Р Е Ш Е Н
И Е №
260132
гр. Пловдив, 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и седми
януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря ЕЛЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа
докладваното от съдията т.д.№ 200 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД.
Ищецът С.К.Н., ЕГН **********,*** ***, със съд. адрес:***, ***, чрез адв. С.Ч.,***,
е предявил срещу ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК *********, обективно кумулативно
съединени искове за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди от ПТП.
Твърди, че на ***г. в гр. *** А.В.А. управлявал лек автомобил „Опел
Астра", рег.№ ***. На кръстовището на ул. *** водачът нарушил правилата за
движение и не съобразил поведението си с пътен знак БЗ „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, поради което загубил
контрол над управляваното от него МПС и причинил ПТП с лек автомобил „Опел
Корса”, рег.№ ***, управляван от ищеца С.К.Н., на когото са причинени телесни
увреждания.
По случая е образувана пр.пр. № 906/2018 г. на РП- ***, ДП
№ 11/2019 г. на РУП - ***.
В резултат от настъпилото ПТП и в
непосредствена причинна връзка с него на С.Н. са причинени телесни увреждания.
Непосредствено след ПТП той е откаран в УМБАП "***" ЕАД - ***, където
са му направени множество медицински интервенции и манипулаци, като са установени
следните травматични увреждания: Комоцио; Вентрално клиновидно снишение на Тн11
и Тн12, представляващо счупване на гръбначен прешлен; Травма на корема, долната
част на гърба и таза; Силни болки в гръдния кош; Кръвонасядане в средна трета
на дясната предмишница и по горната повърхност на лява раменна става.
След
ПТП пострадалият С. е имал и продължава да има силни болки на увредените места,
главоболие, световъртеж и затруднено дишане, като уврежданията са наложили
прием на медикаменти и спазване на щадящ режим. Оплакванията му са продължили
дълго време и не са отшумяли и до ден днешен; довели са до невъзможност дълго
да полага труд; след изписване от болницата не е можел да се обслужва и е бил
изцяло зависим от своите близки. Освен рани и охлузвания, претърпяното
прозишествие се е отразило изключително негативно и на емоционалното и
психологическото състояние на ищеца. И до момента той страда от стрес и
безсъние, внезапно чувство на страх, все още изпитва паника, когато се качва в
автомобил и често преживява отново и отново случилото се, чувства се потиснат,
изолиран и нещастен. Негативните емоционални преживявания са довели до развитие
на остра стресова реакция и остро душевно разстройство у ищеца.
Освен
претърпените неимуществени вреди, ищецът е претърпял и имуществени вреди в
размер на 240,10 лв., представляващи разходи, свързани с лечението му за
закупуване на медицински изделия и медикаменти.
За
лекия автомобил „Опел Астра”, рег.№ ***, има сключена застраховка „ГО” в ЗД
„Бул Инс” АД, с полица № ***/***/***,
валидна от *** г. до *** г., което е основание за ангажиране отговорността на ответното
дружество. Ищецът е предявил извънсъдебна претенция за заплащане на обезщетение
с вх.№ *** г., но ответникът не е определил и изплатил обезщетения на
пострадалия ищец.
Ето защо
ищецът моли съда да осъдите ответника ЗД“ Бул Инс” АД да му заплати
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв., претърпени
вследствие причиняване на телесна повреда при ПТП от ***г., реализирано от
застрахован при ответника по застраховка „ГО“ водач, както и сумата 240,10 лв.
- разходи за лечение, ведно със законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от ***г.
до окончателното плащане на обезщетенията и направените по делото разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба, в допълнителна
ИМ и в писмени бележки по съществото на спора. В подкрепа на твърденията си
ангажира писмени и гласни доказателства и експертизи.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД - София, ЕИК *********, със съд. адрес:***, чрез
адв. Н.Ш., е подал отговор, в който заявява, че предявените искове са
допустими, но ги оспорва по основание и по размер.
Оспорва описания в ИМ механизъм на ПТП, както и приложения Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от ***г., тъй като той не съдържа
задължителните реквизити по образеца, съставляващ Приложение № 1 по чл. 3, ал.
1 от Наредба № 1з-41/12.01.2009 г.
Оспорва твърденията за извършени нарушения от водача на лекия автомобил „Опел
Астра”, рег.№ ***, както и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и
причинените на ищеца травматични увреждания на торакалните прешлени. В
приложеното съдебно-медицинско удостоверение № ***/*** г., издадено от д-р К.
Х., изрично е посочено, че за изясняване
характера на счупването на 11 и 12 прешлени следва да се направи скенер, за да
се изясни дали то е с дегенеративен или с травматичен произход.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия
ищец, който се е движил с несъобразена с конкретната пътна обстановка скорост и
не е бил с поставен предпазен колан при процесното ПТП. Освен това,
непосредствено след ПТП ищецът е отказал хоспитализация и адекватно лечение,
което е довело до по-продължителен оздравителен процес и до причиняване на
по-големи болки и страдания, а впоследствие липсват данни за проведено каквото
и да е лечение на ищеца.
Претендираното обезщетение за неимуществени вреди е и прекомерно завишено
по размер и не отговаря на принципа на справедливостта.
Оспорва и претендираните имуществени вреди, тъй като заплатената такса от
30 лв. за освидетелстване на ищеца не е била необходима за лечението му, а е
изцяло по негово желание, а приложената фактура за закупени медикаменти на обща
стойност 200,10 лв. е издадена месец и половина след ПТП и не се установява
необходимостта именно на тези медикаменти за лечението на ищеца.
Възразява и относно претенцията за лихви и счита, че такива се дължат от
датата на уведомяване на застрахователя.
Ето защо, моли исковете да се отхвърлят изцяло като недоказани и неоснователни,
ведно с присъждане на разноски.
Подробни съображения в тези насоки излага в отговора си и по съществото на
спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства и експертиза.
Ищецът е подал Допълнителна искова молба, в която оспорва всички твърдения
на ответника, изложени в отговора. Прави възражение за прекомерност на
заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.
Поставя допълнителни въпроси към поисканите експертизи.
Ответникът е подал Допълнителен отговор, в който заявява, че поддържа
изцяло всички възражения и оспорвания, изложени в отговора.
Съдът, като
прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявените искове,
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като обсъди
доводите на страните, съгласно чл. 235 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори, а и от приложеното
а.н.д.№ 112/2020 г. на РС - ***, се установява, че с влязло в сила на
13.08.2020 г. Решение № 63/28.07.2020 г. А.В.А. е признат за виновен в това, че
на ***г. в гр. ***, на кръстовището на ул. ***, при управление
на лек автомобил „Опел Астра", рег.№ ***, е нарушил правилата за движение по
чл. 6, т. 1 и по чл. 47 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на С.К.Н.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на телата на 11 и 12 гръден
прешлен, довело до трайно затрудняване движенията на снагата, с което е
осъществил състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, пр. 2, вр. 342,
ал. 1 от НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 от НК го освобождава от
наказателна отговорност и му налага административно наказание.
От заключението на
приетата съдебна авто-техническа експертиза с вещо лице инж. С.К.М., което
съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от
страните, се установява, че на ***г. около *** часа водачът А.В.А.
е управлявал лек автомобил „Опел Астра“ по ул. *** в посока от юг на север, а
водачът С.К.Н. е управлявал лек автомобил „Опел Корса“ по ул. *** в посока от
изток на запад. При достигане на кръстовището на ул. *** лекият автомобил „Опел
Астра“ навлиза в кръстовището, а едновременно с него навлиза и лекият автомобил
„Опел Корса“. Ударът между двата автомобила настъпва в предната част на лекия
автомобил „Опел Астра“ и в лявата странична част на лекия автомобил „Опел
Корса“. В следствие на удара лекият автомобил „Опел Корса“ променя
направлението си на движение и се установява на северозападния ъгъл на тротоара
на кръстовището, а лекият автомобил „Опел Астра“ остава в кръстовището.
Скоростта на движение на лекия автомобил „Опел Астра“ в
момента на удара е била около 30
км./час, като водачът му е имал
възможност да предотврати произшествието в случай, че своевременно е
предприел спиране, за да пропусне лекия автомобил „Опел Корса“ да премине през
кръстовището.
Водачът на лекия автомобил „Опел Астра“ е имал възможност да предотврати
произшествието в случай, че своевременно е предприел спиране, за да пропусне лекия
автомобил „Опел Корса“ да премине през кръстовището. Основна причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на лекия автомобил „Опел
Астра“ - А.В.А., е навлязъл в кръстовището, без да пропусне движещия се по пътя
с предимство лек автомобил „Опел Корса“. Няма данни по делото за деформациите
на двата автомобила.
Водачът на лекия автомобил „Опел Астра“ би имал
техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено спиране, ако се
е движел със скорост по-малка от 24 км./час, а водачът на лекия автомобил „Опел
Корса“ би имал техническа възможност да избегне удара чрез безопасно екстрено
спиране, ако се е движел със скорост по-малка от 23 км./час.
В анализираната пътна ситуация водачът на лекия автомобил
„Опел Корса“ при движение с установената скорост и от момента на откриване на
видимост към лекия автомобил „Опел Астра“ е нямал техническа възможност да установи автомобила преди
мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране.
Травмите на С.К.Н. не са причинени от притискане от
деформирани части на купето. С поставен предпазен колан степента на защита на
гръдната област е удовлетворителна, а без поставен предпазен колан е лоша. С
поставен предпазен колан степента на защита на главата е висока, а без поставен
предпазен колан е слаба. Лекият автомобил „Опел Корса“ има предпазни колани на
всички места.
Няма спор, че за управлявания от виновния водач А.В.А.
лек автомобил „Опел Астра”, рег.№ ***, има валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното ЗД „Бул Инс” АД, с полица № ***/***/***, валидна от *** г. до *** г.
От приложената по
делото медицинска документация на ищеца както и от заключението на
съдебно-медицинската експертиза с вещо лице д-р М.К.Б., което съдът възприема
като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено от страните, и от
обясненията, дадени от вещото лице в съдебно заседание на 16.01.2020 г., се
установява, че при процесното ПТП на ***г.
на ищеца С.К.Н., *** г., е било причинено: Мозъчно сътресение. Повърхностна травма на корема, гърба
и таза. Счупване на гръбначен прешлен. Кръвонасядания по дясна предмишница и по
лява раменна става. Описаните травматични
увреждания са причинени от удар или притискане със или върху твърд тъп предмет
и отговарят да са получени по начина, който се описва - при ПТП, като водач на
лек автомобил е блъснат от друг лек автомобил. Непосредствено след инцидента
пострадалият Н. е изпитвал от умерени по сила и интензитет болки и страдания,
които постепенно са затихвали в хода на оздравителният процес, до пълното им
изчезване след неговото приключване.
Веднага след ПТП първа
помощ на пострадалият Н. ***, където е направена рентгенография на гръден кош.
След това той е транспортиран до
УМБАЛ „***” ЕАД - ***,
където е извършена рентгенография на череп, на шийни прешлени, на поясни
прешлени, УЗ на корем. След това е консултиран НХ и е предложена
хоспитализация, която Н. е отказал. Липсват
други медицински документи относно лечението на Н., освен приложена фактура за
закупени Панадол, Бруфен R, Аналгин ампули, Кетонел и Цедралекс.
Към момента на прегледа на *** г. пострадалият Н. е напълно възстановен
с пълен обем на движенията в поясната област и изпитва само частични болки при
някои движения, но ако проведе малко ЛФК и физиотерапия тези болки ще изчезнат.
Издаването на съдебномедицинско удостоверение е по желание на пострадалия и
няма задължителен характер. Фактурата за закупени медикаментите, касае продукти
свързани със сваляне на температура, нестероидни противовъзпалителни и
болкоуспокоителни, като липсват медицински документи за изписването на същите,
но по принцип такъв вид медикаменти могат да се приемат при такава травма.
Снишаването на телата на
прешлените се получава при падане на седалището или при въздействие на сили,
насочени по хода на гръбначния стълб. Напълно е възможно снишението на телата
на прешлените Th 11 и Th l2 да се дължи на дегенеративни
изменения в гръбначния стълб, които са предхождали ПТП. За това и съдебния
лекар при прегледа е препоръчал КАТ с цел да се диагностицира това увреждане.
Това се потвърждава от предоставения КАТ от *** год. Поради не извършеният КАТ
на прешлените веднага след ПТП не може да се каже с категоричност дали това
снишение е в резултат на ПТП или стара травма. Хоспитализацията в НХ би дала
отговор дали се касае за прясно счупване или за старо, както и евентуална
стабилизация би съкратила възстановителният процес многозначително. Освен оказаната
медицинска помощ, липсват медицински документи относно провеждане от
пострадалия Н. на някакво лечение на травматичните увреждания.
В представените
медицински документи няма данни за описани травматични увреждания по гръдния
кош на Н., които
да са причинени от поставен обезопасителен колан. Във всички случаи при ПТП,
ползването на обезопасителен колан води до намаляване или ограничаване на
травматичните увреждания у пострадалия. Ролята на предпазния колан е да задържи
тялото към седалката. Тялото в шийната област не е така добре защитено от
предпазния колан, както торса. В такива случаи по-голяма роля играе подглавника
на седалката, за да предпазва от травми на главата и шията, а не предпазния
колан.
От делото е прието заключението и на съдебно-психиатрична експертиза с вещо лице д-р М.П.П. - ***,
което съдът възприема като компетентно, безпристрастно изготвено и неоспорено
от страните. От него се установява, че след процесното ПТП ищецът е имал оплаквания относно психичното си състояние -
напрегнатост, безпокойство, неприятни телесни усещания, отчаяние, загубил
обичайните си интереси и инициативността си, бил е нарушен нощния сън. Търсил е
специализирана психиатрична помощ и е започнал лечение под контрол, с промяна
на доза и комбинация в динамика. Отчетено е подобрение в очакван срок. Субективните
оплаквания на ищеца, налагащи лечение с транквилизатор и антидепресант, са
съотносими с преживяната травма при ПТП по време и специфика. Предписаната
медикаментозна комбинация е приложима при тревожно депресивни състояния, като не
е имало необходимост от постъпване на лечение в специализирано заведение. В
конкретния случай симптоматиката на Тревожно депресивното състояние е съответна
на изразеността на Постравматично стресово разстройство. Налице е
персистиране на тревожно-депресивна и астено-вегетативна симптоматика, която е
ситуативно изводима. Не е настъпило усложнение с развитие на психично
разстройство, при което да е нарушено качеството на психичните функции.
По време на изследването ищецът Н. е в достатъчно
стабилно соматично здраве, без данни за психично разстройство, което еднозначно
да бъде свързано с преживяното ПТП. Няма актуални оплаквания, но продължава да
приема психотропни медикаменти в редуцирана доза. Изпитва удовлетворение, че
има възможност да работи. Преценява естеството на работата си и придружаващите
специфики, съобразява натоварването и предпочита да бъде медикаментозно
подкрепен. Има и подкрепата на най-близкото обкръжение.
При ищеца се установява емоционална балансираност,
готовност за рационален подход спрямо здравословните нужди. Липсват данни за
преекспониране на преживяното, както и модификация на факти. Не се установява
тежка житейска дезадаптация или психично разстройство с качествено нарушени
психични функции, като следствие на преживения инцидент.
От анализа на данните може да се каже, че ищецът е
преживял Остра стресова реакция. Като протрахиран отговор на събитието е развил
Постравматично стресово разстройство, съпроводено със ситуативно обусловена
тревожно-депресивна симптоматика, изводими от преживяното ПТП. Няма обективни
данни да неговата продължителност с приложени последователни медицински
документи, като експертизата не може да се ангажира с прогноза за евентуален
рецидив и протрахиране на състоянието, като понастоящем прогнозата е
благоприятна.
По делото са разпитани свидетелите А.В.А.,
С. Г.И. и Б.К.К., показанията на които съдът кредитира като логични,
последователни и непротиворечиви.
От показанията на свид. А. – участник в
процесното ПТП, се установява, че управлявал лекия автомобил „Опел Астра“
в гр. *** – „Имаше знак „Стоп“, който аз
не видях, поради разсеяност, и ударих г-н С.Н., който беше водач на друг
автомобил. Другият автомобил беше „Опел“. Това стана на кръстовище. Знакът „Стоп“
не се виждаше от едни дървета. Той изобщо не се виждаше. Сега се вижда, защото
са отрязали дърветата. От моята кола нямаше видимост, че идва друга кола.
Другият шофьор ми се падаше от дясна страна“.
От
показанията на свид. И.– брат на съпругата на ищеца, се установява, че
той видял ищеца непосредствено след катастрофата – „в болницата в *** …имаше болки в гърдите, в корема, имаше кръв по
главата от лявата страна. Бяха му направили рентгенова снимка. Полицаят дойде и
му взе кръвна проба. Беше в съзнание, обаче изпитваше болки. …След това
тръгнахме за ***, понеже имал право на друго мнение от друг специалист, а и той
не се чувстваше добре - изтръпваха му краката и имаше болки. …Същия ден от
болницата в Първомай аз го докарах тук в ***. …не останах с него в болницата,
сестра ми беше с него. … Предложиха му да остане в болницата или да се лекува
вкъщи, … той предпочете да се прибере вкъщи…
Преди инцидента си беше абсолютно здрав, не е имал оплаквания в главата или
другаде. Впоследствие, след изписването от Спешното отделение в ***, ние се
виждаме доста често и знам, че ходи на рехабилитация, обезболяващи вземаше
постоянно, не можеше да спи, нервен беше. Изнерви се от цялата ситуация.
Доколкото сестра ми ми каза, са му предложили оперативно лечение, но той трябва
да реши кога. Той да прецени и той реши засега да не се подлага на операция,
впоследствие ще решава какво ще прави.
След инцидента той два-три месеца въобще не ходи на работа, беше трудно
подвижен, не можеше да прави нормални движения, понеже работата му е с ***,
постоянно 12 часа на крак. Има *** и ходи да ***, води се ***. В началото, още
първия месец, не можеше да се справя сам, беше му необходима помощ да се облича
и да се придвижва, по стълбите особено. Близо месец му беше необходима помощ,
след това вече започна по-самостоятелно.
Възстановителният процес продължи поне два-три месеца, доколкото си спомням
аз от моите наблюдения, даже все още се оплаква някой път, че има изтръпване на
краката, на врата, на гърба, даже не може да ходи да работи като преди – да ***
по цяла вечер. Сега вече работи, но не както преди - преди работеше денонощно
може да се каже, но сега не може да стои толкова време прав, като преди.
Доколкото си спомням, взимаше болкоуспокояващи, за да му притъпят болката,
и мисля, че ходи на *** на някакви процедури за раздвижване, не знам точно с
подробности.
Към момента изпитва затруднения във връзка с травмата. Не може да стои
дълго време прав, като стои един час прав, започват да му изтръпват краката,
има ограничени движения.
Промени се С. след катастрофата - изнерви се, сестра ми даже се оплаква
много пъти, че е станал нервен. Той е свикнал като всеки мъж да издържа
семейството, да не е в тежест, може би от тази гледна точка. Изнервен стана
след инцидента.
В болницата в *** са искали да го оперират, точно не знам, нещо е станало
въпрос за прешлените, някакъв засегнат прешлен е имал. За тези неща знам от
сестра ми“.
От показанията на свид. К.– зет на
ищеца, се установява, че „При инцидента
беше замаян, имаше главоболие. Аз го видях на следващия ден, след като се
прибра вкъщи. Имаше болки в гърдите, в корема, болки в гърба, където му е
травмата, и болки в таза.
Преди инцидента си беше здрав, в нормално здраве, не се е оплаквал от болки
точно на тези места. Знам, че по спешност след инцидента беше в болницата в ***,
после продължи в ***, в деня на инцидента, и на следващия ден вече си беше
вкъщи.
Първоначално му беше много тежко състоянието - имаше болки в гърдите,
дишането му беше затруднено, не можеше почти да мърда, трябваше постоянно да
лежи, всяко движение му беше много болезнено, болките му продължиха, беше
постоянно на болкоуспокояващи.
Поне до месец след инцидента не можеше без чужда помощ да се обслужва, да
се движи, не можеше да спи. От болки постоянно се будеше, просто трябваше да си
върши нормалните ежедневни нужди с чужда помощ. След това продължи пак вкъщи да
се лекува. По-самостоятелен беше дотолкова, че можеше да се обслужва, но
състоянието му беше също толкова тежко.
След изписването от болницата в ***, продължи да посещава личния лекар,
който го следеше. Посети невролог, направи си ЯМР, така че продължава там
периодично да се следи.
След инцидента, първите месеци не можеше да се обслужва сам и не работеше.
Поне три месеца въобще не можеше да работи. Към днешна дата със сигурност не
работи както преди инцидента - трудно му е да стои прав, промени си ангажиментите,
вече не може да работи като преди инцидента. Избира ангажиментите, избира
по-леки, не толкова динамични и натоварващи. Продължават си тези проблеми,
защото и работата му е такава, че се налага да стои прав. Вече не може да стои
прав и затова избира по-леки и кратки ангажименти. Той е *** - ***.
Той прави различни балнеолечения, различни процедури, които мисля, че си ги
заплаща той сам. Периодично знам, че си прави такива процедури, които да го
повлияят. Продължава да има оплаквания във връзка с травмите и до ден днешен -
когато стои прав, му се появява изтръпване. Говоря за физически травми. Те си
продължават и до ден-днешен.
По отношение емоционалното му състояние той се промени със сигурност. През
първите месеци беше само вкъщи на лечение, нямаше никакви социални контакти,
напълно му се промени начина на живот, което му се отрази психически много на
емоционалното състояние. Другото, което е, че той не можеше да работи, а той
като глава на семейството се грижеше за семейството си. Това психически много
го срина, много негативно му повлия това нещо. Липсата на социалните контакти
също много негативно му се отрази на емоционалното състояние.
И преди, и след инцидента в седмицата се виждаме, като оставам по няколко
дена всяка седмица. Знам, че планува да се приложи някаква операция, но е по
преценка на лекуващия лекар. Така знам, че по преценка на лекаря ще бъде
извършено това нещо.
…Прави процедури с минерална вода във ***. Знам, че ходи периодично там,
където му провеждат такива процедури“.
Няма спор, че ищецът е заявил пред
ответното застрахователно дружество претенция за обезщетение вх.№ ***
г., но ответникът не е определил и изплатил обезщетения на пострадалия ищец.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявените обективно кумулативно съединени искове срещу ответното
застрахователно дружество с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ са процесуално допустими,
като е започнала процедура по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл.
380 от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач и е изтекъл 3-месечния
рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ за
доброволно уреждане на отношенията.
По
същество исковете са ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНИ.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства и експертизи се
установи, че
по повод на процесното ПТП на ***г. в гр. *** е налице
фактическият състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 и сл. от ЗЗД, тъй като съгласно чл. 300 от ГПК, вр. чл. 413, ал. 2 от НПК и
Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.на ВКС по тълк.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК, влязлата
в сила присъда, в случая - влязлото в сила Решение № 63/28.07.2020 г. по чл. 78а от НК по а.н.д.№ 112/2020 г. на РС - ***, е задължително
за гражданския съд, разглеждащ гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца.
В резултат
на неправомерното поведение от страна на прекия причинител на деликта - водача на лек автомобил „Опел Астра", рег.№ ***, - А.В.А., който е нарушил правилата за
движение по чл. 6, т. 1 и по чл. 47 от ЗДвП, на ищеца С.К.Н. е причинена
по непредпазливост средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на телата на 11 и 12 гръден прешлен, довело до трайно затрудняване
движенията на снагата. Това телесно увреждане, както и причинените по-леки увреди
– мозъчно сътресение; повърхностна травма на корема, гърба и таза; кръвонасядания
по дясна предмишница и по лява раменна става, според наличната по делото
медицинска документация и заключенията на СМЕ, са причинили на пострадалия неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени умерени по сила и интензитет физически
болки и страдания, които постепенно са затихвали в хода на оздравителният
процес, до пълното им изчезване след неговото приключване, както и
неимуществени вреди в емоционалното и психологическо състояние на ищеца, който
според СПЕ е развил като протрахиран отговор на ПТП Постравматично
стресово разстройство, съпроводено със ситуативно обусловена тревожно-депресивна
симптоматика, които вреди са в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП, съгласно неоспорените експертизи на вещите лица д-р М.Б.
и д-р М.П.
Тъй като няма спор, че за управлявания от виновния водач А.В.А. лек автомобил „Опел
Астра”, рег.№ ***, е налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност” с ответника ЗД „Бул Инс” АД, с полица № ***, валидна от *** г. до *** г., е
налице хипотезата на чл. 432, ал. 1 от КЗ,
съгласно която увреденото лице
/ищеца/, спрямо
когото застрахованият причинител на вредата е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя. Отговорността на застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите” е функционално
обусловена и произтича от деликтната отговорност на застрахования - пряк
причинител на увреждането, като увреденото лице има право
да избере срещу кого от тях да насочи
претенциите си за обезщетяване на вреди от ПТП.
Спазена е процедурата по чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, вр. чл. 380 от КЗ, която
предвижда специална допълнителна предпоставка за допустимост на прекия иск на
пострадалия срещу застрахователя на ГО на виновния водач – изтичането на
3-месечен рекламационен срок от сезирането на застрахователя по реда на чл. 380
от КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и застрахователя
по повод заплащане на застрахователно обезщетение. Разпоредбата на чл. 498, ал.
3 от КЗ изрично обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започнала
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалите при ПТП и
застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ на виновния
водач, като в случая претенциите за обезщетение са
предявени пред застрахователното дружество със Заявление вх.№ *** г., но не са
удовлетворени, поради което след изтичане на
3-месечния рекламационен срок в полза на ищеца като увредено лице е възникнало
правото му на пряк иск срещу застрахователя на виновния водач.
Предвид гореизложеното и след като прецени продължителността, характера и интензитета на причинените на ищеца С.К.Н. неимуществени вреди, причинени при процесното ПТП на ***г.,
и
съобразявайки се с разпоредбата
на чл. 52 от ЗЗД, съдът намира,
че сумата от общо 30 000 лв. би
репарирала претърпените от него психически и физически
болки и страдания, като до пълния
предявен размер от 50 000 лв. искът се явява прекомерно завишен и
неоснователен, поради което следва да се отхвърли.
При определяне размера на обезщетението съдът взема
предвид обстоятелствата, че пострадалият е бил в активна трудоспособна възраст (*** г.), като след ПТП
е ограничил поеманите от него трудови ангажименти като ***, съгласно
показанията на свид. С. И.и Б. К.; не е претърпял оперативна интервенция или други инвазивни манипулации;
отказал е болнично лечение, като е продължил да се лекува в домашни условия
сравнително кратък период от около 1 – 2 месеца за физическите травми; към момента на прегледа от вещото
лице д-р М. Б. на *** г. ищецът е напълно възстановен с пълен обем на
движенията в поясната област, като изпитва само частични болки при някои
движения, но ако проведе подходяща ЛФК и физиотерапия тези болки ще изчезнат
напълно. Заедно с това, съдът отчита и значително по-тежките последици в
емоционалното и психическото състояние на ищеца, който в резултат на ПТП е
развил остро стресово разстройство - търсил е специализирана психиатрична помощ
и е започнал лечение под контрол, с промяна на доза и комбинация в динамика, с
отчетено подобрение. Въпреки това, и към момента на СПЕ продължава
необходимостта от прием на психотропни медикаменти в редуцирана доза за
преодоляване на субективните оплаквания на ищеца.
Направените от ответника
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия С.Н.
не се подкрепят от събраните по делото доказателства, поради което са
недоказани и неоснователни.
Освен неимуществени
вреди ищецът е претърпял и имуществени вреди от процесното ПТП, изразяващи в направени
разходи за медикаменти в размер на общо 200,10 лв., съгласно приложената
фактура № ***/*** г., издадена от ЕТ „Е.Й.-***“, за сваляне на температура,
нестероидни противовъзпалителни и болкоуспокоителни, които медикаменти са във
връзка с лечението на получените от ищеца травматични увреждания при ПТП,
съгласно СМЕ. Ето защо,
застрахователят следва да обезщети и претърпените от ищеца имуществени вреди в
размер на общо 200,10 лв. – разходи за медикаменти, до който размер искът е
доказан и основателен. Претенцията за сумата 30 лв. за издаване на съдебномедицинско
удостоверение е неоснователна, тъй като издаването на такова е по желание на
пострадалия, няма задължителен характер, съгласно СМЕ, и не би имало
необходимост от същото, ако пострадалият бе приел предложеното му болнично лечение.
Тъй като главните искове по чл. 432,
ал. 1 от КЗ за обезщетяване на имуществени и неимуществени вреди се явяват основателни и доказани, макар и частично, то и акцесорната претенция за лихви се явява основателна и следва да се
уважи, като се присъди обезщетение
за забава по чл. 86, вр. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД в размер на законната лихва върху
присъдените главници. Съгласно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ,
застрахователят дължи законната лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл.
106, ал. 3 от КЗ, т.е. от *** г., тъй като
претенцията е заявена на *** г., до окончателното
плащане.
Ищецът е освободен на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 от ГПК от внасяне на
такси и разноски по делото, като на упълномощения от него адвокат С.Ч. следва
да се присъди на основоание чл. 78, ал. 1 от ГПК адвокатско възнаграждение по
чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв., съразмерно с уважената част от
исковете или 1 436 лв.
Ищецът следва да заплати на ответника на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК направените от дружеството разноски по съдебното
производство в размер на общо 2 794,40 лв., в т.ч. възнаграждение за 1
адвокат – упълномощения адв. Н.Ш. (л. 293 – 296), но съразмерно с отхвърлената
част от исковете или общо 1 680 лв.
Ответникът следва да заплати на
държавата по сметка на ОС – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал.
1, т. 4 от ГПК държавна такса в размер на 1 200 лв. и общо 485 лв. – разноски
за трите експретизи.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД -
София, ЕИК *********, със съд. адрес:***, чрез адв. Н.Ш., да заплати на С.К.Н.,
ЕГН **********,*** ***, със съд. адрес:***, чрез адв. С.Ч., на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД сумата 30 000 лв. (тридесет хиляди
лева) - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в умерени физически болки
и страдания с благоприятна прогноза, в резултат на средна телесна повреда – счупване
на телата на 11 и 12 гръден прешлен, както и мозъчно сътресение; повърхностна
травма на корема, гърба и таза; кръвонасядания по дясна предмишница и по лява
раменна става, а също и значителни емоционални и психически болки и страдания, довели до остро стресово
разстройство, ведно със законната лихва, считано от *** г. до
окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 50 000 лв. ОТХВЪРЛЯ иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД -
София, ЕИК *********, със съд. адрес:***, чрез адв. Н.Ш., да заплати на С.К.Н.,
ЕГН **********,*** ***, със съд. адрес:***, ***, чрез адв. С.Ч., на основание
чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 45 и сл. от ЗЗД сумата 200,10 лв. (двеста лева и
десет С.) - обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи
за медикаменти по фактура № ***/*** г.,
издадена от ЕТ „Е.Й.-***“, ведно със законната лихва, считано
от ***г. до окончателното плащане, като до пълния предявен размер от 230,10 лв.
ОТХВЪРЛЯ иска като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени
по банкова сметка *** „***“ с IBAN: ***, BIC: ***, с титуляр С.К.Н..***“ АД - ***, ЕИК ***, със съд. адрес:***, чрез адв. Н.Ш., да заплати на адв.
С.Ч., ЕГН **********,***, със сл. адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2, вр.
ал. 1, т. 2 от ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата 1 436 лв. (хиляда
четиристотин тридесет и шест лева) - адвокатско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА С.К.Н., ЕГН **********,
от ***, със съд. адрес: ***, чрез адв. С.Ч., да заплати на ЗД „Бул Инс“ АД -
София, ЕИК *********, със съд. адрес: ***, чрез адв. Н.Ш., на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата 1 680 лв. (хиляда шестстотин и осемдесет лева) – съдебни
разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД - София, ЕИК *********, със съд. адрес: ***, чрез адв. Н.Ш.,
да заплати на държавата по сметка на Окръжен съд – Пловдив на основание чл. 78, ал. 6, вр. чл. 83, ал. 1, т. 4
от ГПК държавна такса и съдебни разноски в размер на общо 1 685 лв. (хиляда шестстотин
осемдесет и пет лева).
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Апелативен съд – Пловдив в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: …………………
/М. Бедросян/