Р Е Ш Е Н И Е
№ 19
гр. Перник, 04.01.2024 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, в
публично съдебно заседание, проведено на четиринадесети декември през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия:
Мария Христова
при съдебния секретар Н.С., като
разгледа докладваното от съдията-докладчик административно дело № 334 по описа
за 2023 година на Административен съд-Перник, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с § 8 от ДР на АПК, във вр. с
чл. 107 от Закона за гражданската регистрация /ЗГР/.
Образувано е по жалба на Л.Л.Д. *** обективиран в
писмо с изх. № П-917/03.08.2023 г., за издаване на удостоверение за наследници
на починалото лице Я.Б.Т., по заявление с вх. № И-203/15.08.2022 година.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на оспорения отказ, като се излагат подробни съображения в тази насока и в допълнително
представена по делото уточнителна молба с вх. № 3270/06.11.2023 г. Със същата
настоящия жалбоподател развива аргументи за неправомерно поведение от страна
административния орган във връзка със заявлението за издаване на удостоверение
на наследници. Твърди, че такова е било издадено на лицето Т.Т.в качеството му
на наследник на Я.Т., като същият сключвал договори с арендатори за отдаване на
земи под наем, придобити по наследство от Я.Т., а по отношение на него
неправомерно е постановен отказ от издаване на удостоверение за наследници
касаещо същото починало лице. Излагат се доводи за неоснователност на изложените
в отказа мотиви да не се издаде удостоверение за наследници. Иска се отмяна на
отказа и задължаване на кмета да издаде искания акт.
В съдебно заседание оспорващият подържа жалбата по
съображения подробно изложени в същата. Пледира за отмяна на процесния отказ
обективиран в писмо с изх. № П-917/03.08.2023 г., издадено от кмета на Община
К..
В съдебно заседание ответника по жалбата – кмета на Община
К., редовно призован не се явява и не изпраща процесуален представител.
Административен съд - Перник, след като разгледа
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на оспореното писмо е
започнало по инициатива на жалбоподателя, който е депозирал искане вх. № И-203/15.08.2022
г. /по образец/ до кмета на Община К. за издаване удостоверение за наследници
на лицето Я.Б.Т., като в искането са посочени името и ЕГН-то на известен за
заявителя наследник.
С писмо изх. № П-917/03.08.2023 г., подписано от и.д.
кмета на Община К. настоящият жалбоподател е уведомен, че се отказва издаване на
удостоверение за наследници на лицето Я.Б.Т., който отказ е мотивиран с това,
че в заявлението липсва посочване на годината на смърт на починалото лице,
което поставя в невъзможност Община К. да издаде коректно удостоверение за
наследници. Като следващ аргумент е посочено, че след извършена проверка в
семейните регистри на Община К., с. К. – датиращи от 1957 година, не е намерено
домакинство в което да е вписан Я.Т.
От съдържанието на административната преписка се
установява, че оспореното писмо изх. № П-917/03.08.2023г., съдържащо отказ за
издаване удостоверение за наследници на лицето Я.Б.Т., е издадено четиринадесет
месеца след депозиране на искането с вх. № И-203/15.08.2022 г., за издаване
удостоверение за наследници на починалото лице Я.Т., като в преписката не се
съдържат писмени доказателства за извършване на проверка във връзка със
заявеното искане и събиране на относими и допустими писмени доказателства. По
делото от ответника са представени единствено искането за издаване на
удостоверение за наследници, подадено от Л. Д., проценият отказ обективиран в писмо
с изх. № П-917/03.08.2023 г., както и отговор от страна на административния
орган представен в изпълнение на съдебно разпореждане по настоящото
производство, изготвен от Ц.А.Д. – ст. специалист ГРАО и гражданско състояние,
която позовавайки се на нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба
РД-02-20-06/24.04.2012 г. за издаване на
удостоверения въз основа на регистъра на населението, намира че поради липса на
посочена година на смърт, административният орган е в невъзможност да издаде
удостоверение.
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Оспореното писмо инкорпорира в себе си отказ да бъде
издадено удостоверение за наследници по заявление на Л.Д.. Отказът за издаване
на документ, удостоверяващ факти с правно значение, представлява индивидуален
административен акт съобразно чл. 21, ал. 3 от АПК. Писмото представлява отказ
за извършване на административна услуга по смисъла на § 8 от АПК, каквото е
издаването на удостоверение за наследници по реда на чл. 24, ал. 2 от Закона за
гражданската регистрация /ЗГР/. Налице е годен за обжалване административен
акт. Правото на жалба с което е разполагал Л.Л.Д. е следвало да бъде упражнено
по реда и сроковете установени в чл. 149 от АПК. В представената по делото
административна преписка се сочи, че процесното писмо е получено лично на гише
от жалбоподателя, но доказателства в тази насока не се представят.
Писмо изх. № П-917/03.08.2023г. на Кмета на Община
К., което по своя характер е отказ да бъде извършена административна услуга и в
този смисъл е индивидуален административен акт, е следвало да съдържа указание
пред кой орган и в какъв срок подлежи на обжалване. Липсата на задължителният
реквизит по чл. 59, ал. 2, т. 7 от АПК, води до удължаване сроковете за
оспорване на акта. В конкретния случай удължаването на срока за обжалване е на
два месеца съгласно чл. 140, ал. 2 от АПК.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира,
че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност, поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът
не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващият, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основание по чл.
146, като по силата на ал.2 на същата разпоредба съдът обявява нищожността на
акта, дори да липсва искане за това.
При осъществяване на съдебен контрол в посочения
по-горе обхват съдът приема, че оспореното писмо е издадено от компетентен
орган, а именно и.д. кмет на Община К., чиято компетентност е установена чрез
оправомощаване по силата на Заповед РД-47/08.03.2021 г. Материалната
компетентност за издаване на удостоверение за наследници е регламентирана в чл.
24 от ЗГР и на чл. 2, ал.1 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване
на удостоверения въз основа на регистъра на населението /наричана по долу за
краткост Наредбата/, съгласно които удостоверения въз основа на регистъра на
населението се издават от кмета на общината, района или на кметството или от
определени от тях длъжностни лица от общинската администрация. Териториалната
компетентност е регламентирана в чл. 2, ал.5 от Наредбата, съгласно която
удостоверения за наследници се издават от общината, района или кметството по
последен постоянен адрес на лицето. В тази посока са
разпоредбите и на чл. 35, ал.3 от ЗГР и чл. 46, ал.1, т.6 от ЗМСМА. Кметът на
общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на
общината. В конкретния случай, длъжностното лице по гражданското състояние на
територията на Община К. е именно кмета, който е издал и писмото. Следователно, съобразявайки посочените
разпоредби, съдът приема, че оспореното писмо е издадено от компетентен орган,
в писмена форма и не е налице отменителното основание по чл. 146, т.1 и т.2 от АПК, като по отношение на формата, съдът съобразява и спецификата на
производството - отказ от извършване на административна услуга по чл. 21, ал.3
от АПК, във вр. с §1, т.2 от ДР на ЗА.
С удостоверение за наследници на починало лице, се
удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на
населеното място и посочени наследници по закон на починало лице, за което има
съставен акт за смърт на основание чл. 54 от ЗГР, отразен в регистрите на
населението. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗГР удостоверенията се издават от
общинската администрация въз основа на регистрите на населението. Регистрите на
населението в общината се съставят по реда на чл. 23 от ЗГР, като съдържат
личните регистрационни картони на всички лица, подлежащи на гражданска
регистрация.
Съдът намира, че при издаване на оспореното писмо са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила по
смисъла на чл. 35 и чл. 36 от АПК, съответно по чл. 11, ал.2 от Наредбата.
От съдържанието на оспореното писмо се установява,
че единственият мотив за постановения отказ да се издаде удостоверение за
наследници на Я.Б.Т. е, че по отношение на същият не е посочена годината на
смърт, както и, че след направена проверка в семейните регистри на Община К.,
с. К., не е намерено домакинство в което да е вписан Я.Т..
Съдът приема, че в настоящия случай
административният орган е извършил нарушение на административно
производствените правила, като не се е съобразил с чл. 35 от АПК, съгласно
който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и
възраженията на заинтересованите граждани и организации. Принципът на
служебното начало – чл. 9 от АПК изисква процесуална активност от страна на
административния орган, като съобразно изискванията на чл. 36 от АПК
доказателства се събират и служебно от него. Това е обхвата на неговата
компетентност и част от неговата функционалност.
От събраните по делото в хода на съдебното
производство доказателства става ясно, че настоящият жалбоподател е син на С.Р./Т./Д.–
дъщеря на Р.Я.Т., който е син на лицето Я.Б.Т., за когото е поискано издаване
на удостоверение за наследници. Налице е пряка линия между заявителя и
визираното в искането лице.
В случая относно жалбоподателят са налице данни за
родствената връзка с лицето, за което се иска удостоверение за наследници.
Сочените от молителя данни и представените документи, обаче не са били
достатъчни и е следвало да бъдат извършени допълнителни проверки. При така
функциониращата регистрационна система относно гражданското състояние на
физическите лица, и съществуването на регистри за гражданско състояние, за
административният орган е налице задължение да събере служебно доказателства. В
конкретния случай отказът е постановен без административният орган да извърши
проверки и без същият да изпълни вменените му с нормативен акт задължения, като
с това си бездействие е нарушил императивни законови разпоредби.
Оспореният отказ е издаден и в нарушение на чл. 11,
ал.2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз
основа на регистъра на населението, съгласно който за издаване на удостоверения
въз основа на регистъра на населението за определяне на наследниците по закон
длъжностното лице прави пълна проверка в регистъра на населението, а когато е
необходимо и в регистрите на актовете за гражданско състояние, каквато проверка
в конкретния случай се установява, че не е извършена. В случая
няма доказателства да са извършени необходимите действия, изразяващи се в
проверка на Национална база данни "Население", регистрите на
населението и регистрите на актовете за гражданско състояние, като няма доказателства
да са направени каквито и да е било относими към случая справки.
Предвид изложеното съдът намира, че оспореният отказ
е издаден при съществени нарушения на административно-производствените правила
и в нарушение на материалния закон и следва да се отмени, като на основание чл.
173, ал.2 от АПК преписката да се изпрати на административния орган, за ново
произнасяне. При новото произнасяне административният орган следва да извърши
цялостна проверка в регистъра на населението, включително и в регистрите на
актовете за гражданско състояние, за да установи наследниците на Я.Б.Т.,
включително и правния статут на лицето Л.Л.Д., след което да издаде или
мотивирано да откаже издаване на исканото удостоверение.
По изложените съображения съдът намира, че оспорения
отказ, постановен от кмета на Община К., е постановен при съществено нарушение
на административно-производствените правила и в нарушение на материалния закон.
Съдът приема, че са налице отменителните основания по смисъла на чл. 146, т. 3
и т. 4 от АПК, поради което оспорения отказ, обективиран в писмо изх. № П-917/03.08.2023
г. на кмета на Община К. следва да се отмени, като преписката се изпрати на
административния орган за ново произнасяне по искането на заявителя, съгласно
указанията в настоящото решение.
Воден от изложените съображения и на основание чл.
172, ал.2 и чл. 173, ал.2 от АПК, Административен съд - Перник,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ за извършване на административна услуга
- издаване на Удостоверение за наследници на починалото лице Я.Б.Т.,
обективиран в писмо № П-917/03.08.2023г., на кмета на Община К..
ИЗПРАЩА административната преписка на кмета на Община
К., за ново произнасяне в 14 дневен срок
от влизане в сила на настоящото решение, съобразно дадените в мотивите на
същото указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението може да се обжалва с касационна жалба чрез
Административен съд - Перник пред Върховен административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщението до страните.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК препис от
решението да се изпрати на страните.
СЪДИЯ:/п/