ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр.***, 08.08.2017г.
***ски районен съд, ІІ-ри граждански състав, в закрито заседание на 08.08 през две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Дилова гр.д.№ 8732 по
описа за 2016г, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.248 от ГПК.
По реда на чл. 23, ал. 4 от
Закона за правната помощ по делото е
предоставена правна помощ Л.Е. Е.
- страна по гражданско дело, за която е установено, че не разполага със
средства за заплащане на възнаграждение за адвокат за процесуално
представителство, но желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват
това. Съгласно чл. 2 от Закона за правната помощ и чл. 94 ГПК тази правна
помощ, предоставена под формата на процесуално представителство, е безплатна -
лицата, на които е предоставена правната помощ не дължат възстановяване на
изразходваните от държавата средства, освен в изрично предвидените случаи. За
разлика от наказателното производство в гражданския процес страната, на която е
предоставена правната помощ, следва да заплати определеното възнаграждение на
назначения служебен защитник само в хипотезата на чл.97 ГПК /при лишаване от
предоставената правна помощ/, но не и в случай, че предявеният от нея иск бъде
отхвърлен. Предвидената в чл. 78, ал. 7 ГПК отговорност касае само задължението
за заплащане на разноските, направени от противната страна в спора, но не и
разноските за предоставената правна помощ. Заплатеното от Националното бюро за
правна помощ адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на бюрото само
когато претенцията на лицето, получило правната помощ, е уважена, като адресат
на задължението е насрещната страна по спора, която е изгубила делото. При
предоставена правна помощ за процесуално представителство по граждански дела,
когато изходът на производството е неблагоприятен за лицето, получило правната
помощ, за последното не съществува задължение за възстановяване на направените
разноски на Националното бюро за правна помощ. В този смисъл е и трайно
установената практика на ВКС /определение № 671/11.12.2015 г. по ч. гр. д. №
5715/2015 г. на Трето ГО на ВКС; определение № 99/14.04.2016 г. по ч. гр. д. №
730/2016 г. на Първо ГО на ВКС; определение № 131/24.06.2016 г. по ч. гр. д. №
2020/2016 г. на Второ ГО на ВКС; определение № 136/27.06.2016 г. по ч. гр. д. №
2039/2016 г. на Второ ГО на ВКС/.
Поради тези съображения следва
да се приеме, че искането на Националното бюро за правна помощ е неоснователно
и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
Националното бюро за правна помощ за присъждане на разноските за
възнаграждението на адвокат Н.Я., осъществил правна помощ на Л. Енчена Е. по настоящето дело под формата на
процесуално представителство по делото.
Определението може да се
обжалва пред ПлОС в едноседмичен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: