РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Кубрат , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ в публично заседание на
тринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Албена Д. Великова
при участието на секретаря Вера Люб. Димова
като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело №
20213320100173 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79 и сл. ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц.,
чрез адв. В. Г. твърди, че настоящият иск се предявява след проведено
заповедно производство по ч. гр. дело № 10/2021 г. по описа на РС–Кубрат и
връчване на издадената заповед на длъжника чрез залепване на
уведомление. Сочи се, че по силата на договор на цесия от 01.10.2019 г. на
ищцовото дружество било прехвърлено вземането на „С. Г. Груп“ ООД, ЕИК
********* срещу ответника, като от своя страна „С.Г.Груп“ ООД придобило
вземането от „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД чрез договор
за цесия от 16.10.2018 г. Посочено е, че претендираното вземане произтича от
сключен между ответника и „БТК“ ЕАД договор за предоставяне на
далекосъобщителни услуги от 04.09.2017 г. с клиентски номер №
16371382001 за ползване на далекосъобщителна услуга за мобилен номер
*** и избран тарифен план Smart L+ с месечна абонаментна такса 26.99 лева,
а срокът на договора бил уговорен за 24 месеца, т. е. до 04.09.2019 г.
1
Издадени били фактури № **********/15.04.2018 г. за сумата 28.88 лв. за
отчетен период на потребление 15.03.2018 г. – 14.04.2018 г.; №
**********/15.05.2018 г. на стойност 26.99 лв. за отчетен период на
потребление от 15.04.2018 г. – 14.05.2018 г.; № **********/16.06.2018 г. на
стойност 26.99 лв. за отчетен период на потребление 15.05.2018 г. до
14.06.2018 г. и № **********/16.07.2018 г. на стойност 1.10 лв. за отчетен
период на потребление 15.06.2018 г. до 14.07.2018 г. Абонатът потребил, но
не заплатил мобилни услуги, фактурирани за четири последователни отчетни
месеци и цитирани по-горе.
Поради неизпълнение на задълженията на потребителя по договора и
общите условия към него договорът бил прекратен едностранно от
доставчика. Твърди се, че след като били издадени фактури и в срок не са
били заплатени, е изпълнен фактическият състав на едно договорно
неизпълнение по чл.79 ЗЗД. Излага становище, че ответникът следва да се
счита за уведомен за извършените цесии с връчване на препис от исковата
молба и приложенията към нея. Предвид гореизложеното съдът е сезиран с
искане за постановяване на решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че към него съществува изискуемо вземане на
„ЮБЦ” ЕООД в размер на 72.97 лв. неплатени електронни съобщителни
услуги по договор с кл. № 16371382001 от 04.09.2017 г., сключен с „БТК“
ЕАД, ЕИК *********, за която са издадени четири броя фактури, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК както и за сумата 17.34
лева – обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва за
периода от 01.08.2018 г. до 30.11.2020 г. Претендирани са направените
разноски в исковото и заповедното производство.
Ответникът О. А. Н., ЕГН **********, с пост. адрес в ***, наст. адрес –
неконкретизиран в Република Турция, чрез особения представител адв.М.Д.
от АК–Разград заявява, че въз основа на събраните по делото доказателства, в
това число и при липсата на такива, сочещи, че ответникът е погасил изцяло
задълженията си към ищеца, исковата претенция е основателна и доказана.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
2
фактическа страна:
От приложеното ч. гр. д. № 10/2021 г. по описа на Районен съд –
Кубрат, се установява, че в полза на ищеца е издадена Заповед №
260003/08.01.2021 г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410
ГПК срещу ответника за сумите, предмет на настоящото производство.
Издадената заповед е била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като в
срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил искове по реда на чл. 422 ГПК.
От представените с исковата молба писмени доказателства се
установява следното:
По силата на Договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер 16371382001 от 04.09.2017 г., на ответника са предоставяни
мобилни услуги за мобилен номер ***. Договорът е сключен за срок от 24
месеца – до 04.09.2019 г. – условията за ползване на цитирания мобилен
номер, като е избрал тарифен план VIVACOM Smart L+ с месечна
абонаментна такса в размер на 26.99 лв.
В изпълнение на цитирания договор за мобилни услуги, за периода от
15.03.2018 г. до 15.07.2018 г. са били издадени фактури №
**********/15.04.2018 г., № **********/15.05.2018 г., №
**********/16.06.2018 г. и № **********/16.07.2018 г. на стойност 72.97 лв.,
както следва:
1/ Фактура № **********/15.04.2018 г., платима в срок до 02.05.2018
г., за отчетен период на потребление 15.03.2018 г. – 14.04.2018 г. с начислена
за плащане сума в общ размер 28.88 лв. с вкл. ДДС.
2/ Фактура № **********/15.05.2018 г., платима в срок до 01.06.2018 г.,
за отчетен период на потребление 15.04.2018 г. – 14.05.2018 г. с начислена за
плащане сума в общ размер 26.99 лв. с вкл. ДДС.
3/Фактура № **********/16.06.2018 г., платима в срок до 02.07.2018 г.,
за отчетен период на потребление 15.05.2018 г. – 14.06.2018 г. с начислена за
плащане сума в общ размер 26.99 лв. с вкл. ДДС.
4/Фактура № **********/16.07.2018 г., платима в срок до 01.06.2018 г.,
3
за отчетен период на потребление 15.06.2018 г. – 14.07.2018 г. с начислена за
плащане сума в общ размер 1.10 лв. с вкл. ДДС.
Абонатът е потребил, но не заплатил мобилните услуги, фактурирани по
четирите последователни отчетни месеца. Съгласно чл. 50, вр. чл. 43, т. 1 от
Общи условия на договора между „БТК“ АД и абонатите на услуги,
предоставени чрез обществената фиксирана електронна съобщителна мрежа
на дружеството, последният се прекратява в случай на неизпълнение на
задължението на абоната да плаща в срок дължимите суми за предоставените
услуги. Така на 31.07.2018 г. процесния абонамент е бил деактивиран от
ищеца поради неплащане на сумите в уговорения краен срок.
Към писмените доказателства по делото са приобщени Фактура №
**********/15.04.2018 г., Фактура № **********/15.05.2018 г., Фактура №
**********/16.06.2018 г., Фактура № **********/16.07.2018 г., Договор за
цесия от 16.10.2018 г. и от Договор за цесия 01.10.2019 г., Извлечение от
Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г., които не са оспорени
от ответната страна.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
За да бъде уважен предявения положителен установителен иск по чл.
422 ГПК е необходимо ищецът да е доказал съществуването на валидно и
изискуемо вземане в негова полза срещу ответника. В процесния случай на
първо място ищецът успя да докаже наличието на валидно облигационно
отношение между „БТК” ЕАД и ответника, което да съставлява източник на
претендираното задължение на ответника. То е възникнало въз основа на
сключен между тях Договор за електронни съобщителни услуги за клиентски
номер 16371382001 от 04.09.2017 г.
Прехвърлянето на вземане (цесията) е договор, с който кредиторът на
едно вземане (цедент) го прехвърля на трето лице (цесионер). Длъжникът по
вземането не е страна по договора. Със сключването на договора за цесия, т.е.
с постигане на съгласие между цедента и цесионера, вземането преминава от
цедента върху цесионера в състоянието, в което то се е намирало към същия
момент, заедно с акцесорните му права – арг. чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Тъй като
4
цесията засяга интересите освен на страните по договора и на трето лице –
цедирания длъжник, се налага извършването на допълнително действие –
съобщаване на длъжника за цесията – чл. 99, ал. 3 и 4 ЗЗД. За да породи
действие, съобщението трябва да бъде извършено от цедента – чл. 99, ал. 3
ЗЗД. Без да е елемент от фактическия състав на договора, съобщението има
значение с оглед на третите лица – цедирания длъжник, правоприемниците и
кредиторите на цедента и на цесионера.
Съгласно константната съдебна практика на ВКС обективирана в
Решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., второ Т.О., ТК;
Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по т.д. № 12/2009 г., второ Т.О., ТК и
Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. първо Т.О., ТК-
уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на
цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява надлежно
съобщаване на цесия съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което прехвърлянето на
вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право,
настъпил след предявяване на иска на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
Длъжникът не доказа, че е изпълнил изискуемите си задължения за
заплащане на стойността на предоставените по договора мобилни услуги, за
които били издадени Фактура № **********/15.04.2018 г., Фактура №
**********/15.05.2018 г., Фактура № **********/16.06.2018 г. и Фактура №
**********/16.07.2018 г. Тези негови задължения били прехвърлени от
стария кредитор цедент „БТК“ ЕАД на новия кредитор цесионер „С.Г. ГРУП”
ООД с Договор за цесия от 16.10.2018 г. Цедентът изрично упълномощил
цесионера да уведоми длъжника за извършената цесия по см. на чл. 99, ал. 3
ЗЗД. Уведомлението било изпратено на длъжника, но същият не го получил.
От своя страна с Договор за цесия от 01.10.2019 г. „С.Г. ГРУП” ООД
прехвърлило това вземане на ищцовото дружество, като вземането било
изцяло индивидуализирано напълно по основание размер и длъжник в
Приложение № 1 към Договор за цесия от 01.10.2019 г. О. А. Н., ЕГН
********** за сумата от 72.97 лв.
Длъжникът може да се счете за редовно уведомен за двете цесии с
връчването на исковата молба по делото, към която е приложено
5
уведомлението за цесията, изходящо от цедента по договора за цесия от
01.10.2019 г. „С.Г. ГРУП”ООД и уведомление за договора за цесия от
16.10.2018 г. също от „С.Г. ГРУП”ООД, но като изрично упълномощено да
упражни правата на цедента по тази цесия „БТК“ ЕАД съгласно чл. 99, ал. 3
ЗЗД.
С оглед на изложените съображения искът се явява основателен, поради
което следва да бъде признато за установено на основание чл. 422 във вр. с
чл. 124 ГПК, че ответникът дължи сумата 72.97 лв., съставляваща неплатена
главница по договор за телекомуникационни услуги от 04.09.2017 г. по
издадените четири броя фактури.
На основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, основателна е и акцесорнатата претенция
за установяване на вземане в размер на 17.34 лв., съставляващо обезщетение
за забавено изпълнение в размер на законната лихва за периода от 01.08.2018
г. до 30.11.2020 г., начислена върху фактура № **********/ 16.07.2018 г.,
поради което и следва да бъде уважена.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да понесе отговорност и за направените разноски. Сторените от
ищеца в заповедното производство разноски са в общ размер на 75 лв. (25.00
лв. заплатена държавна такса и 50 лв. – адвокатско възнаграждение), а в
настоящето производство са сторени такива в размер на 505 лв. (от които 25
лв. довнесена държавна такса, 180 лв. адвокатско възнаграждение и 300 лв.
възнаграждение за особен представител). Така съразмерно на уважената част
от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 75 лв. – разноски
по заповедното и 505 лв – за разноски по настоящото производство.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на О. А. Н., ЕГН
**********, с пост. адрес в ***, наст. адрес – неконкретизиран в Република
Турция, че дължи на „ЮБЦ“ ЕООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********,
6
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
Ю.Б.Ц., чрез адв. В. Г. следните суми, за които по ч. гр. д. № 10/2021 г. по
описа на РС–Кубрат е издадена Заповед № 260003/08.01.2021 г.: 72.97 лева
(седемдесет и два лева, деветдесет и седем ст.) – неплатени електронни
съобщителни услуги по договор с кл. № 16371382001/ 04.09.2017 г., сключен
с „БТК“ – ЕАД, ЕИК *********, за която са издадени фактури за периода
15.03.2018 г. - 15.07.2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 07.01.2021 г. до окончателното плащане; 17.34 лева (седемнадесет
лева, тридесет и четири ст.) – обезщетение за забавено изпълнение в размер
на законната лихва за периода от 01.08.2018 г. до 30.11.2020 г., начислена
върху фактура № **********/16.07.2018 г., като вземането по този договор е
прехвърлено в полза на „С.Г.Груп “ ЕАД, ЕИК ********* с Договор за цесия
от 16.10.2018г., а впоследствие прехвърлени на заявителя по настоящото
производство “ЮБЦ” ЕООД, ЕИК ********* с последващ Договор за цесия
от 01.10.2019г., на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА О. А. Н., ЕГН **********, с пост. адрес в ***, наст. адрес –
неконкретизиран в Република Турция ДА ЗАПЛАТИ на „ЮБЦ“ ЕООД,
вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***, представлявано от управителя Ю.Б.Ц., чрез адв. В. Г. сумите 505.00 лева
(петстотин и пет лева, нула стот.) – направени разноски по исковото
производство и 75.00 лева (седемдесет и пет лева, нула стот.) – разноски по
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Разградския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Кубрат: _______________________
7