№
……….
Гр.
Варна, ………………... 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІІІ състав, в открито съдебно заседание на петнадесети декември
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дарина
РАЧЕВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 2177 по описа на Административен съд –
Варна за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс, вр. чл. 118, ал. 3 от Кодекса
за социално осигуряване.
Образувано е по жалба от С.К.П. ***, ЕГН **********,
срещу Решение № Ц2153-03-51/11.09.2020 г. на Директора на Териториално
поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена
жалбата на П. срещу Разпореждане № 031-00-3510-1/21.05.2020 г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл.
54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по изплащане на парично обезщетение
за безработица.
В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. По-конкретно жалбоподателката
посочва, че е имала сключен договор за управление и контрол, по който е била
осигурявана и информацията е подавана до НОИ. Моли решението да бъде отменено и
преписката да бъде върната на ръководителя на изплащанията на обезщетения и
помощи при ТП на НОИ – Варна за произнасяне, като му бъдат дадени задължителни
указания да отпусне полагащото се обезщетение и помощи. Моли и за присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски.
Ответникът в производството, Директорът на
Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт изразява
становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че оспореният акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган, след изясняване на фактите и
обстоятелствата от значение за случая, с предвидената от закона форма и
реквизити и при спазване на процесуалните правила. Обосновава се с наличието на
проверка на осигурителя и издадени задължителни предписания във връзка с
осигуряването на П.. Моли за отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Съдът, след като се съобрази с изложените
в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за
установено следното:
Предмет на обжалване в производството е
Решение на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния
осигурителен институт № Ц2153-03-51/11.09.2020 г. С решението е отхвърлена
жалбата на С.П. срещу Разпореждане № 031-00-3510-1/21.05.2020 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Варна, с което на
основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно производството по изплащане на парично
обезщетение за безработица.
Обжалваното решение е връчено на
пълномощник на адресата на 14.09.2020 г., жалбата до съда е подадена на
28.09.2020 г., поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
От доказателствата в преписката се
установява, че на 06.04.2020 г. С.К.П. е подала по електронен път първоначално
заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица на основание чл.
54а от КСО, в което е посочено прекратено на 01.04.2020 г. правоотношение. Към
заявлението е представена заповед за прекратяване по чл. 71, ал. 1 от КТ на
трудово правоотношение с ЦОУ „Прогресивно образование – 2 Варна“ ЕООД, считано
от 01.04.2020 г., и протокол-решение от едноличния собственик на капитала на
„Пролет 12“ ЕООД за прекратяване на договор за управление на основание чл. 147,
ал. 1, вр. чл. 141, ал. 7 от ТЗ, считано от 01.04.2020 г. Съгласно справка вх. №
031-00-3510-1/14.04.2020 г., документите са приети и на 15.04.2020 г. е генерирана справка от персоналния регистър на
НОИ за осигурителните периоди на П. от 01.01.2008 г. до 31.12.2020 г.
С Разпореждане №
031-00-3510-1/21.05.2020 г. ръководителят на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Варна на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спрял производството по
изплащане на парично обезщетение за безработица. Като мотиви е посочено
„извършване на проверка на осигурителя „Пролет 12“ ЕООД от контролните органи
на ТП на НОИ – Ловеч“. В преписката е представено писмо от 22.05.2020 г. до
Директора на ТП на НОИ – Ловеч с искане за извършване на проверка на
осигурителя „Пролет 12“ ЕООД със седалище гр. А., обл. Л. във връзка с подадена
наведнъж информация в регистъра на осигурените лица за периода 01.05.2019 –
31.11.2019 г. включително.
В преписката са представени още Констативен
протокол и Задължителни предписания от 07.08.2020 г. за заличаване на данните
за осигуряването на П. за периоди 05-12.2019 и 01-03.2020 г. включително.
Срещу разпореждането е подадена
жалба вх. № Ц1012-03-132/13.08.2020 г., която, предвид липсата на доказателства
за датата на връчване на разпореждането за спиране следва да се приеме за
подадена в срок. Към жалбата са приложени обяснение от едноличния собственик на
капитала на „Пролет 12“ ЕООД и Договор за управление и контрол. По тази жалба е
издадено обжалваното в настоящото производство решение.
В хода на съдебното производство от
страна на жалбоподателката са представени регистрационна карта на П., трудов
договор, ведомости за заплати, копие от административната преписка по обжалване
на задължителните предписания. Установено е, че по жалба срещу задължителните
предписания е образувано адм.д. № 463/20 по описа на Административен съд – Л.
висящо към датата на приключване на устните състезания по настоящото дело.
Разпитана е свидетелката Й. Д. П., майка на жалбоподателката и пълномощник на
управителя на дружеството осигурител „Пролет 12“ ЕООД. Съгласно обясненията на Й.П.,
осигуровките на С.П. са внесени със закъснение поради закъснели постъпления на
дружеството. Подробно описва дейността на дружеството и механизма на работа,
както и функциите на С.П. като управител по договор.
При така установените обстоятелства,
от правна страна съдът приема следното:
Оспореното решение е издадено от
компетентен орган по смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСИ – директор на
териториалното поделение на НОИ – Варна. Решението съответства на изискванията
за писмена форма и съдържание, като в него са изложени подробно фактическите и
правните основания за издаването, позволяващи осъществяването на съдебен
контрол по същество. Не се твърди и при служебната проверка не са установени
допуснати съществени нарушения на процесуални норми, които да оказват влияние
върху законосъобразността на обжалвания акт.
По приложението на материалния закон
съдът отбелязва, че приложима към спора е редакцията на КСО с последни
изменения, обн. в ДВ бр. 28 от 24.03.2020 г.
Производството пред административния
орган е образувано по заявление от С.П. по чл. 54а, ал. 3 от КСО, с което тя
претендира право на парично обезщетение за безработица.
В настоящото производство предмет на
спора не са материалните предпоставки за възникване и упражняване на правото на
парично обезщетение за безработица, уредени в чл. 54а от КСО, или размерът на
отпуснатото обезщетение, уреден в чл. 54б от КСО, а актът, с който
ръководителят на осигуряването за безработица е спрял производството по
отпускане на обезщетението. Разпореждането, с което е спряно производството по
отпускане на паричното обезщетение за безработица по заявлението на С.П., е
издадено на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, съгласно който длъжностното лице,
ръководител на осигуряването за безработица, спира с разпореждане
производството по отпускането или изплащането на обезщетението за безработица, когато има данни, които могат да доведат до
издаване на разпореждане за отказ или прекратяване изплащането на обезщетението.
За настоящия спор е ирелевантен
въпросът дали П. действително е упражнявала дейност като управител на
търговското дружество и дали е била осигурявана за това. Този въпрос следва да
бъде решен в производството по обжалване на задължителните предписания и на
евентуален отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица. За
постановяване на разпореждането за спиране производството по отпускане на ПОБ е
достатъчно към момента на неговото издаване да са налице данни, които могат да
доведат до отказ или до прекратяване изплащането на обезщетението.
В преписката се установява, че
такива данни към момента на издаване на разпореждането са били налице – от
справката от персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди на С.П. е
било констатирано, че с декларации обр. 1, въведени на 05.12.2019 г., със задна
дата, е декларирано осигуряване от „Пролет 12“ ЕООД на жалбоподателката като
лице, упражняващо управление и контрол на търговско дружество, за предходни
периоди от м. 05. до м. 10.2019 г. Предвид това, доколкото правото на парично
обезщетение за безработица е в пряка зависимост от осигурителния стаж по чл. 9,
ал. 1, т. 3 от КСО, а размерът на обезщетението зависи от възнаграждението или
осигурителния доход, правилно тези данни са възприети като основание за
възлагане на проверка на осигурителя и за спиране на производството по
отпускане на обезщетението. Резултатите от проверката биха могли да променят
данните за периода на осигуряването и осигурителния доход и съответно да
доведат до издаване на разпореждане за отказ или прекратяване на изплащането на
обезщетението за безработица.
Към момента на издаване на
обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата срещу разпореждането, са били
налични и данни за издадени задължителни предписания №
ЗД-1-03-00794418/07.08.2020 г., с които осигурителят е задължен да подаде
декларация за заличаване на осигуряването на П. за м. 05-12.2019 г. и
01-03.2020 г. Макар и тези предписания да не са били влезли в сила и да са
обжалвани пред съда, те също представляват данни по смисъла на чл. 54г, ал. 4
от КСО, които биха могли да доведат до отказ или прекратяване на изплащането на
обезщетението за безработица.
Не се установяват обстоятелства, от
които да следва извод за превратно упражняване на правомощия от страна на
административния орган. Спирането на производството при наличие на данни, които
биха могли да доведат до предотвратяване на изплащане на обезщетение за
безработица, за което по-късно би могло да се установи безспорно, че е било недължимо,
се явява целесъобразно с оглед охраната на обществения интерес при разходване
на бюджета на социалното осигуряване.
По тези съображения, съдът
намира, че Решение № Ц2153-03-51/11.09.2020 г. на Директора на Териториално
поделение – Варна на Националния осигурителен институт, с което е отхвърлена
жалбата на П. срещу Разпореждане № 031-00-3510-1/21.05.2020 г. на Ръководителя
на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Варна не страда от пороците,
изложени в жалбата.
Предвид
гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предложение последно от Административнопроцесуалния кодекс, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.К.П. ***, ЕГН **********, срещу Решение № Ц2153-03-51/11.09.2020
г. на Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен
институт, с което е отхвърлена жалбата на П. срещу Разпореждане №
031-00-3510-1/21.05.2020 г. на Ръководителя на осигуряването за безработица при
ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО е спряно
производството по изплащане на парично обезщетение за безработица.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: