Разпореждане по дело №484/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 243 ал. 7 НПК.

С Определение № 55/04.07.2014 година, постановено по Ч.н.д. № 692/2014 година, К.йският районен съд е отменил Постановление от 10.06.2014 година на Р. П. - К. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 204/2014 година по описа на РУ „Полиция” – К., и е върнал досъдебното производство на РП – К. за доразследване.

Против определението е постъпил протест на РП - К., с който определението се протестира като необосновано и незаконосъобразно, като се развиват подробни съображения в тази връзка. Моли въззивният съд да отмени протестираното определение, вместо което да постанови друго, с което да потвърди постановлението на РП – К. за прекратяване на наказателното производство.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото, вкл. и от досъдебното производство, и като провери допустимостта и правилността на протестираното определение, приема за установено следното:

Протестът е подаден в срок от лице, имащо интерес от протестирането, поради което е допустим. По същество същият е основателен.

Досъдебно производство № 204/2014 год. по описа на РУ „Полиция” – Г.К. е образувано срещу Д.А.П. от Г.К. с Постановление за образуване на досъдебно производство от 09.05.2014 год. на прокурор при РП - К., за извършено от него престъпление по чл.183 ал.1 от НК – за това, че през периода от 01.02.2014 год. до 30.04.2014 год. вкл. в Г. К., след като е бил осъден със съдебно Решение № 2/17.01.2014 год. по Г. дело № 1717/2013 год. по описа на Районен съд - К., влязло в сила от 01.02.2014 год., да издържа своя низходяща - дъщеря си С.Д.П., с ЕГН *, чрез нейната майка и законна представителка - М. Л. Р. от Г. К., до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга причина, изменяваща или погасяваща издръжката, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на 3 /три/ месечни вноски от по 120 /сто и двадесет/ лева, или общо 360 /триста и шестдесет/ лева.

След събиране на писмени и гласни доказателства, респ. след приключване на разследването, с Постановление за прекратяване на наказателно производство от 10.06.2014 год., прокурор от Р. П. - К. е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 204/2014 год. по описа на РУ „Полиция” – Г.К., на основание чл.183 ал.3 от НК, чл.243 ал.1 т.1 и чл.24 ал.1 т.1 от НПК – поради липса на престъпление. За да постанови прекратяване на така образуваното наказателно производство, наблюдаващият прокурор е изложил установената според него фактическа обстановка, а именно:

От месец януари 2007 год. обв. Д.П. и св. М. Р. заживели на съпружески начала в Г. К.. От съвместното си съжителство имат едно дете - С.Д.П., родена на 03.10.2007 год. На 06.11.2012 год. обвиняемият и свидетелката се разделили, като детето останало на грижите на майката. По искова молба от св. Р. срещу обв. П., пред Районен съд - К. било заведено гражданско дело за присъждане на родителските права и за издръжка на детето им. С Решение № 2/17.01.2014 год. по Г.дело № 1717/2013 год. по описа на Районен съд - К. упражняването на родителските права по отношение на детето С. П.а било предоставено на майката, а обв. П. бил осъден да заплаща ежемесечна издръжка за детето в размер на 120.00 /сто и двадесет/ лева, чрез неговата майка и законна представителка М. Л. Р. от Г. К., считано от 06.01.2013 год. до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на друга причина, изменяваща или погасяваща издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена вноска. Съдебното решение е влязло в законна сила от 01.02.2014 год.

По молба на св. Р., на 18.02.2014 год. срещу обв. П. било образувано изпълнително дело № *0017 по описа на СИС при Районен съд - К., за събиране на дължимите суми за издръжка на детето С. П.а. Обв. П. не направил нито една вноска по изпълнителното дело за времето от влизане в сила на съдебното решение - 01.02.2014 год., до изтичане на последния месец преди образуване на настоящото досъдебно производство - 30.04.2014 год. В хода на досъдебното производство, на 31.05.2014 год. обв. П. е заплатил по банкова сметка на св. Р. сумата от 360 лева за издръжка на детето С. П.а за месеците февруари, март и април 2014 год.

Въз основа на така приетата фактическа обстановка, прокурорът е направил извода, че обв.П. се е възползвал от привилегията на чл.183 ал.3 от НК, като липсвали данни за детето да са настъпили други вредни последици, поради което били налице предпоставките за прилагане на посочената разпоредба. Прокурорът е направил извода също, че поради последващото поведение на дееца, довело до отстраняване на вредите – възстановяване на неплатените издръжки в пълен размер, законът е изключил наказуемостта на деянието по чл.183 ал.1 от НК, която липса на наказуемост означавала, че не е налице елемент от състава на престъплението, т.е. в случая липсвало извършено престъпление по смисъла на НК, поради което е прекратил наказателното производство на основание чл.183 ал.3 от НК, чл.243 ал.1 т.1 от НПК и чл.24 ал.1 т.1 от НК.

По жалба на М. Л. Р. от Г.К., действаща като майка и законна представителка на малолетното дете С.Д.П. против постановлението от 10.06.2014 год. на РП – К. за прекратяване на наказателно‗о производство, образувано против Д.П. за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК, в РС - К. е образувано Ч.н.дело № 692/2014 год. по описа на същия съд. С Определение № 55/04.07.2014 год. по същото дело е отменено постановлението на РП – К. за прекратяване на наказателното производство, като е постановено делото да бъде върнато на РП – К. за доразследване. За да постанови определението си, съдът е приел аналогична на приетата и от прокурора фактическа обстановка, но е счел, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е незаконосъобразно. Този изводът съдът е мотивирал със следните съображения: посочил е, че съгласно съдебно решение № 2/17.01.2014 год. по Г.д. № 1717/201З год. по описа на КРС, влязло в сила на 01.02.2014 год., издръжката, която обвиняемия е бил осъден да заплаща на детето С. се дължала и за минало време - считано от 06.01.2013 год., до навършване на пълнолетие на детето или настъпване на друга изменяваща или прекратяваща издръжката причина, ведно със законната лихва при забава за всяка просрочена вноска, като в тъжбата на майката на детето изрично било посочено, че такава не е била заплащана за 15 месеца - от 06.01.2013 год. до м. март 2014 год. вкл., което обстоятелство не се отричало от обвиняемия, поради което съдът е направил извода, че неправилно П. е бил привлечен като обвиняем само за три неплатени вноски в общ размер от 360 лева. Съдът е посочил в мотивите на определението си също, че неправилно наказателното производство било прекратено на основание 243 ал.1 от НПК, тъй като разпоредбата на чл. 183 ал.3 от НК не изключвала обстоятелството, че е извършено престъпление по чл. 183 ал.1 от НК, за което е било образувано наказателното производство, като при хипотезата на чл. 183 ал.З от НК деецът само не се наказвал, тоест не се прилагали санкциите, но това не означавало, че не е извършено престъпление, затова и в този случай не можело да се приеме, че са налице условията на чл. 243 ал.1, във вр. с чл. 24 ал.1 т.1 от НПК. Приел е също, че съгласно Решение № 2/1970 год. на ОСНК на ВС само съдът можел да приложи разпоредбата на чл. 183 ал.З от НК, тъй като преди всичко трябвало да се обсъди извършено ли е престъпление по чл. 183 ал.1 от НК и едва тогава при наличието на всички предпоставки по ал.3, деецът да не се наказва. Като последно съображение за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство, първоинстанционният съд е посочил, че въз основа на издаден изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело при съдия-изпълнител, като било необходимо да се установи каква е дължимата сума по същото, тъй като погасяването на задълженията се извършвало в поредност разноски, лихви и главница, като се започва от най-старите задължения и се върви към по- новите, а с внесените от обв.П. 360 лева не се установявало каква сума и за кой период са погасени задълженията на обвиняемия, като това не се установявало и от обстоятелствената част на процесното постановление.

При тези данни настоящият състав намира, че протестираното определение е неправилно – необосновано и незаконосъобразно. Това е така, по следните съображения:

От събраните на досъдебното производство доказателства се установява описана по-горе фактическа обстановка такава, каквато е възприета както от прокурора, така и от първоинстанционния съд /с уточнението, че Решение № 2/17.01.2014 год. по Г.дело № 1717/2014 год. по описа на РС – К. е влязло в сила на 11.02.2014 год., видно от направеното отбелязване на заверения препис на решението, а не както са приели прокурора и първоинстанционния съд – на 01.02.2014 год., като това уточнение няма отношение към съществото на настоящото производство/.

При така установената и от настоящата инстанция фактическа обстановка от събраните на досъдебното производство доказателства /с посоченото по-горе уточнение/, се налага извода, че в случая не е налице извършено от обв.П. престъпление по чл.183 ал.1 от НК. Това е така, тъй като, както правилно е приел и прокурорът от РП – К., безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че обв. П. е бил осъден с влязло в сила на 11.02.2014 год. съдебно решение да издържа своя низходяща – малолетното си дете С. П.а, като съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски – три месечни вноски /за времето от 01.02.2014 год. до 30.04.2014 год./ в размер на 360 лв., за което деяние му е било повдигнато обвинение по досъдебното производство. Същевременно, установено е, че на 31.05.2014 год. обв.П. е изпълнил изцяло задължението си за издръжка, предмет на повдигнатото му обвинение, като е внесъл по банкова сметка на св.Р. сумата в размер на 360 лв., изрично посочвайки във вносната бележка, че тази сума представлява издръжка за м.февруари, март и април 2014 год. По този начин несъмнено обв.П. има право да се възползва от разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, установяваща, че деецът не се наказва, ако преди постановяване на присъдата от първата инстанция изпълни задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалия. С други думи, както правилно е приел и прокурора, с внасянето на дължимата сума, представляваща месечните вноски за издръжка на низходящ, за която му е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК, е отпаднала наказуемостта на деянието, съгласно разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, което прави същото несъставомерно от обективна страна. В тази връзка неправилно първоинстанционният съд е приел, че съгласно Решение № 2/1970 год на ОСНК на ВС, само съдът можел да приложи разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК, но не и прокурора в досъдебното производство, като настоящата инстанция споделя изцяло становището на прокурора, изразено в протеста – че разпоредбата на чл.183 ал.3 от НК може да бъде прилагана и от прокурора на предварителното /досъдебното/ производство, съгласно последователната съдебна практика, вкл. в този смисъл е изразеното становище от ОСНК на ВС в ТР № 19/27.03.1974 год. по н.дело № 12/1974 год., т.2 и т.3 от мотивите, с което е изоставено становището на Решение № 2/02.02.1970 год. по н.дело № 1/1970 год. на ОСНК на ВС по този въпрос. Категорично не могат да бъдат споделени и изложените съображения от първоинстанционния съд – че неправилно обв.П. е бил привлечен като обвиняем само за три неплатени месечни вноски, в общ размер от 360 лв., тъй катоиздръжката, която обвиняемия бил осъден да заплаща на детето С. се дължала и за минало време, считано от 06.01.2013 год., т.е. за 15 месеца, което обстоятелство не се отричало и от обвиняемия. Действително, по силата на влязлото на 11.02.2014 год. в сила съдебно решение – Решение № 2/17.01.2014 год. по Г.дело № 1717/2013 год. по описа на К.йския районен съд, обв.П. е бил осъден да заплаща на малолетното си дете С. месечна издръжка в размер на 120 лв., считано от 06.01.2013 год. Неизплащането на присъдена издръжка за минало време, обаче, в никакъв случай не би могло да ангажира наказателната отговорност на обвиняемия по смисъла на чл.183 ал.1 от НК. Това е така, тъй като за миналото време, преди постановяването и влизането в сила на решението за присъждане на издръжка, не може да има съзнателно неизпълнение на задължението за издръжка от обвиняемия, т.е. не е налице субективната страна на деянието. Издръжката за минало време безспорно е дължима, но изпълнението на задължението може да стане с предвидените в гражданското право начини и средства, вкл. и принудителни такива по реда на съдебното изпълнение, но не и чрез наказателна репресия спрямо длъжника. Още повече, че както правилно е посочил и прокурора в протеста, съдът няма каквито и да било правомощия да определя дали обвинението е повдигнато „правилно” или не, а правомощие да повдига обвинение за извършено престъпление има само и единствено прокуратурата, като именно в очертаните от повдигнатото обвинение рамки, в производството по реда на чл.243 ал.3 – 5 от НПК съдът следва да извърши своята преценка относно обосноваността и законосъобразността на постановлението на прекратяване на наказателното производство.

Необосновани и незаконосъобразни са и изложените от първоинстанционния съд съображения – че въз основа на издадения на св.Р. изпълнителен лист било образувано изпълнително дело при съдебен изпълнител, като в наказателното производство било необходимо да се установи каква е дължимата сума по същото, тъй като погасяването на задълженията се извършвало в поредност: разноски, лихви и главница, като се започвало от най-старите задължения и се вървяло към по-новите, както и че с внесените от обвиняемия 360 лв. не се установявало каква сума и за кой период са погасени задълженията му, а това не се установявало и от обстоятелствената част на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Това е така, тъй като е безспорно, че обв.П. е внесъл по сметка на св.Р. сумата в размер на 360 лв., за която изрично е посочил, че представлява изплащане на дължимата от него издръжка за месеците февруари, март и април 2014 год. В тази връзка следва да се посочи, че натрупаните лихви и направените разноски в изпълнителното производство не представляват елемент от състава на престъплението, респ. наличието на такива е без правно значение за ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемия. Същите безспорно са дължими, но както и издръжката за минало време, могат да бъдат търсени по гражданско-правен ред, без да имат отношение към ангажирането на наказателната отговорност на обвиняемия. С други думи, за ползването от привилегирования състав на чл.183 ал.3 от НК е необходимо и достатъчно обвиняемият да изплати задължението си, т.е. главницата на дължимата издръжка, именно което в случая обв. П. е сторил. Все с оглед изложеното по-горе относно елементите от състава на престъплението и обхвата на наказателната отговорност на обвиняемия за извършено престъпление по чл.183 ал.1 от НК, не може да намери приложение в наказателното производство разпоредбата на чл.76 ал.2 от ЗЗД, касаеща поредността на погасяване на задълженията, на която по същество се е позовал първоинстанционният съд.

С оглед изложеното, като е приел, че в случая липсва извършено от обв.П. престъпление по чл.183 ал.1 от НК, и е прекратил досъдебното производство на основание чл.243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК, прокурорът от РП – К. е направил обоснован и закосъобразен краен извод и е постановил прокурорският си акт в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Като не е съобразил изложеното и е отменил с обжалваното определение Постановлението на РП – К. от 10.06.2014 год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 204/2014 год. по описа на РУ”Полиция” – Г.К., първоинстанционният съд е постановил неправилен - необоснован и незаконосъобразен съдебен акт. Посоченото налага обжалваното определение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго такова, с което да бъде потвърдено постановлението на РП – К. за прекратяване на наказателното производство.

Водим от изложеното, и на основание чл. 243 ал.7 от НПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА Определение № 55/04.07.2014 год., постановено по Ч.н.дело № 692/2014 год. по описа на К.йския съд, с което е отменено Постановление от 10.06.2014 година на Р. П. - К. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 204/2014 година по описа на РУ „Полиция” – Г.К., и делото е върнато на РП – К. за доразследване, вместо което п о с т а н о в я в а:

ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 10.06.2014 година на Р. П. - К. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 204/2014 година по описа на РУ „Полиция” – Г.К., образувано срещу Д.А.П. от Г.К., с ЕГН *, за извършено престъплени по чл.183 ал.1 от НК.

Определението не подлежи на обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.