Решение по дело №161/2015 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 121
Дата: 8 май 2018 г. (в сила от 30 май 2018 г.)
Съдия: Елена Иванова Стоилова
Дело: 20153130100161
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 март 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ …….

гр. *****, 08.05.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ти състав, в публично съдебно заседание проведено на дванадесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: Елена Стоилова

 

при секретаря И.В., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 161 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Г.Н.П., ЕГН **********, с която претендира да бъде допусната делба между нея и Г.Г.К., ЕГН ********** на следните съсобствени имоти: 1. Апартамент № ***, находящ се в гр. *****, кв. „*****“, построен върху общинска земя представляваща парцел V в кв. 8 по плана на града и 2. Право на строеж върху УПИ ІХ-371 в кв. 49, с площ от 2000 кв.м., по плана на с. *****, община *****, област Варна, отстъпено по силата на договор № 25 от 07.02.1989 г., при квоти по ½ ид.ч. от имотите за всяка от страните.

По делото е постановено Решение № 72/13.04.2016г., с което е допусната делба на процесните имоти между страните по делото.

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от ГПК и се намира във втора фаза - по извършване на делбата. По делото е изготвена и приета СТЕ относно поделяемостта на обектите на делба.

В проведените съдебни заседания по делото по втората фаза на делбата ищцата по делото прави претенция по чл.346 ГПК вр. с чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на наем от 21.09.1990г. в размер на по 80 лева месечно. Ответникът по претенцията прави възражение за погасяването й по давност и оспорва получаването на нотариалната покана за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. Ответникът по иска прави претенция по чл.346 ГПК вр. с чл.61, ал.2 ЗЗД за заплащане от ищцата на заплатени от него подобрения извършени в делбения имот, а имено: за периода от месец януари 2002 г. до датата на подаване на молбата по претенцията по сметките – 15.02.2018 г.:

1.                        Изстъргване на постна боя по стени и тавани, общо за 2 стаи, коридор и кухня на обща стойност 300 лева, през 2002 г;

2.                        Шпакловка по стени и тавани на две стаи, коридор и кухня на обща стойност 500 лева, през 2002 г;

3.                        Боядисване с латексна боя на стените и таваните в общо две стаи и кухня на обща стойност 700 лева еднократно, през 2002 и 2008 и 2011 г;

4.                        Подмяна на ВиК тръби в баня и кухня на стойност 400 лева, през 2002 г;

5.                        Поставяне на теракот по пода в баня, кухня и коридор на обща стойност 1000 лева, през 2002 г;

6.                        Облицовка фаянс стени на баня 800 лева, през 2002 г;

7.                        Поставяне на ламинат на пода в една стая на обща стойност 300 лева през 2002 г;

8.                        Премахване на стена и свързване на тераса с хол на обща стойност 300 лева, през 2002 г.

9.                        Монтиране на PVC дограма - тераса и вратопрозорец на обща стойност 2100 лева - 2008 г;

10.                    Вътрешна изолация с площ 14 кв.м. на стойност 800 лева, през 2002 г.

Общата стойност на извършените необходими разходи е в размер на 8600 лева, ответникът претендира ½ ид.ч. от тях в размер на 4300 лева.

Ищцата оспорва претенецията по сметките на ответника, като твърди, че подобренията са извършвани от сина им.

 В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител моли делбените имоти да се изнесат на публична продан, да бъде уважена претенцията му по сметките. Ответникът моли апартамента да бъде изнесен на публична продан, правото на строеж не следвало да се включи в делбените квоти, тъй като било погасено по давност. Иска се уважаване на претенцията по сметките и отхвърляне на претенцията на ищцата.

След като разгледа извършените до момента съдопроизводствени действия, направените искания и събраните доказателства, съдът установи следното:

С Решение № 72/13.04.2016г., постановено по делото, е допусната съдебна делба на:

1. НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ Апартамент № *** с площ 56,28 кв.м. находящ се в бл. *, вх. *, ет. *, построен в гр. *****, кв. „*****“, върху общинска земя, представляваща парцел V в кв. 8 по плана на града, ведно с изба № 11 с площ 7,59 кв.м., 1,0433 % ид.ч. от общите части и от правото на строеж върху парцела.

