Р Е Ш Е Н И Е
№ 174
гр. Велико Търново, 03.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО
ТЪРНОВО, трети касационен състав, в публично заседание на осми септември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЯНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
ДИАНКА ДАБКОВА
с участието на секретаря - М.Н.и прокурора от ВТОП - Весела Кърчева
разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно адм. дело № 10 180/2023 година по описа на съда. При това, за да се произнесе съобрази следното:
Производство по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния
кодекс/АПК/, във връзка с § 19, ал. 1, изр. второ от ЗИД на АПК /обн., ДВ, бр.
39 от 2011 г. с
последващи изменения/.
На касационна проверка е подложено Решение № 7/ 18.01.2023г., постановено по гр. дело № 335/2020г. на
Районен съд Елена. Така постановения акт на РС съдържа диспозитив, съставен от
три части. В едната част е оставена без разглеждане жалбата на дружеството
„АГРОКРАФТ“ЕООД с ЕИК202673691 срещу
Заповед
№ ПО-09-528/21.10.2020г. на ОДЗ- Велико Търново, поради липса на правен интерес
за конкретно посочени по номера 80 масиви. В другата част съдът е отменил
Заповедта относно 12 конкретно посочени масива. В останалата част за 15 масива
жалбата на дружеството е отхвърлена като неоснователна. Разноски са възложени в тежест на ОДЗ-ВТ. В
частта относно разноските съдебното решение не се обжалва и е влязло в сила.
Делото е образувано по две касационни жалби, а именно:
1. Първата КЖ е подадена от името на ТД „АГРОКРАФТ“ЕООД с
ЕИК202673691, с. Родина, действащо чрез упълномощения адвокат. Последният
изтъква, че съдебното решение е неправилно, т.к. РС не е съобразил, че
Заповедта е нищожна. Същата е
следвало да бъде издадена от министъра на земеделието по реда на ал.12 на
чл.37в от ЗСПЗЗ, а не от директора на ОДЗ. Твърди наличие на конкретно посочени
нарушения на процедурата, разписана в чл.37в от ЗСПЗЗ. Изтъква липсата на
мотиви в оспорения акт по какъв начин конкретно е извършено разпределението. ПП
настоява и за допуснато неправилно приложение на материалния закон, т.к. служебното
разпределение не е постигнало комасация, а е ощетило дружеството. Същото е
участвало със земя с високо качество, а е получило разпокъсани масиви земи с
ниска категория и непригодни за обработка с едрогабаритна техника. По
изложените съображения упълномощения адвокат моли АСВТ да отмени Решението на
РС, в частта, в която жалбата на
дружеството е оставена от РС без разглеждане и тази, в която е отхвърлена като
неоснователна. В о.с.з. ТД изпраща представител. Същия пледира за основателност
на своята КЖ и неоснователност на тази на ОДЗ. Претендира разноски пред АСВТ. Представя
писмена защита в срок.
2.Втората КЖ е подадена от името на директора на ОД
„Земеделие“ВТ, действащ чрез упълномощения юрисконсулт. Последният намира
решението на РС за неправилно, в частта, с която оспорената Заповед е отменена
относно разпределените масиви с номера съответно: 2, 6, 57, 62, 93, 115, 119,
127, 128, 143, 147 и 171. Защото съдът не съобразил всички доказателства по
делото. Неправилно интерпретирал заключението на ВЛ, което всъщност доказвало,
че принципът на разпределение на масивите по правилото на чл.37в, ал.3, т.1 от
ЗСПЗЗ е спазен. Доколкото правото на ползване на всички масиви, в които
ползвателят е с най-голям дял собствена и/или наета земеделска земя е предоставен
на съответните ползватели. Поради този погрешен извод РС неправилно приложил материалния закон.
Понятието „най-голям дял собствена
и/или арендована/наета земеделска земя в масива“, употребено в закона не
следвало да се чете буквално като равносилно на най-много площ земя в масива. То има друг смисъл – съотношението на собствената/наета
земеделска земя в масива спрямо собствената /наета земеделдска земя в цялото землище, което се изразява в
проценти.
По тези съображения касаторът иска от АСВТ да отмени Решението
на РС, в посочената част и да се произнесе по същество като потвърди оспорената
Заповед в частта, относно разпределението в масиви с № 2, 6, 57, 62, 93, 115,
119, 127, 128, 143, 147 и 171. В о.с.з. не изпраща представител и не претендира
разноски.
Заинтересованите страни, а именно: А. Т. П.; М. П. П.; П. П. П.;
„Агромилк“ЕООД; „БЛ Комерс“ЕООД; Е. Ц. О.; Г. Ф. Т.; Д. Й. Б.; Й. С. О.; К. Б. Д.;
М. Й. Б.; П. П. Г.; С. Ю. К.; „УНИВЕРСАЛ НВГ“ООД, редовно призовани, не изпращат
представители и не ангажират становище.
Представителят на Окръжна прокуратура – Велико Търново дава
заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Споделя фактическите и
правни съображения на РС. Предлага Решението на РС да бъде оставено в сила.
Оплакванията в касационните жалби ВТАС квалифицира като
такива по чл.209, т.3 от АПК – нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Съдът в качеството
на касационна инстанция, на основание чл.218,ал.2 от АПК, служебно провери
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.
Като прецени оплакванията в касационните жалби, във връзка с доказателствата
по делото, съобрази доводите на страните, съдържанието и реквизитите на контролирания съдебен акт, настоящият състав
на съда прие за установено следното относно КЖ:
Всеки от касаторите има качеството на страна, участвала в
производството пред РС, за която съдебното Решение е неблагоприятно, в
съответната обжалвана част. АСВТ намери всяка от касационните жалби за подадена в срок от
надлежна страна, против съдебен акт, подлежащ на касация, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество КЖ на „АГРОКРАФТ“ЕООД е частично ОСНОВАТЕЛНА,
а тази на ОДЗ-ВТ изцяло, но по причини различни от изложените в нея касационни
основания, поради следните съображения:
Подложеното на проверка съдебно Решение № 7/ 18.01.2023г.,
постановено по гр. дело № 335/2020г. на Районен съд Елена е постановено в
производство по чл.145 и сл. от АПК, т.е. административно такова, на основание § 19, ал. 1, изр. първо от ЗИД на
АПК /обн., ДВ, бр. 39 от 2011 г., във връзка с чл.37в от ЗСПЗЗ. Жалбата,
депозирана пред РС е насочена срещу ИАА/сбор от такива/, обективиран Заповед № ПО-09-528/21.10.2020г. на
директора на Областна дирекция „Земеделие“ Велико Търново. Тази Заповед има за
предмет служебното разпределение, по реда на чл.37в, ал.3 от ЗСПЗЗ, на
ползването на масивите на земеделските земи
в землището на гр. Златарица за стопанската 2020/2021г.
При проверката на съдебното решение, предвид фактите
установени от РС, касационната инстанция намери следното от правна страна:
Решението е постановено от законен съдебен състав, действащ в
рамките на предоставената му правосъдна власт. Решението е постановено в
писмена форма и е подписано от съдията, посочен в протокола от о.с.з., в което
е даден ход на устните състезания, който протокол на свой ред е подписан от
председателя и секретаря на състава. В този ред на мисли, провереното Решение
на РС В. Търново не е нищожен съдебен акт по смисъла на чл.209, т.1 от АПК.
Производството пред РС е инициирано от ТД „АГРОКРАФТ“ЕООД с
качеството на участник в процедурата пред АО, поради което жалбата му е
допустима. Това обаче се отнася само относно тази част от разпределението,
която засяга неблагоприятно неговата правна сфера. В случая това се твърди за
масивите, в които му е разпределена за ползване земеделска земя. Масивите, в
които дружеството не притежава собствена и не ползва наета земя не са участвали
в разпределението по отношение на него. Предвид разпоредбата на чл.37в, ал.3,
т.1 от ЗСПЗЗ за него там не могат да възникнат права на ползване при
разпределение. Следователно за дружеството не съществува правен интерес да
атакува Заповедта в тази й част, относно формираните 80 масива при служебното
разпределение по чл.37в от ЗСПЗЗ на земеделски земи за землището на гр.
Златарица за стопанската 2020/2021г., а именно: 3, 5 , 7, 10 12, 15, 16, 17,
22, 25, 26, 27, 33, 36, 37, 39, 41 42, 43, 44, 45, 52, 55, 59, 60, 61, 63, 64,
73,75, 79, 81, 86, 87, 88, 91, 95, 96, 100, 101, 102, 104, 107, 109, 110, 116,
117, 121, 122, 124, 125, 129, 130, 132, 136, 140, 142, 144, 145, 149, 159, 160,
162, 163, 166, 167, 168, 170, 173, 174, 175, 177, 178, 179, 180, 182, 183, 184,
185 и 186. Доводът на касационния жалбоподател, че правилата на разпределение
са такава, че незаконосъобразното разпределение в една част
от масивите засяга и другите площи, е неоснователно. Системният възглед върху
процеса на разпределението е практика,
изоставена понастоящем от касационната инстанция, като е даден приоритет на
приложението на принципа по чл.37в, ал.3, т.1 от ЗСПЗЗ. Поради това, предвид
верните фактически констатации правилен е изводът на РС, че жалбата на
дружеството срещу тази част от Заповедта е недопустима. КЖ на дружеството, в тази й част, е
неоснователна. Решението на РС в същата тази част/с характер на определение/
следва да бъде оставено в сила, като правилно.
В останалата му обжалвана част, както относно отменената част
от Заповедта – за масиви:
2,
6, 57, 62, 93, 115, 119, 127, 128, 143, 147 и 171, така и относно потвърдената
част от Заповедта – за масиви: 19, 28, 56, 77, 94, 150, 151, 152, 153, 154,
155, 156, 157, 158 и 176, Решението на РС се явява неправилно постановено.
Същото не е съобразено със събраните доказателства, не е извършена адекватна
преценка на същите в тяхната съвкупност и не са обсъдени ключови възражения на
дружеството жалбоподател. Тези съществени нарушения на съдопроизводствените
правила са обусловили необоснованост на съдебния акт. Същият не кореспондира
със събраните и необсъдени доказателства за нищожност на оспорения ИАА. Въпреки
наличието на оплакване в тази насока и при загърбено служебно задължение на
съда да следи за това, съгласно чл.168, ал.2 от АПК.
Процедурата по чл. 37в от ЗСПЗЗ касае уредбата на ползването
на земеделските земи. В ал.1 на с.р.
тази уредба дава приоритет на
доброволното споразумение между собствениците и/или ползвателите на
земеделски земи. Ако този резултат не се постигне се предприема служебно
разпределение/вж. ал.3 от чл.37в от ЗСПЗЗ/. Съгласно предвиденото в чл.37в,
ал.4 от ЗСПЗЗ правомощието да издаде заповед, с която да разпредели служебно масивите за
ползване в землището
е директорът
на областна дирекция "Земеделие". Това обаче той може да стори
само в срок до 1 октомври на съответната година. В конкретния случай оспорената
Заповед № ПО -09-528/21.10.2020г. е издадена след този
момент. Прието е в съдебната практика и се споделя от настоящия състав на съда,
че след изтичане на този срок се преклудира повременната
компетентност на директора на ОД „Земеделие“ да постанови ИАА на това
правно основание. След този момент/първи октомври на съответната стопанска
година/ съгласно разпоредбите на специалния
закон/вж. ал.12 на чл.37в от ЗСПЗЗ/ правомощието да издаде такава заповед
преминава към министъра на земеделието.
В конкретния случай оспорената Заповед не е издадена от министъра на земеделието/вж.
л.54 от делото и АП в синя пл. папка/. За автор на акта се сочи директорът на
ОДЗ-В. Търново, за правно основание на правомощията на същия е посочена нормата
на чл.37в, ал.4 и ал.13 от ЗСПЗЗ и чл.75а, ал.1, т.3 от ППЗСПЗЗ. В писмения отговор на ответника /вж. л.139 от
делото на РС/ се сочи, че Заповедта не е нищожна, т.к. е издадена на основание
чл.37в, ал.13 от ЗСПЗЗ, по искане вх. № РД-10-471/08.09.2020г. от
„Агромилк“ЕООД и др. ползватели. А директорът на ОДЗ-ВТ бил оправомощен да
издава заповеди за служебно разпределение със Заповед №РД46-240/22.05.2019г. на
МЗ.
Съдът не сподели това
виждане, предвид следното:
Действително на л.141 от делото към ПО е приложена цитираната
Заповед на МЗ. Несъмнено с т.11 от пункт първи от същата министърът на земеделието е възложил
на директора на ОДЗ-ВТ Й. Г. С. да издава заповеди по чл.37в, ал.1 и ал.4 от
ЗСПЗЗ при хипотезата на чл.37в, ал.12
от ЗСПЗЗ. На първо място не е налице никакво позоваване в
конкретния случай, че директорът на ОДЗ е издал акта при условия на делегация
на правомощия. Нито в титулната, нито в съобразителната, нито в диспозитивната
частна оспорената Заповед не е посочено това обстоятелство. Липсва позоваване
на Заповед №РД46-240/22.05.2019г. на МЗ, а подпис е положил директорът на ОДЗ в
това му качество, без други бележки. Липсва и позоваване на хипотезата на ал.12
на чл.37в от ЗСПЗЗ. Същата гласи, че когато в срока по ал. 1 и 4 директорът на
областната дирекция "Земеделие" не издаде заповедта, всяко заинтересовано лице може да поиска
издаването й от министъра на земеделието или определено от него длъжностно
лице от състава на министерството. Посочените в Заповед №
ПО-09-528/21.10.2020г. на ОД“Земеделие“- Велико Търново правни основания сочат
само на служебно разпределение на ползването, но не и на упражняване на
делегирани от министъра правомощия, в хипотезата на чл.37в, ал.12 от ЗСПЗЗ.
Визираната в Заповедта ал.13 от чл.37в от ЗСПЗЗ не възлага правомощията, а
определя срока за издаване на акта – 1 месечен от сезирането. И в заключение,
не е налице надлежно сезиране по реда на чл.37в, ал.12 от ЗСПЗЗ, т.к. видно от
конкретното съдържание на
искане вх.
№ РД-10-471/08.09.2020г. от „Агромилк“ЕООД и др., същото е за служебно разпределение на
масивите, което е от 08.09.2020г., т.е. преди 01.10.2020г. Към 08.09.2020г. все
още е била в сила повременната компетентност на директора на ОДЗ. Тогава не е
било възможно да се формира валидно
такова искане. Нормата на чл.37в, ал.12 от ЗСПЗЗ изрично посочва, че това може
да се реализира след първи октомври на
съответната година. Едва след това може да се иска издаването на Заповед за
служебно разпределение на ползването от министъра на земеделието. Едва тогава
директорът на ОДЗ може да се позове на делегацията на тези правомощия на
министъра. В случая тази хипотеза не е реализирана. Оспорената Заповед е
издадена от некомпетентен по време АО.
Безспорно е както в теорията, така и в съдебната практика, че
всяка липса на компетентност е основание за нищожност на административния акт. Този
порок на оспорения ИАА е основание да бъде прогласена тази нищожност, т.к.
оспореният акт е правно нищо и не може да породи правни последици. Поради това
произнасянето на РС с Решение, което не отчита този порок е неправилно. Създава
привидност, която противоречи на правната сигурност. Поради това, в тази му
обжалван част, Решението на РС следва да бъде отменено, а вместо това да се
прогласи нищожността на оспорената Заповед, в съответната й част, в която ТД
притежава правен интерес от обжалването. Делото е изяснено от фактическа страна
по писмени доказателства и не се налага връщането му за ново разглеждане от РС.
Предвид изложеното, инвокираните оплаквания, свързани с
нарушението на материалния закон не следва да се обсъждат.
Независимо от правилото на чл.173, ал.2 от АПК преписката не
следва да се връща на министъра на земеделието. Предвид изтеклия период от
време и реалното ползване на земите е налице фактическа невъзможност за
изпълнение на евентуален ИАА с различно съдържание от нищожния. Прогласената
нищожност на оспорената Заповед дава
възможност да се упражнят права за обезщетение съобразно осъщественото
фактическото ползване на земите в землището при наличие на доказателства за
увреда от незаконосъобразно разпределение на ползването.
При този изход на спора, разноски за тази
инстанция се следват на дружеството„АГРОКРАФТ“ЕООД с ЕИК202673691. Същото е
представило доказателства за разноски в размер на 1450,00лв. - ДПЗС за платени в брой 1 400,00лв. за АВ
и ДТ 50,00лв. Като своевременно заявени и доказани същите следва да се възложат
в тежест на ОД“Земеделие“-Велико Търново, на основание §1, т.6 от ДР на АПК.
Мотивиран така и на основание чл.222, ал.1 от АПК, във връзка с § 19, ал. 1, изр. второ от ПЗР на ЗИД на АПК /обн., ДВ, бр. 39 от 2011 г./, съдът в настоящия касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
7/18.01.2023г., постановено по гр. дело № 335/2020г. на Районен съд Елена, в
частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на
дружеството „АГРОКРАФТ“ЕООД с ЕИК с ЕИК202673691 срещу Заповед №
ПО-09-528/21.10.2020г. на ОД“Земеделие“- Велико Търново относно 80-те
масива/посочени по-горе/, разпределени на другите ползватели.
ОТМЕНЯ Решение №
7/18.01.2023г., постановено по гр. дело № 335/2020г. на Районен съд Елена, в
останалата му обжалвана част, като неправилно и вместо това ПОСТАНОВИ:
ОБЯВЯВА нищожността на Заповед № ПО-09-528/21.10.2020г. на ОД“Земеделие“- Велико Търново, в частта й относно обжалваното от дружеството „АГРОКРАФТ“ЕООД с ЕИК с ЕИК202673691 служебно разпределение на ползването на земеделски земи в землището на гр. Златарица за стопанската 2020/2021г., относно масивите с номера съответно: 2, 6, 57, 62, 93, 115, 119, 127, 128, 143, 147 и 171, така и относно: 19, 28, 56, 77, 94, 150, 151, 152, 153, 154, 155, 156, 157, 158 и 176.
ОСЪЖДА Областна
дирекция“Земеделие“- Велико Търново да заплати на
дружеството „АГРОКРАФТ“ЕООД с ЕИК с ЕИК202673691 сумата от 1450,00лв./хиляда четиристотин и петдесет лева/ разноски за производството за тази инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: