Р Е Ш Е Н И Е
Номер 932 Година 24.07.2020
Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд Бургас, ХVІ-ти състав, на двадесет и пети юни две хиляди и двадесета
година, в публично заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Х.
Христов
ЧЛЕНОВЕ: 1.Даниела
ДРАГНЕВА
2.Димитър
ГАЛЬОВ
Секретаря Вяра
Стоянова
Прокурор Х.
Колев
Като
разгледа докладваното от съдия Драгнева касационно наказателно административен
характер дело номер 210 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.285, ал.1 от Закон за изпълнение на наказанията и задържането
под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по касационна жалба на Х.А.А. с
ЕГН: ********** – лишен от свобода в Затвора гр.Бургас против решение № 1057/12.06.2019г.
постановено по адм.дело №2544/2018г. по описа на Административен съд Бургас. Прави искане да се
отмени решението и да се уважи исковата молба. В съдебно заседание касаторът се
явява лично и поддържа
жалбата на сочените в нея основания.
Ответникът – Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, редовно уведомен, оспорва касационната жалба.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Касационното жалба е процесуално допустима, подадена
от надлежна страна, в законоустановения срок. Разгледана по същество е неоснователна.
Производството
пред Административен съд Бургас се е развило по исковата молба на Х.А., лишен
от свобода и изтърпяващ наказанието в Затвора гр.Бургас против ГД „Изпълнение
на наказанията“, с която, на основание чл. 203 и сл. за
присъждане на обезщетение в размер на 2 360 лева за претърпени имуществени
вреди, ведно с лихвите за периода 14.11.2017г.-31.08.2018г. и 8 500 лева
за претърпени неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни действия на
длъжностни лица от администрацията на Бургаски затвор, изразяващи се в
изземване на телевизор и дрехи за периода 14.11.2017г. – 19.09.2018г..
Фактическите основания, на които касаторът
е претендирал обезщетение са изземване на негови телевизор и дрехи при извършена
проверка на всичките му налични вещи и техника. Посочва, че на 14.11.2017г. при
преместване на друг етаж, поради начало на ремонтни дейности в помещението в
което е бил настанен, му е бил иззет телевизор за който притежавал документ, че
е негов, както и кога е внесен в корпуса на затвора. Твърди, че при
преместването е извършена проверка на всички налични вещи и техника, които
притежава, като при разглобяване на телевизора се е оказало, че вътре има
множество хлебарки и е бил иззет за почистване, тъй като помещенията където ще
бъдат настанени са чисти. По същата причина му е било разпоредено да сложи
дрехите си (4 чифта долнища, 3 панталона, десетина ризи, тениски – зимни и
летни, над 13 чифта чорапи, 4 чифта маратонки, боксерки, потници), в два големи
найлонови чувала и да ги остави. Обяснява, че почти всичките му дрехи са били
там, като единствено си е взел голяма и малка хавлия, един комплект бельо, риза
и панталон и прави оплакване, че и към момента телевизорът и дрехите не са му
върнати, като уж по погрешка били унищожени и от затвора са му предоставяли
ризи, които са дарение.
С
решение №
1057/12.06.2019г. постановено по адм.дело №2544/2018г. по описа на
Административен съд Бургас
искът на А. е отхвърлен, като недоказан. За
да постанови този резултат, съдът е приел, че твърдяното от ищеца изземване от страна на
затворническата администрация на телевизор и дрехи, негова собственост не може
да се докаже по несъмнен начин.
Предвид това, че не се
доказва противоправно деяние от страна на специализираните органи по изпълнение
на наказанията, изразяващо се в изземване на телевизор и дрехи съдът е
приел, че не е налице и вреда
която да засяга
материалните интереси на увредения. За неоснователна е намерена и претенцията
на ищеца за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от твърдяното изземане, тъй като не се установява действие
на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което да се нарушава
чл.3 от ЗИНЗС, а липсата на която и да е от предпоставките за реализиране на отговорността
на администрацията обуславя неоснователност на исковата молба.
Съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС,
решението на административния съд подлежи на касационно оспорване по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс пред
тричленен състав на същия съд.
Съгласно чл.218 от АПК съдът
обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с
материалния закон, следи служебно.
Съдебното
решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При
постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата
обстановка, като изложените мотиви относно неоснователността на предявените
искове се споделят и от настоящия съдебен състав.
Съгласно чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически
лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.
Обезщетение се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Във фактическия състав на
отговорността на държавата или общината за дейността на администрацията,
визирана в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка
между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействия и настъпилия
вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Съгласно тази на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения на чл.3 от ЗИНЗС -
нарушения на забраната осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко
или нечовешко отношение включително и по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС,
а именно забрана за поставянето им в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна
изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства,
както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват
човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или
малоценност.
В случая имуществените и
неимуществени вреди се претендират като причинени от незаконосъобразни действия
на длъжностни лица при ответника, изразяващи се в изземване на телевизор и
дрехи от касатора А.. При преценката за основателност на предявения иск,
касационната инстанция извърши анализ на събрания доказателствен материал при
който достигна до извода, че не са налице кумулативно необходимите предпоставки,
за да се ангажира отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Според чл.87 от ППЗИНЗС „При извършване на обиск и
претърсване, както и при проверка на личните вещи на лишените от свобода се
съставя протокол от служителите, които са ги извършили, независимо дали са
намерени или не неразрешени вещи и предмети. Изключение се допуска само в
случаите по чл.92, ал.1 от ЗИНЗС
и по чл.95, ал.3 ЗИНЗС.
Съгласно ал.2, екземпляр от протокола се предоставя на обискираното лице или на
обитателите на претърсеното помещение, а съгласно ал.3 намерените при
извършване на обиск и претърсване пари и вещи, чието държане не е разрешено или
не е установено чия собственост са, се описват в протокола и се изземват. Лицата, които са извършили
обиска или претърсването, съставят протокол за изземването
в четири екземпляра и в присъствието на поемни лица. Единият от екземплярите се
предава на лишения от свобода, вторият се прилага към иззетите
пари и вещи, третият - към досието, а оригиналът остава към кочана.
Съгласно чл.82, ал.7 от
ППЗИНЗС „Разрешените лични вещи и хранителни продукти,
които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за
целта места лишените от свобода, се определят със заповед на министъра на
правосъдието“. Съгласно чл.122, ал.1 от ЗИНЗС
„Министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети,
които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица,
настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат
да държат при себе си и да ползват“.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства не се установява на дата 14.11.2018г. да е извършена
проверка на личните вещи на лишения от свобода и от него да е иззет телевизор и
дрехи, за което да е съставен протокол по гореописания ред. От затворническото
досие на А. се установява единствено, че на 04.10.2016г. той е внесъл за
ползване лична вещ - телевизор „STARLIGHT“, като липсват данни за изземване на
приемника и документа му за собственост от служители на ответника. В дневника
за регистриране на докладните записки в деловодството на затвора в гр.Бургас също
не е регистрирана докладна записка документираща претърсване на спалното
помещение на касатора, съответно проверка на личните му вещи, и изземване на посочените
телевизор и дрехи. Протоколът по чл.87 от ППЗИНЗС удостоверява
извършването на действията обиск, претърсване и проверка, като в него се
вписват обстоятелствата относно намерените вещи и той се явява доказателство за
това, че са извършени. Предвид това, че протокол в случая липсва, то
твърденията на касатора за извършеното изземване остават недоказани. Правилно съдът не е
кредитирал единствените данни в тази насока изнесени в свидетелските показания
на свидетеля Рибов, доколкото за извършени действия по обиск, претърсване,
проверка на личните вещи на лишените от свобода и тяхното изземване се изисква
съставянето на писмен акт.
Действително, по делото се установява, че ползвания от
А. телевизор не се намира при него, но от събраните доказателства не се
установява, че това се дължи на незаконосъобразни действия на служителите на
ответника, поради което не би могла да се ангажира неговата отговорност относно
претендираните имуществени и неимуществени вреди. Друг би бил въпроса, ако се претендираха вреди в
следствие на незаконосъобразно бездействие на неговите служители на ответника,
в резултат на което да се е стигнало до изчезването на процесните вещи.
В хода на първоинстанционното съдебно производство от
началника на затвора Бургас е представена справка вх.№ 2100/22.10.2018г. от
която се установява, че дрехите на лишените от свобода не се водят на отчет
заради различното им време за експлоатация, което се влияе и от поддържането
им. Посочено е, че А. лично е заявил необходимост и периодично са му давани дрехи
от вещевия склад или от дарения. От касационния състав на съда е изискана
справка относно утвърдената таблица за полагащите се дрехи на един лишен от
свобода за една година, както и справка за дрехи, обувки и чехли предоставени
на Х.А. за периода от 23.06.2015г. до 25.06.2019г. С вх.№ 356/ 09.03.2020г. е
постъпила справка видно от която към процесния период на лишения от свобода А.
са били предоставени спални принадлежности, дрехи и обувки съгласно вещева
ведомост №0005934. Посочено е, че на
същия са предоставяни и дрехи и лични вещи за ползване под формата на дарение
от различни религиозни организации, които не са отразени във вещевата ведомост.
В тази насока са и свидетелските показания на св.Иванов дадени в съдебно
заседание пред първата инстанция като съгласно тях, при заявена от касатора
необходимост дрехи, подходящи за сезона и по размер, са му предоставяни.
Свидетелят посочва, че практиката за изземване касае само лични вещи, като
такива се изземват ако има съмнение, че са обект на дисциплинарно нарушение и
не касае дрехи, като всяко изземване се документира в протокол. Такъв протокол
не се съдържа в затворническото досие на А. от момента на постъпването му в
затвора до настоящия момент.
На следващо място липсват каквито и да било данни индивидуализиращи
липсващите вещи и тяхната стойност, като не става ясно как е определен размера
на исковата претенция. По отношение на телевизионния приемник касаторът първоначално
твърди, че е струвал 360 лева, защото за толкова е „закупен“, след това отрича
да е плащал каквато и да е сума за него, а в заключение поддържа, че
телевизорът му е даден от управата на затвора, но отнет заради поведението му,
тоест не се установява той действително да е заплатил претендираната сума при
закупуване на телевизора, за да се приеме, че е претърпял претендираните
имуществени вреди. Така изложеното се отнася и по отношение стойността на
изброените дрехи и бельо (4 чифта долнища, 3 панталона, десетина ризи, тениски
– зимни и летни, над 13 чифта чорапи, 4 чифта маратонки, боксери, потници), за
които А. посочва, че няма бележки и фактури, като цената е определил по
собствена преценка.
С оглед така установена липса на незаконосъобразни
действия на служители на ответника, в резултат на които лишеният от свобода да
е претърпял имуществени и неимуществени вреди, то правилно първоинстанционният
съд е приел, че предявения иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ е неоснователен. Ето защо
и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във
връзка с чл.285, ал.1,
първоинстанционното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Мотивиран от изложеното
Административен съд гр.Бургас, ХVI-ти
състав
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ
В СИЛА
решение №
1057/12.06.2019г. постановено по адм.дело № 2544/2018г. по описа на
Административен съд Бургас.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.