Р Е Ш Е Н И Е
№ 261667
гр. Варна, 14.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в
публично заседание проведено на тридесети декември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ ТОДОРОВ
при секретаря Христинка Илиева, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 8895
по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Е.Н.Н., с ЕГН **********
и адрес *** срещу „Г.т.“ ЕАД, с ЕИК * и седалище и адрес на управление ***, с
която се предявени обективно кумулативно съединени искове:
- Да бъде признато за незаконно уволнението
извършено със Заповед № 8838/27.05.2020г. на изпълнителния директор на
ответното дружество и да бъде отменено уволнението на основание чл.344, ал.1,
т.1 КТ и
- Ищецът да бъде възстановен на предишната
работа – на длъжност „водач на тролейбус“ в „Г.т.“ ЕАД на основание чл.344,
ал.1, т.2 КТ.
Ищецът основава исковите си претенции на следните
фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Ищецът твърди, че работел в ответното дружество по
безсрочно трудово правоотношение на длъжност „водач на тролейбус“. Трудовото
правоотношение било прекратено, считано от 01.06.2020г., на основание чл.330,
ал.2, т.6 КТ, поради наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
На 05.04.2020г., вечерта, синът на ищеца излязъл от
дома им и не се прибрал. Той бил с психично заболяване, поради което до
20.03.2020г. бил настанен в „Кризисен център“. След изписването си бил добре,
поради което ищецът му разрешил да излезе пред блока за 15 минути. Синът на
ищеца не се прибрал до 20:30 часа, след което ищецът излязъл пред блока
да търси, а след 21:00 часа цяла нощ обикалял из Варна за да го търси.
Докато обикалял в тъмното, из градинки и междублокови
пространства, ищецът се спънал в едно желязо и паднал. Изпитал силна болка в
десния глезен. Тъй като станало късно, почти сутрин на 06.04.2020г., ищецът се
прибрал в къщи, след което тръгнал към работното си място където трябвало да
бъде първа смяна. Преди да тръгне към работа, ищецът по погрешка вместо водата
от хладилника изпил глътка – две алкохол /ракия/.
Поради болката в крака и погълнатия алкохол, ищецът
отишъл при дежурния механик * за да го предупреди, че не е годен за работа и
няма да изпълни смяната си. Ищецът лично пожелал да се тества за алкохол, като
уредът отчел алкохол в издишания въздух. Ищецът обяснил на механика, че не може да шофира, тъй като
кракът му бил видимо наранен и изпитвал болка дори само при стоене. При
разговора между ищецът и дежурния механик нямало свидетел, а посочения като
свидетел в докладната на механика, кондуктор с раб. № 1447 не присъствал на
случката. В помещението били само ищецът и механика, който му казал да отива на
лекар, при което ищецът напуснал помещение и предприятието.
След това ищецът отишъл до личния си лекар и след
преглед му бил издаден болничен лист за 5 дни временна неработоспособност.
Ищецът се прибрал у дома си и се явил на работа след изтичане периода на
временната неработоспособност – след 11.04.2020г. Впоследствие разбрал, че
болничният лист бил отменен.
Ищецът счита, че не е извършил тежко нарушение на
трудовата дисциплина, за което да бъде уволнен дисциплинарно. Не бил
употребявал алкохол на работното си място и в изпълнение на трудовите си
задължения се явил при дежурен механик за да посочи, че не е годен да изпълни
смяната си и посочил причини за това. Ищецът не се явявал на работа, тъй като
имал валиден болничен лист, който му давал право на отпуск, поради временна
неработоспособност. Работодателят разполагал с други способи, чрез изменение в
графиците на работа, да включи друг работник, който да поеме смяната на ищеца.
Ищецът не счита, че е виновен за нанесени на дружеството щети, вследствие
нереализирани приходи от билети.
На 15.05.2020г. ищецът получил по електронната си поща
фиш за трудовото си възнаграждение за м. април 2020г. и тогава забелязал, че
няма отбелязани 5 дни болнични, а 5 дни неплатен отпуск. На ищеца било
обяснено, че болничният му лист е анулиран, поради което тези пет дни са му
пуснати като неплатен отпуск от работодателя. При положение, че ищецът ползвал законоустановен отпуск, нямало как да му бъде вменена вина
и отговорност за неизработени курсове по тролейбусната линия и за нереализирани
приходи от билети. Още повече, че в посочения период било обявено извънредно
положение в страната. Ищецът твърди, че бил негоден за работа и го осъзнавал -
не спал цяла нощ, бил с ударен глезен, с алкохол в кръвта и обут с джапанки,
тъй като не можел да обуе обувка, заради подутия глезен. Дори дежурния механик
като го видял му казал да отива на лекар и с тези негови думи се разделили.
Тежестта на наложеното наказание не съответствала на тежестта на извършеното от
ищеца.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави
искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото
разноски.
В отговор на
исковата молба, депозиран в срока и по реда на чл. 131 от ГПК, ответникът оспорва
предявените искове като допустими, но неоснователни.
На 06.04.2020г. сутринта при явяване в тролейбусното
депо на „Г.т.“ ЕАД за започване на първа смяна бил извършен рутинен тест на
ищеца за наличие на алкохол в кръвта въз основа на заповед № 81/11.07.2017г. на
изпълнителния директор на ответното дружество. По време на теста било
установено, че ищеца дава положителен резултат за алкохол. Проверката
първоначално била извършена с уред „Динго В-01“, а в
последствие с „Дрегер алкотест
– 7410“ от дежурния механик. При контролния тест на ищеца с уред „Дрегер алкотест“ – 7410 уреда отчел стойност от 1.09 промила
алкохол в издишания въздух, след което ищецът не бил допуснат до работното си
място и бил отстранен от работа.
Алкохолните проби били извършени с техническо
средство, описано в заповедта за уволнение и при спазване на стандартите за
използването му. Констатираното нетрезво състояние на ищеца по време на работа
било пряко и съзнателно нарушаване на изрични забрани на работодателя и не
позволявало на ищеца да изпълнява ефективно служебните си задължения, както и
да спазва правилата за движение по пътищата и по безопасност на труда в една
рискова дейност каквато е управлението на тролейбус в градски условия и
извършването на превоз на пътници с него.
Ответникът оспорва твърденията в исковата молба, че
ищеца сам е пожелал да се тества за алкохол. Ищецът се явил сутринта в
тролейбусното депо съобразно дневния наряд за работа. При явяване на работа
всеки водач бил длъжен съобразно вътрешните разпоредби на ответното дружество
да се подложи на тест за алкохол, което било извършено от дежурния механик.
Теста за алкохол бил задължителен при явяване на работа и при отказ от тест или
установено наличие на алкохол съответния водач не се допускал до работа и
търпял дисциплинарно наказание в последствие. Оспорва се дежурния механик да е
изпратил ищеца на лекар. След като при контролния тест била установена стойност
1.09 промила алкохол в издишания въздух, ищеца не бил допуснат до работното си
място и бил отстранен от работа, с което той бил съвсем наясно. Оспорват се
твърденията в исковата молба, че ищеца е дошъл в 06 часа на 06.04.2020г. до
депото на „Г.т.“ ЕАД само за да обясни на дежурния механик, че не може да
изпълни трудовите си задължения за деня. Уведомяването можело да бъде извършено
и по телефон, каквато практика съществувала в ответното дружество. Оспорват се и твърденията на ищеца за
получена тежка контузия на глезен, тъй като представения от него болничен лист
бил отменен въз основа на направено обжалване от ответното дружество. Издателя
на болничния лист го анулирал и той бил заличен от регистъра на болничните
листове в НОИ, което означавало, че както болничния лист така и диагнозата
отразена в него не съществували в правния мир.
В исковата молба ищецът двукратно признавал, че е
употребил алкохол и така се явил на работа в депото на „Г.т.“ ЕАД сутринта
около 06:30 часа на 06.04.2020г.
Явяването на ищеца на работа с установено алкохолно
състояние в кръвта 1.09 промила било нарушение, което е достатъчно да обоснове
дисциплинарно уволнение.
Ответникът моли за отхвърляне на предявените искове,
прави доказателствени искания и претендира присъждане на направените по делото
разноски..
В открито съдебно заседание страните, чрез проц. представители, поддържат изложеното в исковата молба
и отговора по нея и претендират присъждане на направените по делото разноски.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото
доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
От
представено от ищеца копие от стр.12-13 на трудова книжка се установява, че
ищецът е работел като „водач на тролейбус“ в ответното дружество в периода от
27.01.1997г. до 02.06.2020г. /л.55/.
Към
исковата молба е представено заверено за вярност копие от длъжностна
характеристика на длъжността „водач на тролейбус“ в ответното дружество,
утвърдена на 01.06.2016г. В длъжностната характеристика е въведено задължение
на работника да се яви на работа в посочения в ежедневния наряд час в добро
физическо и психическо здраве, позволяващо му да изпълнява служебните си
задължения. Изрично е посочено, че водачът на тролейбус получава пътен лист и
разписание, след дадена проба за алкохол и писмено разрешение на дежурния
механик гараж за транспортни средства /л.10-12/.
С
отговора на исковата молба е представен приложимия към трудовото правоотношение
между страните Правилник за вътрешния трудов ред в ответното дружество, в сила от 15.01.2009г.
/л.32-43/.
Редът,
по който се извършва проверка за алкохол на служителите на ответното дружество
и допустимото количество алкохол в издишания въздух при проверка с техническо
средство в размер не повече от 0.00 промила са уредени със Заповед №
81/11.07.2017г. на изпълнителния директор на „Г.т.“ ЕАД /л.28/.
С
протоколно определение от 12.10.2020г. е прието за безспорно между страните, че
към 06.04.2020г. ищецът е изпълнявал длъжност „водач на тролейбус“ в ответното
дружество; на 06.04.2020г. сутринта около 06:30 часа ищецът се е явил в
тролейбусно депо на ответното дружество съобразно утвърдения график за работа
за деня и при извършен тест е установено наличие на алкохол в издишания въздух
и със Заповед № 8838/27.05.2020г. на Изпълнителния директор и Главния финансов
директор на ответното дружество трудовото правоотношение било прекратено с
налагане на дисциплинарно наказание уволнение.
На
06.04.2020г. ищецът се е явил в тролейбусното депо на ответното дружество
съобразно утвърдения график за работа за деня и при извършен тест било
установено наличие на алкохол в издишания въздух.
На
същата дата е съставен констативен протокол № 1880 от *, на длъжност гаражен
механик транспортни средства в ответното дружество, който е написал рапорт до прокуриста и докладна записка до изпълнителния директор на
ответното дружество.
Съгласно
описаното в констативния протокол, ищецът се е явил около 06:35 часа на работа.
След проверка за алкохол с уред „Динго В-01“ се
показал червен сигнал – положителна проба. При повторна проба с уред „Дрегер алкотест – 7410“ пробата
показала положителни показания 1.09 ‰ алкохол в издишания от ищеца въздух.
Ищецът отказал последващи проби и напуснал
тролейбусното депо /л.26/.
В
рапорта се описва, че ищецът не е
допуснат до работа заради алкохол /л.25/.
Докладната
съдържа описаното в констативния протокол, както и твърдения, че ищецът е
убеждавал съставителя да го допусне на работа. След като * не допуснал ищеца на
работа, последният си тръгнал и казал, че отива да си вземе болнични, а случаят
да си остане между тях. Като свидетел на разговора е посочен кондуктор № 1447
/л.24/.
На
06.04.2020г. в 09:10 часа е съставен амбулаторен лист от д-р * с поставена
основна диагноза „контузия на глезена“ /л.78/.
Същият
лекар е издал болничен лист №
Е20198917506 за 5 дни, описан в амбулаторния лист. Болничният лист не е
приложен по делото, тъй като е анулиран.
Ответното
дружество е подало жалба срещу болничен лист
№ Е20198917506 до лекарска консултативна комисия, чрез Регионална
здравна инспекция – Варна на 10.04.2020г. /л.29/.
Болничният
лист е анулиран и не фигурира в регистъра на болничните листове в НОИ, за което
ответното дружество е уведомено с писмо от 23.04.2020г. /л.31/.
На
11.05.2020г. ищецът е представи обяснения пред работодателя, в които твърди, че
на 05.04.2020г. вечерта синът му Е. * Н. не се върнал, след като слязъл за 15
минути пред блока. Ищецът след 21:30 взел майка си и двамата цяла нощ търсели
сина на ищеца, при което ищецът се спънал в желязо, паднал и получил остра
болка в глезена на десния крак. Сутринта ищецът трябвало да бъде първа смяна и
отишъл в гаража за да предупреди, че не е в състояние да работи, поради подутия
глезен. Ищецът решил да се пробва на дрегера за да
види резултата от изтеклата нощ, през която търсил сина си /л.13-14/.
На
27.05.2020г. изпълнителния директор на ответното дружество издал Заповед №
8838/27.05.2020г., с която налага на ищеца дисциплинарно наказание „уволнение“
и прекратява трудовото правоотношение между страните /л.7-9/.
В
мотивите на заповедта е прието, че е допуснато тежко нарушение на трудовата
дисциплина, което е предпоставка за предизвикване на трудови злополуки,
нанасяне на материални щети и застрашаване живота и здравето на превозваните
пътници.
Ответникът
е представил удостоверение от Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, от
което е видно, че на 23.08.2018г. при извършена проверка с „ДРЕГЕР АЛКОТЕСТ“
концентрацията на алкохол в обема на издишания от ищеца въздух е била 0.85 ‰, а
при извършено химическо изследване е установена концентрация на алкохол 0.48 ‰,
като на посочената дата ищецът е изпълнявал задълженията си като шофьор на
тролейбус № 326 от 05:05 часа до 10:35 часа и не е
изпълнил предвидения за 11:35 курс по линия 88 /л.74-76/.
Представените
от ответното дружество доказателства за нарушения на ищеца и управляване на превозно средство на
дружеството след употреба на алкохол не могат да послужат за преценка на
тежестта на нарушението на трудовата дисциплина и съответствието на наказанието
спрямо извършеното нарушение. Касае се за период от преди повече от две години,
на ищеца не е наложено дисциплинарно нарушение, а дори и да беше наложено
такова, то би била приложима законовата фикция, че при изтичане на една година
от налагане на дисциплинарното наказание, то се заличава по право и
заличаването има действие занапред сила да се премахнат последиците от
наказването и да се възстанови положението отпреди наказанието.
За
изясняване фактическата страна на спора са допуснати до разпит свидетелите *, *
Т.К. и * – майка на ищеца.
Свидетелката
Тодорова заявява, че вечерта на 5-6 април внукът ѝ, син на ищеца, избягал
от вкъщи. Ищецът дошъл при свидетелката около 22:00 часа и заедно обикаляли да търсят сина му до към
04:30 часа сутринта. По време на търсенето ищецът се спънал, паднал и изпищял.
След като се прибрали в дома на свидетелката пили кафе, приказвали и обсъждали
къде може да е отишъл сина на ищеца. Ищецът казал, че трябва да отиде до
предприятието. Кракът му бил отекъл и можел леко да стъпва. Ищецът отворил
хладилника и надигнал едно шише от безалкохолно. Свидетелката била купила
домашна ракия и я държала в шише от безалкохолно на вратата на хладилника. Шишетата
със студена вода и с ракия били в хладилника и ищецът погрешно отпил от шишето
с ракията. След като отпил, извикал „направих грешка“, но не пояснил. Ищецът
казал, че отива до „Градски транспорт“ за да им каже, че ще отиде на лекар.
Ищецът ходил на лекар, занесъл болничния и след като се прибрал се креснал на
свидетелката „как ще сложиш шише ракия до шишетата с водата“. Споделил със
свидетелката, че е посъветван от дежурния механик да отиде на лекар.
В
показанията си св. Желязков твърди, че работи в ответното дружество като
гаражен механик транспортни средства от 13 години. Работата му основно се
изразявала да извършва проверка на техническото състояние на тролеите и
здравословното състояние на водачите. На водачите се правела проверка за
алкохол и след това се заверявал пътния лист. На 06.04.2020г. ищецът дошъл
около 06:30 часа нормално на работа. При проверка с алкохол с уред „Дрегер Динго В-02“ с индикатори,
три пъти пробата на ищеца показвала наличие на алкохол в издишания въздух –
червен индикатор. Свидетелят направил две проби на ищеца с по-професионален
уред „Дрегер Алкотест 7410“,
при които уредът показал 1.09 ‰ алкохол в издишания от ищеца въздух. Свидетелят
взел категорично решение да не заверява пътния лист на ищеца и да не го допусне
на работа. Ищецът започнал да увещава свидетеля, че ще пие течности и да го
пусне на работа, не споменал за болежки. След като не бил допуснал на работа,
ищецът казал на свидетеля да не информира началника „тролейбусна дейност“ за
случая. Свидетелят твърди, че не е изпращал ищеца на лекар и практиката в
ответното дружество била, ако някой е болен да се обади по телефона без да идва до работното си място.
Свидетелката
К. твърди, че е кондуктор при ответното дружество със служебен номер 1477. На
06.04.2020г. сутринта се явила на работа. За този ден била заложена в графика с
ищеца. Свидетелката си взела контролния лист от механика и чакала отвън за
превозното средство. Ищецът влязъл при механика и после излязъл. Свидетелката
не се поздравила с ищеца, чула какво са говорили с механика вътре и не
забелязала накуцване в походката на ищеца. Свидетелката заявява, че е била
отвън, а разговорът между ищеца и механика бил вътре и тя не присъствала и не
знае какво са говорили.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Не е спорно
между страните и с изрично определение е обявено за безспорно между тях и
ненуждаещо се от доказване, че към датата на издаване на процесната заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е изпълнявал длъжност „водач на
тролейбус“ в ответното дружество; на 06.04.2020г. сутринта около 06:30 часа
ищецът се е явил в тролейбусно депо на ответното дружество съобразно утвърдения
график за работа за деня и при извършен тест е установено наличие на алкохол в
издишания въздух, както и със Заповед № 8838/27.05.2020г. на Изпълнителния
директор и Главния финансов директор на ответното дружество трудовото
правоотношение било прекратено с налагане на дисциплинарно наказание уволнение.
Спорно между страните е дали явяването на ищеца в
тролейбусното депо на ответното дружество е било за да се яви на работа
съобразно графика си или само за да уведоми работодателя, че не може да полага
труд поради получена травма на глезена и в този смисъл дали е налице описаното
в Заповед № 8838/27.05.2020г. нарушение на трудовата дисциплина – явяване на
работа в състояние, което не му позволява да изпълнява служебните си
задължения. Спорно е също дали налагането на най-тежкото дисциплинарно
наказание съответства на извършеното от ищеца.
Съобразно изложените от страните фактически твърдения
и разпределената между тях доказателствена тежест, в тежест на ищеца бе
възложено да докаже твърденията си, че явяването му на работното място е било
само за да уведоми ответника за настъпили пречки да изпълняване на трудовите си
задължения за деня, съобразно изготвения график. В тежест на ответника бе да
установи, че е спазил всички процедурни правила и законосъобразно е упражнил
правото си да прекрати трудовото правоотношение на посоченото в заповедта
основание.
По отношение причините за явяването на ищеца на
06.04.2020г. в тролейбусното депо на ответното дружество е налице противоречие
между твърденията на страните и ангажираните от тях доказателства.
В подкрепа на твърденията на ищеца, че е имал травма
на глезена са представения по делото амбулаторен лист № 2129/06.04.2020г., като
издадения болничен лист въз основа на него е анулиран и не фигурира в регистъра
на болничните листове, както и показанията на свидетелката * – майка на ищеца. Показанията
на тази свидетелка противоречат на други събрани по делото доказателства,
явяват се неправдоподобни и не следва да се кредитират в частта им относно
явяването на ищеца на работа само за да уведоми работодателя за травмата си на
глезена си, както и по отношение на погълнатото погрешно минимално количество
алкохол. Поведението на ищеца, който е отишъл до тролейбусното депо съобразно
утвърдения график и няколкократно е тествано концентрацията на алкохол в
издишания от него въздух с различни уреди съответстват на показанията на св. *,
че ищецът се е явил на работа и го е убеждавал да бъде допуснат до работа и да
бъде заверен пътния му лист. В показанията си св. Желязков заявява, че
практиката в ответното дружество е при болест работникът да се обади по
телефона и няма задължение да се яви в дружеството, както и дежурен механик да
извършва преценка и да изпраща водач на лекар, като тези показания са дадени
под страх от наказателна отговорност, от лице, което не е заинтересовано от
изхода на спора и се явяват логични и последователни, поради което се
кредитират от съда. Отчетената от използваното техническо средство концентрация
на алкохол в издишания от ищеца въздух от 1.09 ‰ се доближава до количество,
при което управлението на МПС би било престъпление. Подобна концентрация на
алкохол в издишания от ищеца въздух не съответства на твърденията в исковата
молба и показанията на св. Тодорова, че ищецът погрешно е отпил глътка ракия,
вместо изстудена вода. Подобни твърдения въобще липсват в представеното пред
работодателя обяснение от 11.05.2020г., в което ищецът отрича да е употребил
каквото и да било количество алкохол, а обяснява показанията на използваните
технически средства с опиянението си от грижите и неприятностите около сина му
и прекараната безсънна нощ в търсенето му. Непоследователността на тези
твърдения и установената концентрация на алкохол в издишания от ищеца въздух
прави твърденията му за погрешно отпито минимално количество алкохол и
показанията на св. * в същия смисъл неправдоподобни и същите не могат да бъдат
кредитирани в тази им част.
Разпитаната по делото св. К. заявява, че не е
присъствала на разговор между ищеца и св. *, което частично противоречи на изготвената
от последния докладна, но не опровергава съдържанието на същата, както и на
изготвените рапорт и констативен протокол за установяване на нарушение на ВПРЗ.
В заключение съдът приема, че на 06.04.2020г. ищецът е
отишъл в тролейбусното депо на ответното дружество за да започне да изпълнява
задълженията си като водач на тролейбус, но в
състояние, което не му е позволявало да ги изпълнява – след употреба на
алкохол. Едва след като не е допуснат до работа и не е заверен пътният му лист
ищецът е посетил лекар и се е снабдил с болничен лист, който впоследствие е бил
анулиран.
Степента на наложеното дисциплинарно наказание
съответства на обстоятелствата, имащи
отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това число характера на
извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение с оглед възможните неблагоприятни последици за работодателя,
обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното
отношение на ищеца към конкретното неизпълнение.
Осъществяваните от ищеца трудови задължения по
управляване на тролейбус от обществения транспорт в гр.Варна и превозване на
пътници представляват дейност, източник на повишена опасност. Явяването на
работа след употреба на алкохол
застрашава не само собствеността на ответното дружество, но също така
създава опасност за живота и здравето на неопределен брой лица – пътници в
управляваното от ищеца превозно средство и участници в движението (пешеходци,
велосипедисти и пътници в други превозни средства. Установената концентрация на
алкохол в издишания от ищеца въздух не съответства на дадените от него
показания относно начин и количество поет алкохол, като се доближава до нива,
при които управляването на МПС съставлява престъпление. Съгласно обявеното на
общодостъпната интернет страница на МВР (https://www.mvr.bg/dokkpbdp/безопасност-на-пътя/водачи/alcohol)
при ниво на алкохола над 0,8 на хиляда водачът е склонен да надценява
способностите си, а зрението е дотолкова засегнато, че може да не забележи
навреме велосипедисти, пешеходци или паркирани коли, за да ги избегне. Предвид
характера на извършваната дейност и възможните неблагоприятни последици
извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение е тежко и налагането на
най-тежкото предвидено в закона дисциплинарно наказание съответства на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено и наказанието не се явява прекалено
или несъразмерно тежко.
Дисциплинарното наказание е наложено от работодателя с
мотивирана писмена заповед след приемане на писмени обяснения от работника и в
сроковете по чл. 194, ал.1 КТ. Тежестта на извършеното нарушение, възможните
неблагоприятни последици за работодателя и за неограничен кръг трети лица и
обстоятелствата, при които е извършено нарушението дават основание за налагане
на най-тежкото дисциплинарно наказание.
Предвид изложеното, предявеният иск за отмяна на
дисциплинарното уволнение и обусловения иск за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност следва да се отхвърлят като неоснователни.
Предвид гореизложеното исковата претенция се явява
недоказана и следва да бъде отхвърлена.
В полза на ответника следва да бъдат присъдени
направените в производството разноски в размер на 100 лева, юрисконсутско
възнаграждение определено на основание чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е.Н.Н., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу „Г.т.“ ЕАД, с ЕИК * и седалище и адрес на управление *** иск да бъде
признато за незаконно уволнението извършено със Заповед № 8838/27.05.2020г. на
изпълнителния директор на ответното дружество и да бъде отменено уволнението на
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е.Н.Н., с ЕГН ********** и адрес ***
срещу „Г.т.“ ЕАД, с ЕИК * и седалище и адрес на управление *** иск да бъде възстановен на предишната работа – на
длъжност „водач на тролейбус“ в „Г.т.“ ЕАД на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ
ОСЪЖДА Е.Н.Н., с ЕГН ********** и
адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Г.т.“ ЕАД, с ЕИК * и седалище и адрес на управление ***
сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото разноски, на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от 14.12.2020г.
– датата посочена за обявяване на решението, на основание чл.315, ал.2 ГПК.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: