Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 22.01.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в
публично съдебно заседание на двадесет и
трети октомври през
две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Ивелина Симеонова
при секретаря
Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№1675
по описа за 2020г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №198246
от 21.08.2019г., постановено по гр.д.№53672/2017г.
по описа на СРС, ГО, 142 с-в, е признато за установено на основание чл.422,
ал.1, вр.чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, че В.К.Ш. с ЕГН**********
дължи на „Т.С.“ЕАД с ЕИК******** сумата от 2304,72 лева- стойност на доставена топлинна
енергия за периода от 01.01.2014г. до 30.04.2016г. и 333,10лв.- мораторна лихва
за периода от 03.03.2014г. до 13.02.2.2017г., както и сума за дялово разпределение
в размер на 7,07лв., от които 5,89лв. главница и 1,18 лева мораторна лихва,
представляваща 1/3 от общите начислени суми за абонатен №007721 за процесния
период, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 20.04.2017г. по
ч.гр.д.№11187/2017г. по описа на СРС. Със същото решение са отхвърлени
предявените искове с правно основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 ГПК,
вр.чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД срещу А.К.Ш. с ЕГН********** и И.К.Ш. с ЕГН**********
за сумите от по 2304,72- стойност на топлинна енергия за периода от 01.01.2014г.
до 30.04.2016г. и 333,10лв. мораторна лихва за периода от 03.03.2014г. до
13.02.2.2017г., както и сумите за дялово разпредленеие в размер на по 7,07лв,
от които 5,89лв. главница и 1,18 лева мораторна лихва, представляващи по 1/3 от
общите начислени суми за абонатен №007721 за процесния период. Ответницата В.К.Ш. е осъдена да заплати на ищеца
292,94лв. разноски в исковото производство и 69,57лв разноски в заповедното
прозиводство.
Решението е постановено
при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.
Срещу решението в
частта му, с която са отхвърлени предявените срещу А.К.Ш. и И.К.Ш. искове, е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ищеца
„Т.С.” ЕАД. Жалбоподателят поддържа, че неправилно първоинстанционният съд е
приел, че тези ответници не са потребители на топлинна енергия в процесния имот.
Твърди, че правото на собственост на ответниците е установено от представените
по делото доказателства и съгласно установената в ЗЕ презумпция е налице
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия с тези ответници
като потребители. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено в тази му
част, а исковете срещу А.К.Ш. и И.К.Ш.- уважени изцяло. Претендира разноски и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответниците, в
подадените в срок отговори на въззивната жалба на ищеца, молят решението на СРС
да бъде потвърдено в обжалваната му част.
Третото
лице-помагач „Т.с.“ЕООД не изразява становище по жалбата.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид наведените
във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, приема следното:
Предявени са
искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваните му части. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
Решението е и
правилно във всички обжалвани части, като на основание чл. 272 ГПК въззивният
състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивните жалби е необходимо да се добави и следното:
От представените
по делото писмени доказателства единствено по отношение на ответницата В.К.Ш.
се установява да притежава право на собственост върху процесния топлоснабден
недвижим имот. Оттук следва и невъзможността да се приложи законовата презумпция
по ЗЕ относно А.К.Ш. и И.К.Ш.. При това положение правилно първоинстанционният
съд е приел, че облигационно отношение по доставка на топлинна енергия в
процесния имот е възникнало само между ответницата В.Ш. и ищеца, но не и между
ответниците А.К.Ш. и И.К.Ш., и ищеца. Ето
защо въззивната жалба на ищеца следва да бъде оставена без уважение, а
решението на СРС– потвърдено като правилно в обжалваната част.
При този изход на
спора жалбоподателят няма право на разноски.
На основание
чл.280, ал.3 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Предвид
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№198246 от 21.08.2019г., постановено по гр.д.№53672/2017г. по описа на СРС, ГО,
142 с-в в обжалваната му част.
Решението е
постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-помагач „Т.с.“ЕООД.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/