Р Е Ш Е Н И Е
№ 260049/27.1.2021г. 27.01.2021 година град Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На
19.01 2021 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател:
Марина Христова
при секретаря Т.К.
и прокурора Спасов
като разгледа докладваното от съдия
Христова
гражданско дело № 2430 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
образувано по искова молба, подадена от И.Ж.П. против Прокуратура на РБ, с
която се претендира постановяване на решение, с което на осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ответната Прокуратура на РБ бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от 3000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 6100 лв. – обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното
изплащане, които вреди са причинени
вследствие на незаконно повдигнато и поддържано обвинение по ДП № ***/2009 год. на РП – Я.
В
исковата молба е изложено, че с постановление от 05.11.2012 год. по ДП №***/2009 год. ищецът бил привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление по чл. 252, ал.2, вр. ал. 1, пр. 1 от НК
По внесения на 23.07.2014 год. обвинителен акт било образувано НОХД № ***/2014
год. на ОС – Я. Делото било прекратено и върнато на ЯРП. С постановление от
12.12.2014 год. ищецът бил привлечен повторно като обвиняем за престъпление по
чл. 252, ал. 2, вр. ал. 1, пр. 1 НК По внесения обвинителен акт било образувано
НОХД № ***/2015 год. С постановената по
същото присъда ищецът бил признат за невинен
по част от повдигнатите обвинения. С решения на АС – Б. и ВКС присъдата
била потвърдена в оправдателната й част.
В резултат на привличането му като обвиняем за престъплението по чл.
252,ал.2 от НК, по което в последствие бил оправдан ищецът претърпял значителни
имуществени и неимуществени вреди. Заплатил адвокатски хонорари по 4 договора
за правна защита и съдействие. Изпитвал силни притеснения, тревоги, рязко се
влошило и здравословното му състояние. Претърпените вреди последният оценява на
осн. чл. 52 от ЗЗД на 3000 лв.
Претендира се уважаване на претенцията, както и присъждане на разноски в
производството.
В
срока за отговор ответната страна е оспорила исковете . Посочва се, че ДП е приключило в разумни срокове, предвид
високата му фактическа и правна сложност.Не били доказани твърдените
неимуществени вреди по подробно изложени съображения. Размерът на претенцията
бил завишен. Не били ангажирани доказателства относно твърдените имуществени
вреди, като се прави възражение за прекомерност по реда на чл. 78,ал.5 от ГПК.
Претендира се отхвърляне на иска.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на ищеца .
Ответникът
чрез прокурор Спасов от ЯРП оспорва иска по основание и размер.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
ДП
№***/2009 год. по описа на ОП – Я. е
било образувано на 15.12.2009 год., срещу И.Ж.П. за престъпление по чл. 252,
ал.1,предл. 1 от НК. По ДП са били разпитани свидетели, назначена експертиза и
изисквани множество справки.С постановление от 09.03.2012 год. спряното
наказателно производство е било възобновено. На 05.11.2012 год. ищецът е бил
привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 252,ал.2, вр. ал.1,
пр. 1 НК, спрямо него е била взета мярка за неотклонение – подписка и на същия
ден е бил разпитан в това си качество. След извършване на множество действия по
разследването , на 23.07.2014 год. е внесен обвинителен акт, по който пред ОС –
Я. е образувано НОХД № ***/2014 год., по което с протоколно определение от
09.10.2014 год. съдът е прекратил съдебното производство и делото е върнато на
прокурор за изпълнение на указания.От приложеното копие от пълномощно и договор
за правна защита и съдействие се установява, че в това производство ищецът е упълномощил адвокат, на който е
заплатил в брой сумата от 3 100 лв.
На
12.12.2014 год. ищецът е бил привлечен в качеството на обвиняем и разпитан в това качество.На 24.01.2015 год. в
ОС – Я. е бил внесен обвинителен акт и образувано НОХД № ***/2015 год. По
делото са проведени няколко с.з., като с постановената присъда подсъдимият е
бил признат за виновен в това , че в периода 28.07.2008 – 05.01.2008 г., като
физическо лице, без съответното решение от БНБ по чл. 13,ал.1 от ЗКУ извършвал
по занятие банкови сделки по смисъла на чл. 2,ал.1 ЗКИ, за които се изисква
такова разрешение, като предоставил девет пъти парични кредити в размер на
12 500 лв., на посочени физически лица, срещу задължението да му върнат
получените суми в едно с определена от него лихва в общ размер на 1550 лв.,
поради което и на осн. чл. 252, ал.1 , пр. 1 от НК му налага съответно
наказание и за невиновен в това да е извършил деянието в периода 13.06.2008
год.- 27.07.2008 год. и от 06.12.2008 год. до края на м. май 2009 год., да е
предоставил четири банкови заема на
посочени лица общо в размер на 15 000 лв., както да е получил значителни неправомерни доходи,
като съдът го оправдава и по обвинението по чл. 252, ал. 2 от ГПК. В посоченото
производство ищецът е упълномощил адвокат за което е заплатил сумата от 3000
лв. – адвокатско възнаграждение.
Присъдата
е била обжалвана в осъдителната й част и съответно потвърдена от АС – Б. и
ВКС/като е изменен само размерът на наказанието/.
По
делото са събрани и гласни доказателства.
В
показанията си св. П. посочва, че познава ищеца отдавна, още от ученическите им
години, след това работили заедно, а и живеели на близо в с. К.. Твърди, че му
е споделял за проблемите си през 2012 год., бил подведен под съдебна
отговорност, защото е направил някаква грешка. Притеснявал се и бил много
стресиран. През този период не бил добре и със здравето, постоянно си мерел
кръвното, постоянно се дупчел с някаква игла да си мери кръвната захар. Очаквал
да му излезе някаква присъда от 5 до 15 години. Притеснявал се и ходел на
доктор. Мислел, че може да влезе в затвора. Преди 2012 год. нямал заболявания,
поне не говорел за лекарства и не бил споделял за заболявания.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.
2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на
незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
С т. 11 от т.решение №
3/22.04.2005 г. по т.дело № 3 на ОСГК на ВКС е прието, че обезщетение за вреди
се дължи и в случай на частично оправдаване при доказана причинна връзка между
незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост
- чл. 52 ЗЗД като се вземат
предвид броя на деянията, за които е постановена оправдателна присъда и
тежестта на тези, за които е осъден деецът съпоставени с тези, за които е
оправдан. Обезщетението за неимуществени вреди се определя с оглед особеностите
на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка с незаконните актове
на правозащитните органи.
В процесния случай
ищецът твърди, че за него са настъпили неимуществени вреди – притеснения и
тревоги, довели до рязко влошаване на здравословното му състояние, които се
намирали в пряка причинно – следствена връзка с повдигане на незаконно
обвинение по чл. 252,ал.2 от НК, по което в последствие е оправдан.
Неоснователен е искът за присъждане на неимуществени вреди,
претърпени от ищеца вследствие на незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл.252,ал.2 от НК, по
което е оправдан с влязла в сила присъда. С влязла в сила присъда ищецът е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл.252,ал.1 от НК, като му
е наложено съответното наказание. Със същата присъда ищецът е признат за
невиновен и е оправдан по повдигнатото обвинение само относно квалифициращите
признаци на престъплението по чл.252 от НК, а е признат
за виновен по основния състав. Квалифициращите признаци само допълват
основния състав като утежняващи обстоятелства, които обосновават по-тежко по
вид и размер наказание . Ето защо не е налице оправдаване на ищеца по
повдигнато обвинение за едно или няколко изпълнителни деяния по смисъла на т.11
от т.решение № 3/2005 г. на ОСГК на ВКС , с оглед на което Прокуратура на РБ не
следва да носи отговорност за незаконно обвинение относно деянието или
деянията, за които лицето е било оправдано. /така Определение №575/05.07.2019
по дело №288/2018 на ВКС, ГК, IV г.о./
За
пълнота и въпреки липса на твърдения в тази насока в исковата молба, съдът
приема, че не е налице и частично оправдаване по основния състав на чл.
252,ал.1 от НК. Изпълнителното деяние по посочената разпоредба се изразява
в сключване на банкови сделки по занятие, за които се изисква разрешение по
закон, без деецът да притежава такова. Законодателят инкриминира не всяка
конкретна сделка самостоятелно, а цялостната дейност по системно, по занятие
сключване на сделки от този вид /според правната теория и съдебна практика поне
три на брой/, които са източник на доходи за извършителя. Затова в предмета на
доказване влиза установяването именно на тази системност на извършване на
множество сделки, които по своите характеристики представляват банкови сделки.
Престъплението по чл.252 ал.1 от НК е типично престъпление на системно
извършване, а не разкрива характеристиките на продължаваното престъпление по
смисъла на чл.26 от НК. Всяка сделка сама по себе си не покрива признаците на
престъплението, а всички заедно, като система от действия, запълват
диспозицията на правната норма.Т.е. всяка сделка сама по себе си не е престъпна
и включването в диспозитива на присъдата на оправдателен такъв по отношение на
част от сделките по повдигнатото с обвинителния акт обвинение не означава ,
че е налице частично оправдаване на
подсъдимия в извършване на престъпление по чл. 252,ал.1 от НК.
Освен това съгласно утвърденото разбиране в константната съдебна практика на
Върховния касационен съд по приложението на чл. 252, ал. 1 от НК, чиято
норма е бланкетна, с изключение на изискването съответната сделка да се
извършва по занятие, за съставомерността на деянието нямат значение размера на
неправомерните доходи, както и отрязъка от време, през който е реализирана тази
форма на усложнена престъпна дейност. Ето защо не може да се приеме като частично
оправдаване и изключването на определени времеви периоди и размери на
предоставени заеми в диспозитива на присъдата.
По отношение претенцията за
имуществени вреди и т.к. съдът приема с оглед гореизложеното, че на ищеца не са
причинени вреди от незаконно повдигнато и поддържано обвинение, съдът приема
същата за изцяло неоснователна.
Ответникът не е релевирал
искане за присъждане на разноски по реда на чл. 10 от ЗОДОВ.
По
изложените съображения, ЯРС
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от И.Ж.П., ЕГН ********** против Прокуратурата на РБ, с адрес гр.С., ***,
представлявана от Главния прокурор И. Г. иск по чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за сумата от 3000 лв. -
обезщетение за неимуществени вреди и за сумата 6100 лв. - обезщетение за имуществени вреди, от
незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 252,ал.2 от НК , за което
е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД №***/2015 год. на ЯОС
, ведно със законната лихва върху главницата считано от 24.09.2019 г. до
окончателното изплащане.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Ямбол в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: