Решение по дело №43/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно- процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 вр. ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на Н. К. Н. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0271-000007 от 09.01.2025г. издадена от старши полицай към ОДМВР-Хасково, РУ – Харманли (П. И. К.).

С жалбата се оспорва компетентността на издателя на обжалвания акт, както и посочената в същия фактическа обстановка

По изложените съображения се моли за отмяна на оспорената заповед.

В допълнителна писмена молба се доразвиват доводите за незаконосъобразност на оспорения акт. Претендират се разноски

Ответникът - старши полицай към ОДМВР-Хасково, РУ – Харманли (П. И. К.)редовно призован, не се явява и не ангажира становище по жалбата.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 09.01.2025г. Инспектор в РУ Харманли към ОДМВР-Хасково съставил против жалбоподателя Н. К. Н., Акт за установяване на административно нарушение сер. GА, с бл. №**********. В акта било посочено, че на 09.01.2025г. около 14.23ч., в обл.Хасково, общ.Харманли, път – Г. Ю.-К.-София-Пловдив-Хасково-Свиленград-Капитан Андреево-Граница Турция, км. 336.8 , по път първи клас номер 8 км. 336+800 в посока към центъра на [населено място], Н. е управлявал собствения си лек автомобил [Марка] 280 с рег. № [рег. номер], с концентрация на алкохол в кръвта си 2.25 промила на хиляда, установено на 09.01.2025г. в 14.36 часа, с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номер ARBA 0070 по метода на издишания от водача въздух. В акта е отразено, че водача не е приел показанията на дрегера и е дал кръв за химическа експертиза, както и че му е издаден талон за медицинско изследване с № 116783. АУАН бил предявен и връчен на адресата си.

На база съставения АУАН, на същата дата - 09.01.2025г. П. И. К. – Старши полицай в РУ Харманли, ОДМВР-Хасково, приложил с оспорената заповед спрямо Н. К. Н. принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, а именно“Прекратяване регистрацията на ППС“ за срок от 6 месеца, а именно за 183 дни.

Видно от разписката в обжалваната заповед, последната била връчена на адресата си на датата на издаването си Жалбата срещу административния акт била подадена в Административен съд, [населено място] и регистрирана с вх.№ 363 от 10.01.2025г.

По делото като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка, доказателства за годността на техническото средство, с което оспорващия първоначално е тестван за употреба на алкохол, доказателства за компетентността на издателя на акта, справка за собственост на описания в заповедта лек автомобил, както протокол за химическа експертиза установяващ резултатите от проведеното изследване за алкохол в дадените от водача кръвни проби .

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Оспорването е депозирано в законоустановения срок, срещу годен за обжалване административен акт, от лице с правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, разполагащ с правомощия да постановява актове от оспорения вид съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП и т.12 от Заповед №272з-199 от 19.01.2023г.на Директора на ОДМВР-Хасково, за оправомощаване на определена категория длъжностни лица, за издаване на принудителни административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма, подписана е от издателя си и съдържа правни и фактически съображения за издаването си, които не си противоречат. Следователно оспорения акт отговаря на изискванията за форма по чл. 149, т.2 от АПК.

Не се установява при издаване на заповедта да е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила. При издаване на заповеди от оспорения вид административният орган действа при условията на обвързана компетентност. Това означава, че при наличие на данни, за управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол от водача му, произтичащи от извършен тест с годно техническо средство, следва да приложи спрямо последния незабавно съответната принудителна административна мярка. Това е така, тъй като само по този начин би се постигнала заложената в чл. 171 от ЗДвП цел, а именно – да се осигури безопасността на движението по пътищата. Обратното би означавало да се стигне до положение при което независимо, че водач на м.п.с. управлява такова след употреба на алкохол на същия да се предостави възможност необезпокоявано да продължи да извършва тази дейност, която е източник на повишена опасност за живота и здравето на другите участници в движението и което безспорно не изпълнява законодателната воля. Доколко наличието на алкохол се доказва от извършено кръвно изследване е въпрос на преценката на материалната законосъобразност на акта.

Обжалвания акт е издаден на основание нормата на чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, предвиждаща прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.

Нормата следователно съдържа няколко основания за прилагане на ПАМ от посочения вид – прекратяване регистрация на м.п.с., като в конкретния случай във фактическите съображения на процесната заповед е посочено управление на м.п.с. след употреба на алкохол.

Не спорно между страните по делото, а и е видно от приетия по делото без оспорване от страните АУАН, сер. GА, бл. № 3330612 от 09.01.2025г., че на посочената дата в [населено място] жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство [Марка] МЛ 280. Следователно същия е имал качеството на „водач” на моторно превозно средство.

Безспорно, от същото писмено доказателство, се установява и че на посочената в него дата, при извършеното изследване на жалбоподателя с Алкотест Дрегер 7510 с фабричен номерARBA-0070 е установена концентрация на алкохол в кръвта му от 2.25 промила.

От посоченото в АУАН се установява също че на жалбоподателя е издаден талон за медицинско изследване и същия е дал кръвни проби за изготвяне на химическа експертиза, за установяване наличието на алкохол в кръвта му, тъй като не е приел показанията на техническото средство.

Между страните не е спорно, че вземането на кръв и урина е сторено по реда и начина предвидени в приложимата нормативна уредба на Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.

Видно от заключението по изготвената експертиза № 3 от 14.01.2025г. на НТЛ при ОДМВР-Хасково, от извършеното изследване на изпратените за изследване проби кръв взети от жалбоподателя не се доказва наличие на етилов алкохол в кръвта му.

Независимо, че начините на установяване на концентрацията на алкохол в кръвта са регламентирани алтернативно – чрез медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, то при установени различни концентрации по два различни начина, както в случая, следва да се съобрази химическото лабораторно изследване. Това следва от разпоредбата на чл.3а и чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози. След като от изследваните проби на кръв на жалбоподателя безспорно се установява, че в кръвта му не е имало наличие на алкохол, т.е изцяло се опровергават резултатите от извършеното изследване с техническо средство, то от страна на Н. К. Н. не се доказва да е осъществена посочената в акта хипотеза на чл. 171, ал.2а, т. б. „б“ от ЗДвП, представляваща предпоставка за прекратяване регистрацията на собственото му м.п.с.

Гореизложеното води на извода, че понастоящем не се доказва да са налице предпоставките за прилагане на ПАМ по чл. 171,т.2а,б.“б“ от ЗДВП жалбоподателя Н. К. Н., поради което и оспорената заповед, като незаконосъобразно издадена при наличие на отменително основание по чл. 146, т.4 от АПК следва да бъде отменена.

Неясно е определен и срока на ПАМ. Съгласно чл.171, т.2а, б.”б” от ЗДвП, в която хипотеза попада настоящият случай, ПАМ се прилага за срок от 6 месеца до една година.

Въпрос на преценка на административният орган е при наличие на установените в чл.171,т.2а от ЗДвП обстоятелства, за какъв срок следва да приложи преустановителната ПАМ, но същата следва да е в рамките на законоустановеният такъв - от 6 месеца до 1 година, като конкретният срок следва да е ясно посочен и следва да е мотивирана, т.е. да са изложени конкретните обстоятелства даващи основание на органа да приложи ПАМ в определеният от него размер, в случай че прилаганият такъв е над законоустановеният минимум. В конкретният случай, административният орган не е съобразил това законово изискване. Видно е от диспозитива на заповедта,че ответникът е посочил както че ПАМ се прилага за 6 месеца, така и за 183 дни. Това по мнение на съда не представлява нарушение на материалния закон, ако определения от органа срок съвпада. В конкретния случай това не е така. Изчислен съгласно предварителното изпълнение на заповедта по силата на чл. 172, ал.6 от ЗДвП и съгласно правилата за броене на срокове предвидени в чл.62, ал.1, вр. с чл.60, ал.3 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, 6 месечният срок, в който същата може да бъде приложена изтича в 24.00ч. на 09.07.2025г. При прилагане на принудителната мярка за срок от 183 дни, с оглед правилото на чл.60, ал.5 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК, този срок изтича в 24.00ч. на 11.07.2025г. При така изписаните два срока на действие на ПАМ, които не съвпадат, то неясно за съда а и за наказаното лице остава за какъв срок е приложена ПАМ, което е още едно основание за отмяната й.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на жалбоподателя за присъждане на сторените по делото разноски, представляващи заплатена ДТ в размер на 10.00 лева.

По отношение претенцията на адвокат Д. за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата съдът намира следното:

Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата, е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгласно чл.38, ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение, в размер, определен от съда, което възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение: „е безплатно“ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството, че клиентът е материално затруднен. Посочените предпоставки в случая са налице, поради което ОДМВР-Хасково следва да бъде осъдена да заплати на адв. И. Д. – АК Хасково адвокатското възнаграждение в размер на 1000 лева в съответствие с чл.8, ал.3 от Наредба № 1/2004г.

Водим от горното и на основание чл. 172 ал.2 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 25-0271-000007 от 09.01.2025г. издадена от старши полицай към ОДМВР-Хасково, РУ – Харманли (П. И. К.).

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Хасково да заплати на Н. К. Н. от [населено място] сторените по делото разноски в размер на 10.00 лева.

ОСЪЖДА ОДМВР-Хасково да заплати на адв. И. А. Д. разноски в размер на 1000 лева за осъщественото процесуално представителство по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата по адм.дело № 43 от 2025г. по описа на АдмС-Хасково.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване .