Р Е Ш Е Н И Е
№ 115/06.03.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм.д. № 55 по описа за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/.
Жалбоподателят Л.И.Т. ***, обжалва решение № 12/06.01.2023 г. на Министерски съвет на Р.България, за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) = 58+128,47 {километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана/ за краткост /решението на МС/ в частта му, която касае оценката на отчуждената част от 5 380 кв.м. на собствения му имот с идентификатор 11939.57.1 по КККР на с.Войници, представляващ земеделска територия – нива, целият с площ от 46184 кв.м., като е определено обезщетение в размер на 2668 лева. В жалбата се прави оплакване, че определената от ответника оценка за отчуждената част на този имот /от 5, 380 дка/ e силно занижена, не съответства на спецификата и размера на имота, не съответства на пазарните цени на имоти с подобни характеристики в района на община Монтана. Представя допълнителни доказателства, че имотът се обработва- договор за аренда, след разделянето му с ПУП- парцеларен, трасето ще минава през него, като една част остава маломерна, което ще се отрази на получаваната рента, както и пазарната му цена. Представени са и данни от НСИ за цени на земеделските земи по области и общини, като средната годишна цена за община Монтана за 2021 г. е 1430 лв./ л.70 от делото/.
В открито заседание, поддържа тези оплаквания, като в допълнение сочи, че съдът следва да съобрази заключението на вещото лице, което е изслушано в последното проведено по делото съдебно заседание.
Ответникът, Министерски съвет на Р. България, в представеното по делото писмено становище на процесуалния представител, отрича основателността на жалбата. В него се оспорва заключението на вещото лице, като се изтъква, че е съобразен неотносим пазарен аналог с оглед периода, т.к. единият нотариален акт, които е ползван за аналог е извън установения от закона период 30.05.2021 – 30.05.2022 г., а именно от 19.03.2021 г.. Единствено меродавно е съобразеното със закона и Наредбата за реда за определяне на земеделски земи, които са съобразени от оценителя в хода на административната процедура. Претендират се разноски като юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Агенция „Пътна инфраструктура“, чрез пълномощника си, отрича основателността на жалбата с идентични на изложените от ответника аргументи. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна министърът на регионалното развитие и благоустройството, чрез пълномощника, също оспорва жалбата, да не се кредитира заключението на вещото лице и претендират юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересована страна министърът на финансите, в писмено становище от пълномощника оспорва жалбата. не са заели становище.
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от легитимирана страна, засегната от правния ефект на оспореното решение. По същество е основателна.
В настоящото производство предмет на оспорване е само част от решението на МС, по-точно тази с която е определено обезщетение за част от имот с идентификатор 11939.57.1 по КККР на с.Войници, община Монтана, земеделска територия – нива, целият с площ от 46184 кв.м., като за 5380 кв.м. е определено обезщетение в размер на 2 668 лева.
По силата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС“Отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.“
В производството не се спори, че с решение на Министерски съвет републиканския път, част от който е и модернизацията на път “Видин- Ботевград“, е обявен за обект с национално значение по смисъла на § 5, т. 62 от ДР на ЗУТ и за национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС.
Съдът констатира, че оспореното решение на Министерският съвет е издадено в писмена форма, по предложение на министъра на РРБ и на министъра на финансите, валиден административен акт по смисъла на чл. 34а от ЗДС.
Съдът констатира и, че решението на МС е със съдържанието, регламентирано в разпоредбата на чл. 34б и е мотивирано, като в приложенията към него подробно са описани засегнатите от отчуждаването имоти и/или части от имоти, като идентификатор, вид територия, начин на трайно ползване, площ на целия имот, площ, засегната от отчуждаването, собствеността на имота, индивидуализиращите белези на собственика/собствениците и стойността на паричното обезщетение.
В производството по издаването на решението са спазени всички съществени административнопроизводствени правила, разписани в разпоредбите на чл. 34, чл. 34а и чл. 34б от ЗДС. От заинтересованото ведомство е изготвено мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на РРБ, като към него са приложени документите, посочени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Съответно, министрите на финансите и регионалното развитие и благоустройството са направили предложение до МС за отчуждаването на имотите, към което е приложен съвместен доклад. Решението е разгласено по предвидения в разпоредбите на чл. 34а ал. 3 и 4 от ЗДС ред. В табличен вид са приложени данни за имотите и частите от имотите за отчуждаване, вкл. и за тези, които се намират в землището на с.Войници, община Монтана, където се намира имота на жалбоподателя. Налице е финансова обосновка, възлагателно писмо и прочие, както и оценителски доклад за определянето на паричната равностойност на всеки от имотите – предмет на отчуждаването.
Видно е от този оценителски доклад, за землището на с.Войници, община Монтана земеделската земя се оценява по реда на Наредбата по чл. 36 от ЗСПЗЗ, поради липсата според оценителя на сделки със сходни имоти. При оценяването на частите от отчуждаваните в това /а и в други/ землище имоти е ползван реда, посочен в разпоредбата на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС, т. е правилата на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи. По този начин за засегната площ на всички 58 имоти в това землище, е определено обезщетение от общо 71594 лв.
С оглед заявеното искане от жалбоподателя, съдът допусна изслушване на съдебно икономическа – оценъчна експертиза, със задача към вещото лице да даде заключение каква е справедливата пазарна стойност на отчуждената част на имота на жалбоподателя, определена по реда на чл. 32, ал. 2 от ЗДС, чрез равностойно парично обезщетение в съответствие с предназначението на имота въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждения имот, като ползва вписани в Агенция по вписванията сделки за имоти с подобни характеристики, извършени в рамките на 12 месеца или близки до този период до отчуждаването на процесния имот, извършено чрез оспореното решение.
Вещото лице е изготвило първоначално едно експертно заключение от 09.02.2023 г., като в него е възприело, че съгласно информацията от Служба по вписвания Монтана за периода 30.05.2021 – 30.05.2022 г. са налице две сделки, които са неотносими, поради което оценката е извършена по реда на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи и е правилно определена. След представена допълнителна информация от жалбоподателя, както и в изпълнение на разпореждане на съда от 16.02.2023 г., от Агенция по вписванията София е предоставена информация за сделки със земеделски земи за 2021 г. и 2022 г., като съдът намира, че макар и част от тях да са извън изрично посочения период 30.05.2021 – 30.05.2022 г., но са в твърде близък времеви такъв и следва да бъдат взети предвид при определяне размера на обезщетението. В допълнителното второ експертно заключение вещото лице е ползвало допълнително събраните писмени доказателства, вкл. данните от Агенция по вписванията София, като е взело предвид две сделки, два нотариални акта № 76, том ІІ, рег.№ 2187, дело №111/19.03.2021 г. и № 36, том V, рег.№ 6087, дело № 420/16.07.2021 г., по които една от страните по сделката е търговец, а във втория случай и двете страни. От направените справки, предоставени от АВ София, може да се установи, че посоченото лице Тодор И. Белчев, изкупува и продава значителен брой имоти, очевидно извършва тази дейност по занятие, т.е. търговец по смисъла на чл.1, ал.1 от ТЗ. Въз основа на тази информация за реално реализирани сделки вещото лице е извело осреднена цена 1450 лв/дка. След което е заключило, че „стойността на обезщетението изведена въз основа на открити и осреднени сделки за продажба на имоти в землището на с.Войници, община Монтана – оценка по чл.32 от ЗДС за част от имот с идентификатор 11939.57.1 с площ от 5,380 дка се определя на стойност 7801 лв./5,380дках1450 лв./“
Настоящият съдебен състав не кредитира първото заключение на вещото лице, т.к. същото е необосновано, то е само въз основа на приложените от оценителя писмени доказателства, които се установи, че не са пълни, подходът е формален и определената цена очевидно не може да бъде приета като равностойно парично обезщетение.
Няма пречка обаче съдът да цени второто допълнително заключение като безпристрастно и компетентно. Действително, то не отговаря стриктно на изискванията на второто изречение на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, но, както съдът ще обоснове по-долу, в тази и част законовата разпоредба противоречи на чл. 1 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, като съдът следва да приложи принципите и целите, които тази разпоредба има предвид, респ. които преследва – арг. от чл. 5, ал. 4, изречение второ от КРБ.
Възраженията на ответника и на заинтересованите страни, които са в смисъл, че, на първо място, изобщо не следва да се прилага начина на оценка по чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, и на второ място, че тази разпоредба е неправилно приложена с оглед изискването на втората точка, касаещо времевия диапазон на изследваните сделки, не се споделят от съда.
Въпреки възражението относно решение от 14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото К. и други срещу България, с което тази юридсикция се произнася по съответствието на анализирана национална уредба с чл. 6, § 1 от КЗПЧОС и чл. 1 от ДПКЗПЧОС, съдът го намира за приложимо от настоящата инстанция, с аргумент от чл. 46 на самата Конвенция. Както е посочено в т. 91 на съображенията към това решение, разгледана в контекста и във връзка със съображенията, посочени в т. 86 и т. 87, начинът на определяне на обезщетението по този ред не гарантира присъждане на обезщетение, което е разумно свързано със стойността на отчуждаваната земя според изискването на чл. 1 от Протокол 1, като при това отчуждаване, обезщетяването на което се основава на така направена оценка на собствеността на имота на жалбоподателя, му налага непропорционална и прекомерна тежест, нарушаваща изискванията за баланс/пропорционалност между защитата на собствеността и изискванията от общ интерес. В същото решение изрично е посочено, че размерът на обезщетението трябва да се изчисли въз основа на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена, т. 63 и т. 107, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на закона, а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята съгласно чл. 17, ал. 5 от КРБ.
От разпоредбата на чл. 32 от Конвенцията, даваща изключителното право на ЕСПЧ да се произнася и по всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на конвенцията, следва извода, че решенията на Съда по конкретното дело са косвено задължителни и за всички останали държави-страни по конвенцията. Всъщност Конвенцията по своя замисъл отрежда на Съда роля, която отива отвъд дейността по решаването на конкретни дела. Чрез своите решения по тези дела ЕСПЧ изяснява и детайлизира смисъла и обхвата на задълженията, произтичащи за страните по Конвенцията от нейните текстове.
За пълнота следва да се отбележи, че по - специално ответникът възразява срещу последното заключение на вещото лице и с оглед една от сделките, която е използване от него като аналог с оглед позозоването на нотариален акт от 19.03.2021 г., което е извън установения по закона период. Съдът го намира за неоснователно. От една страна, видно от съображенията на ЕСПЧ, изложени в т. 107 от цитираното решение на Съда, подходящото обезщетение следва да се присъди към момента на отчуждаването, което разбиране е в разрез с изискването на нормата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Още повече, видно от заключението на вещото лице, посоченият нотариален акт от март 2021 г. не само е в твърде близък период, но и логично цената в него е по-ниска.
Съдът, като се позовава на изложеното по-горе, намира, че следва да бъдат отхвърлени всички възражения. Не може да се приеме, че определеният размер на обезщетение по Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските земи, е единствено относим към настоящия спор, т.к. от допълнително представените и събрани писмени доказателства, се установи безспорно, че има сделки в близкия до посочения период, и реалната пазарна цена на земеделската земя в това землище е доста занижена в оценителния доклад, което не съответства и на целта на закона.
С оглед проявлението на принципа на пропорционалност, следва да се приеме, че оценяването на съответния имот следва да е адекватно на икономическата ситуация, а видно от представените данни от НСИ за 2021 г., които макар да не се ценят съгласно разпоредбите на ЗДС, но същите отразяват реалната пазарна ситуация, т.е. оценяването следва да се извършва максимално близо до момента на отчуждаването на имота по правилата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС.
Посоченото налага процесната част от решението да се измени, като за отчуждената част на ПИ с идентификатор 11939.57.1 по КККР на с.Войници, община Монтана, цената на обезщетяване се увеличи от 2 668 лева на 7 801 лева.
Разноски не се дължат, т.к. не са заявени такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ решение № 12/06.01.2023 г. ма Министерски съвет на Р.България, , за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект: „Модернизация на Път I- 1 (Е-79) „Видин – Ботевград“, участък от км 61+750 (километраж по съществуващ път 1-1) = 58+128,47 {километраж по проект) до км 102+060 (километраж по съществуващ път 1-1) = 99+193 (километраж по проект) на територията на областите Видин и Монтана, в частта му, касаеща определянето на размера на паричното обезщетение за отчуждаването на част от 5380 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 11939.57.1 по КККР на с.Войници, представляващ земеделска територия – нива, целият с площ от 46184 кв.м., като е определено обезщетение в размер на 2 668 лв., като УВЕЛИЧАВА размера на паричното обезщетение на 7801 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия: