№ 2230
гр. София , 17.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание на
шести август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теодора Кръстева
Членове:Ивайло Младенов
Светлин Михайлов
като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно частно
гражданско дело № 20211000502277 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248, вр.чл.248, вр.чл.78 от ГПК.
Производството е образувано по повод частна жалба от Р. В. З. и В. В. Н., с
която обжалват определение от 20.02.2020 г., постановено по гр.д. № 2 093/19 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение 2 състав, с което е допълнено вече
постановеното определение за прекратяване на производството по делото, в частта относно
разноските, като е отхвърлено искането за сумата над 4 500 лв. до претендирания размер от
6 000 лв.
В частната жалба се твърди от жалбодателя, че подадената частна жалба е
допустима, с оглед неправилното разпореждане на съда, че обжалваното определение
подлежи на изменение по реда на чл.248 от ГПК, респективно подлежи на обжалване по
реда, посочен в цитираната разпоредба. Твърди, че в изпълнение на това разпореждане са
подали молба за изменение, която е оставена без уважение, като по реда на инстанционния
контрол това определение е обезсилено от Софийски апелативен съд и частната жалба е
върната. Моли съда да приложи по аналогия правилото на чл.62, ал.3 от ГПК и да се приеме,
че настоящата частна жалба е подадена в срок. Инвокира доводи свързани с основателността
на подадената частна жалба. Моли съда да постанови определение, с което да отмени
атакуваното в отхвърлителната част и вместо него постанови ново, с което да присъди
пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение.
Ответниците по частната жалба Ж.С. С., Г. С. К. и С. С. Х. оспорват същата.
Твърдят, че същата е недопустима, като подадена след срока на обжалване. Твърдят, че
същата е неоснователна, предвид липсата на фактическа и правна сложност, както и
твърдят, че до открито съдебно заседание се е стигнало само поради бездействието на
пълномощника на частните жалбодатели, които въпреки указанията не е представил
1
исканите доказателства в дадения от съда срок. Молят съда да постанови определение, с
което да потвърди атакуваното, като претендират и разноски.
Съдът след като се съобрази с доводите, изложени в жалбата и като взе
предвид, представените по делото писмени, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното
определение от 20.02.2020 г., е допълнено вече постановеното определение за прекратяване
на производството по делото, в частта относно разноските, като са присъдени разноски в
размер на 4 500 лв.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение
№ 2 556 от 17.11.20 г., постановено по ч.гр.д. № 3 172/20 г. по описа на Софийски
апелативен съд, Търговско отделение, 13 състав съдът е обезсилил определение от 21.07.20
г., постановено по гр.д. № 2 093/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, 2 състав, в частта, в която е оставена без уважение подадената от името на В. В.
Н. и Р. В. З. молба вх. № 25 874 от 26.06.2020 г., с искане за изменение на постановеното от
20.02.20 г., в частта за разноските. Видно от така постановеното влязло в сила определение
съдът е приел, че определението е недопустимо. Приел, че с определението от 20.02.20 г.
съдът е допълнил определението си, с което е прекратено производството по делото
(произнесъл се е по чл.248 от ГПК), поради което процесуалния път за защита е чрез
обжалване на определението пред въззивния съд, а не по реда на изменение на
постановеното определение (решение) в частта за разноските.
Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с определение
№ 1 881 от 19.07.20 г., постановено по ч.гр.д. № 1 338/21 г. по описа на Софийски
апелативен съд, Търговско отделение 13 състав съдът е отменил разпореждане от 04.03.21 г.,
постановено по гр.д. № 2 093/19 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение, 2 състав, с което е върната частна жалба с вх. № 297 260/02.12.20 г. по рег. на
Софийски градски съд, подадена от Р. В. З. и В. В. Н., с която същите са обжалвали
определението от 20.02.20 г., с което е допълнено определението за прекратяване на
производството по делото, в частта, в която съдът не е присъдил разноски в пълен размер,
т.е. за частта над 4 500 лв. до пълния предявен размер от 6 000 лв.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни
изводи:
Частната жалба е допустима и неоснователна.