2. ПРАВО НА СТРОЕЖ върху УПИ ІХ-371 в кв. 49, с площ от 2000 кв.м., по плана на с. *****, община *****, област Варна, учредено по силата на договор № 25/07.02.1989г., съсобствеността върху които имот и право е възникнала въз основа на придобивни сделки, между съсобственици и при квоти, както следва:

- 1/2 ид.ч. за Г.Н.П., ЕГН ********** и

- 1/2 ид.ч. за Г.Г.К., ЕГН **********.

Решението е потвърдено от ВОС и не е допуснато до касационно обжалване.  

От изготвената по делото СТЕ относно поделяемостта на делбените имоти, стойността им и претенцията по сметките на ищцата, която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че делбените имоти са неподеляеми, пазарната стойност на апартамента е 23 510 лева, на ½ ид.ч. от него е 11 755 лева, на правото на строеж е 6 450 лева, на ½ ид.ч. от него е 3 225 лева, средно месечната наемна цена на процесния апартамент е 108 лева. Стойността на подобренията извършени в апартамента е следната:

1.               Изстъргване на постна боя по стени и тавани, общо за 2 стаи, коридор и кухня през 2002 г. на обща стойност 236,42 лева;

2.                Шпакловка по стени и тавани на две стаи, коридор и кухня през 2002 г. на обща стойност 477.67 лева;

3.               Подмяна на ВиК тръби в баня и кухня през 2002 г на стойност 366 лева,;

4.               Поставяне на теракот по пода в баня, кухня и коридор през 2002 г на обща стойност 572,13 лева;

5.               Облицовка фаянс стени на баня през 2002 г. в размер на 288,40 лева,;

6.               Поставяне на ламинат на пода в една стая през 2002 г. на обща стойност 495,52 лева;

7.               Премахване на стена и свързване на тераса с хол през 2002 г.на обща стойност 225 лева;

8.                Вътрешна изолация с площ 14 кв.м. през 2002 г. на стойност 460,48 лева;

9.               Монтиране на PVC дограма - тераса и вратопрозорец през 2008г. на обща стойност 1716 лева;

10.             Боядисване с латексна боя на стените и таваните в общо две стаи и кухня през 2011г. на обща стойност 542 лева.

Общата стойност на извършените ремонтни дейности е в размер на 5379,62 лева. Пазарната стойност на апартамента с подобренията е 23 510 лева, на апартамента без подобренията е 20 130 лева. В резултат на подобренията стойността на апартамента се е увеличила с 3 380 лева.

От показанията на св.А. и св.Ж., които съдът кредитира като еднопосочни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че в делбения апартамент не е живял ответника, в него е живял сина на страните, който от около 5-6 години  не живеел в него. Синът на страните е заживял в апартамента от 1997г., през 2001г. – 2002г. е започнал да прави цялостен ремонт по апартамента като сложил теракот в коридора, сменил Вик тръбите в апартамента, в банята подменил  клекалото, бойлера, фаянс, батерия, мивка, ремонтирал кухнята, сложил теракот, фаянс, свалил боята, шпакловал, боядисвал, една от стаите обединил с балкона като разрушил делящата ги стена, сложил ламинат в хола, направил външна изолация на стените, сложил остъкления на двете тераси. След около 4-6 години  сменил дограмата. Преди да се изнесе за с.***** направил освежаване на боята на апартамента. Парите за ремонтите се плащали от ответника. Според показанията на св.ж. сина на страните заплатил стойността на ремонта по освежаването. Съдът не кредитира показанията в тази им част, тъй като свидетеля не е сигурен и категоричен относно това обстоятелство. Първите години след като сина на страните се нанесъл да живее в апартамента ищцата го посещавала около 2-4 пъти в годината, както и по време на ремонтите.

От правна страна съда намира следното:

По способа на извършване на делбата:

Втората фаза на делбата, съгласно уредбата на процесуалния закон следва да се извърши в предметната рамка на решението по допускане на делбата т.е. за имотите  допуснати до делба  и между лицата, титуляри на  правото на собственост или техни законни правоприемници. Поради това искането на процеснуалния представител на ответника от делбата да се изключи правото на строеж, тъй като то  било погасено по давност е неоснователно. По делото няма доказателства за погасяването на правото на строеж, отбелязването, че то е изтекло по давност само по себе си не погасява правото на строеж. Правото на строеж е допуснато до делба и поради това следва да участва в извършването на делбата. В този случай е недопустимо неизвършването на делба на обекти допуснати до делба. Съсобствеността в делбеното производство се прекратява: посредством теглене на жребие, чрез разпределение на имотите по реда на чл.353 ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броя на реалните дялове съответствa на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответствa на стойността на дяловете на съделителите. За това съществено значение има обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на нейното извършване. Основният принцип при извършване на делбата е по възможност всеки съсобственик да получи реален дял от съсобственото имущество. В случаят е невъзможно извършването на делба чрез теглене на жребий, защото обектите на делба са реално неподеляеми.

Невъзможно е извършването на делба чрез прилагане на чл.353 ГПК, тъй като от делбените имоти не могат да се образуват достатъчно брой дялове, отговарящи на квотите на съделителите.

С оглед гореизложеното съда намира, че в случая делбата следва да се извърши чрез изнасяне на обектите на делбата на публична продан. Публичната продан е допустим способ за извършване на делбата само ако имотите са по-малко от броя на съделителите и всеки имот е реално неподеляем (Решение №60/26.07.2010г. по гр.д.№534/2009г. на І ГО на ВКС, Решение №39/19.04.2016г. по гр.д.№4051/2015г. на Първо ГО на ВКС, Решение №83/10.06.2016г. по гр.д.№6052/2015г., Първо ГО на ВКС Решение №634/04.10.10г. по гр.д.№1378/09г. на ВКС, І ГО). Според изготвената по делото СТЕ обектите на делба са реално неподеляеми, което и предвид гореизложеното обосновава, че способа за извършване на делба в случая е публична продан.

По сметките:

Съделителят Г.П. е направила претенция по чл.346 ГПК вр. с чл.31, ал.2 ЗС за заплащане на обезщетение за ползването на делбения апартамент, от което е лишена от 21.09.1990г. в размер на по 80 лева месечно. Според разпоредбата на чл.31, ал.2 ЗС, когато общата вещ се ползва лично само от един от съсобствениците той дължи обезщетение за ползите, от които е лишил останалите съсобственици от деня на писменото поискване. За основателността на иска ищеца по него следа да докаже, че съсобствения имот се ползва само от ответника, месечния пазарен наем, отправянето на покана до ответника за заплащане на обезщетението. От показанията на св.А. и св.ж., които съдът кредитира се установява, че ответника не е живял в делбения апартамент, не го е ползвал, в него е живял сина му от 1997г. до преди около 5-6 години, след като той се е нанесъл ищцата макар и рядко го е посещавала. Поради това ответника не е ползвал делбения апартамент, той се е ползвал от сина му и ищцата е имала достъп до него. По отношение на оспорването на нотариалната покана, с която ищцата е поканила ответника да заплаща наем, съдът намира, че същата не е реално връчена на ответника, тъй като няма негов подпис под поканата, който да удостовери, че я е получил. Изявлението единствено на връчителя, че лично е връчил поканата и подписа му не са достатъчни, за да удостоверят връчването й. Поканата за заплащане на наем съдът счита, че ищцата е отправила с исковата молба. Неоснователно е и възражението на ответника за изтекла погасителна давност за претенцията на ищцата, тъй като тя е отправена с исковата молба връчена на ответника на 01.07.2015г., пет годишния давностен срок за претенцията не е изтекъл. Предвид гореизложеното претенцията на ищцата се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Ответникът е направил претенция по чл.346 ГПК вр. с чл.61, ал.2 ЗЗД за заплащане от ищцата на заплатени от него подобрения извършени в делбения имот. От събраните по делото гласни доказателства се установи, че подобренията в делбения апартамент са правени със знанието на ищцата, без съгласието й, но и в неин интерес. За основателността на претенцията ищеца по нея следва да докаже извършването на подобренията, че той лично е заплатил разходите за тях, време на извършване, вид на подобренията, размер на разходите за подобренията, стойността, с която се е повишила стойността на делбения имот. От събраните по делото гласни доказателства и изготвената СТЕ се установява, че в апартамента са извършени следните подобрения: изстъргване на постна боя по стени и тавани, общо за 2 стаи, коридор и кухня през 2002 г.; Шпакловка по стени и тавани на две стаи, коридор и кухня през 2002 г.; Подмяна на ВиК тръби в баня и кухня през 2002 г; Поставяне на теракот по пода в баня, кухня и коридор през 2002 г.; Облицовка фаянс стени на баня през 2002 г.; Поставяне на ламинат на пода в една стая през 2002 г.; премахване на стена и свързване на тераса с хол през 2002 г.; Вътрешна изолация с площ 14 кв.м. през 2002 г.; монтиране на PVC дограма - тераса и вратопрозорец през 2008г.; боядисване с латексна боя на стените и таваните в общо две стаи и кухня през 2002г. и през 2011г..Ответникът не успя да докаже, че е извършвано боядисване в апартамента през 2008г., но и вещото лице не е изчислявало такова подобрение. Поставянето на вещ в делбен имот, за да се характеризира като подобрение според Решение № 517/30.11.2011 г. по гр.д. № 113/2010 г., ВКС, ІV г.о., ППВС № 6/74 г., т.8., Решение №180/18.10.2013 г. по гр.д. № 2317/2013 г., ВКС, ІІ г.о., Решение №297/22.12.2014 по дело №4004/2014 на ВКС, ГК, I г.о., е необходимо да е трайно прикрепено към имота, по начин, че неговото отделяне да наруши целостта както на делбения имот, така и на самата вещ. Извършените в апартамента ремонтни дейности, претендирани от ответника, поради невъзможността за отделянето им имат характер на подобрения. От показанията на разпитаните св.А. и св.ж. се установи, че ремонтите са организирани от сина на страните, но са заплащани от ответника. Отговорността за подобренията по чл.61, ал.2 ЗЗД е до размера на обогатяването, т.е. по-малката стойност между вложените разноски и увеличената стойност на имота, тъй като останалите съсобственици се обогатяват само до размера, с който се е увеличила стойността на дела им от съсобствената вещ, а ако разходите са по-малки от увеличената стойност, обогатяването е до размера на разходите, които биха направили за подобряването на имота. Според заключението на вещото лице стойността на апартамента след извършване на подобренията се е увеличила с 3 380 лева, а стойността на ремонтите е 5 379,62 лева. Поради това обезщетението, което следва да се заплати на ответника за извършените подобрение следва да се изчисли от  3 380 лева сумата, с която се е повишила стойността на апартамента в резултат на подобренията, тъй като тя е по-ниска от стойността на ремонтните дейности. От тази стойност според квотата в съсобствеността ищцата дължи на ответника ½, а именно 1690 лева, тъй като това е стойността, с която ищцата се е обогатила. До тази стойност претенцията по сметките на ответника се явява основателна, а за разликата от нея до предявения размер е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Съдът намира, че следва да сподели, че вземането по чл.61, ал.2 ЗЗД е с облигационен характер и се погасява по общите правила за погасяване на вземанията,погасителната давност по смисъла на чл.114, ал.1 от ЗЗД е 5-годишна и започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо, а именно – от момента, когато са извършени разходите в делбения имот. Предвид липсата на възражения за изтекла давност от ищцата и процесуалния й представител искането по сметките се явява основателно до 1690 лева.

По разноските:

 

 

 

 

Съгласно нормата на чл. 355 от ГПК, страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. Пазарната стойност на делбените обекти съобразно СТЕ е 26735 лева, дължимата държавна такса по делото е 1069,40 лева, която предвид квотите в съсобствеността на страните следа да бъде платена по равно от тях в размер на по 534,70 лева. Ищцата дължи заплащане на държавна такса по преядвения иск по чл.346 ГПК вр. с чл.31, ал.2 ЗС в размер на 115,20 лева.

По иска по чл.346 ГПК вр. с чл.61, ал.2 ЗЗД се дължи държавна такса в размер на 67,60 лева. Предвид направеното искане от ответника за заплащане на разноски и разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ищцата следва да заплати тази държавна такса съразмерно уважената част от иска в размер на 26,57 лева, а остатъка до пълния й размер предвид отхвърлянето на част от иска следва да се заплати от ответника в размер на 41,03 лева.

Ответниците са претендирали разноски. Според разпоредбата на чл.355 ГПК страните по делбата заплащат разноски според стойността на дяловете им, а по присъединяниете искове разноските се определят по реда на чл.78 ГПК. Възнаграждението на вещото лице в размер на 300 лева за изготвяне на СТЕ относно поделяемостта на имотите е заплатена изцяло от ищцата, но предвид липсата на искане за присъждане на разноски съдът не дължи произнасяне относно тази сума. Възнаграждението на вещото лице в размер на 300 лева за изготвяне на СТЕ относно искането по сметките на ответника е платено от бюджета на съда предвид освобождаването на ответника от заплащането му. На основание чл.78, ал.6 ГПК ищцата дължи заплащане на тази разноска по сметка на ПРС съразмерно с уважаване на претенцията по сметките на ответника, а имено в размер на 117,91 лева.

По делото няма доказателства за разноски сторени от ответника, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.

С оглед на гореизложеното, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОСТАНОВЯВА ДА БЪДАТ ИЗНЕСЕНИ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следните обекти, а именно:

- НЕДВИЖИМ ИМОТ, представляващ Апартамент № * с площ 56,28 кв.м. находящ се в бл. *, вх. *, ет. *, построен в гр. *****, кв. „*****“, върху общинска земя, представляваща парцел V в кв. 8 по плана на града, ведно с изба № 11 с площ 7,59 кв.м., 1,0433 % ид.ч. от общите части и от правото на строеж върху парцела с пазарна стойност 23 510 лева;

- ПРАВО НА СТРОЕЖ върху УПИ ІХ-371 в кв. 49, с площ от 2000 кв.м., по плана на с. *****, община *****, област Варна, учредено по силата на договор № 25/07.02.1989г., с пазарната стойност 6 450 лева, при начална цена, определена от съдебния изпълнител, като получената при продажбата сума се разпредели между съделителите съобразно техните квоти, а именно: 1/2 идеална част за Г.Н.П., ЕГН ********** и  1/2 идеална част за Г.Г.К., ЕГН **********, на основание чл. 348 от ГПК.

ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.346 ГПК вр. с чл.31, ал.2 ЗС предявен от Г.Н.П., ЕГН ********** за осъждане на Г.Г.К. ЕГН ********** да й заплати обезщетение за ползата, от която я е лишил от ползването на Апартамент № *** с площ 56,28 кв.м. находящ се в бл. ***, вх. ***, ет. ***, построен в гр. *****, кв. „*****“, върху общинска земя, представляваща парцел V в кв. 8 по плана на града в размер на по 80 лева месечно считано от 21.09.1990г..

ОСЪЖДА на основание чл.346 ГПК вр. с чл.61, ал.2 ЗЗД Г.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Г.К. ЕГН **********, с адрес ***  сума в размер на 1690 лева, представляваща сумата, с която се е увеличила стойността на Апартамент № *** с площ 56,28 кв.м. находящ се в бл. ***, вх. ***, ет. ***, построен в гр. *****, кв. „*****“, върху общинска земя, представляваща парцел V в кв. 8 по плана на града съразмерно дела на Г.Н.П. след извършени подобрения в делбения жилищен имот през периода 2002-2011г. от Г.Г.К., като ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата от уважения до претендирания размер.

ОСЪЖДА Г.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС *****, държавна такса по иска за делба в размер на 534,70 лева, представляваща 4 % върху стойността на дела й от делбените обекти, на основание чл.355 ГПК.

ОСЪЖДА Г.Г.К. ЕГН **********, с адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС *****, държавна такса по иска за делба в размер на 534,70 лева, представляваща 4 % върху стойността на дела му от делбените обекти, на основание чл.355 ГПК.

ОСЪЖДА Г.Н.П., ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС *****, държавна такса по иска по чл.346 ГПК вр. с чл.31, ал.2 ЗС, по иска по чл.346 ГПК вр. с  чл.61, ал.2 ЗЗД и възнаграждение за вещо лице за СТЕ по чл.346 ГПК вр. с  чл.61, ал.2 ЗЗД съразмерно уважената му част в размер на общо 212,08 лева, на основание чл.355 вр с чл.71, ал.1 вр. с чл.78, ал.1 и ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА Г.Г.К. ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС *****, държавна такса по иска по чл.346 ГПК вр. с  чл.61, ал.2 ЗЗД съразмерно с отхвърлената част от иска в размер на 41,03 лева, на основание чл.355 вр с чл.71, ал.1 ГПК.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВОС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: