Р Е Ш Е Н И Е
№ 1267 10.06.2020 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На първи юни две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 9191
по описа на БРС за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба на
„ИРА-КОМЕРСИАЛ-М-5“ АД против
„ВИП КОМЕРС“ ООД, с която са предявени в условията на обективно кумулативно
съединяване 4 осъдителни иска.
В
законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба.
В проведеното на 12.02.2020 г. съдебно заседание съдът
прие изменение на иск с правно основание чл.233, ал.1, изр.2 от ЗЗД за
обезщетение за имуществени вреди в обекта по време на ползването му чрез
намаляване размера му от 14 750 лева на 14 570 лева, като прекрати
производството по този иск за разликата над предявената сума от 14 570
лева поради отказ от иска. Общата стойност на исковете след изменението е
17 482,92 лева.
В
съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца поддържа
исковете и моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото
разноски.
В
съдебно заседание процесуалният
представител на ответника моли съда да отхвърли исковете.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
От твърденията в исковата молба и отговора на исковата
следва, че страните не спорят относно:
Наличие на договор за наем № ***/07.05.2002 г. (за краткост Договора), по силата на който
ищецът (наемодател) отдава за възмездно ползване на ответника (наемател) обект
„Кафе-еспресо“ в ж.к. *** за срок от 08.05.2002 г. до 08.05.2005 г., като с
допълнителни споразумения и анекси срокът на договора и наемната цена са
променяни. Последното удължаване на срока на Договора е извършено с анекс към
него от 03.01.2014 г., който предвижда ползването на имота да приключи на
31.12.2014 г. И след изтичането на този срок наемателят продължава да ползва
имота със съгласието на наемодателя. В последния подписан анекс към Договора от
03.01.2014 г. наемната цена е определена на 537,60 лева месечно.
Според чл.8, ал.1 от Договора наемателят се задължава да
заплаща определения наем в брой в касата на наемодателя в срок до пето число на
текущия месец въз основа на издадена от наемодателя фактура. Когато пето число
на текущия месец е неработен ден, срокът за заплащане на наема се счита до
предходния работен ден. След изтичането на срока по ал.1 и л.2 наемателят
изпада в забава и дължи наема за всеки просрочен ден в троен размер – чл.8,
ал.3 от Договора.
Ответникът признава, че не е заплатил претендираните от
ищеца суми за наем за месеците август, септември и октомври 2017 г. и разноски
за консумативи – ползвани ВиК услуги за периода 13.05.2017 г. – 31.10.2017 г.
Водният оператор издава 6 броя фактури с получател наемодателя, както следва:
от дата 24.11.2017 г. за период на предоставените услуги 18.10.2017 г. –
13.11.2017 г. на стойност 22,50 лева; от дата 23.10.2017 г. за период на
предоставените услуги 16.09.2017 г. – 17.10.2017 г. на стойност 54,38 лева; от
дата 25.09.2017 г. за период на предоставените услуги 15.08.2017 г. –
15.09.2017 г. на стойност 69,56 лева; от дата 23.08.2017 г. за период на
предоставените услуги 21.07.2017 г. – 14.08.2017 г. на стойност 64,62 лева; от
дата 23.07.2017 г. за период на предоставените услуги 13.06.2017 г. – 20.07.2017
г. на стойност 33,86 лева; от дата 23.06.2017 г. за период на предоставените
услуги 17.05.2017 г. – 12.06.2017 г. на стойност 27 лева. За дължимите суми за
наем и стойност на ВиК услуги наемодателят издава фактура на 02.08.2017 г. и
проформа фактура на 01.11.2017 г.
Ползването на имота продължава до 31.10.2017 г., като на
тази дата е предаден ключът на представители на ищеца, за което е съставен
протокол.
Към същата дата в обекта са налице следните повреди:
счупени плочки от теракот по външните стъпала (потвърдено от свидетеля П. Д.);
пробити водосточни тръби и счупен външен корниз (от показания на свидетеля С.
Д.); наличие на дупки по вътрешни колони (от показания на свидетеля С. П. и от
заключение на експерта по съдебно-техническа експертиза); изкъртени и счупени
плочки от теракот по целия под на помещението (от показания на свидетелите П. и
Д. и от заключение на експерта по съдебно-техническа експертиза); надупчен
таван от гипсокартон с множество големи дупки (от показания на свидетелите П. и
Д. и от заключение на експерта по съдебно-техническа експертиза); счупено
тоалетно гърне и казанче в тоалетната (от показания на свидетелите П. и Д. и от
заключение на експерта по съдебно-техническа експертиза); липсващи врати за
преддверието към тоалетната и за входа към нея (от показания на свидетелите П.
и Д. и от заключение на експерта по съдебно-техническа експертиза); надупчени
вътрешни стени с множество големи дупки (от показания на свидетелите П. и Д. и
от заключение на експерта по съдебно-техническа експертиза); разрушена стена с
фаянсови плочки, преграждаща преддверието на тоалетната със самата тоалетна (от
показания на свидетеля Д. и от заключение на експерта по съдебно-техническа
експертиза); изкъртено и липсващо електрическо табло в помещението (от
показания на свидетелите П. и Д.). Не се установи от доказателства по делото
наличие на дупки по външна колона.
След прекратяване на наемното правоотношение с ответника
заведението не е отдавано под наем до 01.01.2020 г. До същата дата то е в
състоянието, което е констатирано към дата 31.10.2017 г.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза за отстраняване на повредите са необходими 14 570 лева.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства – показанията
на свидетелите С. Н.П.,
С. Б. Д., П. Д. Д. (частично) и Е. Й. С. (частично).
Досежно
свидетелските показания:
Твърдението на свидетеля С., че в заведението не е имало електрическо табло, се
опровергава от обяснителна записка (л.36 от делото), становище на
„Електроразпределение – Стара Загора“ ЕАД (л.38 от делото), протокол №
44/01.02.2001 г. за проверка съпротивление на заземяването в обекта (л.42 от
делото). Твърдението на този свидетел, че дупки по стените са останали само
там, където е било вътрешното тяло на климатик, се опровергава от показанията
на останалите трима свидетели, включително и от изложеното от свидетеля Д.,
който заяви, че „на места по стените имаше дупки“. Същевременно, заявеното от Д.,
че в тоалетната не е имало видими поражения, се опровергава от показанията на свидетелите
П. и Д., които са достоверни.
Недостоверно е твърдението на свидетеля Стоянов, че по
пода на заведението е имало само „язвички“ от паднали по плочките пепелници или
чаши. Другият свидетел на ответника говори за „частично счупени плочки
теракот“, а свидетелите П. и Д., както и експертът, са категорични, че плочките
са „начупени“ и „изкъртени“.
Ето защо съдът кредитира частично показанията на
свидетелите на ответника.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по
назначената съдебно-техническа експертиза, изготвено в производството по чл.207
от ГПК, тъй като в него ответникът не го е оспорил.
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД, чл.233, ал.1, изр.2 от ЗЗД и чл.92 от ЗЗД.
По иска с
правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на дължим наем:
Наемателят ответник призна, че не е заплащал наем за
имота за месеците август, септември и октомври 2017 г., като се установи, че
той е върнал вещта по смисъла на чл. 233, ал. 1 от ЗЗД на 31.10.2017 г. Той дължи заплащането на наемна
цена за наетия недвижим имот и ако фактически не го е ползвал, след като
наемният договор не е бил прекратен на основания, посочени в договора, или
уредени от закона преди 31.10.2017 г. Ето защо искът за
заплащане на наем за цитираните месеци в размер на 1612,80 лева с ДДС (3 месеца
по 537,60 лева) следва да бъде уважен.
По иска с
правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД за заплащане на дължими суми за разноски –
ползвани ВиК услуги:
В Договора няма изрична клауза, която да урежда
отговорността за заплащането на разходите, свързани с ползването на вещта.
Според чл.18, ал.2 от Договора за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите
на ЗЗД. Според чл.232, ал.2 от ЗЗД наемателят е длъжен да плаща разходите, свързани
с ползването на имота. Ответникът потвърди, че не е изплатил разходите за ВиК
услуги. За да претендира суми от наемателя обаче, наемодателят следва сам да е
заплатил сумите на водния оператор, т.е. да е изпълнил „чужд“ дълг. Щом ищецът
издава фактури с получател ответника, следва, че самият той е изпълнил
задължението. Видно от съдържанието им обаче, „ИРА-КОМЕРСИАЛ-М-5“ АД
претендира от наемателя неизплатена сума за ВиК услуги от
месец юни – до месец октомври 2017 г., поради което искът следва да бъде уважен
за сумата от 224,92 лева, но за периода 01.06.2017 г. – 31.10.2017 г., и
отхвърлен за периода 13.05.2017 г. – 31.05.2017 г.
По иска с
правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на неустойка:
Според Договора, ако наемателят е в забава за заплащане
на наема, той дължи наема за всеки просрочен ден в троен размер. Краен срок за
начисляване на неустойката не е предвиден. В случая обаче ищецът претендира неустойка
за забава за плащане на наема само за месец август 2017 г. в двукратен размер
на наемната вноска или сума в размер на 1075,20 лева, като в този размер искът
следва да бъде уважен.
По иска с
правно основание чл.233, ал.1, изр.2 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
вреди:
Според чл.9, ал.2 от Договора наемателят може да извършва
в обекта конструктивни изменения или трайни подобрения при съгласие на
наемодателя, като след прекратяване на Договора същите остават безвъзмездно
собственост на наемодателя. Установи се от показанията на свидетеля Стоянов, че
въпреки тази клауза от Договора, при напускане на обекта наемателят е
„премахнал оборудването от заведението“, което е довело до повреди (дупки по
тавана и стените, премахнато електрическо табло, повредени санитарни прибори).
Безспорно се установиха и следните вреди: счупени плочки от теракот по външните
стъпала; пробити водосточни тръби; счупен външен корниз; дупки по вътрешни
колони; изкъртени и счупени плочки от теракот по целия под на помещението;
счупено тоалетно гърне и казанче в тоалетната; липсващи врати за преддверието
към тоалетната и за входа към нея; разрушена стена с фаянсови плочки,
преграждаща преддверието на тоалетната със самата тоалетна. Всички изброени вреди
не се дължат на нормалното ползване на вещта, а са в резултат на демонтираното
на оборудването в обекта, респективно на действия на служители на ответника.
Видно от заключението на вещото лице необходимите разходи за отстраняване на
вредите са на стойност 14 570 лева, поради което искът се явява
основателен и следва да бъде уважен. Следва да се отбележи, че експертът не е
констатирал счупени плочки от теракот по външните стъпала, пробити водосточни
тръби, изкъртено и липсващо електрическо табло в помещението. Въпреки това,
отстраняването на осветителните тела, премахването на кабел за електрическо
захранване и премахването на вентилацията (показания на свидетеля Стоянов),
безспорно налагат ремонт на електрическата инсталация и електрическите уреди,
което е отчетено от експерта.
Безспорно отстраняването на повредите по счупени плочки
от теракот по външните стъпала и пробитите водосточни тръби налага допълнителни
разходи, но ищецът претендира сумата, която експертът е посочил в заключението
си, поради което искът следва да бъде уважен, както е предявен.
По разноските:
Искане за присъждане на разноски е направил само ищецът.
Той претендира разноски, направени в производството по чл.207 от ГПК, които на
основание чл.209 от ГПК следва да се присъдят от исковия съд, и разноски,
направени в настоящото производство, като представя списък по чл.80 от ГПК.
Тъй като за част от иска с правно основание чл.233, ал.1,
изр.2 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за вреди производството бе прекратено,
то на ищеца се дължат разноски в размер на 3221,34 лева и следва да бъдат
възложени на ответника.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„ВИП КОМЕРС“ ООД, ЕИК – *********, да заплати на „ИРА-КОМЕРСИАЛ-М-5“
АД, ЕИК – *********, следните суми: 14 570 (четиринадесет хиляди петстотин и
седемдесет) лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди в „Кафе-еспресо“
в гр. ***,
по време на ползването на обекта по силата на договор за наем № ***/07.05.2002 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба на 28.10.2019 г. до окончателното й изплащане;
1612,80 лева (хиляда шестстотин и дванадесет лева и осемдесет стотинки) с ДДС,
представляваща дължим наем за месеците август септември и октомври 2017 г. по договор
за наем № ***/07.05.2002
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба на
28.10.2019 г. до окончателното й изплащане; 224,92 лева (двеста двадесет и
четири лева и деветдесет и две стотинки) с ДДС, представляваща стойност за ВиК
услуги за обект „Кафе-еспресо“ в гр. ***, за периода 01.06.2017 г. – 31.10.2017
г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба на
28.10.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за периода 13.05.2017 г. – 31.05.2017 г.; 1075,20
лева (хиляда седемдесет и пет лева и двадесет стотинки), представляваща
неустойка за забава за дължимата наемна вноска за месец август 2017 г., ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба на 28.10.2019 г.
до окончателното й изплащане; 3221,24 лева (три хиляди двеста двадесет и един
лева и двадесет и четири стотинки), представляваща сбор от съдебно-деловодни
разноски по ч. гр. дело № 7064/2019 г. по описа на БРС и по настоящото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас
в двуседмичен срок от съобщението за изготвянето му.
Вярно с оригинала!
ММ