О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 25.01.2019 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско
отделение, първи въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и пети януари
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРА МИХАЙЛОВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Дончева ч. гр. д. № 13 по описа за 2019 г. на Софийски окръжен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
130, вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от Л.Б.Т.,
чрез адв. А.И. срещу разпореждане № 994 от 13.12.2018 г., постановено по гр.д.
№ 778/2018 г. по описа на РС-Своге, с което е върната искова молба вх. № 3546
от 12.12.2018 г., подадена от Л.Б.Т., поради недопустимост на предявения иск.
Жалбоподателят сочи, че е
неправилен извода, че щом е прекратено изп. дело на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК за ищеца не съществува правен интерес да образува отрицателен установителен
иск, че не дължи сумата. Именно чрез такъв иск ищеца ще се защити от възможността,
ответникът да поиска обратно изпълнителния лист от ЧСИ, и да образува ново
изпълнително дело. Посочва, че предявеният от него иск е с правно основание чл.
439 ГПК, чрез който цели да докаже, че не дължи сумата.
Съдът, след като обсъди доводите
на страната и прецени данните по делото, прие за установено следното от
фактическа страна:
РС - гр. Своге е сезиран с искова
молба от Л.Б.Т. *** срещу „С.в.“ АД, с която е предявил отрицателен установителен
иск, че не дължи на „С.в.“ АД следните задължения, установени с влязла в сила
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 21752 по описа на СРС за 2012 г., г.о., 80
състав, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 06.02.2013 г., а
именно: сумата в размер на 1 291,22 лева-неизплатена сума за потребление
на вода от 30.01.2007 г. до 01.08.2012 г. ведно със законна лихва за периода от
24.10.2012 г. до окончателното изплащане и 75,82 – разноски по делото, а
именно: 25,82 лева-държавна такса и 50, 00 лева-юрисконсултско възнаграждение.
В исковата молба се твърди, че е
било образувано от взискателя и.д. № 2013863040535 по описа на ЧСИ С.Х., което
е прекратено с постановление на 05.10.2017 г., на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
С разпореждане № 994/13.12.2018
г., предмет на настоящата проверка, исковата молба е върната, поради
недопустимост на иска. Прието е, че иска по чл. 439 ГПК е допустим само при
висящо изпълнително производство, а в случая било прекратено на 05.10.2017 г.,
а постановлението на ЧСИ е влязло в сила на 31.10.2017 г.
При така установената фактическа
обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Частната жалба е подадена в срока по чл.
275 ГПК от надлежна страна и
против акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл. 439, ал. 1 от ГПК длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението, т. е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и
материалната незаконосъобразност на изпълнението. Според чл. 439, ал. 2 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез
иск изпълнението, който иск може да се основава само на факти, настъпили след
приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание.
Настоящият
съдебен състав споделя съдебната практика,
съобразно която докато не е изтекла давността за изпълнение, чрез която се
погасява самото изпълнително основание, длъжникът всякога има признат от закона
правен интерес да го оспори с отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 от ГПК (така определение № 513
от 24.11.2016 г. на ВКС по ч. т. д. № 1660/2016 г., I т. о., определение № 113
от 26.01.2011 г. на ВКС по ч. т. д. № 577/2009 г., II т. о., и др). С иска по чл. 439 от ГПК не се оспорва процесуалната законосъобразност
на изпълнителното производство, за да е поставен същият в зависимост от
висящността на изпълнителния процес. Това следва и от граматичното тълкуване на
разпоредбата, намираща се в раздел II на Глава 39 от ГПК, и озаглавена
"оспорване на вземането", т. е. не се оспорва самото изпълнително
производство като такова, а неговата материална законосъобразност –
изпълнителното основание, в което ищецът твърди да е настъпила промяна.
Независимо от прекратяването на изпълнителното дело ищецът има правен интерес
да установи, че вземането вече не съществува. Налице е съществено различие
между института на погасителната давност и перемирането на изпълнителното
производство. По тази причина прекратяването на изпълнителното дело на основание
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК не погасява вземането, поради което ищецът има
правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо, че давностният срок за
вземането по изпълнителния лист е изтекъл.
Поради несъвпадне на крайните изводи на двете съдебни инстанции, разпореждането, с което производството по делото е прекратено следва да бъде отменено и
делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Така
мотивиран, Софийски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 994/13.12.2018 г. по гр. дело № 778/2018 г. по
описа на РС-Своге, с което е върната искова молба вх. № 3546 от 12.12.2018 г.,
подадена от Л.Б.Т., поради недопустимост на предявения иск.
ВРЪЩА делото на Районен съд
– Своге за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.