Решение по дело №511/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 303
Дата: 27 ноември 2019 г. (в сила от 27 ноември 2019 г.)
Съдия: Татяна Христова Костадинова
Дело: 20191500500511
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 октомври 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

              

 

 

 

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е  №303


                                         гр. Кюстендил, 27.11.2019 г.

 

                           В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание на дванадесети ноември две хиляди деветнадесета  година, в състав :

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСИЦА САВОВА

                                                           ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                              СИМОНА НАВУЩАНОВА

 

при секретаря Р. С. след като разгледа докладваното от съдия Костадинова в.гр.д.№ 511/2019 г. по описа на КнОС и  за да се произнесе взе предвид:

 

 

„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „*“ № *, бл.*, вх.* чрез пълномощника  К. Е. С. обжалва решение №450/03.07.2019 г., постановено по гр.д. №1811/2018 г. по описа на ДнРС в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството срещу М.П.М., ЕГН ********** иск за  заплащане на основание неизпълнение на ДПК № ********** на сумата *лв., представляваща неизплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги. Във въззивната жалба се твърди, че решението на районен съд в обжалваната част   е  неправилно. Искането е за отмяната му в тази част  и за  постановяване на друго, с което да се уважи искът. Претендират се  разноски.

В  срока  по чл. 263, ал.1 от ГПК  е постъпил писмен  отговор от насрещната страна, с който се оспорват твърденията във въззивната жалба. Искането е за потвърждаване на решението на районен съд в обжалваната част.

Въззивната жалба като подадена в законноустановения срок срещу  подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт от лице, имащо право и интерес от обжалване  и отговаряща на изискванията на закона се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

КнОС след като прецени становищата на страните, събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема че въззивната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните:

След извършена служебна проверка в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Окръжен съд изцяло споделя мотивите районен съд, установяващи фактическата обстановка по делото и доколкото пред настоящата инстанция не са приобщени нови доказателства, то счита, че същите не следва да се преповтарят в настоящото решение и съгласно чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на районен съд.

Пред районен съд  са  били  предявени от ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД срещу М.П.М. иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.9 и сл. от Закона за потребителския кредит, съединен при условия на евентуалност с осъдителни искове по чл.79 ЗЗД, а именно: за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца вземане в размер на *лв., представляващо номинал по ДПК № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението, а при условията на евентуалност, ако съдът прецени, че претендираните с исковата молба договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги не са предмет на издадената заповед за изпълнение, са предявени осъдителни искове за осъждане на М.П.М. да заплати на ищеца на основание неизпълнение на ДПК № ********** сумите: - *лв., представляваща неизплатено договорно възнаграждение и *лв., представляваща неизплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги.

Районен съд е уважил иска за  признаване за установено по отношение на М.М., че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, сума в размер на *лв. – главница по договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** от 12.07.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателно изплащане на сумата. Отхвърлил е иска за признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца вземане за главница по договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** от 12.07.2016 г. за разликата от *лв. до *лв. Осъдил е ответницата да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД сума в размер на *лв., представляваща неизплатено договорно възнаграждение по договор за потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт № ********** от 12.07.2016 г. Отхвърлил е иска за сумата *лв., представляваща неизплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги.

Предмет на въззивната жалба е решението в частта, в която е отхвърлен предявеният от дружеството срещу М.П.М. иск за  заплащане на основание неизпълнение на ДПК № ********** на сумата *лв., представляваща неизплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги. В останалата  част решението е влязло в сила като необжалвано.

 Настоящият състав на окръжен съд споделя и правните съображения на районен съд, поради което и на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението  и по отношение на тях.

Отделно от това съдът излага и следните  правни  съображения :

Спорът във въззивното производство се свежда до действителността на представеното по делото споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, сключено между страните по делото на 12.07.2016 г. Според същото допълнителни услуги са: приоритетно  разглеждане и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; възможност  за смяна на датата на падеж; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства. Разяснения относно  тези услуги са дадени в чл. 15 от ОУ. Така в чл.15, т.1 е посочено, че приоритетно разглеждане и изплащане на разрешения потребителски кредит представлява приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредита и изплащане на същия преди договора. Отлагане  и намаляване на погасителни  вноски ( чл.15.2 и чл.15.3) представлява възможност на кредитополучателя  за отлагане, респ. намаляване на определен брой погасителни вноски, при определени хипотези, но с тези услуги не се засяга дължимостта на плащанията, тъй като и отложените и намалените части от вноските остават изискуеми в края на погасителния план. Според чл.15, т.4 промяна на датата на падежа касае оставащите погасителни вноски, но не и тези, които са станали вече  изискуеми. Улесненото допълнително кредитиране, не е дефинирано по начин, който гарантира каквото и да е предимство за кредитополучателя, освен освобождаването му от кандидатстване, тъй като улеснения не са посочени, а задълженията на кредитора са обусловени от вътрешни правила /чл. 15.5/. Изхождайки от тези разяснения, съдът счита, че включените в допълнителния пакет услуги по същината си представляват действия, обслужващи усвояването и управлението на кредита. Вярно е, че  в разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, но законът има предвид само такива услуги, които нямат пряко отношение към насрещните задължения на страните по договора. В настоящия случай обаче посочените в споразумението допълнителни услуги по своята същност касаят изпълнението на задълженията на потребителя по договора и по същността си са свързани с усвояването и управлението  на кредита, а според чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. От посоченото следва, че сключеното между страните споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно на основание чл.21, ал.1 от ЗПК, доколкото е договорено в противоречие с нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК.

От друга страна следва да се отбележи, че с процесното споразумение е нищожно и поради липса на основание, тъй като е договорено заплащане на възнаграждение от потребителя не за реално извършена услуга, а за  възможност на кредитополучателя да се възползва  евентуално от такава.

          В обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 12.07.2016 г. е нищожно, поради противоречие на добрите нрави, на чл.10а ЗПК и като заобикалящо изискванията на чл.19, ал.4 ЗПК. В същото няма изводи, обуславящи  нищожност на клаузите на споразумението за предоставяне на допълнителни услуги, поради наличието на  неравноправни клаузи в него в какъвто смисъл са развитите  във въззивната жалба възраженията на кредитното дружество,  поради което настоящият състав на окръжен съд няма да ги обсъжда.

С оглед гореизложеното и доколкото въззивната жалба е неоснователна, то решението на районен съд следва да се потвърди в обжалваната част

          Мотивиран от горното,  Кюстендилски окръжен съд

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение №450/03.07.2019 г., постановено по гражданско дело № 1811/2018 г. на Дупнишкия районен съд в частта, в която е  отхвърлен  предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „*“ № *, бл.*, вх.* срещу М.П.М., ЕГН ********** иск за  заплащане на основание неизпълнение на ДПК № ********** на сумата *лв., представляваща неизплатено възнаграждение по закупен пакет от допълнителни услуги.

В останалата част решението е влязло в сила.

Решението  не подлежи на касационно обжалване  съгласно чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

 

 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                  ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                       2.