РЕШЕНИЕ
№ 512
гр. ХАСКОВО, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря С.Г. Д.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500928 по описа за 2024 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Застрахователно акционерно
дружество „ДаллБогг:Живот и Здраве“АД-гр.*** срещу Решение №583/19.07.2024г.,
постановено по гр.д.№219482023г. на Районен съд-Хасково.
С обжалваното решение застрахователното дружество е осъдено да заплати на И. В.
И. сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, вследствие на ПТП, настъпило на 19.10.2022г. в гр.***, в
района на бензиностанция „АМК“, между лек автомобил марка „Мерцедес Ц200“ с рег.№
***, управляван от И. В.И. и бетоновоз марка „Рено Керакс“ с рег.№ ***, управляван от
Р.И.О., застрахован в ЗАД“ДаллБогг:Живот и Здраве“АД, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 26.10.2022г. до окончателното изплащане.
Въззивникът поддържа, при постановяване на обжалваното решение не била
съобразена разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, а определеното от съда обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2000лв. било завишено. Поддържа,че не са отчетени в
достатъчна степен характерът и интензитетът на уврежданията, краткосрочността на
възстановителния период, липсата на данни за трайни последици. Счита,че обезщетение в
размер на 500лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди в достатъчна степен би
репарирало неговите болки и страдания. Претендира от въззивната инстанция да отмени
обжалваното решение на РС-Хасково и вместо него да постанови ново, с което присъдения
1
размер на обезщетението за неимуществени вреди бъде намалено от 2000лв. на
500лв.Претендира и присъждане на разноски по делото.
В срока по чл.268 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна И. В.
И.,който чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага доводи за нейната
неоснователност.Претендира въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на
РС-Хасково, както и направените пред настоящата инстанция разноски.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства,пооотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
РС-Хасково е бил сезиран с иск с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ предявен от
ищеца И. В. И.,чрез пълномощник срещу ответника Застрахователно акционерно дружество
„ДаллБогг: Живот и Здраве“АД-гр.***. Предявеният иск е с цена 2 000лв., представляващи
обезщетение за претърпени немуществени вреди от ПТП, станало на 19.10.2022г. в гр.*** по
вина на Р.И.О.,водач на бетоновоз „Рено Керакс“ с рег.№***, при което са настъпили телесни
увреждания за ищеца, който е управлявал лек автомобил марка „Мерцедес Ц200“ с рег.№***.
Ответното застрахователно дружество е оспорило исковата претенция по основание и
размер, като е поддържало,че ищецът е изцяло виновен за настъпилото ПТП на
19.10.2022г.,тъй като е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДвП. Оспорил е механизма
на ПТП и причинно следствената връзка между това произшествие и настъпилите за ищеца
вреди. Направил е възражение за съпричиняване поради липса на обезопасяване чрез
поставяне на колан по време на превоза от страна на ищеца-нарушение на императивната
разпоредба на чл.137а от ЗДвП. Претендирал е отхвърляне на исковата претенция или
намаляване на същата ,чрез отчитане на процент на съпричиняване за ищеца.
При сезиране с въззивна жалба въззивният съд се произнася служебно по
валидността напървоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а
по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от ГПК, с
изключение на допуснато нарушение на императивна материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
С прекия иск по чл.432, ал.1 от КЗ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят
на вредите и неговият застраховател. Пострадалият, или неговите близки, може да предявят
иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди
непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” след спазване на изискванията на чл.380 от КЗ. Последната разпоредба
задължава лицето, което иска да получи застрахователно обезщетение, да отправи към
застрахователя писмена застрахователна претенция. Това е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за упражняване на правото на иск пред съда, предвидена в
специален закон и свързана с изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е
тримесечен и е регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта
на претенцията.
2
По делото не се спори, а и от доказателствата се установява, че ищецът е отправил
писмена претенция към застрахователя. В тримесечният срок застрахователят не е
определил и платил обезщетение за неимуществени вреди. Такова обезщетение липсват
данни по делото да е било изплатено и към настоящия момент. С оглед на това следва да се
приеме, че предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ е допустим.Това обуславя
активната материалноправна и процесуалноправна легитимация на ищеца да претендира
обезщетение за претърпените от него вреди срещу застрахователя на деликвента.
Застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ по
смисъла на чл.465 от КЗ отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността
му е гаранционно – обезпечителна. Той има задължението да покрие, в границите на
определената в застрахователния договор застрахователна сума, отговорността на
застрахования за причинените от него вреди на трети лица, които са пряк и непосредствен
резултат от застрахователното събитие.
За да се ангажира отговорността на дружеството- застраховател е необходимо да са
налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД по отношение на застрахования при него. В тежест
на ищеца е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства, както и
съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ между
деликвента и ответника- застраховател.
По делото не се спори, че гражданската отговорност за бетоновоз „Рено Керакс“ с
рег.№ *** е била застрахована при ответника- застраховател. Застраховката е била валидна
към момента на настъпване на произшествието.От ангажираните от ищеца доказателства,
преценени в тяхната съвкупност съдът счита,че са осъществени и предпоставките от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и застрахователят е пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря по предявения иск.
Пред настоящата инстанция на практика се спори само по отношение на размера на
обезщетението за неимуществени вреди, което според застрахователя следва да бъде в
размер на 500лв., вместо присъдения от първоинстанциионният съд размер от 2000лв.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост- чл.52
от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То включва обсъждането на обективни
критерии, свързани с вида на уврежданията, начина на настъпването им, наличието на
остатъчни поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото здравословно
състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на здравословното му състояние,
наличие на загрозяване и белези/ПП № 4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК
всяка страна има задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване. Затова ищецът е
длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички допустими и относими
доказателства, претърпените от него болки и страдания.В случая това е било сторено.
Допусната е медицинска експертиза, която е посочила получените от ищеца травми:
контузия на шията и лявата раменна област проявена с чувство на болка и временно
ограничение на движението в раменната става. Наложена е била предпазна яка на шията за
3
срок от две седмици.Оздравителния процес е приключил със снемането на предпазната яка,
а възстановителния процес не би могъл да се определи като време, поради липса на
обективен критерий. Според експерта, изготвил СМЕ травмата на шията и лявото рамо са в
пряка причинна връзка с процесното ПТП. В случая се касае за травма на шията от рязко
прегъване в резултат на възникналите инерционни сили от удара с друго МПС. Безспорно е
установено, че ищецът е бил картотекиран състезател във Федерацията по борба и тъй като
оздравителния период от травмата е продължил поне две седмици това се е отразило както
на тренировъчния му режим, така и на възможността да участва в състезания.В тази връзка
съдът е кредитирал показанията на разпитания свидетел С.Х., който има непосредствени
впечатления от състоянието на ищеца непосредствено след получените травми.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази, че
произшествието е настъпило през 2022г., икономическата конюктура и минималната работна
заплата за страната. Размерът на застрахователните лимити не може да бъде водещ и
самостоятелен критерий за съда при справедливото репариране на неимуществените вреди.
Обезщетението следва да отрази степента на уврежданията, трайните последици от тях, ако
има такива, както и други обективни факти, които са предмет на доказване и които да са
доказани в хода на съдебното дирене. Определеният размер на обезщетение на пострадалия
ищец от 2000лв. и е съответно на жизнения стандарт на страната към правнорелевантния
момент.
Като е направил правни изводи в посочения по-горе смисъл
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което ще следва да се
потвърди.Настоящият съдебен състав изцяло споделя изводите на първоинстанционният
съд при определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди в резултат на
настъпило застрахователно събитие и приложението на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното
решение.
Предвид неоснователността на подадената въззивна жалба на пълномощника на
въззиваемата страна следва да се присъди адвокатско възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство определено на основание чл.38 ал.2 от Закона за
адвокатурата във вр.чл.7 ал.2 т.2 вр. §2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.В този ред на мисли въззивникът ще следва да бъде осъден
да заплати на Адвокатско дружество „Г. и М.“ сумата в размер на 600лв./с включен
ДДС/,представляваща възнаграждение за предоставено безплатно процесуално
представителство.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №583/19.07.2024г.,постановено по гр.д.№2194/2023г. на
Районен съд-Хасково.
4
ОСЪЖДА,на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв Застрахователно акционерно
дружество“ДаллБогг“Живот и Здраве“АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.***, район***, бул.*** да заплати на Адвокатско дружество „Г. и м.“,
БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.*** сумата в размер на
600лв./с включен ДДС/, представляваща възнаграждение за предоставено безплатно
процесуално представителство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5