РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. ***,
23.10.2018год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ граждански състав, в публичното
заседание на 27.09 през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА
при секретаря Анета Христова като разгледа докладваното от съдията Дилова гр.дело
№2807 по описа за 2018година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила
е искова молба от “Т.П.” ЕАД ЕИК ***със
седалище и адрес на управление:*** против
П.Т.С., в която се твърди че ответникът е потребител на топлинна
енергия, поради това че е собственик на топлоснабден имот. Твърди се, че
ответницата не е заплатила дължимите суми за главница за периода 01.03.2015г.-
29.02.2016г., в срок поради което дължи и лихва за забава. Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата 374,09 лв
представляваща главница за периода
01.03.2015г.- 29.02.2016г., както и сумата 93,71 лв представляваща лихва
за забава за периода 06.05.2015г.- 24.04.2018г. , както и направените по делото
разноски. В депозирана допълнителна молба ищецът е уточнил, че
сумата е формирана от 356 лв - сума за отопление за периода
01.03.2015г.- 29.02.2016г. , сума за топлинна енергия отдадена от сградна
инсталация – 36,43лв.
Ответникът,
в срока на чл.133 от ГПК е представил
писмен отговор, в който заявява, че предявените искове са недопустими, както и
че исковата молба е нередовна поради това, че не е посочено от какво произтича
вземането на ищеца.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на
страните, намира за установено следното:
Видно от приложеното гр.д. №
***. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като доставчик на топлинна
енергия против ответника П.С. е предявен иск с правно основание чл. 422 вр. чл.
415 ал.1 от ГПК с петитум да се признае за установено, че вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр.д. ***. по описа на ПлРС съществува. Видно от решението по
делото е, че съдът е признал за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че ответника
дължи сумата 1303,34 лв представляваща стойността на консумирана и незаплатена
топлоенергия за периода от 01.11.2013г.- 29.02.2016г., ведно със законната
лихва, считано от 11.04.2016г., както и сумата 161,23 лв представляваща лихва
за забава върху главницата за периода 04.01.2014г.-30.03.2016г., както и е осъдил
ответника да заплати направените разноски в исковото и заповедното
производство. Решението на ПлРС е обезсилено и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото под № ***съдът
е оставил без движение исковата молба и е дал възможност на ищеца да уточни
исковите си претенции, както и по кое частно гражданско дело е издадена
заповедта за изпълнение, предмет на установителния иск. Тъй като ищецът не е
уточнил в срок претенцията си и съдът е приел, че не са налице основания за
възстановяване на срока, то съдът е прекратил производството по делото.
Определението на съда е влязло в сила.
В този смисъл съдът намира, че предявения осъдителен иск е допустим, тъй
като вземането за което е предявен установителен иск не е установено със решение, тъй като производството по делото е
прекратено. Определението, с което производството по делото е прекратено не
препятства повторното предявяване на иск за същото вземане, тъй като не се
ползва със сила на пресъдено нещо,поради което няма пречка кредиторът да
предяви осъдителен иск за същото вземане.
По делото не се спори, че ответницата е собственик на топлоснабден имот
находящ се в ***. Това се установява от представения по делото нотариален акт №
***том *дело *е, че П.С. е собственик на недвижим имот – апартамент № ***,
състоящ се от две стаи, кухня, баня и тоалетна с площ ***кв.м.
Спорен по делото е въпросът дължи ли ответникът претендираните суми и в какъв
размер.
Въз основа на
така събраните доказателства, съдът приема, следното отправна страна:
По делото са
представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ***
на потребители в гр.***, обнародвани на 09.08.2005г., приети с протокол от
15.04.2005г на Съвета на директорите на *** и одобрен с Решение
№ОУ-030/04.07.2005г на ДКВЕР и общи условия одобрени с решение № ОУ от
03.12.2007г. на ДКЕВР. Съгласно чл. 1 от същите, с тях се уреждат
взаимоотношенията при продажба на топлинна енергия между “Т.П.” ЕАД, наричана
“продавач” и потребителите за битови нужди, наричани “купувачи”. Съгласно чл. 3
ал.1 от Общите условия купувач може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право
на ползване на имот в топлоснабдена
сграда. Въз основа на чл. 139 от Закона за енергетиката, разпределението на
топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва
по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Съгласно чл.140а от ЗЕ общото консумирано
количество топлинна енергия в сграда- етажна собственост, присъединена към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, се разпределя за
горещо водоснабдяване и за отопление.Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ, топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна
енергия, отдадена за сградна инсталация, топлинна енергия за отопление на
общите части и топлинна енергия за отопление на имотите.Съгласно чл.153, ал.6
от ЗЕ, клиентите на сграда- етажна собственост, които прекратяват
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата.Качеството на клиент може да се изгуби само тогава, когато
се прекрати топлоподаването на цялата сграда.
По делото е представен
препис извлечение от сметка на абонат с № 26534 П.Т.С. с адрес ***, от който е
видно, че за периода 01.02.2015г.- 29.02.2016г. ответницата дължи главница в
размер на 394,09 лв и лихва за забава за периода 06.05.2015г.- 24.04.2018г. в
размер на 93,71 лв, или задължението на ответника е в общ размер 487,80 лв.
Ищецът е уточнил, че
задължението на ответника произтича от – сума за отопление начислена за периода
01.03.2015г.- 29.02.2016г. в размер на 356, 60 лв, сума за топлинна енергия
отдадена от сградна инсталация в размер на 36,43 лв, сума за услугата дялово
разпределение в размер на 1,06 лв.
От заключението на ВЛ по
назначената съдебно-техническа експертиза, което като неоспорено от страните
съдът кредитира като вярно, обективно и компетентно се установява, че разпределението
на топлинна енергия е извършено съгласно Методика за разпределение на топлинна
енергия в сгради етажна собственост, изравнителните сметки са изготвени за
периодите 05.2014г-04.2015г., 05.2015г.- 04.2016г. и 05.2016г. 04.2017г.ВЛ е
посочило, че от общите показания на топломера всеки месец са приспадани
технологичните загуби на абонатната станция, както и че общият топломер е
преминал държавна проверка съгласно действащата нормативна база.
Видно от заключението на ВЛ
по назначената съдебно-техническа експертиза е, че ищецът е доставял топлинна
енергия до имота на ответника през процесния период и по искане на абонатите,
разпределението на топлинната енергия се осъществява от Т.П. ЕАД на база на
действителните и ефективните обеми на всяко едно от жилищата.Според ВЛ
отделните компоненти на топлинната енергия определени на базата на
действителния и ефективен обем на жилището са- действителен обем 137,09 кв.м. и
ефективен обем 73,45 кв.м.В съдебно заседание
обемът на имота се смята по специална формула, действителния обем се
определя от Топлофикация *** на база архитектурен проект на сградата при
пускането на абонатната станция, ефективния обем е остатъчния обем от банята и
предверието и коридора на жилището. ВЛ е изготвило допълнително заключение, от
което е видно че коригирания отопляем обем на жилището е 20 куб. м. , поради за периода март 2015г.-
февруари 2016 г. сумата за отопление на жилището е в размер на 143,63 лв.ВЛ е
посочило, че в жилището е останала само щранг – лирата в банята, поради което е
коригирал действителния отопляем обем. Съдът кредитира допълнителното
заключение на ВЛ, което е съобразено с
представения в съдебно заседание архитектурен проект на апартамента и
съответната методика .
Ответникът е оспорил, че не
дължи позовава се и на решение № 4777/13.04.2018г. на ВАС по АД 1372/2016г., с
което е отменена зависимостта / формулата/, приета в т. 6.1.1 от методиката за
дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна собственост.Решението
на ВАС не е влязло в сила, тъй като подлежи на обжалване пред петчленен състав
на ВАС. Спрямо подзаконовия нормативен акт законодателят е въвел специална
правна норма - чл. 195, ал. 1 АПК, съгласно която подзаконовият нормативен акт
се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното решение. От
посочената разпоредба следва изводът, че за периода от приемане на подзаконовия
нормативен акт до неговата отмяна с влязло в сила съдебно решение, този акт се
счита за законосъобразен и поражда валидни правни последици следователно
отмяната има действие занапред. От
заключението на ВЛ е видно, че в апартамента има само щранг лира, поради което
вземането на ищеца произхожда от сградна инсталация с оглед разпоредбите на
чл.112в от ЗЕЕЕ и чл.142,ал.2,чл.143,ал.3 и чл.153,ал.6 от ЗЕ. Сградната
инсталация за отопление и горещо водоснабдяване е обща етажна
собственост,съобразно чл.140,ал.3 от ЗЕ, при което и с оглед разпоредбата на
чл.38,ал.3 от ЗС всеки собственик следва да участва в ползите и тежестите на
тази обща вещ съобразно с частта си. Както се приема и в Решение №5/22.04.2010г.
по конст.д.№15/2009г. на Конституционния съд на РБ, заплащането на отдадената
от сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реалното ползване на
топлинна енергия от собствениците и носителите на вещни права. То следва от
факта,че сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой не
може да се откаже, поради което и плащането се извършва съразмерно на
отопляемите обекти по проект. В случаите на чл.153,ал.6 от ЗЕ, в които
потребители в сграда-етажна собственост
прекратят топлоподаването в имотите си, същите остават потребители на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. С оглед на изложеното съдът намира, че претенцията
на ищеца за заплащане на сумата 143,63
лв за главница е основателна и
доказана и предявения иск следва да бъде
уважен.
По претенцията за лихва за
забава
Искът с правно основание е
акцесорен и неговото уважаване зависи от съдбата на главния иск. С оглед
установения размер на на претендираното задължение на ответника по делото за
заплащане на главница за процесния период се дължи и обезщетение за забавеното
му изплащане в размер на законната лихва на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Не
се спори, че заплащането на начислените суми за ТЕ е следвало да се осъществи
най-късно до 30 дни след изтичането на месеца, за които се отнасят. Поради
уговорения от страните начин на плащане на главницата, и на основание чл. 84,
ал.1, пр.1 от ЗЗД, за изпадането на потребителя в забава след изтичането на
този 30-дневен срок, не е необходима изрична покана. С изтичането на
определения в договора срок, потребителят е изпаднал в забава без покана и
дължи обезщетение за забава. В конкретния случай ищецът претендира лихва за
забава в размер на 34,77 лв за периода 06.05.2015- 24.04.2018г. По делото не е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, но изчислено с калкулатор на лихва
размерът на лихвата за забава върху главницата от 143,63 лв за претендирания
период е 2,32 лв, до който размер предявеният иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен, като за разликата до претендираните 34,77 лв
предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По разноските
Ищецът е направил искане да
му бъдат присъдени направените по делото разноски. По отношение на
претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 360, съдът намира следното – с оглед на
изхода на спора в установителното производство - уважен изцяло иск, на ищеца
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер обаче не на претендираното
от 360,00 лева, а в размер, определен от съда съобразявайки фактическата
сложност на делото, разглеждането му в едно съдебно заседание, липсата на
събиране на допълнителни доказателства и изменението на разпоредбата на чл. 78 ал.8 – ДВ, бр. 8 от
2017 г. съгласно която в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно сочената разпоредба в чл. 25
ал.1 т.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ адвокатското възнаграждение за защита по дела с определен
материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. Ето защо ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за юрисконсулт в размер на
100 лв.
Ответникът е направил
разноски за адвокат в размер на 250 лв. С оглед изхода на делото и с оглед
разпоредбата на чл. 78 ал. 4 от ГПК, съгласно която ответникът има право на
разноски и при прекратяване на делото, съобразявайки определението за прекратяване
на делото за разликата до първоначално предявения размер съдът намира, че
разноските по делото следва да бъдат определени по компенсация.
Съобразявайки горното съдът
намира, че ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 49,54 лв
представляваща направени разноски по компенсация
По изложените съображения
съдът
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.Т.С. ЕГН **********
*** да заплати на „Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от Й. В.на осн. чл. 327 от ТЗ вр. чл. 79 от ЗЗД сумата 143,63 лв
представляваща неплатена сума за консумирана топлинна енергия за периода
01.03.2015г.- 29.02.2016г., ведно със законната лихва, считано от 25.04.2018г.-
датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата,
като за разликата до 144,69 лв ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА П.Т.С. ЕГН **********
*** да заплати на „Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от Й. В.сумата 2,32 лв представляваща лихва за забава върху
главницата от 143,63 лв за периода 06.05.2015г.- 24.04.2018г., като за
разликата до 34,77 лв ОТХВЪРЛЯ предявения иск като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.2 и ал. 4 от „Т.П.” ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК ***,
представлявано от Й. В.да заплати на П.Т.С. ЕГН ********** *** сумата 49,54 лв
представляваща направени разноски по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ***ски окръжен съд в двуседмичен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :