О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
София, ....................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, ІV въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС С. АТАНАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н. АТАНАСОВ
ИВАН КИРИМОВ
при секретаря ……………. и прокурора ……….., като разгледа докладваното от съдия Атанасов ВНЧД № 3593/20 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 и сл. от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от СРП и на частна жалба от защитника на обв. Д.П.О. срещу определение от 2.03.2020 г. на СРС, НО, 6-ти състав по НЧД № 16354/2019 г., с което е отменено постановление на прокурор от СРП от 26.09.2018 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 260/2013 г. на СО - СГП, прокурорска преписка № 15916/13 г. по описа на СРП.
В протеста се оспорват изводите на
първоинстанционния съд, според които от събраните по досъдебното производство
доказателства е установено, че инкриминираните суми са преминали във
фактическата власт на обвиняемата. В това отношение се поддържа, че само въз
основа на свидетелските показания на лицата, които са работили в офисите на
управляваното от обвиняемата дружество, че същите в края на всеки работен ден
са предавали на обвиняемата получените от клиентите суми за закупуване на
самолетни билети, при липсата на съответни писмени доказателства, не може да се
формират категорични фактически изводи за „връчване“ на инкриминираните суми на
обвиняемата. Прави се и оплакване, че с определението си първоинстанционният
съд по недопустим начин е допуснал вмешателство във вътрешното убеждение на
прокурора. Предлага се атакуваното определение да бъде отменено, като бъде потвърдено
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
В жалбата на защитника
на обвиняемата Д.О. също се поддържа, че първоинстанционният съд е превишил
компетентността си в производството по реда на чл. 243, ал. 6 от НПК, като е
дал указания, които засягат независимостта и вътрешното убеждение на прокурора
при решаването на въпроси, които са от негови изключителни правомощия, каквито
са привличането към наказателна отговорност и внасянето на обвинителен акт в
съда. Поддържа се и че първоинстанционният съд превратно е интерпретирал
доказателствата по досъдебното производство, които не установявали, че
получените от служителите в офисите на дружеството суми са били предавани на
обвиняемата. Излагат се и доводи, че районният съд не е съобразил изложените в
жалбата на Д.О. срещу мотивите на постановлението за прекратяване на
наказателното производство доводи за несъставомерност на деянието, за което тя
е привлечена като обвиняема. Предлага се да бъде отменено определението на СРС
и вместо него да бъде изменено постановлението за прекратяване на наказателното
производство в частта му за възприетото основание за прекратяване на
производството или същото постановление да бъде потвърдено.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
В производството по чл. 243, ал. 4 от НПК, както е посочено в тази разпоредба, на съдебен контрол подлежи обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Това е проверка правилно и обосновано ли са упражнени правомощията на прокурора по чл. 243, ал. 1 от НПК, като орган, който ръководи разследването и осъществява надзор за законосъобразното му провеждане.
Въззивният съдебен
състав намира, че районният съд неправилно е приел, че по досъдебното
производство са извършени всички необходими за изясняване на предмета на
разследването процесуални действия и че порокът на постановлението за
прекратяване на наказателното производство се изразява във формирането на несъобразени
с доказателствата по досъдебното производство фактически и правни изводи.
Досъдебното производство
е образувано по множество постъпили сигнали от физически лица, които в периода
м. август 2012 г. – м. май 2013 г. са заплатили в офиси на „Д.Т.“ ЕООД суми за
закупуване на самолетни билети, за които са им били издадени разписки за
извършени резервации, за които обаче впоследствие заплатилите сумите
установили, че не са закупени съответните билети от страна на посоченото
дружество.
По така воденото
досъдебно производство са били разпитани като свидетели лицата, заплатили суми
за закупуване на самолетни билети, били са разпитани и работещите в офисите на
„Д.Т.“ ЕООД в инкриминирания период лица, били са приобщени представени от
свидетелите писмени доказателства, назначени са съдебно-счетоводни експертизи.
С постановление,
предявено на 12.03.2018 г. Д.О. е била привлечена като обвиняема за извършено
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26 от НК
– за това, че в периода от 12.08.2012 г. до 31.05.2013 г., в гр. София, в
качеството си на длъжностно лице – управител на „Д.Т.“ ЕООД, при условията на
продължавано престъпление – с 51 деяния, присвоила чужди пари – сума в общ
размер на 74 226,26 лв. – големи размери, собственост на различни
граждани, връчени в това й качество, за закупуване на самолетни билети.
Въззивният съдебен състав намира, че с оглед
на установените от извършените действия по разследването е било необходимо
събиране на допълнителни доказателства за установяване на обстоятелствата какви
фактически действия са били извършени по отношение на инкриминираните суми,
заплатени от лицата, които са поръчали закупуване на самолетни билети в
инкриминирания период от време в офисите на „Д.Т.“ ЕООД. Изясняването на този
въпрос е от съществено значение за възприемането на съответната правна
квалификация на предмета на разследването, доколкото е видно от постановлението
за образуване на досъдебното производство и от извършените процесуални действия
по него, че същото е водено за установяване на това дали е извършено
престъпление по отношение на заплатените суми от лицата, подали сигналите за
това, че по направените по тяхна поръчка резервации и платени суми, не са били
закупени от страна на „Д.Т.“ ЕООД съответните самолетни билети.
За установяване на
обстоятелствата по движението на паричните средства, заплатени за закупуване на
самолетни билети в офисите на „Д.Т.“ ЕООД, по досъдебното производство са били
разпитани като свидетели лицата, заплатили съответните суми и работещите в
офисите на дружеството, както и са били приобщени съответните платежни
документи, удостоверяващи извършените плащания, които са били обект на
изследване от назначените в хода на разследването съдебно-счетоводни
експертизи.
Съгласно показанията на
свидетелите, които са работили в офисите на управляваното от обвиняемата
дружество, получаваните за закупуване на резервираните самолетни билети суми са
били съхранявани в касите на съответните офиси, откъдето в края на работния ден
са били взимани от страна на обвиняемата, като отчитането на така събираните
суми се извършвало чрез съставяне на екселски таблици, каквито не са приобщени
по разследването.
Настоящият въззивен
съдебен състав счита, че е следвало по досъдебното производство да бъде
изяснено дали са били заприходявани и осчетоводявани от страна на „Д.Т.“ ЕООД
заплащаните суми от посочените в постановлението за привличане на обвиняема
лица, за които са били издавани съответните квитанции, приходни ордери,
респективно привежданите по банков път суми. Следвало е да бъде изяснено, чрез
изследване на паричните потоци на дружеството и какво е станало с така
заплатените суми, за които не е било извършено заплащане на резервираните
самолетни билети и въз основа на чии волеизявления е било извършено
разпореждане със същите суми. Само чрез изследване на тези въпроси е могло да
се достигне до обосновани и правилни фактически и правни изводи относно
наличието на съставомерно поведение, което да е обусловило причиняването на
имуществена вреда на лицата, които са извършили плащания за закупуване на
самолетни билети, каквито впоследствие не са им били доставени.
Въззивният съдебен
състав намира, че необосновано прокурорът, изготвил постановлението за
прекратяване на наказателното производство е счел, че са изчерпани
процесуалните възможности за установяване на това дали заплатените суми на „Д.Т.“
ЕООД от лицата, посочени в постановлението за привличане на обвиняемата Д.О.,
са постъпили в нейната фактическата власт. В хода на разследването не е
изследвана счетоводната документация на посоченото дружество, каквото
изследване е било необходимо за установяване на това дали са били заприходени и
осчетоводени инкриминираните суми и каква е била тяхната съдба, ако са
постъпили в имуществото на дружеството. Такова изследване е могло да бъде
извършено чрез назначаване на съдебно-счетоводна експертиза на счетоводната
документация на дружеството, за която има индиция, че се намира по делото за
несъстоятелност на „Д.Т.“ ЕООД, открито с решението на СГС от 27.11.2013 г. по
т. д. № 2885/2013 г. по описа на СГС, ТО, VІ-13 състав. Чрез назначаване на
такава експертиза би могло да се установи дали заплатените от лицата, посочени
в постановлението за привличане на обвиняемата суми, за които са били издавани съответните квитанции, приходни
ордери, респективно превежданите по банков път суми, са постъпили и заприходени
като имуществен актив на „Д.Т.“ ЕООД, а чрез изследване на съответните парични
потоци би могло да се установи и за какво са били изразходвани същите суми,
след като не са били закупени поръчаните от платците самолетни билети,
съответно и по чие нареждане е ставало това изразходване. Тези обстоятелства е
следвало да бъдат изяснени чрез достъп на назначеното вещо лице до счетоводната
документация на дружеството в несъстоятелност, за какъвто достъп са налице
процесуални способи да бъде осигурен от съда по несъстоятелността.
Необходимостта от
извършване на процесуални действия за изясняване на предмета на разследването
обуславя извод за преждевременност на произнасянето с постановлението за
прекратяване на наказателното производство. В този смисъл и постановлението
подлежи на отмяна, макар и по различни съображения от възприетите от
първоинстанционния съд, поради което и като правилно по своя краен извод,
определението на СРС следва да бъде потвърдено.
Доводите на защитата на обвиняемата, поддържани в
настоящето производство, както и в жалбата пред първоинстанционния съд срещу
основанията за прекратяване на наказателното производство се явяват неотносими,
доколкото едва след установяване на подлежащата на изследване фактическа
обстановка, включително и по отношение на действията на обвиняемата спрямо
съответното имущество на управляваното от нея дружество, може да се поставя
въпроса дали поведението й е било съставомерно или не. Доколкото се явява
неизяснен въпросът дали инкриминираните суми са постъпили в имуществената маса,
която е била под разпоредителната власт на обвиняемата и съответно каква е била
причината същите суми да не бъдат използвани за заплащане на поръчените от
платците самолетни билети, на настоящия етап не може да се формира извод за
несъставомерност на поведението на обв. Д.О..
Водим от горното и на основание чл. 243, ал. 7 от НПК, СГС, НК, ІV въззивен състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 2.03.2020 г. на СРС, НО, 6-ти състав по НЧД № 16354/2019 г., с което е отменено постановление на прокурор от СРП от 26.09.2018 г., с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 260/2013 г. на СО - СГП, прокурорска преписка № 15916/13 г. по описа на СРП.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.