ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 129
гр. Перник, 06.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Борислава П. Борисова-Здравкова
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20231700500015 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Електрохолд Продажби“ ЕАД против Определение
№ 3724 от 26.10.2022г. по гр.д. № 03937/2022г. на PC Перник, с което е оставена без
уважение молба по чл. 248 ГПК от ответника „Електрохолд Продажби“ ЕАД за изменение
на решение № 992/10.10.2022 г. по гр.д. № 03937/2022 г. на ПРС в частта за разноските, в
която „Електрохолд Продажби”ЕАД е осъден да заплати на ищеца М. П. С. сумата от 337,77
лв. разноски по делото.
В жалбата се иска отмяна на обжалваното определение и вместо него се постанови
друго, с което се уважи молбата на ответника за изменение на решението на РС - Перник в
частта за разноските и същите се възложат в тежест на ищеца на осн. чл.78, ал.2 от ГПК.
Доводите като цяло се свеждат до това, че разноските за първоинстанционното производство
следва да бъдат възложени в тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК, а именно -
ответникът е признал иска и не е дал повод за предявяване на иска. Дори съда да приеме, че
ответникът извънсъдебно е претендирал да е носител на вземане срещу ищеца, то не е повод
за завеждане на делото, защото не се установява по делото ответникът да е преустановил
електрозахранването за имота на ищеца, не се установява ищецът да е поискал
възстановяване на ел. захранването, нито се установява отказ от ответното дружество да го
възстанови.
Ответната по жалбата страна- М. П. С. е подал писмен отговор, с който оспорва
частната жалба и моли оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното
опредление.
Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на
страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:
Частната жалба, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е допустима. Разгледана
по същество, частната жалба е основателна по следните съображения:
1
Гр. д. № 03937/2022г. на ПРС е приключило с решение № 992 /10.10.2022 г., с което
по отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124 ГПК от М. П. С. срещу "Електрохолд
Продажби" АД /предишно наименование "ЧЕЗ Електро България" АД/ е признато за
установено, че М. П. С. не дължи сумата 909.30лв.-претендирана от дружеството като
начислена служебно по издадена фактура № *** от *** и начислена по КП № *** от *** и за
периода 27.02.2014-27.05.2014 за обект нах. се *** обект - къща с аб.№ *** и клиентски №
*** относно извършена корекция, като погасени по давност. Със същото решение
ответникът "Електрохолд Продажби" АД е осъден да заплати на М. П. С. разноски по делото
в размер 337.77лв.
С молба от 18.10.2022г. по реда на чл. 248 ГПК ответникът е поискал РС да измени
решението в частта на направените разноски, като на основание чл.78: ал.2 ГПК да се
възложат на ищеца разноските по делото. По повод молбата на ответника по чл. 248 ГПК, с
обжалваното определение РС е отхвърлил искането му за изменение на решението в частта
за разноските, като същите са останали в тежест на ответника.
При така установеното, въззивният съд съобразява, че предпоставките за
недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са кумулативно
посочени в чл. 78, ал. 2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска
и да го е признал. Ответникът в отговора на исковата си молба и от последващото му
процесуално поведение следва да се приеме, че волята му е да признае безусловно иска,
поради което е налице една от кумулативните предпоставки за прилагане на чл. 78, ал. 2
ГПК – ответникът да признае иска.
Относно предпоставката на чл. 78, ал. 2 ГПК - ответникът да не е дал повод за
предявяване на иска, е налице трайно установена практика на ВКС, изразена в определение
№ 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, ГК, Четвърто г. о., определение №
534/6.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4484/2019 г. на ВКС, ГК, Трето г. о., Определение № 320 от
20.07.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1122/2022 г., II т. о., ТК и много други, с която е прието, че
преценката се извършва във връзка с предмета на конкретното дело и въз основа на
извънсъдебното и процесуално поведение на ответника. При такова свое поведение -
признание на иска, ответникът не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул
или не е предприел действия за принудително събиране на вземането срещу ищеца чрез
образувано изпълнително дело, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал
друг повод за предявяването на иска.
В случая ответникът не е станал причина за завеждане на делото, защото макар и
ответникът да е поканил извънсъдебно ищеца да плати, не отговаря за разноски, тъй като с
отговора на исковата молба е заявил признание на предявения иск за несъществуване на
вземането като погасено по давност и с поведението си не е дал повод за предявяването му,
тъй като в негова полза не е налице изпълнителен титул за събиране на вземането му –
предмет на делото, както и не се установява наличието на висящо изпълнително
производство срещу ищеца за събиране на същото вземане. Докато все още не е издаден
изпълнителен лист длъжникът може чрез подаване на възражение по чл. 414 от ГПК против
издадена заповед за изпълнение на парично задължение да предизвика завеждането на
исково производство, в което да заяви възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на вземанията на кредитора му. Същото важи и при предявен от кредитора
директен осъдителен иск. Отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той
предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на
вземането, поради изтекла погасителна давност. Действията на кредитора, с които той кани
длъжника си да плати съществуващото задължение, макар за него да е изтекъл давностният
срок, не обуславят необходимост длъжникът да се защити чрез предявяване на иск.
В тази връзка без правно значение е извънсъдебната покана/съобщение/фактура и др.
на кредитора до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки,
2
тъй като не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече
отговорност за разноски, ако е налице признание на иска до изтичането на срока за отговор
на исковата молба. Без правно значение е и дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за да може да
осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане, тъй като доброволно плащане от
длъжника или негови наследници ще е надлежно и след позоваването на давността, както и
след влизането в сила на решение, с което искът за вземането е отхвърлен като погасен по
давност /Определение № 534 от 6.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4484/2019 г., III г. о.,
ГК,Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о., ГК и др./.
С оглед на горепосочената съдебна практика, основателни са доводите на частния
жалбоподател, че не е дал повод за предявяването на иска поради това, че по искане от
ищеца до „Електрохолд продажби” ЕАД да бъдат отписани задълженията му, тъй като са
погасени по давност е получил отговор от 26.05.2021г. от ответното дружество, в което са
цитирани норми на ЗЗД относно правилата за погасителна давност, сред които и чл. 120, чл.
118 ЗЗД и че „.. оспорването може да се направи само пред орган за правна защита /съдебно/
и само като защитно възражение“. Тези действия нито са покана до ищеца да плати и
предупреждение, че при неплащане ще бъдат предприети съдебни действия за неговото
събиране, нито са неправомерни, респ. не изправят длъжника пред необходимостта да се
защити чрез иск. Освен това не се установява по делото, а и не се твърди от ищеца,
ответното дружество да е преустановило доставката на електрическа енергия за имота на
ищеца, поради неплащане на процесната сума. При подобни обстоятелства правата на
длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение
на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции, след като длъжникът
е направил възражение за изтекла погасителна давност.
С оглед гореизложеното, налице са и двете кумулативни предпоставки по чл. 78, ал. 2
ГПК и ищецът няма право на разноски съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, поради което обжалваното
определение следва да се отмени, респ. - по този начин следва да се измени по реда на чл.
248 ГПК решението на РС – Перник - в частта му за разноските, като заплащането на същите
от ответника бъде отменено.
В производството относно дължимостта и размера на разноските не се допуска
кумулиране на нови задължения за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не
намира приложение, така че на страните не се дължат разноски в настоящото производство.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 3724 от 26.10.2022г. по гр.д. № 03937/2022г. по описа на
Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение молба вх. № 20849/18.10.2022 г. от
„Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК ********* по реда на чл. 248 ГПК за изменение на
постановеното по делото решение № 992/10.10.2022 г. в частта за разноските, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 ГПК решение № 992/10.10.2022 г. по гр.д. № 03937/2022 г.
по описа на Районен съд – Перник в частта за разноските, като отменя осъждането на
„Електрохолд Продажби“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София
бул.Цариградско шосе 159 Бизнес Център Блок Бенч Марк да заплати на М. П. С. ЕГН
********** *** разноски по делото в размер 337.77лв.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4