Р Е Ш Е Н И Е
Номер 579 от 29.05.2020 г. град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Бургас, петнадесети
състав, на двадесет и първи май две хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1.
Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря Галина Драганова и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия
Христов касационно наказателно административен характер дело номер 491 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Касаторът „ЕМДИ 98“ ЕООД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.* Димов – управител и със съдебен адрес *** обжалва Решение № 53/ 14.01.2020 г. постановено по НАХД № 5010/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление № 02-0002665/22.10.2019 г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Бургас, с което на дружеството за нарушение на чл. 10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на основание чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. В касационната жалба се съдържат оплаквания, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и при постановяването му не са взети предвид доводите, изтъкнати от касатора. Касаторът иска обжалваното решение и потвърденото с него наказателно постановление да бъдат отменени. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Постъпило е заявление вх. № 3408/15.05.2020 г. на процесуалният представител на дружеството – адв. И.К. ***, в което се сочи, че действията на проверяващия орган са неправомерни и незаконосъобразни, поради което жалбата се поддържа на основанията, изложени в нея и се иска тя да бъде уважена.
Ответникът по касация – дирекция „Инспекция по труда“ Бургас се представлява от старши юрисконсулт Николова, която оспорва жалбата, твърди, че правилно е ангажирана отговорността на дружеството в качеството му на местен работодател и иска решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата, като иска от съда да потвърди обжалваното решение.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок
по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и
реквизити, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на „ЕМИД 98“ ЕООД, ЕИК *** против Наказателно постановление № 02-0002665/22.10.2019 г., издадено от директора на ДИТ Бургас, с което на дружеството за нарушение на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, на основание чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Първоинстанционният съд не е констатирал наличие на съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяна на наказателното постановление, като безспорно е установено, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. В оспореното съдебно решение са изложени мотиви във връзка с маловажността на нарушението по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и с размера на определената санкция.
Решението на Районен
съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.
Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е
решението на районния съд само на
посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието
на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.
Не се установяват твърдяните от касатора съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати от съда при постановяване на обжалваното решение.
Несъстоятелни са твърденията, изразени в касационната жалба за наличие на пороци, водещи до нищожността на съставения АУАН, респ. на издаденото наказателно постановление, по причина, че като нарушител не е посочено физическото лице, представляващо дружеството, а е посочено самото дружество. Според жалбоподателя тъй като административнонаказателната отговорност винаги е лична, то в случая е налице изключително тежко нарушение на формата на съставения АУАН, пренесено впоследствие и в НП. Съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството и именно по тази причина на същото е наложена имуществена санкция.
На следващо място в касационната жалба са развити доводи, които се отнасят до малозначителността на деянието, което обаче в случая е без значение. Първата инстанция е изложила мотиви във връзка с факта, че нарушението не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като е формално и на просто извършване – иска се от работодателя в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава да уведоми писмено за това Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Безспорно както в хода на административното производство, така и в съдебните производства пред две инстанции не са ангажирани доказателства във връзка с изпълнение на това задължение от страна на „ЕМДИ 98“ ЕООД. Тъй като се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството, без значение е наличието на твърдяните многобройни смекчаващи обстоятелства, които по същество не са и посочени от касатора. На следващо място, тъй като нарушител в случая е еднолично търговско дружество с ограничена отговорност без значение е субективният елемент на нарушението и няма как да се търси вина у нарушителя.
По изложените причини касационната инстанция намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
По делото е направено искане за присъждане на разноски от двете страни, като съдът намира следното:
Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Според чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. От друга страна в нормата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН е указано, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Като съобрази нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК и изхода на спора, настоящия съдебен състав намира, че в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ следва да се присъди сумата от 100 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във
връзка с чл. 63, ал.1, изречение второ
от ЗАНН, Административен съд –Бургас, ХV състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 53/14.01.2020 г.
постановено по НАХД № 5010/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА „ЕМДИ 98“ ЕООД, ЕИК ***; със седалище и адрес на управление ***, представлявано от С.* Димов – управител и със съдебен адрес *** да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.