№ 6478
гр. София, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20231100506082 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на Ц. Б. Б., ищец в
първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – адв. Е.
Г. срещу решение № 3 712/13.03.2023 г. на СРС, 180 състав, постановено по
гр.д. 39 313/22г., с което е отхвърлен заявения от него иск с правно основание
чл. 181 ал.1 от ЗМВР за сумата от 1 560 лв., представляваща сбор от
ежемесечно дължими суми за храна в размер на по 120 лв. на месец за периода
01.07.2019 г. – 31.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба – 21.07.2022 г. до окончателното изплащане
като е осъден да заплати и сума в размер на 100 лв. – съдебни разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
В жалбата са наведени твърдения, че съставът на СРС необосновано е
приел, че съгласно чл. 142 ал.4 от ЗМВР статутът на ищеца като държавен
служител се урежда от ЗДСл и с конкретни разпоредби от ЗМВР като нормата
на чл. 181 ал.1 от ЗМВР не била сред тях. Заявени са твърдения, че
приложената от СРС редакция на разпоредбата на чл. 142 ал.4 от ЗМВР не е
действащо право за процесния период. Същото касаело и редакцията на
1
нормата на чл. 181 от ЗМВР. Наведени са и съображения за неправилен извод
на съда относно обстоятелството, че парите за храна били нормативно
включени в основната заплата на ищеца. Иска се отмяна на решението като
бъде постановено ново, с което заявената претенция бъде уважена.
Претендират се сторените разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника в първоинстанционното производство ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“, чрез процесуален представител юрк. Н.Я., в който са
наведени съображения относно правилността на решението и искане за
неговото потвърждаване.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
поради което решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално
допустимо.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В рамките на първоинстанционното производство е разгледан иск с
правно основание чл. 181 ал.1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба, в нейната
релевантна редакция, установява, че на служителите на МВР се осигурява
храна или левовата равностойност.
Страните не са формирали спор, че са били обвързани от валидно
служебно правоотношение, възникнало по силата на заповед № 8121К-
96702.02.2017 г. на МВР. Съгласно същото, ищецът е заемал длъжност
„старши експерт“ в сектор "Административен" към РД „Пожарна безопасност
и защита на населението“ – София. Съобразно нормата на чл. 142 ал.1 т.2 от
ЗМВР същият е бил със статут на държавен служител.
Процесният период по делото касае времето от 01.07.2019 г. –
31.07.2020 г. като не е част от предмета на спора, че през сочения период
ищецът – въззивник е престирал работна сила. Съобразно чл. 181 ал.3 от
ЗМВР / в релевантната й редакция/ на служителите по чл. 142 ал.1 и ал.3 от
ЗМВР, които извършват дейности, свързани със специфичен характер на труда
се осигурява безплатна храна. Нормата на ал.4 на същата разпоредба
2
установява, че размерът на сумите и доволствията по ал. 1-ал.3 се определя
ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
Видно от приложените по делото заповеди №№ 81213-1716/28.12.2018
г. и 8121з-1464/31.12.2019 г. на МВР за процесния по делото период е
определена левова равностойност на храната в размер на 120 лв. месечно.
Съобразно задължителните указания, дадени с ТР 1/27.11.2024 г. на
ОСГК на ВКС, разпоредбата на чл. 181 ал.1 от ЗМВР предоставя правото на
безплатна храна на всички служители на МВР като изключването изцяло на
статута на държавните служители по чл. 142 ал.1 т. 2 ЗМВР от приложното
поле на този закон би противоречало на основните принципи на управление на
държавната служба в МВР като разрешението е обосновано и с оглед
справедливото и равно третиране на работниците и служителите в системата
на МВР. По тези изложени съображения, настоящият съдебен състав не може
да сподели изводите на СРС, а заявените във въззивната жалба възражения са
основателни.
Не може да бъде споделен и извода на СРС, че левовата равностойност
на храна била нормативно включена в основното трудово възнаграждение, тъй
като същият се опровергава от Наредба 8121з-773/01.07.2015 г. за условията и
реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на
МВР. Извод в желания от въззиваемата страна – ответник смисъл, споделен от
състава на СРС, не може да бъде обоснован и с оглед нормата на §69 ал.6 от
ПЗР на ЗИДЗМВР, установяващ елементите на индивидуална основна
заплата, която включва заплата за длъжност, допълнително възнаграждение за
прослужено време и за научна степен и левовата равностойност на храната по
чл. 181 ал.1. Текстът на разпоредбата е ясен и не се нуждае от тълкуване -
индивидуалната основна заплата включва три компонента - заплата за
длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна
степен и левова равностойност на храната. Видно от заповедта за назначение
на ищеца на същия е определена само заплата за длъжност като основна
месечна заплата. Този извод се потвърждава и от приложените от ответника
платежни бележки, установяващи заплащане само на заплата за длъжност.
С определение 32320/29.11.2022 г., постановено по реда на чл. 140 от
ГПК е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството,
че паричната равностойност на храната за процесния период като
3
аритметично изражение възлиза на 1 560 лв. Докладът е приет без възражение
от страните. Възражения досежно размера не са поддържани и в рамките на
производството пред СРС респ. в рамките на въззивното производство, поради
което настоящият съдебен състав не намира основание да ревизира същия.
Не са ангажирани доказателства, ответникът – въззиваема страна да е
заплатил това заместващо обезщетение, поради което претенцията на ищеца –
въззивник е основателна и доказана по размер.
Предвид несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на СРС следва да бъде отменено и бъде постановено ново, с което
заявеният иск да бъде изцяло уважен.
При този изход на спора, настоящият съдебен състав дължи
произнасяне и в частта относно разноските, сторени в производството пред
СРС. На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ищецът претендира сумата от 335 лв. –
адвокатско възнаграждение. Представени са доказателства за реалното му
заплащане, предвид отбелязването върху договора за правна защита и
съдействие /стр. 6/. На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати в полза на СРС сумата от 62,40 лв. – ДТ.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК на въззивника – ищец се следва сумата
от 400 лв. в рамките на настоящото производство, посочени в списъка по чл.
80 от ГПК, предвид доказателствата за реалното им заплащане и изричното
изявление на насрещната страна, че не прави възражение по смисъла на чл. 78
ал.5 от ГПК. Въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати по
сметка на СГС сумата от 31,20 лв. – ДТ за въззивно обжалване.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло решение № 3 712/13.03.2023 г. на СРС, 180 състав,
постановено по гр.д. 39 313/22г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А да заплати на основание чл.
4
181 ал.1 от ЗМВР на Ц. Б. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. **** –
адв. Е. Г. сумата от 1 560 лв., представляваща сбор от ежемесечно дължими
суми за храна в размер на по 120 лв. на месец за периода 01.07.2019 г. –
31.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 21.07.2022 г. до окончателното изплащане на задължението,
както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 335 лв. – съдебни разноски
в производството пред СРС и сумата от 400 лв. – съдебни разноски в
настоящото производство.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А да заплати на основание чл.
78 ал.6 от ГПК по сметка на СРС сумата от 62, 40 лв. – ДТ и по сметка на СГС
сумата от 31,20 лв. – ДТ.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5