Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1130 от 28.08.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на тридесети юли две хиляди и двадесета
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
при
секретаря И. Л. и прокурора Д.Х., като разгледа докладваното от съдия Русева
КАНД № 1159 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на „Джамби груп 999“ ООД с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Несебър, ул. „Отец Паисий“№ 25А,
представлявано от К.А.Б., против Решение № 76/13.03.2020 г., постановено по
а.н.д. № 1832/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър, с което е потвърдено наказателно
постановление (НП) № 20-002704/30.08.2019 г., издадено от изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София, с което
за нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност
(ЗТМТМ) и на същото основание, на „Джамби
груп 999“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лв.
В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и при допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила. Искането е за неговата отмяна и за отмяна
на издаденото наказателно постановление, с което е санкциониран касаторът.
В съдебно заседание касаторът се представлява от адвокат, който поддържа
жалбата и моли за уважаването ú.
Ответникът– Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – София,
редовно призован, не изпраща представител в с.з. и не изразява становище по
жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност
на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, ХV-ти състав, след като прецени допустимостта
на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора в
съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на
обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира
за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211
от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на
чл. 210, ал.1 от АПК.
Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна, по следните съображения:
С процесното постановление
отговорността на „Джамби груп 999“ ООД е ангажирана за това, че на 10.08.2019 г.
в стопанисвания от дружеството търговски обект – ресторант „Чевермето“, намиращ
се в гр.Несебър, Южен плаж, за касатора, в качеството му на работодател по
смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, е установено да предоставя работна сила лицето В.Г.,
роден на *** г., гражданин на Украйна, изпълнявайки задълженията си като барман
в обекта с определено работно място и работно време, без съответното разрешение
или регистрация в Агенция по заетостта.
За да постанови оспореното
съдебно решение, въззивният съд е приел за установено по несъмнен начин от
събраните писмени и гласни доказателства, че лицето В.Г., роден на *** г.,
гражданин на Украйна, не притежава нито разрешение за работа, нито регистрация
в Агенцията по заетостта, а е установен при проверка да полага труд в обект,
стопанисван от „Джамби груп 999“ ООД. Според съда са доказани всички елементи
от трудовото правоотношение между украинския гражданин и дружеството-жалбоподател
и са осъществени всички елементи от състава на вмененото му нарушение. Съдът е
приел, че дружеството е правилно санкционирано на основание чл.75а, ал.2 от
Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), като наложената му
имуществена санкция е справедливо определена в установения от закона минимален
размер, съобразно условията по чл.27, ал.2 от ЗАНН.
Решението на районния съд е правилно,
по следните съображения:
От анализа на доказателствата
по делото касационният състав установява, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила от страна на административнонаказващия орган, които да
са довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Напълно се споделят изводите
на първоинстанционния съд относно извършването на административното нарушение.
Съгласно чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ чужденец – гражданин
на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован
или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с
глоба от 500 до 5 000 лв. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че
наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което
чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци –
граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не подлежи на
по-тежко наказание. Данните по делото безспорно сочат, че на процесната дата (10.08.2019 г.)– В.Г., роден
на *** г., гражданин на Украйна, е установен да предоставя работна сила за
дружеството-касатор без разрешение за работа, респ. без регистрация в Агенцията
по заетостта, поради което касаторът правилно е бил санкциониран от наказващия
орган по реда на чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ във вр. с чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ работниците – граждани на трета държава,
с разрешен достъп до пазара на труда могат да работят по трудово правоотношение
или като командировани или изпратени в рамките на предоставяне на услуги на
територията на Република България – само за конкретното юридическо или
физическо лице, и за посочените в разрешението, издадено от компетентните
органи, място, длъжност и срок на работа. Посочената разпоредба дава възможност
на граждани на трета държава с разрешен достъп до пазара на труда т. е. тези,
които имат разрешение за работа, респ. регистрация в Агенцията по заетостта, да
работят на територията на страната. В случая, „Джамби груп 999“ ООД е
санкционирано именно защото за него е престирал труд чужденец – гражданин на
трета държава, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта, с оглед на което е налице пълна идентичност между описаната
фактическа обстановка и посочената като нарушена правна норма на чл.75а, ал.2
от ЗТМТМ. Последната, освен че съдържа съответното правило за поведение,
съдържа и санкцията за неговото неизпълнение. Имуществената санкция на
дружеството е наложена именно по този текст на закона. Вярно е, че в
диспозитива на НП като основание за налагане на имуществената санкция е
посочена и разпоредбата на чл.415б от КТ, но това не води до неяснота на
обвинението и на начина на определяне на санкцията. В случая
в НП ясно и недвусмислено е посочена както нарушената разпоредба, така и
основанието, на което е наложена имуществената санкция. Ясно е описано в НП
нарушението, като в акта преди диспозитивната част ясно е посочено, че
имуществената санкция се налага на осн.чл.79, ал.4 ЗТМТМ вр.чл.75а, ал.2 ЗТМТМ.
Видно
от описането на нарушението в НП, възприетата от наказващия орган формулировка
е следната: „В.Г., роден на ***г., гражданин на Украйна, предоставя работна
сила за „Джамби груп 999“ ООД, в качеството му на работодател по смисъла на §1,
т.1 от ДР на КТ без съответното разрешение или регистрация в Агенция по
заетостта. Предвид това описание, настоящият касационен състав намира за
неоснователно релевираното от касатора възражение, че АНО не е разграничил в коя от двете предвидени в закона форми е
осъществено изпълнителното деяние „предоставяне на работна сила“ или „приемане
на чужденец“. Възражението,
че е допуснато нарушение от категорията на съществените процесуални нарушения, като
не е посочен един от двата предвидени в закона режими – регистрационен или
разрешителен, също не може да бъде споделено. Доколкото не е налице спор, че в
случая не е било издадено съответно разрешение за работа или извършена
регистрация в Агенцията по заетостта, т. е., че не е налице нито една от двете
предпоставки за законно упражняване на труд от чужденец – гражданин на трета
страна, настоящата касационна инстанция не споделя възражението на касатора, че
е допуснато нарушение на чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и че е ограничено правото му на защита.
Неоснователни са и възраженията на касатора за
недоказаност на нарушението. Настоящият касационен състав изцяло споделя
мотивите на районния съд, че към датата на проверката са били налице всички
елементи на трудовото правоотношение между украинския гражданин и дружеството
касатор. Този извод съдът е формирал след извършена обстойна преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност. Правилно районният съд не е кредитирал показанията на свидетеля Димитров,
предвид противоречието им както с показанията на актосъставителя, така и със
справката, попълнена от В.Г., в която той собственоръчно е посочил заеманата от
него длъжност и свързаните с нея основни задължения, наименованието на
компанията, за която полага труд, работно място и работно време.
В случая не са налице данни за
обстоятелства, които да обосноват извод за квалифициране на деянието като
маловажен случай по смисъла на чл.
28 от ЗАНН, тъй като настоящият случай не се отличава с
по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи за този вид
нарушения. Нарушената правна норма регулира значими обществени отношения,
свързани с престирането на работна сила от граждани на трети страни и гарантира
спазването на правата и законните им интереси.
По изложените съображения, съдът
намира, че оспореното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, тъй
като не се установиха касационни основание за неговата отмяна.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл.първо от АПК във връзка
с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административен съд – Бургас, петнадесети състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
76/13.03.2020 г., постановено по а.н.д. № 1832/2019 г. по описа на Районен съд
– Несебър.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.