№ 232
гр. Севлиево, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на девети ноември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Т. Христов
при участието на секретаря Ивелина Ат. Цонева
като разгледа докладваното от Христо Т. Христов Гражданско дело №
20214230100478 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се води въз основа на осъдителен иск, предявен от Д. ГР. М., с
ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ул. "*** срещу Д. ИВ. УГ., с ЕГН **********, с
адрес: гр. Севлиево, ул. "***.
І. Искания и възражения на страните, сочени обстоятелства от значение
за претендираните права и възражения:
А. От страна на ищеца:
Твърди се, че страните по делото са съдлъжници по Договор за потребителски
кредит с индекс 342584-03, сключен на 12.06.2013 г. със „Сосиете Женерал
Експресбанк“, по силата на който усвоили кредит в размер на 34500лв. Бракът на
страните бил сключен на 21.05.2000 г. и бил прекратен на 05.06.2019 г. по взаимно
съгласие, като от *** г. страните били във фактическа раздяла. След посочената дата
на фактическата раздяла ищецът изплатил 16 вноски от кредита на обща стойност
4528,48лв., а на 04.06.2019 г. с вноска от 20119,26лв. ищецът погасил изцяло остатъка
от задълженията, като тази вноска осигурил чрез усвояване на 04.06.2019 г. на
50хил.лв. по нов Договор за кредит Експресо с № 183005583520 от 04.06.2019 г. с
„Експрес банк“ АД.
Искането на ищеца е да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата
12323,87лв., представляваща изпълнено в повече от неговата част по солидарно
задължение на страните, произтичащо от Договор за потребителски кредит с индекс
342584-03 от 12.06.13 г., сключен със „Сосиете женерал Експресбанк“ АД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска (13.04.2021 г.) до
1
пълно изплащане на задължението, както и сторените разноски по делото.
Б. От страна на ответницата:
Оспорва предявения иск, като неоснователен.
Излага следните възражения, относими към предмета на иска:
Оспорва датата на фактическата раздяла, посочена от ищеца – *** г. Същата
била *** г.
Част от средствата от кредита ищецът употребил за изцяло свои лични нужди,
тоест средствата не били похарчени за нуждите на семейството, като през 2014 г. със
сумата от 1500 лв. ищецът финансирал собствени курсове за придобиване на категория
управление на товарни автомобили. Поради това тази сума следвало да бъде
приспадната от общия размер на кредита, тъй като не била използвана за нуждите на
семейството.
Ответницата не била давала съгласие за предсрочно погасяване на кредита,
поради което не дължала заплащане на приспадащата се част по вноските по кредита с
ненастъпил падеж.
ІІ. Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност от фактическа и правна страна намира следното:
1. Правна квалификация:
Пред съда е заявен осъдителен иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от ЗЗД –
иск на солидарен длъжник, който е изпълнил повече от своята част, срещу другия
съдлъжник.
2. Разпределение на доказателствената тежест:
В тежест на ищеца е доказването на обстоятелствата, че с ответницата са
съдлъжници, конкретното задължение, произтичащо от сочения от него кредит и
изплатената част над дължимата от него, сочена в ИМ като искова претенция.
В тежест на ответницата е доказване на соченото обстоятелство, че сумата
1500лв. от усвоения кредит е използвана за лични нужди от ищеца.
3. От фактическа страна:
Страните са бивши съпрузи – състояли са в брак от 21.05.2000 г. до
05.06.2019 г.
От приложения по делото и неоспорен от страните Договор за кредит експресо
с номер 342584 и неоспорената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че на 12.06.2013 г. от страните - от ищеца, като кредитополучател и
ответницата, като солидарен длъжник, бил сключен със „Сосиете Женерал
Експресбанк“ Договор за кредит експресо с номер 342584. В съответствие с клаузите
на договора, на същата дата от банката кредитор, по разплащателна сметка разкрита на
името на ищеца, била предоставена кредитната сума 34500 лева. Общият размер на
задълженията по кредита възлизали на 53616,00 лева в това число:
2
- Главница 34500,00 лева
- Договорни лихви 17871,01 лева
- Разходи по управление, обслужване и застраховка 1244,99 лева
- Платена на 12.06.2013 г такса усвояване на кредита 862,50 лева
Задълженията по кредита били платими в течение на 121 месеца на месечни
вноски с падеж 25-то число на съответния месец, от месец юни 2013 г. насетне, с първа
вноска 118,60 лева за месец юни 2013 г. и вноски по 446,80 лева от месец юли 2013 г.
до месец юни 2023 г. вкл.
Задълженията по кредита били изплатени от ищеца, което не се оспорва от
страните /видно и от приложеното по делото удостоверение от Банка ДСК/, както
следва:
- сумата 26926,60 лева, представляваща вноски от 1 до 61 съгласно
погасителния план (изложен в заключението на вещото лице), за периода до месец юни
2018 г. вкл.;
- сумата 4528,48 лева за периода до 25.07.2018 г. до 30.05.2019 г.;
- сумата 20119,26 лева с еднократна вноска на 04.06.2019 г.
От ищеца, като титуляр на сметката и основен картодържател била
предоставена банкова карта и на ответницата Д. ИВ. УГ., с ЕГН **********, съгласно
договор за издаване на международна дебитна карта Visa Еlесtron, подписан на ***5г.
от Основен картодържател - Д. ГР. М. и Допълнителен картодържател - Д. ИВ. УГ., по
силата на който ответницата имала право да тегли суми в брой и да плаща суми в
търговски обекти в България и извън България в определени лимити. Банковата карта
била с валидност от ***5г. до ***г. и била получена от ответницата на 04.05.2015г., за
което тя подписала съответната декларация за получаване на банкова карта. Общият
размер на изтеглените суми от ответницата с предоставената й банкова карта бил
23076,85 лева за периода от 05.05.2015г. до 07.10.2017г., когато ответницата извършила
последната транзакция с посочената карта.
От страните е предмет на спор датата на фактическата раздяла между тях – от
ищеца се сочи като такава *** г., от ответницата *** г. Фактическата раздяла между
страните се свързва със смъртта на майката на ищеца. Видно от представеното
удостоверение за родствени връзки на ищеца, неговата майка В.П.К. е починала *** г.
Свидетелите К.В. К. и Л.П.И. разпитани при довеждане от ищеца сочат, че той е
напуснал жилището на съпругата си около два-три месеца преди датата на смъртта на
майка си. Свидетелката К.Д. И., разпитана при довеждане от ответницата сочи, че това
е станало на 01.09.2020 г. Съдът отчита обстоятелството, че всички свидетели са
заинтресовани, но като значително по-логична житейската ситуация намира тази, при
която ищецът се е изнесъл в новата си квартира преди смъртта на майка си. Няма
логика да е стоял в къщи 2 месеца до смъртта на майка си и след това да се изнесе на
квартира в течение на малко повече от седмица. За да се изнесе от семейното жилище
страните са били във влошени отношения, което не се постига за месец или два и в
началото на периода, през който се е грижел за болната си майка /около 2 месеца преди
смъртта й/, ищецът се е изнесъл в новата си квартира. Освен от формалната логика,
тази житейска ситуация се потвърждава и от подробностите в показанията на
свидетелите К.В. К. и Л.П.И.. При този анализ на доказателствата съдът приема, че
датата на фактическата раздяла на страните е сочената от ищеца *** г.
Относно твърдението на ответницата, че със сумата от 1500 лв. през 2014 г.
3
ищецът финансирал собствени курсове за придобиване на категория за управление на
товарни автомобили, то това обстоятелство остана недоказано – единственото
доказателство за това, и то представено от ищеца, е свидетелството му за
правоуправление, от което е видно, че категориите са придобити през 2015 г., а не през
2014 г.
4. От правна страна:
Солидарният съдлъжник, който е заплатил целия дълг, има личен обратен иск
срещу останалите съдлъжници съгласно чл. 127, ал. 2 ЗЗД, за да получи това, което е
платил над частта си. В случая освен от поетото задължение в договора от отвеницата,
като солидарен длъжник, солидарността произтича и от разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от
СК, предвиждаща солидарна отговорност на съпрузите за поето задължение по време
на техният брак, имащо за цел задоволяване нужди на семейството. Обстоятелството,
че ответницата Д. ИВ. УГ., чрез издадена й банкова карта е употребила 23076,85 лева
свидетелства от една страна, че и фактическото й положение е на солидарен длъжник,
тъй като е ползвала получения кредит. От друга страна означава, че кредитът е
употребен за нужди на семейството, което се признава и в отговора на исковата молба,
като се сочат конкретни семейни покупки.
За уважаване на регресният иск по чл. 127 ал. 2 от ЗЗД е необходимо
платеното да е в повече от дължимото от платилият, т.е. да е изпълнено повече от
дължимото. В случая цялото задължение е изплатено от ищеца. Следва обаче да се
вземат предвид извършените от ищеца плащания по кредита, само след фактическата
им раздяла, тъй като до същата е налице презумпцията по чл. 21, ал. 3 от СК за
съвместен принос на съпрузите, в това число на погасяване на задълженията, която в
случая не се оборва от страните.
Видно от заключението на вещото лице, за периода след фактическата раздяла
- *** г., от ищеца са изплатени по кредита 24647,74 лева. Според чл. 127 ал. 1 от ЗЗД
това, което е платено на кредитора следва да се понесе по равно от солидарните
длъжници, доколкото не следва друго от отношенията помежду им. В случая, не се
установява за друга уговорка между страните по разпределението на дълга, различна от
предвидената в закона. Поради това страните отговарят по равно за дълга, и тъй като
той е платен от ищеца /което се установява от събраните по делото доказателства/, то
ответницата му дължи половината от изпълненото задължение в размер на 24647,74
лева, което в случая се равнява на 12323,87 лева и с оглед това предявеният иск следва
да бъде уважен изцяло, като в съответствие с направеното искане сумата следва да
бъде присъдена със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, тъй като
съгласно съдебната практика тя има значение и на покана за плащане.
Възражението на отвеницата, че дължи плащане само на частта от вноските с
настъпил падеж се явява неоснователно. В случая предсрочното погасяване е в полза
на длъжниците, като последното се установява и от заключението на приетата по
4
делото съдебно счетоводна експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена –
видно е, че общо платената сума е по-малка от общо дължимата сума съласно
погасителния план, причина за което е предсрочното погасяване на кредита. Фактът,
че не е била уведомена за предсрочното погасяване на кредита, поражда единствено
отговорността за вреди на изпълнилия длъжник пред съдлъжниците по реда на чл. 127,
ал. 3 ЗЗД.
Относно възражението на ответницата, че се е издължила на ищеца, като му е
заплатила изцяло сумата, присъдена с влязло в сила Решение №30/04.03.2021г.
постановено по въззивно гражданско дело №296/2020г. по описа на Апелативен съд -
гр. Велико Търново:
Двата иска касаят различни правни фигури – единият /по настоящото дело/ -
заплащане на платеното в повече от дължимото от платилия солидарен длъжник, а
другият /по соченото в.гр. дело 296/2020 г. на ВтАС/ заплащане на половината от
стойността на разходите за подобренията по време на брака на страните върху имота
на ответницата. Става дума за имот /къща/, който е собственост на ответницата, по
който са направени значителни подобрения /в съответствие с които е увеличил
стойността си/, за които подобрения се твърди, че е употребен процесният кредит.
Фактическата ситуация, която е установена по в.гр. дело 296/2020 г. на ВтАС е такава:
имотът е отремонтиран капитално по време на брака между страните. След
фактическата им раздяла той е напуснат от ищеца и в отремонтирания си вид /т.е.
притежавайки новопридобитата в резултат на ремонта по време на брака стойност/ той
е собственост на отвеницата, т.е. тя е получила цялата увеличена стойност на имота.
Правото е изкуство на справедливостта и един от основните му принципи е комуто
ползите, нему и тежестите. Чрез иска по чл. 59 от ЗЗД, проведен по гр.д. 61/2019 г. на
ГОС и в.гр.д. 296/2020 г. на ВтАС на ищцата е възложено заплащането на половината
от стойността на придобития от нея актив, в резултат на ремонта на имота,
произтичаща от приноса на съпруга й, като част от съвместния им принос. Ако
приносът на двамата съпрузи е финансиран чрез средствата от настоящия кредит,
изплатен след фактическата раздяла изцяло от ищеца, и отвеницата не бъде осъдена да
заплати половината от заплатената сума, то на практика нейният принос ще бъде
финансиран от бившия й съпруг и тя ще остане само с ползите от стойността на
подобрението на половината от имота, без тежестите, тъй като те ще бъдат изплатени
от съпруга й, чрез изплащане на кредита, с който са финансирани. В конкретния
случай, чрез провеждането на два иска с различно правно основание се реализира
изцяло принципа на справедливостта „комуто ползите, нему и тежестите”. И поради
това правото не допуска плащането на суми по единия иск да се счита плащане и по
другия иск.
5. Относно претенциите за разноски:
5
Съгласно чл. 78 ал. 1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника
съразмерно с уважената част от иска, а съгласно ал. 3 на същия член ответникът също
има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Тъй като искът е уважен изцяло, на ищеца се дължат изцяло направените от
него разноски в размер на 1562,50 лева, от които 492,50 лева държавна такса /ДТ/, 130
лева разноски за вещо лице, 900 лева адвокатско възнаграждание и 40 лева за свидетел.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
1. ОСЪЖДА Д. ИВ. УГ., с ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ул. "*** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. ГР. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ул. "*** сумата
12323,87 лева, представляваща изпълнено в повече от частта на Д. ГР. М. по
солидарно задължение на страните, произтичащо от Договор за потребителски кредит
с индекс 342584 от 12.06.2013 г., сключен със „Сосиете женерал Експресбанк“ АД,
ведно със законната лихва от 13.04.2021 г. /датата на предявяване на иска/ до
пълно изплащане на задължението, на основание чл. 127 ал. 2 от ЗЗД.
2. ОСЪЖДА Д. ИВ. УГ., с ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ул. "*** ДА
ЗАПЛАТИ на Д. ГР. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. Севлиево, ул. "*** сумата
1562,50 лева – разноски по делото, на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – Габрово, в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
6