2
С атакуваното определение от 20.02.2020 г., е допълнено вече постановеното
определение за прекратяване на производството по делото, в частта относно разноските,
като са присъдени разноски в размер на 4 500 лв.
По отношение на допустимостта на подадената частна жалба и предвид
произнасянето на въззивната инстанция с влязъл в сила акт, съдът намира, че наведените
доводи за недопустимост са неосноватални. Разгледана по същество същата е
неоснователна.
В частната жалба са инвокирани доводи за неправилност на атакуваното
определение, свързани с твърдения неправилно изчисление на присъденото адвокатско
възнаграждение предвид фактическата и правна сложност на делото. Така наведените
доводи за незаконосъобразност настоящият състав намира за неоснователни по следните
съображения:
Съобразно разпоредбата на чл. 248, ал. 3 ГПК, определението за разноските
може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението.
Законодателят, с разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК е предвидил възможността, в полза на
ответника по делото да се присъдят разноски при прекратяване на делото. Страните не
спорят, че производството по делото е прекратено на основание чл.299, ал.1, вр.чл.298, ал.2
от ГПК.
Трайна и безпротиворечива е съдебната практика, обективирана л определения
на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК (определение № 736 от 23.12.2010 г. по ч.гр. д. № 689/2010 г.
на ВКС, ІV г.о., определение № 166 от 24.03.2017 г. по ч.т.д. № 504/2017 г. на ВКС, ІІ т.о. и
др.), че съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК при прекратяването на производството по делото
ответникът има право да иска заплащането на извършените от него разноски, включително и
тези за адвокатско възнаграждение, като няма законово задължение да направи искането за
присъждане на разноски с отговора на исковата молба, нито е длъжен да представи с
отговора доказателствата за извършените разноски. Ако производството е прекратено в
закрито заседание ответникът може да претендира заплащането и да представи
доказателства за сторените разноски в срока и по реда на чл. 248 ГПК. С връчването на
препис от исковата молба ответникът се уведомява за образуваното срещу него исково
производство и от този момент той има възможността да търси правна помощ и да
упълномощи адвокат за защита на правата си. Отговорността по чл. 78, ал. 3 и, ал. 4 ГПК е
обективна отговорност за вредите причинени на другата страна от предявяването на
недопустим или неоснователен иск и е ограничена по обем само до заплатените такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат.
С оглед на така посочената трайна практика на съдилищата, настоящият
състав намира, че наведените доводи за незаконосъобразност на атакуваното определение са
неоснователни. Съдът е уважил направеното възражение за прекомерност и е определил
3
дължимото обезщетение по реда на чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, вр.чл.69, ал.1, т.2 от ГПК с оглед цената на иска.
Дължимото в този случай възнаграждение, предвид представеното удостоверение за
данъчна оценка на процесния имот е сумата от 4 274.18 лв. Отчитайки фактическата и
правна сложност на делото първоинстанционния съд е определил възнаграждение малко над
предвидения минимум, поради което съдът в настоящия си състав намира, че атакуваното
определение е законосъобразно и правилно. С оглед на изложеното съдът намира, че
наведеният довод, че съдът е определил възнаграждение под минимума е
неоснователен.
По отношение на направените изявления за присъждане на разноски в
настоящето производството съдът намира, че такива се дължат на ответниците по частната
жалба. Частните жалбодатели и ищци в производството следва да бъдат осъдени да им
заплати сумата от по 300 лв., на основание чл.11 от Наредба №1 за минималните адвокатски
възнаграждения.
Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 20.02.2020 г., постановено по гр.д. № 2 093/19 г.
по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение 2 състав, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА Р. В. З., с ЕГН ********** и В. В. Н., ЕГН: ********** да заплатят
на на Ж.С. С., Г. С. К. и С. С. Х. общо сумата в размер на 300 (триста) лв., на основание
чл.78 от ГПК.
Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от
съобщението пред Върховен касационен съд, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4