РЕШЕНИЕ
№ 1173
гр. Велико Търново, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря И.КА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20224110100255 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г. Л. П. и П. К. П.. Излагат се твърдения,
че на 20.10.2020г., около 10:40 часа *********, като предизвикал пътнотранспортно
произшествие, при което причинил на последния и на ищеца Г. П. травми на меките тъкани.
Твърди се, че от инцидента ищците са преживели силен стрес, който е довел до нарушения в
обичайния им начин на живот, както и че в хода на лечението си са извършили разходи за
медицински прегледи и медикаменти съответно в размер на 59,50 лв. и 95,70 лв. Ищците
твърдят, че виновният за произшествието водач към 20.10.2020г. е имал сключена с
ответника валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, която следва да
покрие причинените вреди. Навеждат доводи, че са предявили претенции пред
застрахователя по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ, като последният е отказал да им заплати
обезщетения. С оглед гореизложеното се отправя искане до съда да постанови решение, с
което да осъди ответника, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ да заплати на ищеца П. П.
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв. и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 95,70 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.06.2021г. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените по делото разноски, както
и да заплати на ищеца Г. П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10000 лв. и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 59,50 лв., ведно със законната лихва,
считано от 23.06.2021г. до окончателното изплащане на задължението, както и направените
по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, представя отговор, в който оспорва основателността
1
на предявените искове по основание и размер. Не оспорва сключването на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” с водача *към момента на пътнотранспортното
произшествие като оспорва, че в резултат от същото на ищците са причинени твърдените
вреди. Излага доводи, че обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно и че ищците
имат вина за тяхното настъпване, тъй като не са били с поставени обезопасителни колани. С
оглед гореизложеното се отправя искане за отхвърляне на исковите претенции или за
уважаването им в намален размер, както и за присъждане на разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото са обективно и субективно съединени искове по чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
На 20.10.2020г., около 10:40 часа ищецът П. П. управлявал собствения си лек автомобил *, а
на предната дясна седалка * Г. П.. Автомобилът се движил от запад на изток по пътен
участък сигнализиран със знак Б3 „Път с предимство”, приближавайки кръстовище с път*.
Пътуващите в автомобила били с поставени обезопасителни колани. По същото време в
посока към кръстовището, по преминаващия през селото *, от север на юг се движил
управлявания от * лек автомобил *, по отношение на който с ответника била сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите. В района на
кръстовището участъкът от *бил сигнализиран последователно с пътни знаци В26 -
забраняващ движението със скорост по-висока от 40 км/ч, А40 – предупреждаващ за пътен
участък с концентрация на ПТП и Б2 „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!”. Водачът на лекия автомобил * не се съобразил със забраните и
предупреждението като без да спира, навлязъл с 50 км/ч в кръстовището и ударил в лявата
странична част преминаващия в същия момент лек автомобил *. В резултат от удара
последният променил рязко траекторията си вдясно като последвало преобръщане през
лявата му страна, преминаване през стоманената предпазна ограда и преустановяване на
движението му по таван извън пътното платно. Независимо от поставените обезопасителни
колани, телата на ищците контактували както с тях, така и с предните врати на автомобила.
