Р Е Ш Е Н
И Е
Гр. София, 07.01.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV “Д” въззивен състав, в публичното заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
БИЛЯНА КОЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 538 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
С
решение № 516089 от 25.10.2018 г. по гр.д. № 15144/2018 г. на Софийски районен
съд, І ГО, 30 с-в е признато за установено по предявения от Н.Н.Н., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, Бенч Марк Бизнес Център иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Н.Н.Н. не дължи на
„Ч.Е.Б.“ АД сума за консумирана електрическа енергия в размер на 274,98 лева за
периода от 20.01.2012 г. до 31.12.2014 г., поради погасяването й по давност. Ответникът
е осъден за заплащане на разноски и адвокатски хонорар.
Със
същото решение е отхвърлен като неоснователен насрещният иск, предявен от „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК ******* срещу
Н.Н.Н., с ЕГН ********** за осъждане на същата да заплати на „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК
******* сума в размер на 83,48 лв.,
представляваща неустойка за забавено
плащане, начислена за периода от 16.04.2015 г. до 16.04.2018 г., както и
искането за заплащане на разноски в общ размер на 350 лв.
Срещу
решението е подадена въззивна жалба от „Ч.Е.Б.” АД с която се обжалва
постановеното от СРС решение в частта,
с която първостепенния съд отхвърля като неоснователен предявения от ответника „Ч.Е.Б.“
АД насрещен иск с правно
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 83,48 лева, претендирана като
неустойка за забавено плащане при твърденията, че решението е неправилно,
необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните
правила. Жалбоподателят твърди, че неустойка за забава се дължи за периода от
последните три години, независимо че главното вземане е погасено по давност. Счита,
че неправилно първоинстанционният съд е приел, че страните по договор за
доставка на ел. енергия не са уговорили неустойка по смисъла на чл. 92 ЗЗД, при
твърдения, че такава е предвидена в чл. 35 от договора при Общи условия,
независимо че там е посочено, че потребителят дължи обезщетение за забава в
размер на законната лихва за забава за всеки просрочен ден като релевира доводи,
че съгласно съдебната практика не е необходимо да се използва термина
„неустойка“. Цитира се множество съдебна практика. Моли съда да отмени решението
в обжалваната част. Претендира разноски за двете инстанции, включително за
юрисконсултско възнаграждение, за което представя списък.
Въззиваемата
страна и ответник по насрещния иск – Н.Н.Н., чрез представителя си, оспорва
жалбата в отговор по реда на чл. 263 ГПК, при твърдения, че такава неустойка не
е договаряна между страните, а цитираната от „Ч.Е.Б.“ АД клауза от Общите
условия е неравноправна и като такава нищожна. Моли да се потвърди решението в
обжалваната част, с което иска е отхвърлен. Претендира разноски пред въззивната
инстанция.
Решението в
частта,
с която съдът е уважил иска с правно основание чл. 124 ГПК за недължимост на
сумата от 274,98 лв. като погасена по давност е влязло в сила.
Съгласно
чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението; по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. №
1281/2010 г. ІІІ г.о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г.о.;
№ 764 от 19.01.2011 г.по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г.о.; № 702 от 5.01.2011
г.по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г.о.; № 643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09
г.на ІV г.о) въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и
правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба
оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените процесуални
действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение той
е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението на СРС е
правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от Н.Н.Н.
с искова молба срещу „Ч.Е.Б.“ АД, с ЕИК *******, с която бил предявен главен
иск по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК с искане да се признае за установено, че
ищцата не дължи на ответника сума за консумирана електрическа енергия в размер
на 274,98 лева за периода от 20.01.2012 г. до 31.12.2014 г. като погасена по
давност.
В
срока за отговор постъпва такъв от ответникът, с който счита главния иск за
неоснователен с подробно изложени съображения и предявява насрещен иск, с който моли съда да постанови решение, с
което да осъди ищеца да му заплати сумата от 83,48 лв., представляваща
неустойка за забавено плащане, начислена за периода от 16.04.2015 г. до
16.04.2018 г. върху сумите по фактурите, посочени в исковата молба.
С
Решението по делото, в тази му част
влязло в законна сила, главният иск е отхвърлен като погасен по давност.
При така
установените факти, СГС намира следното от правна страна:
Неустойката
е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна
сделка да престира определена /глобално или в процент/ парична сума, като
обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да
е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, основателността на иск,
при квалификацията на чл. 92, ал. 1 ЗЗД, се обуславя от предпоставките: наличие
на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка и
неизпълнение на главното задължение. В случая решаващият въззивен състав
намира, че не е налице първата от посочените предпоставки – наличие на
валидно главно задължение.
Съгласно
чл.119 от ЗЗД, с погасяването на главното вземане, както е и в настоящия
случай, се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла. Затова насрещният иск за сумата от
83,84 лв., която е начислена като обезщетение за неплащане на главното вземане
от 274,98 лв. правилно е бил отхвърлен от първостепенния съд. По делото не се
установява страните по договора за доставка на електрическа енергия да са
уговаряли заплащането на неустойка по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, а именно: като
обезпечение на изпълнението на задължението, което да служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението. Точно обратното. От справка, изхождаща от Ч.Е.Б.
АД е видно, че върху предмета на иска по чл. 124, ал. 1, пр. 3 от ГПК, а
именно сумата от 274,98 лв. е начислена само дължима лихва в размер на 162,61
лв.
Поради
съвпадане на крайните изводи на настоящата инстанция с тези на СРС и при
упражнение на правомощията на въззивната инстанция по чл. 271 от ГПК, решението
следва да бъде потвърдено в обжалвана му част.
По разноските пред СГС : С оглед изхода
на спора и предвид изричното искане, право на разноски има въззиваемата страна.
Съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК претендираните разноски възлизат на 300
лв. за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА.
При тези мотиви, Софийски градски
съд,
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 516089 от 25.10.2018 г. по гр.д. № 15144/2018
г. на
Софийски районен съд, І ГО, 30 с-в, в обжалваните части, вкл. частта за
разноските.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“ АД, ЕИК *******, да
заплати на мл. адв. М.Д. - АК Перник - пълномощник на Н.Н.Н. адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.