К., води до известен функционален дефицит, особено при физически натоварвания. В
представената медицинска документация е видно, че във връзка с навяхване на лява
глезенна става К. е имал болки в същата, които са водили до известно затруднения в
походката за дълъг период от време. Същият е трябвало да избягва физически натоварвания
на лява глезенна става поне до м.06.2021г., като след това през м.12.2021г. също му е
предписан режим с отбременяване на крайника. В представените четири медицински
бележки по делото, в които е отразено да послужат пред социално подпомагане, се
установява, че за периода от 10.03.2021г. до 29.03.2021г. включително и от 06.04.2021г. до
04.06.2021г. включително, М.К. се е нуждаел от домашно лечение за общо 80 дни.
Допълнително К. е представил Протокол на медицинска комисия – трудоустрояване от
06.08.2021г., адресиран до Бюро по труда и социално подпомагане, в който е отразено, че за
период от 30 дни следва да се освободи от тежък физически труд. Представена е и
медицинска бележка, в която е отразено да послужи пред социално подпомагане и че за
периода от 20.12.2021г. до 29.12.2021г. включително, К. се е нуждаел от физиотерапевтични
процедури за 10 дни. През целия този период от време ищецът болката в крака му
продължавала постоянно, като изпитвал дискомфорт при движение и сън. Много трудно се
придвижвал, тъй като всяка една крачка била съпроводена със силна болка. Вследствие на
инцидента станал напрегнат и тревожен, не спял, притеснявал се за това дали кракът му ще
се оправи въобще. Наложило се да изтърпи и неприятни медицински манипулации. За този
период бил лишен от възможността да полага труд, съответно да изкарва средства за
препитанието си. Освен това полагал и грижи за болната си майка – Е. М. Ж., която е със
100% инвалидност за процесния период това му било изключително трудно и съпроводено с
физически болки и страдания. По отношение размера на претърпените неимуществени
вреди, съдът намира за установено следното: Те представляват настъпилите увреждания на
телесната цялост и здраве на ищеца, търпени от него болки, страдания, ограничение
движението на крайника, увреждане на здравето за период повече от 30 дни, създадени
неудобства и затруднения в самообслужването му, отшумяване последиците от увреждането
с оглед на възрастовите изменения и при промяна на климата. Размерът на същите следва да
се определи по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Съдът като взе
предвид характера на телесното увреждане, причинените от него болки, страдания и
негативни изживявания, вида и продължителността на проведеното лечение, описани в
съдебно-медицинската експертиза по делото и представените медицински документи, както
и че следва да се има предвид и че към момента, повече от година след инцидента,
продължава да се оплаква от болки в лява глезенна става, като се констатира дискретен оток
6
на ставата и не му се препоръчват физическо натоварвания. К. ще продължи да изпитва и
болки при физически натоварвания и промяна в атмосферните условия. От това следва, че за
цялостното обезщетяване на пострадалия, Община – гр.Русе следва да му заплати сумата от
10 000.00 лева, но предвид претенцията на ищеца следва да му се присъди сумата от 5 000.00
лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди.
С оглед гореизложеното предявения иск следва да бъде уважен изцяло, като
основателен и доказан до претендирания размер, като на ищеца се присъди сумата от
5 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат
на бездействието на общината по подръжка на състоянието на паркинга, изразяващи се в
навяхване /дисторзио/ на лява глезенна става и последвалите от това претърпени болки,
страдания, ограничение движението на крайника, увреждане на здравето за период повече от
30 дни, създадени неудобства и затруднения в самообслужването му, отшумяване
последиците от увреждането и при промяна на климата. Върху главницата на
обезщетението за неимуществените вреди, на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД следва да се
присъди и законна лихва, считано от датата на увреждането – 08.02.2021г. до окончателното
й изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 1 170.00 лева – заплатени държавна такса за производството по делото, разноски
за свидетели, възнаграждение на вещото лице и на редовно упълномощения адвокат. По
отношение на направеното възражение от страна на ответника за прекомерност на
договореното между ищеца и адвоката му адвокатско възнаграждение, което да бъде
намалено, съдът намира същото за неоснователно. Договореното и заплатено адвокатско
възнаграждение е в размер на 580.00 лева и същото е в минимално предвидения размер по
чл.7, ал.2, т.3 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждение, с оглед цената на иска, фактическата и правна сложност на делото и не се
явява прекомерно.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община – гр.Русе с адрес: гр.Русе, площад „Свобода” № 6, представлявана
от Кмета Пенчо Милков, да заплати на М. Б. К. от гр.Русе, ул.”Рупел” № 2, вх.2, ет.3, с ЕГН:
********** и със съдебен адрес: гр.Русе, ул.”Александровска” № 26, ет.2 – адвокат Г.Ч.,
сумата от 5 000.00 /пет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки, страдания и негативни изживявания, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на настъпване на увреждането - 08.02.2021г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1 170.00 /хиляда сто и седемдесет/ лева –
направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
7
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8