*******. Травмите наложили домашно лечение на ищците като ги направили
неработоспособни за период от един месец с оглед изпитваните болки и ограничения в
движението. За лечение на получените травми и за извършени прегледи при съдебен лекар
П. П. и Г. П. извършили съответно разходи в размер на 95,70 лв. и на 59,50 лв. За
произшествието е съставен констативен протокол за ПТП *, в който са описани щети по
предната част на лекия автомобил * и цялостна деформация на купето на лекия автомобил *,
а образуваната административнонаказателна преписка приключила с издаване на
наказателно постановление спрямо водача *, с което му е наложена глоба за нарушение по
чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. На 22.03.2021г. ищците предявили претенции до застрахователя по
смисъла на чл. 380 от КЗ, по отношение на които последният отказал плащане. От
заключението на съдебно - автотехническата експертиза се установява, че причина за
2
настъпване на произшествието е несъобразяване на водача на лекия автомобил * с пътните
знаци и неправилна преценка на пътната обстановка, който преди навлизане в района на
кръстовището е бил длъжен да спре и да пропусне движещите се по пътя с предимство
превозни средства. При тази ситуация, навлизането в кръстовището на автомобила е довело
до пресичане на траекторията на управляваното от П. П. превозно средство като сблъсъкът
между тях е бил неизбежен. От заключението на допусната съдебно-медицинска експертиза
се установява, че констатираните травматични увреждания на ищците, представляващи леки
телесни повреди, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота по
отношение на П. П., и до болки и страдания по отношение на Г. П., са възможна последица
от процесното пътнотранспортно произшествие. Те са резултат както от въздействие на
обезопасителните колани, така и от съприкосновение с елементи от купето на автомобила, в
който лицата са пътували. Вещото лице е констатирало, че лечението и възстановяването на
ищците е продължило около един месец, без усложнения и без необходимост от чужда
помощ.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Налице е противоправно поведение от водача на лекия автомобил *, който не е изпълнил
задълженията си по чл. 47 и чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, при приближаване към кръстовище да се
движи с такава скорост, за да може да спре и да пропусне участниците в движението, които
се движат по пътя с предимство. Действията са извършени виновно, защото той е могъл да
предвиди с оглед пътните знаци, че приближава кръстовище, пресичащо се от път с
предимство, като може да предизвика произшествие ако не преустанови движението си и не
пропусне преминаващите по него превозни средства. Водачът на автомобила не е предприел
предвиденото в закона поведение за избягване на опасността като е действал небрежно и е
станал причина за увреждане на ищците. Нарушението на горепосочените разпоредби от
ЗДвП е в пряка причинна връзка с реализираното произшествие, при което е последвал удар
между автомобилите, вследствие на който на ищците са причинени леки телесни повреди.
Последните нямат вина за настъпване на вредите тъй като с действията си нито са поставили
началото на причинно-следствения процес, нито са способствали за неговото развитие.
Ищците са пътували с поставени обезопасителни колани, които са ограничили негативното
въздействие на образувалите се при удара сили върху тях, за което свидетелстват видът и
характерът на уврежданията, независимо от преобръщането на автомобила и последвалия
удар в стоманената предпазна ограда. Водачът на лекия автомобил * към момента на
произшествието е имал качеството на застрахован по смисъла на чл. 477, ал. 2 от КЗ по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното
дружество, поради което съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ последното е задължено да
покрие причинените от неправомерното му поведение имуществени и неимуществени вреди
на трети лица, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. От
гореизложеното се достига до извода, че са налице елементите от фактическия състав
обосноваващи отговорността на *по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, а оттам и правото на ищците да
претендират обезщетение за вреди от неговия застраховател, на основание чл. 432, ал. 1 от
3
КЗ, поради което предявените искове са доказани по основание.
От вредоносното поведение на застрахования, ищците са претърпели неимуществени вреди
свързани с увреждане на здравето, изразяващи се в няколко леки телесни повреди в областта
на шията, пояса и крайниците по отношение на П. П. и в няколко леки телесни повреди в
областта на крайниците по отношение на Г. П., които не са довели до трайни
неработоспособност, влошаване на психоемоционалното им състояние или нарушения на
обичайния им начин на живот. Такива неблагоприятни изменения е имало само през първия
месец след инцидента, когато уврежданията са съпроводени с болки и ограничения в
двигателната активност, които постепенно са затихнали и отшумели. Ищците безспорно са
изживели и силен стрес от инцидента, който е обичаен при настъпване на пътнотранспортни
произшествия. Следва да се има предвид, че въпреки по-тежките си увреждания П. П. се е
възстановил по-бързо от ******. При това положение, съдът след като съобрази характера и
интензитета на уврежданията, начинът и обстоятелствата, при които те са извършени,
продължителността на оздравителния период и отражението му върху психиката на
увредените лица, с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, намира, че обезщетението за
претърпени неимуществени вреди по отношение на всеки от тях за сумата от 4000 лв. е
справедливо като в тази част претенциите по чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъдат уважени.
Претенциите за разликата до 10000 лв. са неоснователни, прекомерни и следва да бъдат
отхвърлени тъй като ищците за един относително кратък период от време са се възстановили
напълно от травматичните си увреждания като по делото липсват доказателства последните
да са довели до усложнения. *********, което е показателно, че в кратък период след
инцидента те са преодолели чувството на страх при пътуване или при управление на
моторно превозно средство. На основание чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, ответникът следва да
заплати обезщетенията за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от
23.06.2021г. до окончателното изплащане, с оглед изтичане на тримесечен срок от
предявяване на претенциите на ищците и липсата на спор, че с нея са представени всички
доказателства.
Ищците са претърпели и имуществени вреди от увреждането в размер на 95,70 лв. по
отношение на П. П. и на 59,50 лв. по отношение на Г. П., тъй като са направили разходи за
лечението си и за снабдяване с медицински документи удостоверяващи получените при
произшествието травми. Поради това, предявените искове за заплащането им от
застрахователя също са основателни и следва да бъдат уважени. Снабдяването с
документите е станало по инициатива на ищците, но с цел да се обосноват претенциите пред
застрахователя по реда на чл. 498, ал. 1 от КЗ. Освен това, вредоносно поведение на
застрахования е станало причина за извършване на тези разходи и само при липса на
увреждане нямаше да е необходимост от тях. С оглед гореизложеното и предвид
съображенията за момента, от който следва да се присъди обезщетението за забава,
застрахователят следва да бъде осъден да ги заплати, ведно със законната лихва от
23.06.2021г. до окончателното изплащане.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да заплати
4
на ищците по 290 лв., представляващи направени по делото разноски за държавни такси и
възнаграждения за вещи лица. Процесуалният им представител е предоставил безплатно
адвокатска помощ и съдействие и на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, вр.
чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ******. сумата от 333,14 лв. за адвокатско
възнаграждение спрямо ищеца П. П. и 332,71 лв. за адвокатско възнаграждение спрямо
ищеца Г. П.. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК ищците следва да заплатят на
ответника по 135 лв., представляващи направени по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение и възнаграждения за вещи лица.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Осъжда *, да заплати на Г. Л. П. с ЕГН: ********** *, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса
за застраховането, *, сумите от 4000 лв. /четири хиляди лева/ - главница, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 59,50 лв. /петдесет и девет лева и
петдесет стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди за извършени разходи за лечение и за издаване на съдебномедицинско удостоверение,
от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 20.10.2020г., около 10:40 часа *, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 23.06.2021г. до окончателното изплащане на
задълженията, както и сумата от 290 лв. /двеста и деветдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски.
Отхвърля като неоснователен предявения от Г. Л. П. с ЕГН: ********** *, срещу *, иск по
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 20.10.2020г., около
10:40 часа *, в частта за разликата от 4000 лв. до 10000 лв.
Осъжда *, да заплати на П. К. П. с ЕГН: ********** *, на основание чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането, *, сумите от 4000 лв. /четири хиляди лева/ - главница,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и 95,70 лв. /деветдесет и
пет лева и седемдесет стотинки/ - главница, представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди за извършени разходи за лечение и за издаване на съдебномедицинско
удостоверение, от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 20.10.2020г., около 10:40
часа *, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 23.06.2021г. до
окончателното изплащане на задълженията, както и сумата от 290 лв. /двеста и деветдесет
лева/, представляваща направени по делото разноски.
Отхвърля като неоснователен предявения от П. К. П. с ЕГН: ********** *, срещу *, иск по
чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие, настъпило на 20.10.2020г., около
10:40 часа *, в частта за разликата от 4000 лв. до 10000 лв.
Осъжда *, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, да заплати на *, сумата от
5
665,85 лв. /шестстотин шестдесет и пет лева и осемдесет и пет стотинки/ за адвокатско
възнаграждение.
Осъжда Г. Л. П. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 135 лв. /сто тридесет и пет
лева/, представляваща направени по делото разноски.
Осъжда П. К. П. с ЕГН: ********** *, да заплати на *, сумата от 135 лв. /сто тридесет и пет
лева/, представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
6