Р Е Ш Е Н И Е
№ 260468 / 22.4.2021г.
Гр. Перник, 22.04.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 6-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на 23 03 2021 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Д МАТЕЕВА
при секретаря Т Тодорова
като
разгледа докладваното от съдията гр. дело № 05483 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от
„ЧЕЗ Електро България“ АД, с ЕИК: *********, гр.София жк.Младост
бул.Цариградско шосе 159 Бенч Марк Бизнес център
срещу
ИНТЕР ДРИНКС ЕООД с ЕИК ********* гр.Перник
пл.Кракра Пернишки хотел Струма № 1 ет.1 ап.101 предст.от Л.Стойков
ИТН 210015838166
За обект – РЕСТОРАНТ ЗЛАТНИ МОСТОВЕ парк
Витоша Столична Община
кумулативно обективно съединени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а
ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата 586.68лв., главница дължима за услуга „ достъп“ за периода 22.10.2018 г. до 20.03.2020 г. за
електроснабден имот, находящ се в гр. Перник, посочения адм.адрес
сумата 36.16 лв., представляваща законна лихва за забава от 16.12.2018 до
28.04.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.05.2020 г.
до окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 02817/2020
г. по описа на ПРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК.
Ищцовото дружество „ЧЕЗ Електро България“ АД твърди,
че :
-осъществява обществено снабдяване с
електрическа енергия въз основа на издадена в негова полза лицензия.
- че се начислява цена „достъп до
ел.преносната мрежа “ за абонатите съгласно РЕшени ан КЕВР от 01.07.2012г. ,
Наредба и Тарифа
-че ответната страна дължи сумата като цена на
тази услуга съгласно издадени 17 броя фактури / приложени като доказателства/
-че през процесния период , с ответната страна
в качеството на клиент, са се намирали в договорно
правоотношение с предмет доставка на електрическа енергия до електроснабден
недвижим имот, находящ се в гр. Перник, посочения
адм.адрес, регулирано от публично известни Общи условия.
- че процесната сума е дължима от ответника и
представлява стойност на посочената
такса за исковия период, определена по реда на одобрените от ДКЕВР Правила за
измерване на количеството електрическа енергия, Наредба и Тарифа .
-че поради забавата на същия е начислена и
законна лихва.
С тези съображения ищецът обосновава
основателността на исковите си претенции и отправя искане за уважаването им.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен
отговор ответната страна оспорва предявения иск по основание и размер със
следните доводи:
-ищцовата страна не е собственик на
трафопоста, нах. се в имота, който се притежава от ответника с НА за
собственост, поради което не са налице основания за събиране на разходи,
свързани с поддръжка на мрежата, ведно с цената на консумация на ел.енергия /
каквато не е ползвана за процесния период/
- оспорват се фактурите, тъй като по чл.19
ал.3 ОУ не е уведомявана ответната страна ежемесечно със съобщение, а по ал.7
текат срокове и потребителят се счита редовно уведомен и дължи плащане именно
след съобщение на адреса му по чл.19 ал.3 вр.ал.7 ОУ т.е. ответната страна не е
надлежно уведомена, че дължи сумите по периоди.
-ищците не могат да черпят права от собствено
неправомерно поведение
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявени
са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при условията на кумулативно обективно съединяване помежду им, с искане за
установяване със силата на пресъдено нещо съществуването на парични вземания на
ищеца срещу ответника, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело на ПРС
Съдът,
като съобрази, че възражението на длъжника срещу дължимостта на исковите суми е
подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, а установителните искове са предявени в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, намира следното:
По
делото са приети ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ
Електро България“ АД, /одобрени с Решение № ОУ – 059 от 07.11.2007 г. на ДКЕВР и
изменени и допълнени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР, както и
Общи условия за на договорите за използване на електроразпределителните мрежи
на „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, одобрени с Решение № ОУ – 056 от 07.11.2007
г. на ДКЕВР и изменени с Решение № ОУ – 03 от 26.04.2010 г. на ДКЕВР/,
публикувани във вестник „Телеграф“, бр. 927 на 26.11.2007 г. и във вестник
„Съперник“ бр. 227 от 26.11.2007 г., видно от данните, съдържащи се в писмените
доказателства по делото.
Установява
се, че с разрешение от 29.11.2006 г., обективирано в представената по делото
Лицензия за обществено снабдяване с електрическа енергия № Л-135-11/29.11.2006
г., издадена от председателя на ДКЕВР, на ищеца „ЧЕЗ Електро България“АД е
разрешено да осъществява дейност по „обществено снабдяване с електрическа
енергия“ на обособена територия за срок до 13.08.2039 г.
От наличните
писмени доказателства и от приетата СТЕ се
установява, че :
-Ответната
страна е собственик на обекта- Ресторант Златни мостове парк Витоша- съгласно
НА за замяна на имоти № 178 том 4 рег.№
5527 дело № 732 / 2008г. и доказателства за вписване в Служба по вписвания
гр.София
-Ответникът
е декларирал собственост върху имота
-
има открита партида с аб.№ 94226063 и клиентски ИТН 210015838166 с адрес
гр.София парк Витоша бул.Златни мостове ресторант
-с
Решение Ц 17 от 28.06.2012г. ДКЕВР въвежда „ цена достъп до ел.разпр.мрежа“
която се прилага от 01.07.2012г.
От допълнителната
СТЕ на вещото лице, се установява, че:
За
обекта има монтирано средство за
измерване ЕЛЕКТРОМЕР, което е минало техн.контрол съгласно нормативната уредба
с година на производство 2003г. и година на последна проверка 2014г.
Електромерът
е ИЗВЪН срока за последващи проверки за метрологичен и технически контрол.
Същият
– според в.л. – е годно техническо средство, но с изтекъл срок.На място НЯМА
ЗАХРАНВАНЕ.Сградата е тъмно помещение, неработещо.Тече някакъв ремонт.
От
приетата по делото съд.икономическа експертиза се установява следното : процесният
имот, за който са фактурите – не работи.От счетоводните документи се
установява, че фактурите не са получавани от ответника, не са осчетоводявани за
периода като задължение, няма плащания.Процесните фактури не са отразявани в
Дневник за покупки за периодите.Обектът не работи, затворен е.
При така
приетата за установена фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Както
беше изяснено, настоящото производство е образувано по установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
Уважаването
им е обусловено от установяване от страна на ищеца, при условията на пълно и
главно доказване, на всички правопораждащи правата му факти:
-съществуването
през процесния период между страните на валидно облигационно отношение,
-регулирано
от публично известни Общи условия, имащо за предмет продажба /доставка/ на
електрическа енергия до процесния недвижим имот,
-който
да е електроснабден,
-
извършена услуга на ответника
-
правилното начисляване на същата- по нормативно предвидена методика
-допълнително
по иска за лихва – изпадането на ответника в забава и размер на търсеното в
тази връзка обезщетение.
Съгласно
дефинитивната норма на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия за
собствени битови нужди, а съгласно разпоредбата на чл. 98а ЗЕ крайният снабдител с електрическа
енергия продава същата при публично известни общи условия, които влизат в сила за клиентите му без изрично
писмено приемане – арг. ал. 4 от законовия текст.
В чл.
4, ал. 2 от процесните ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия на
ищеца „ЧЕЗ Електро България“ АД е предвидено, че
потребител на електроенергия за битови нужди е
физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, което ползва електрическа енергия за
домакинството си.
Изложеното
дава основание за извод, че облигационното
правоотношение по повод доставката на електрическа енергия за битови нужди възниква между доставчика и
собственика/ползвателя на електроснабден недвижим имот, без да е необходимо подписването
на нарочен договор или писменото приемане на приложимите от доставчика,
одобрени от ДКЕВР и публикувани Общи условия.
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва съществуването през процесния
период на облигационно правоотношение между него и ищцовото дружество с твърдението, че
трафопостът не е на ищцовата страна.
Обектът
е с ел.измервателно средство – електромер, който е минал техн.контрол съгласно
нормативната уредба с година на производство 2003г. и година на последна
проверка 2014г.
Електромерът
е ИЗВЪН срока за последващи проверки за метрологичен и технически
контрол.Същият е годно техническо средство, но с изтекъл срок.На място НЯМА
ЗАХРАНВАНЕ.Сградата е тъмно помещение, неработещо. Следователно, според чл.44 т.4 вр. чл.43 ал.1 Закона за
измерванията – е нередовен, с изтекъл срок на валидност.
На
второ място – нередовно съобщаване, от което следва липса на осчетоводяване на
фактурите.
На
трето място – ищцовата страна черпи права от собствено неправомерно поведение –
липса на надлежно уведомяване, както и неспазени изисквания от ДАМТН.
При
това положение съдът приема, че исковата сума не е установена по основание и
размер – както за главница, така и за изтекла лихва за периода.
По разноските:
При
този изход на спора – неоснователност на предявените искове и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответната страна –по списък по чл.80 ГПК а
именно :
Общо
587 лв. по УИ и запов.производство
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН
Предявените от „ЧЕЗ Електро
България“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център,
Срещу с
ИНТЕР ДРИНКС ЕООД с ЕИК ********* гр.Перник
пл.Кракра Пернишки хотел Струма № 1 ет.1 ап.101 предст.от Л.Стойков
ИТН 210015838166
За обект – РЕСТОРАНТ ЗЛАТНИ МОСТОВЕ парк
Витоша Столична Община
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и
по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумата 586.68лв., главница дължима за услуга „ достъп“ за периода 22.10.2018 г. до 20.03.2020 г. за
електроснабден имот, находящ се в гр. Перник, посочения адм.адрес
сумата 36.16 лв., представляваща законна лихва за забава от 16.12.2018 до
28.04.2020 г.,
ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 08.05.2020 г.
до окончателното ѝ изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 02817/2020
г. по описа на ПРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ
Електро България“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, бл. Бенч Марк, Бизнес център,
ДА
ЗАПЛАТИ РАЗНОСКИ НА
ИНТЕР ДРИНКС ЕООД с ЕИК ********* гр.Перник
пл.Кракра Пернишки хотел Струма № 1 ет.1 ап.101 предст.от Л.Стойков
Общо 587 лв. по
УИ и запов.производство
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред ПОС, в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
При влизане в сила на решението, препис от
същото заедно с ч. гр. дело на ПРС, да
се изпратят на съответния състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: